Ето какви са причините за сегашния срив на Intel
В първата част в резюме разгледахме историята на процесорния колос Intel и се фокусирахме при кое потомство процесори на компанията стартира нейното замиране, което в наши дни се трансформира в срив. Нека се се спрем по-подробно върху зародилите по-късно аргументи за загубите на пазарни позиции и за западането на Intel.
Циклите на произвеждане, поколенията и казуса със сокетите
Основният проблем на Intel, а и на някои други компании, е желанието да се демонстрира нещо ново на година и половина. Въпреки че действителният цикъл на разработка е над 3 години, в случай че приказваме за някакви по-значителни резултати и усъвършенствания, актуалните производители не могат да си разрешат подобен разкош. Производителите на смарт телефони и графични карти също наливат масло в огъня, като пускат нови артикули безусловно всяка година. Само че при процесорите нещата са по-сложни.
Докато никой не знае за петото потомство процесори на Intel, а тези, които знаят, се пробват да не си спомнят за него, шестото потомство е добре познато на потребителите. Процесорите i7-6700 и i7-6900k се трансфораха в шлагери, а за най-щурите имаше i7-6950X (X от eXtreme edition) с безусловно чудовищния за това време TDP от 140 W, само че с 10 двунишкови ядра и поддръжка на четириканална памет. Можете да поберете и голям кеш, базова периодичност на ядрото от 3,0 GHz или 4,0 GHz в еднонишковия режим и фантастично невисок термичен пакет от 67 градуса по Целзий. Само че цената на този процесор бе като на един сървърен Xeon.
Като че ли Intel се поучи от грешките си и даде на публиката това, което тя искаше: положителни процесори за всеки портфейл, уверени механически характерности, нови нанометрови процеси и така нататък Но тук компанията още веднъж се препъна: заради нежеланието си да обезпечи противоположна съгласуемост или просто тъй като искаше да печели пари и от дънни платки, всяко ново потомство процесори изискваше нов сокет.
Кашата със сокетите е втората съдбовна неточност на Intel, откакто те се осмелиха да си помислят, че публиката е всеядна – можеш да й покажеш всичко и тя ще го купи. В края на краищата нали това са процесори на Intel!
Компанията и преди флиртуваше със сокета и непрекъснато принуждаваше потребителите да купуват нови дънни платки. Но когато цената на флагманския процесор наближи и последователно надвиши 1000 $ – принуждаването към прекосяване към нов сокет не изглеждаше по никакъв начин добре. Обикновените консуматори, които трябваше да купуват нови дънни платки за новите i5, също не бяха доста удовлетворени. Обществеността също бе мощно раздразнена от това комплициране.
Корпорацията в действителност прекали. За интервала сред 2008 и 2020 година Intel показа на пазара 11 типа сокети за своите процесори – съвсем по един сокет всяка година. И тяхната номерация се оказа напряко именита. Така да вземем за пример за LGA1366, който доста хора познават, процесорите от сериите 35xx, 36xx, 55xx, 56xx бяха пуснати през 2008 година, а за LGA1155 – през 2011 година Точно в непосредствена непосредственост до него, през 2011 година, се появи LGA2011 като сурогат на LGA1366.
Някъде сред тях се изгуби LGA1156 с вграден двуканален контролер на паметта и без QuickPath връзка. Той ненадейно бе сменен с LGA1155, което не наподобява разумно за потребителя. През 2012 година излезе LGA1356, който беше позициониран като сурогат на остарелия LGA1366. През 2013 година LGA1150, който размени LGA1155, бе спуснат на главата на потребителя, а през 2014 година бе показан LGA2011-3. Тук изненади няма – той размени LGA2011.
През 2015 година нещата в офиса на Intel станаха по-тихи, може би отделът, отговарящ за имената на сокетите, най-сетне отвори прозореца и вкара малко пресен въздух, тъй че LGA1150 бе решено да бъде сменен от сокета LGA1151. През 2017 година маркетинговите експерти на Intel „ зарадваха “ обществеността с LGA1151 v2, който предсказуемо размени LGA1151.
Но през същата година прозорчето явно се затръшна и в някаква своя маркетингова полуда Intel показа новия сокет LGA2066, който размени LGA2011-3. След това три години безмълвие, може би ключът за този кабинет е бил загубен, само че не щеш ли през 2020 година се появява потребност от нов сокет и е пуснат LGA1200, който е правоприемник и трансформация на LGA1151.
Чувствате ли, че кръвта ви кипва, до момента в който четете четирите параграфа нагоре? Феновете на Intel и потребителите живеят в този пъкъл от 10 години, комплицирани, търсещи в Гугъл и страхуващи се, че ще купят неверната дънна платка. Логиката в дейностите на Intel се появява, в случай че наблюдавате вторите кодови имена на гнездата с буквени показатели B, H и R. Например, LGA1151 и LGA1200 са Socket H4 и Socket H5. LGA2011, LGA2011-3 и LGA2066 са Socket R, R3 и R4 (не е ясно къде се губи R2). Само че Intel по никакъв метод не разпространява това кодово название, като интензивно залепва броя на пиновете в името на сокета и интензивно трансформира мястото на ключа за корпуса на процесора, с цел да изключи противоположната съгласуемост на процесорите даже в границите на една и съща линия сокети.
Завръщането на AMD, проблемите с нанометрите, намаленият TDP, повишените честоти
В обозримото минало – т.е. през последните 5-6 години – три неща навредиха най-вече на Intel. Първото е триумфалното завръщане на AMD в огромната конкуренция за потребителски процесори със своята нова архитектура ZEN. Второто са индустриалните проблеми на Intel и забавеният 10 nm дизайн на процесорите, които принудиха Intel да се оправдава пред обществеността и да вкара +++ в своя 14 nm дизайн на процесорите. Третото е занижаването на действителния TDP на процесорите, изключително на флагманите.
Ако всички знаят за битката сред Лиза Су и Intel и са чували за голямото крушение при създаването на 10 nm развой, то въпросът за TDP и честотите си заслужава да бъде прегледан по-отблизо.
Когато AMD навлезе на пазара със своите първоначално много горещи, само че мощни процесори Ryzen, Intel бе изправена пред алтернатива: да настигне съперника си, като усили плътността на литографията и честотата на ядрата, или да остане в нишата на „ студените “ процесори? Ние не просто по този начин споменахме термопакета от 67 градуса по Целзий за i7-6950X: тази оптималната температурна стойност демонстрира, че процесорът е много студен като цяло в работния си диапазон, даже при TDP от 140 W. Всичко щеше да бъде доста по-лесно, в случай че Intel споделяше истината във връзка с новите си процесори, започващи от серия 9 (i7-8700 е последният всеобщо създаван процесор от най-голям клас за десктоп с температурен пакет под 70 градуса по Целзий), само че тук, както нормално, се намесиха маркетолозите.
В своето надменност Intel не можеше да разреши на „ алените “ да покажат по-привлекателни числа, тъй че, както се стори на „ сините “, те си откриха малка врата. Всяка цифра може да бъде показана в удобна светлина и тъкмо по този начин направи компанията. В резултат на това всеки посочен TDP и консумация на сила на процесора в спецификациите и на презентациите е цифрата при работата на процесора в „ луфт “, т.е. даже без повишение на честотите на ядрата. При това оптималната периодичност на процесора, която към момента се хвали в презентациите, е скоростта на ядрото в еднонишковия режим. Действителната скорост на ядрата в многонишковия режим постоянно е най-малко с 200-300 MHz по-ниска от оповестената оптималната, до момента в който разсейването на топлината в турборежим, в противен случай, е съвсем два пъти по-голямо.
В резултат на това прикриването от производителя на процесори на действителното обособяване на топлота докара до непредвиден резултат: в този момент всеки процесор, който може да бъде охладен даже единствено с 80-милиметров нагревател, стартира да купува чудовищната кула Noctua NH-D15 или същия двоен be quiet! DARK ROCK PRO 4. И напълно съмняващите се започнаха всеобщо да употребяват системи за водно изстудяване, способни да охладят даже огнения Treadripper.
Голяма продажба, неразбираеми вероятности
През последните четири години Intel води дейна битка за личното си битие като водещ производител на процесори. AMD му върви по петите, като аленият лагер се разраства от издание на издание, а делът на процесорите Ryzen от година на година непрестанно се усилва. Тук значима роля изигра ценовата политика на AMD, както и осезаемият напредък от потомство на потомство, за разлика от поредицата провали на Intel (кой си спомня 11-ото потомство клонирани процесори от минали артикули?), както и рецесията с полупроводниците по време на пандемията. Първата лястовица за това, че Intel към този момент не е хегемон, бе продажбата на лично произвеждане на полупроводникова памет и складове, които бяха създадени по технологията Intel Optane. В този миг монолитът на корпорацията се разпадна и самата компания стартира да се отхвърля от страничните си действия, както гущер отхвърля опашката си.
През миналите пет години Intel продаде редица свои дъщерни компании, провали 11-ото потомство процесори и изостави концепцията за „ леден “ процесор, с цел да устои на натиска на AMD. Надежда даваше Конгресът на Съединени американски щати, който непринудено финансира построяването на няколко великански заводи на Intel в страната, само че съгласно най-новата информация и тук не всичко е безпрепятствено – компанията минава към аутсорсинг модел на произвеждане, предоставяйки процеса на основаване на своите процесори на TSMC и Samsung, които се усещат доста по-уверени. Между другото, тъкмо по този модел работи и AMD – Лиза Су от дълго време не разполага със лични индустриални мощности – компанията се занимава с създаването на своите процесори, като самите чипове се създават от TSMC и редица други подизпълнители. Но защо ще служат новите фабрики и какво ще създава Intel в Съединени американски щати при този нов метод към момента не е известно – управлението на компанията мълчи.
Опитът да се влезе в групата производители на графични процесори, с цел да се конкурират за това растящо парче от тортата, също повдига доста въпроси. Ясно е, че компанията не разполага с толкоз огромен опит в тази област, колкото NVIDIA или даже AMD, само че анулацията на флагманския ускорител Arc единствено преди няколко седмици, по-малко от година след излизането му на пазара, е обезпокоителен сигнал.
Не всичко е толкоз просто и при новата литография. Преди време Intel планираше да премине към 5 nm до 2022 година, само че сега няма даже 7 nm развой. Литографията Intel 7, върху която са построени 13-ото потомство процесори на Intel, се базира на сгъстена 10nm технология. Тя е надеждна, тънко настроена и предлага висока продуктивност, само че още веднъж е опит да се изстиска всичко от наличния потенциал, какъвто беше казусът с 14nm++ процеса. Освен това компанията към този момент изостава с няколко години от авансово оповестените графици. Всичко това се развива на фона на възходящия напън от страна на AMD.
„ Червените “ към момента не са тествали хибридния модел на ядрата като този на Intel, само че това не е и нужно – те не престават да натискат с многоядрени и X3D модели с по-голяма кеш памет. А с излизането на серията Ryzen 8000 компанията на Лиза Су може да нанесе огромен удар на Intel и да го покоси. В потребителския сегмент сините към този момент се задържат не поради името и качеството на продуктите, а по-скоро поради ценовия дъмпинг, отхвърлянето на безкрайните промени в сокетите и обстоятелството, че процесорите на Intel работят по-добре в редица професионални приложения заради историческата оптимизация на кода. Единственият бранш, в който Intel към момента е постоянна, са сървърните процесори. Но даже и тук AMD безшумно се промъква със своите артикули, карайки сините мениджъри нервно да бършат потта си по време на всяка алена презентация.
Ето че в този момент на Intel се постанова единствено да гледа какво твори неговият основен съперник. А съперникът предлага дълъг интервал на противоположна съгласуемост за бюджетните процесори, поддръжка на един сокет за впечатляващите 4-5 години и рационални цени. Пазарната обстановка, редицата неточности и личната горделивост на Intel във връзка с недостижимите цели доведоха до това, че Intel загуби статута си на софтуерен хегемон и разреши на процесорите Ryzen и платформата ZEN да надигнат глава и да преуспеят.
От друга страна, това в действителност е добре, че Intel се наказа по този метод, тъй като с помощта на мощната конкуренция с AMD ние можем да се радваме на мощни и може да се каже, евтини процесори, които щяха да бъдат извънредно по-скъпи, в случай че AMD не бе съумяла с своята авангарда технология за потреблението на чиплети.
