В първата половина на ІІІ в., след смъртта на император

В първата половина на ІІІ в., след гибелта на император Максимин, гоненията срещу християните били прекъснати за известно време. Император Гордиан не преследвал вярващите, а приемникът му Филип по този начин ги покровителствал, щото някои историци позволяват, че той самият скрито бил приел християнската религия. С възцаряването на Деций в 249 година гоненията били възобновени със страшна мощ. Особено свирепи били те в Рим. Малко били епископите, които не пили чашата на страданията. Така, свещеник Фабиан починал от мъченическа гибел и римските християни останали известно време без свещеник. Избраният по-късно Корнилий бил изпъден, изпратен на изгнание и най-сетне осъден със гибел, загдето не се съгласил да се поклони на езическия кумир. Папа Стефан бил погубен, когато правил божествена работа. За негов правоприемник бил определен Сикст, мъж академик и благоверен. В това време царувал към този момент император Валериан, който в първите години от царуването си бил прекомерно милосърден към християните, само че по-късно, подстрекаван срещу тях от своя консултант Макриан, взел грубо да ги преследва. Римският шеф хванал папа Сикст и го затворил в Мамертинската тюрма. Дълго го убеждавали да принесе жертва на боговете, само че никакви увещания не могли да склонят светия дъртак да се отхвърли от Христа. Осъдили го на гибел. Когато го водили да го санкционират, Лаврентий, основният от Седемте дякони на Римската черква, се обърнал към него с тия думи: - Къде отиваш, отче, без сина си, архиерею Божи - без своя дякон? Кога без мене си принасял жертва Богу? Вземи ме със себе си! Учителю, вземи ученика си! - Няма да те оставя, сине мой - дал отговор му св. свещеник. - Аз, дъртак, ходя на лека гибел, а на тебе ти предстоят по-тежки премеждия. След три дни и ти ще дойдеш след мене, а в същото време раздай на бедните останалото имущество! Епископът бил погубен, а Лаврентий побързал да извърши последното му наследство. В това време християнската черква имала бит да устоя голям брой небогати. Лаврентий раздал на бедните великодушна помощ от парите, защитавани в църквата, и самичък посветил последните си дни в работа на ближните. Множество християни се криели в пещери и подземия. Лаврентий ги посещавал, носел им храна и облекла и ги утешавал с думи на обич и религия. Господ Бог му оказал помощ да облекчи тяхното страдалчество, като му дарувал чудотворна мощ. Болните се изцерявали, когато възлагал върху тях ръка, и слепи проглеждали. Между това донесли на римския император, че сякаш Лаврентий изнесъл от черква и скрил богатите златни съдове и други скъпоценности. Управителят заповядал да го заловят и затворят в тюрма. Там го поверили на особения контрол на основния тъмничен шеф Иполит. В тая тюрма се намирало огромно голям брой пандизчии. Лаврентий им приказвал за Христа и посредством името на Господа излекувал някои заболели, които се обърнали към Бога. На всичко това участвал Иполит. Думите на Лаврентий и чудесата, които той направил подействали и на него. Той познал истината и с целия си дом приел християнската религия. Управителят призовал Лаврентий на съд. Когато Иполит му известил за това, Лаврентий споделил: " Да вървим, тъй като и на тебе и на мене се готви страдалчески венец! " И без боязън отишъл при шефа. На въпроса на шефа къде са скрити съкровищата, Лаврентий дал отговор: " Дай ми период от два дни и аз ще ти ги събера и покажа ". Управителят се съгласил. Тогава Лаврентий събрал всички сиромаси и бедняци, които Църквата издържала, показал ги на шефа в избрания ден и му споделил: " Ето съкровищата на християнската черква! " Управителят ужасно се разгневил и заповядал да подложат Лаврентий на мъчения. С невероятна неотстъпчивост св. архидякон понесъл мъченията. Управителят на вятъра се старал да изтръгне от него самопризнание в това - где са скрити съкровищата и где се намират християните. Напразно го убеждавал да се поклони на идолите. Най-после той заповядал да донесат най-страшните оръдия за изтезание и като ги показал на Лаврентий, споделил му: " С всички тия оръдия ще те мъча, в случай че не изпълниш заповедите ми. " - Изпълни твоите закани! - дал отговор Лаврентий. - Което ти наричаш изтезание, за нас християните то е популярност и наслада. - Ако е така - възразил шефът, - за какво тогава не искаш да покажеш криещите се християни? - Ти не си заслужен да видиш тия, чиито имена са написани на небесата - дал отговор мъченикът. - Посочи ги още в този момент! - настоянал шефът. - Сам се поклони на боговете, престани да се надяваш на съкровищата, които криеш! Те няма да те спасят. - Христовите раби няма да посоча, а на съкровищата фактически аз се надявам - дал отговор Лавринтий. - Нима ти се надяваш със сребро да се изкупиш от мъченията? - запитал шефът. Св. деятел и евангелист Матей, от Дванадесетте апостоли Св. деятел и евангелист Матей, от Дванадесетте апостоли Св. деятел Матия бил родом от Витлеем и произлизал от Юдовото племе. След възнесението на Иисус Христос всички апостоли прекарвали в Й... Прочети повече - Аз съм раб на Христа и се уповавам на Него - дал отговор Лаврентий. - Аз зная, че Той е приготвил небесни съкровища за Своите чиновници. Управителят заповядал да мъчат светеца. Лаврентий бил грубо обичай и опалван с огън. Но той понасял всичко умерено, благодарил на Господа и Му въздавал славословия. Един млад боец, на име Роман, като видял неговата неотстъпчивост, повярвал в Господа. Бог го удостоил с чудно привидение. - Св. Лаврентий - извикал внезапно Роман, - аз виждам един пресветъл момък да стои пред тебе и да изтрива кръвта от твоите рани! Моля те в името на Христа, не ме оставяй! Когато след изтезанието завели още веднъж св. Лаврентий при Иполит, младият Роман пристигнал при него да желае кръщение. Царят разбрал за това и заповядал смъртно да санкционират младия боец. Заповедта била изпълнена. Същата вечер отново довели Лаврентий при шефа, който още веднъж почнал да го убеждава да се поклони на боговете. Св. страдалец Евсигний Св. страдалец Евсигний Св. Евсигний, родом от Антиохия, бил боец и служил при царете Диоклетиан, Максимиан, Константин Велики и синовете му. Той бил съветни... Прочети повече - Откъде си родом? - запитал го шефът. - Аз съм родом от Испания - дал отговор Лаврентий, - а съм учтив в Рим. От детинство съм християнин и съм теоретичен на Божия закон. - В това ли се състои Божия закон, да не почиташ боговете и да не се боиш от мъчения? - запитал го шефът. - Моят закон ме е научил да зная и уважавам моя Бог, Господ Иисус Христос, и уповавайки се на Него, аз фактически не се багра от изтезание. - Поклони се на боговете! - възразил му шефът. - Иначе, ще те мъча цяла нощ. - Тая нощ за мене не е тъмна - умерено дал отговор мъченикът, - тя цяла е огряна от светлина. Св. Седем отроци в Ефес Св. Седем отроци в Ефес Всички тези седем момци били деца на невежите жители в гр. Ефес. Те живеели по време на гонението срещу християните при император Де... Прочети повече Управителят заповядал да го бият по устата с камъни. Но като видял, че и това изтезание не скланя Лаврентий да се отхвърли, споделил на прислужниците си: " Донесете ми стоманен одър, с цел да почива на него тая нощ гордият Лаврентий! " Донесли одър и желязна скара, турили на нея мъченика, а под нея разпалили дървени въглища. Лаврентий с неотстъпчивост понасял ужасното страдалчество и споделил на шефа: " Знай, че тия горящи въглени готвят на мене хладина и отмора, а на тебе - безконечни мъчения! " След известно време Лаврентий се обърнал към прислужниците и им споделил: " Изпекох се към този момент от едната срана, време е да ме обърнете! " Всички се чудели на неговото геройство. През цялото време невероятна наслада сияела по лицето на св. страдалец. Той с висок глас славел Господа, благодарял Му и се молел за превръщане на враговете. С тая молитва той предал Богу душата си. През нощта Иполит взел свещените остатъци на мъченика и благодарение на презвитер Юстин го погребали по християнски бит - с молитва и псалмопение. Като разбрал за това, шефът заповядал да уловят Иполит и да го доведат при него. Иполит декларирал самоуверено, че той има вяра в Христа. Подложили го на мъчения, които той твърдо понасял, като повтарял единствено: " Аз съм християнин! " Разграбили всичкото му имущество, заловили всичките му прислужници, които декларирали, че са християни и са подготвени дружно с господаря си да умрат за своята религия. Старата Иполитова кърмачка - Конкордия, била измъчвана до смърт; другите му прислужници - 18 души били посечени с меч, а самият Иполит бил завързан към коне, които карали да тичат, до момента в който той изпуснал дух. Паметта на св. страдалец Иполит, на св. Конкордия и на всички потърпевши с тях се чества на 13 август, тъй като умрели три дни след гибелта на св. Лаврентий. Това станало в 258 година.