Забравените мисии: Хитен и японското покоряване на Луната
В първата публикация от поредицата ви описах за Пайъниър Винъс и дебютното американско кацане на Венера, споделяйки учудването си по какъв начин в българоезичното уеб пространство съвсем няма информация за този план. За “Хитен ” пък напълно няма, затова е време да запълним и тази осведомителна дупка.
Историята на японското достижение стартира през 80-те години на предишния век, и то в Съединени американски щати. Тогава математикът Едуард Белбруно от Пристънския университет умува дали е допустимо да се измисли някакъв различен способ за изпращането на галактически кораби към Луната и планетите. Класическият метод е ясен – той включва Хохманова трансферна орбита към Земята и “захващаща ” маневра наоколо до крайната цел. Подходът е много добър, с помощта на него американците съумяват да изпратят хора до Луната през 60-те и 70-те години, само че за осъществяването на захващащата маневра е нужна огромна смяна в скоростта, или delta-v. В сферата на галактическото корабостроене това значи нужда от доста гориво, надлежно тежък галактически транспортен съд, който да носи всичкото това гориво.
Белбруно си блъска главата върху концепцията галактическият транспортен съд да извърши маневра на така наречен “балистично захващане ” – идване към Луната по специфична траектория, която ще разреши влизане в лунната орбита без никакво delta-v. За тестването на концепцията се планува градеж на дребен уред, който би трябвало да бъде качен в товарния отсек на галактическата совалка и извозен до ниска околоземна орбита. Апаратът не има мощни мотори за осъществяването на класическите маневри, вместо това дребни двигателчета следва да го изтласкат постепенно и бавно към така наречен “слабата граница на непоклатимост ” – там той ще бъде захванат непосредствено от гравитацията на Луната в нейната орбита. Процедурата е много мудна (отнема месеци, дори години) и когато Белбруно я предлага на сътрудниците си от НАСА, те по никакъв начин не са очаровани. Очакваната реакция е следната: Вече сме били на Луната, освен това за три дни, кому е нужно да се влачим толкоз време?
И по този начин концепцията за американска задача, летяща до Луната по новия способ, не се реализира – само че Белбруно получава непредвиден късмет да тества математическата си доктрина на процедура.
На илюстрацията: японският галактически уред “Хитен ” с прикачения в горната му част микроспътник “Хагоромо ”. Photo credit: JAXA
Японската галактическа задача “Хитен ” е изстреляна на 24 януари 1990 година от галактическия център Кагошима с ракета “Mu-3SII-5 ”. Космическият уред е много непретенциозен – той се състои от 143-килограмов кораб-майка и 12-килограмов дъщерен микроспътник “Хагоромо ”. Единственият теоретичен инструмент се намира на борда на майчиния отсек и съставлява брояч на прахови частици. Но колкото и да е елементарна задачата, това е първото отправяне на човешки уред към Луната след 16-годишно спиране (източник: НАСА). Последният уред, изпратен към Луната от епохата на ранната лунна конкуренция, е руската задача “Луна 24 ” през 1976 година и по-късно както Съединени американски щати, по този начин и Съюз на съветските социалистически републики зарязват естествения ни сателит. Изстрелването на “Хитен ” маркира началото на вълната от нови лунни задачи, която продължава и до ден сегашен. Както към този момент загатнах при започване на публикацията, това е и първата лунна задача на страна, друга от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Първоначалните проекти плануват единствено “Хагоромо ” да влезе в окололунна орбита, а корабът-майка “Хитен ” да остане да обикаля към Земята.
За страдание Япония се сблъсква с проблем – на 19-ти март 1990 година “Хитен ” се сближава с Луната на разстояние 16 500 километра и въпреки че освобождава сполучливо микроспътника “Хагоромо ”, радиокомуникацията сред него и кораба-майка ненадейно прекъсва. Запалването на моторите на “Хагоромо ” е следено оптично и до момента се допуска, че микроспътникът е навлязал наред в окололунна орбита, само че без радиокомуникация това няма по какъв начин да се удостовери сигурно.
Ето какво споделя Едуард Белбруно след като се стига до неприятния развой – японците са мощно разочаровани и копнеят да имат своя лична задача към Луната, по тази причина желаят да намерят метод самият кораб-майка “Хитен ” да доближи окололунна орбита. Поради това японските експерти се обръщат към единствената западна организация със сериозен опит в проучването на Луната – НАСА. Работата е поверена на аерокосмическия инженер Джеймс Милър. Той стартира да умува по какъв начин да докара “Хитен ” в окололунна орбита, само че работата удря на камък – горивото на борда е малко, корабът-майка не е предопределен да лети до Луната и достигането на естествения сателит няма по какъв начин да стане по класическия способ. Милър няма никаква концепция по какъв начин да постъпи, само че към този момент е чул за някой си експерт, който е измислил ексцентрична методика за достигането на Луната. Този експерт естествено е Белбруно и Милър най-накрая търси помощ от него, чак откакто всичко останало пропада.
Двамата създават проект, който сработва – след дълго криволичене към Земята, “Хитен ” идва в орбита към Луната през 1991 година Мисията продължава сполучливо чак до 1993 година, когато космческият уред пада върху лунната повърхнина. Така Япония се трансформира в третата страна след Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, чиято техника достига до повърхността на естествения ни сателит!
Освен единствения теоретичен уред на борда (брояча на прахови частици), “Хитен ” е оборудван със напълно скромна камера. Получените изображения (които са показани при започване на статията) са със едва качество, даже доста по-слабо от това на ранните американски задачи “Рейнджър ” от 60-те години. Но японците постоянно са възприемали тази дебютна лунна експедиция единствено като софтуерен демонстратор, без да би трябвало да извършва някакви амбициозни цели. И все пак е добит скъп опит, който след това намира значимо приложение в космонавтиката. Още до момента в който е в околоземна орбита “Хитен ” тества метода “еърбрейкинг ”, с помощта на който галактически уред може да трансформира орбиталните си параметри посредством триенето в горните пластове на атмосферата. Години по-късно методът ще стартира да се ползва постоянно при реализирането на идващото потомство проучвателен задачи до Марс и Венера.
Харесвате ли публикациите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
