В първата част разгледахме на какво се дължи фалита на

В първата част разгледахме на какво се дължи банкрута на огромен брой модерни отвесни ферми за развъждане на най-различни зеленчуци. Очевидно е, че техните разноски са по-големи от приходите и когато финансирането на съответния стартъп спре, то той няма по какъв начин да продължи да работи на загуба и афишира механически банкрут. Разходите на тези ИИ ферми са огромни, като на първите места се подреждат сумите за заплащане на електрическата енергия за светодиодите, както и заплатите на работещите в тези ферми експерти по изкуствен интелект, IT инженери и други специалисти от разнообразни области, на които би трябвало да се заплащат немалки суми. Но при какви условия една сходна отвесна ИИ плантация може да бъде печеливша и надлежно, рентабилна? Нека се спрем по-подробно.

Има доста много хора, изключително в страни като Швеция и Норвегия, както и екоактивисти (и фирмите, които се показват под тяхно покровителство), биха желали отвесното земеделие да успее. Това е идеалното земеделие за околната среда. Включително и тъй като по никакъв метод не взаимодейства с нея. А с него можете да отглеждате растения през цялата година тук-там, където другояче това би било невероятно, в това число в пустините или в далечния север.

AeroFarms да вземем за пример вижда своето предопределение в намаляването на потреблението на прясна вода, 70% от която отива за потребностите на селското стопанство в международен мащаб. Ако отглеждаме растенията единствено във отвесни ферми, може да се спести повече от половината прясна вода. Стартъпът се надява също по този начин да направи земеделската продукция по-чиста и по-здравословна: отвесните ферми не се нуждаят от почва и получават единствено пречистена вода, което свежда до най-малко риска от замърсяване и заразяване. Тук въобще не са нужни пестициди и другите селскостопански химикали.

Но изтеглите години демонстрираха нещо забавно: за купувачите напълно не е толкоз значимо, какво тъкмо има в техните салати. Главното е да не заплащат десеторно по-висока цена за въпросните салати.

AeroFarms също по този начин дава обещание да понижи разхищението на храна. Според тях 60% от листните зеленчуци на фермерите се скапват още при доставката. Ако отворите отвесни ферми на локално равнище, ще са нужни единствено час-два, с цел да се стигне от лехата до щанда. Идеята звучи рационално. Но въпреки това, заради индустриалните разноски, даже доставката на растенията да става през половината свят, отново излиза по-изгодно, даже и 90% от тях да се скапват.

Някои специалисти от сектора смятат, че отвесните оранжерии, които разчитат и на слънцето, а освен на LED осветлението, имат по-големи шансове за триумф. Това е доста по-евтин вид за развъждане на растения, който може да заинтересува вложителите. От друга страна, единственият останал интерес към отвесните ИИ ферми идва от Близкия изток. Там напълно утвърждават концепцията растенията да се отглеждат напълно навътре в сгради.

Свръхбогатите на нефт пустинни страни остават последната нишка, избавителното въже за цялата промишленост на отвесните ферми с изкуствен интелект. Регионът интензивно се бори с продоволствената си неустановеност: на тях не им харесва да са подвластни от други страни и направления за доставки. При това районът разполага с доста евтина сила (включително слънчева енергия), както и с нужните пари, с цел да заплащат без проблеми отглежданите в тези ферми качествени и чисти зеленчуци.

Едни от последните останали вложители във отвесните ферми са компании и фондове от Дубай, ОАЕ и Кувейт. Отчасти поради изобилието от шейхове и милионери в тези страни. За които не е доста ясно какво необичайно има в една салата за 50 $. И които желаят храната им да не пътува през половината свят за една седмица, а да се отглежда в прилежащата постройка.

Междувременно ръководителите и вложителите на „ отвесните “ започващи компании учат така наречен стопанска система на единица продукция и деликатно съгласуват разноските и възвръщаемостта на всяка създавана от тях просвета. Те се надяват да оцелеят в сложните времена и да покажат своята продуктивност на вложителите от Близкия изток.

Понастоящем AeroFarms реалокира производството си в постройка в Данвил, Вирджиния, която е неведнъж по-малка и се концентрира единствено върху комерсиалното произвеждане, а не върху софтуерните нововъведения.

Въпреки че в описанието на работата на тези отвесни ИИ ферми, което можем да прочетем в техния уеб уебсайт и в тяхното списание се споделя, че те

„ са съумели да привлекат съвсем непристойно огромни финансови средства и капитали, които са напълно недостъпни за стандартното селско стопанство, задачата за постигането на позитивен паричен поток от стартъпите с отвесни ферми от първо потомство не е изпълнена “.

Това може да върне тази характерна промишленост с години обратно. Докато някой още веднъж не повярва в перспективността на отвесните ферми, ръководени от изкуствен интелект. Целта е ясна: би трябвало да се потвърди, че тази технология е рентабилна и може да носи облага.

От прагматична позиция това може да е една естествена, само че мъчителна промяна на пазара. Която ще разреши по-нататъшно развиване единствено на стопанства с позитивен паричен поток, които не са фокусирани върху дълготрайните нововъведения. Всъщност, нужният опит към този момент е насъбран и посредством понижаване на разноските посредством комбинираното потребление на слънчева и LED светлина, както и посредством усъвършенстването на личния състав до най-малко, в действителност могат да бъдат построени отвесни зеленчукови ферми, в които съвсем всичката активност е автоматизирана и роботизирана.