Симеон Сакскобургготски: През 2001 г. Иван Костов ми каза, че му трябва още един пълен мандат
В първата част на изявлението със Симеон Сакскобургготски чухте неговата доктрина за гибелта на татко му Борис III, за младостта му и за фамилията му сега. Той беседва със Светослав Иванов малко след 80-ия си рожден ден, който отпразнува във Врана.:
Част втора – Когато царят стана политик:
– Кога решихте че царят би трябвало да стане политик?
– Е, това беше най-тежкото решение тъй като съм бил възпитаван цялостен живот противоположното – че царят не е политик и че царят не трябва да взима страна. Но изискванията бяха такива и след толкоз години, полагайки толкоз старания да послужвам, да направя нещо за страната, видях че момента беше пристигнал. Колкото и да е било вътрешно недопустимо даже, или мъчно за мен.
– А разсъждавали ли сте върху въпроса, в случай че не се бяхте захванали с политиката, тогава стояхте на лека отдалеченост, а не намесвайки се както сте били възпитаван, известността ви към момента щеше ли да бъде толкоз висока, колкото преди 2001 година или 2005 г?
– По всяка възможност. Като виждам и образците, ето крал Михай на Румъния с какво почитание се употребява. Гръцкият крал също и други. Знаете ли, тука въпроса не е за персоналното. Аз трябваше да поема този път, тъй като виждах че нямаше различен излаз, само че другояче несъмнено акциите ми щяха да бъдат може би по-високи, в случай че бях останал отвън. Ама и то ненапълно дали можеше да бъде потребно за страната, дали щях да допринеса с повече от това, с което съм като министър председател съдействал, остава за историците.
– Много се говореше преди години за това, в случай че се бяха открили монархиите след края на Студената война. Сега в Европейски Съюз през днешния ден има 7 монархии. Хипотетично възобновяване на монархията можеше ли да бъде по-добро решение след края на комунизма? Разсъждавали ли сте върху това?
– Разбира се, че съм си задавал въпроса пък и са ми го задавали, и то политици. Всяко нещо е комбиниране от моменти, от условия, значи не може да се откри точния отговор или " за какво " или " не ". Тука 50 години не се загатва монархията или единствено неуместният монархофашизъм и сходни, нали, глупости. Как може да очакваш че внезапно хората ще кажат: " А, да, ура! Чудесна опция! ". Та това да се види, пък ето, монархиите които съществуват в Европа, може да ги попитаме за какво са по-доволни. А моята доктрина, която не е персонална, анализа се, е, че в историята е имало всевъзможни режими, от преди 4000 години. Нито единият е по-модерен, нито по-отживелица от другия. Така че монархията си е еднообразно годна до ден сегашен, както една република, както и други системи, които има. Нищо не е безусловно и още по-малко съвършено. Но от време на време монархията си има прерогативи, нали има по този начин една последователност, дълготрайност, неутрално, по какъв начин да кажа, оглавяване на самата страна. Това несъмнено си има плюсовете
– Срещали сте се скрито с Иван Костов през 2001 година, директно преди изборите?
– Да. Не, не е било загадка, аз просто го посетих (С.И – На 4 очи.) Разбира се, аз постоянно съм предпочитал срещите ми да са на 4 очи, тъй като по този начин човек може да си каже, нали, всичко по един прям и в това време предпазлив метод.
– Какво му казахте?
– Това е към този момент тематика, която в книгата ми, която е сложна да я прочетеш уви, нали, това са просто моменти в живота и в историята на страната.
– Тъй като аз съм прочел книгата, тогава ще го кажа аз. Вие му оферирате след изборите да управлявате дружно. Да извършите една необятна коалиция, само че той отхвърля. Интересно ми е, в случай че той се беше съгласил, щеше ли да се случи нещо по-различно? Това е моят въпрос.
– Вижте, не. Първо не е отвод. Той просто сподели че му би трябвало още един цялостен мандат, което е
негово право. А от там към този момент да стартира човек какво би станало, за какво или по какъв начин … аз мисля че съм прекомерно ангажиран за такива хипотези.
– Сформирахте огромен екип от хора тогава след 2001 година Някои от тях не устояха на напрежението в политиката, на рецензиите. Двама ваши министри си отидоха от тежка болест. Това са Димитър Калчев и Валентин Церовски. Защо политиката от време на време убива?
– Питате ме мен и аз се чудя по какъв начин съм оживял до момента, тъй като в действителност има доста, няма да кажа несправедливи, само че доста свирепост, която е непотребна в действителност. Но може би това е като човек стои някъде нагоре, на прицел от всякъде и вятър духа доста мощно.
– Кога най-вече Ви заболя?
– Аз заобикалям да влизам по този начин в най- … пробвам се да виждам на позитивното, на това което се реализира. Личното си е или за сметка, на който го е провокирал, или пък … аз не одобрявам да се спирам върху личната си покруса или страдания или каквото и да било.
– А особено за господин Калчев и Церовски, усещахте ли че просто те са хора, които не могат да устоят на…?
– Е в този момент това. Не знам, тъй като има и доста други, които са били под подобен напън, това към този момент е божа работа. Но че няма подозрение, че здравето ти може да се утежни от прекомерно, по какъв начин да кажа, напрежение и най-много в случай че усетиш пък че има и откровени несправедливости, това несъмнено може да ти повлияе доста.
– Това тежи. Това изяжда.
– Еми да.
– Да. Политиката постоянно прави хората богати. Открихте пътя пред много хора. Съжалявате ли че дадохте късмет на някои от тях, а те не оправдаха доверието Ви? Има ли такива?
– Никой не е, нали еднакъв на другия. Пък и политиката да дава благосъстояния, аз не знам. Това са към този момент изказвания. Но политиката нормално си служи да се оказва помощ на страната, тъй като няма страна която се ръководи без политици. Тогава или безредица, или не знам каква система. И то на всички места, не сме тука в България единствено. Навсякъде. Това е под една и съща рецензия. Но това е част от политическата отговорност или последствия или даже игра. Аз думата не я обичам за политика, само че това би трябвало да се одобри. Но намирам че не е доста, по този начин, редно да се уточни, че това е час да богатее човек, тъй като тогава към този момент цялата система се разкритикува, а пък би трябвало да има и почитание към институциите. А пък да се потвърди, несъмнено, в случай че е имало нещо което не е редно. Не единствено подмятания и фантастични числа. Нали с по 10 – 12 нули, то няма значение, една нула повече, една нула по-малко. Това е доста нездравословно.
– Вредно, само че в България за жалост е реалност. Много хора забогатяха в последните 30 години, към този момент.
– Еми в коя страна няма такова събитие? Ами че в случай че не забогатея, какво ще стане? Ще има да седим в едно сиромахолюбие и единствено да се оплакваме, че всички сме бедняци. Това не ми се коства напълно разумно.
– Не, не. Имам поради от политиката. От политиката имам поради.
– Ами да се потвърди.
– Тоест институциите да си свършат работата. Това казвате?
– Това ми се коства. Институциите или изобщо … най-сетне всеки има право да се отбрани. Да потвърди.
– Всички тези хора, които Вие въведохте тогава в политиката. Чувствате ли се предаден от някой от тях?
– Не, за какво ще ви кажа. Аз не познавам доста от тях. Защото аз дойдох тука колкото съм следил, колкото срещи да съм провел от 89-та до 96-та, само че отново човек би трябвало да е живял тука, с цел да усети или опознае всеки напълно във всичките измерения. Но съм доста признателен за целия екип и изобщо мисля, че го доказахме, че имаше едно отлично равнище и с високо наличие на дами, което също беше нещо прекомерно ново тогава. А за предаден, знаете ли, това е отново за сметка на индивида го споделям. Аз нямам някое черно тефтерче в което пиша " този е изменник, този е такъв… ". Аз виждам напред.
– Като цяло се следи наклонност политиците от преходните години да се отдръпват от дейната политика: Иван Костов, Ахмед Доган, Георги Първанов. Вече са отвън дейната политика. Вие изкушавали ли сте се да се върнете?
– Аз?
– Да.
– Но апелирам ви се.
– Преди 2 години да вземем за пример при президентските избори имаше предприемчив комитет.
– На тази възраст към този момент в действителност мисля, че съм надалеч над годините и възраст за пенсия, та да имам сходни стремежи. Едно, че имало, които са смятали, че би било нещо потребно за страната. Ама това е напълно друго Човек би трябвало да си знае силите и потенциала и изобщо не може пожелателно по този начин единствено.
– Добре, от време на време не ви ли се желае да кажете мнението си по някой въпрос? Поставяте ли се на мястото на един или различен, президента или премиера? Особено на сцената на дипломацията, мислейки си аз по какъв начин бих го направил. Вътре във вашите мисли.
– Но има ли смисъл? Постигам ли нещо, което да е на процедура потребно? Това са хипотези. Ако човек има време, може доста да мъдрува, както споделям аз.
– Много ми е забавно по какъв начин би протекла една ваша среща с Владимир Путин? Какво бихте му споделили? Хайде, да не ви слагам в неловко …
– Аз съм имал 3 срещи с него и би трябвало да кажа че постоянно ме е впечатлявал доста какъв брой е осведомен с всяка една тематика и изобщо. И е човек, който ръководи страна като Русия, смъквам му шапка.
– А глобите на Европейски Съюз и контрасанкциите на Русия против Европейски Съюз обективни ли са? Може ли двете страни да създадат своите отстъпки?
– Не съм последната инстанция на Европейски Съюз и на целия свят, само че отлична, по този начин гледайки на практичното постоянно, ненапълно може да прозвучи доста изключително пък да се изнервят някои хора, само че намирам, че ненапълно би било автогол за Европа тия наказания.
– А каква е ролята на хора като Доналд Тръмп, президента на Съединени американски щати, в днешния свят съгласно вас? Как гледате на неговите дейности?
– Не го познавам и не проследявам толкоз от близо Съединени американски щати, както вие казахте, той е президент на Съединени американски щати и от ам към този момент знаем какъв брой тежи тази функционалност.
– Още един настоящ въпрос – Македония. Отношенията ни с Македония. Фактът, че техният министър председател отиде пред паметника на Самуил, а нашият евентуално ще отиде също пред паметника на Самуил, само че в Скопие.
– Аз мисля че това са доста потребни жестове. И доста се веселя несъмнено, от това което научих от медиите и от някои наши дипломати. Така че, дай боже, по този начин да е. Аз когато посетих Македония, отидох с в действителност отлични планове и беше доста приятна тогава срещата също.
– А в случай че стартират да се питат още веднъж чий цар е Самуил? Като му вървят пред паметниците…
– Вижте, това към този момент навлиза в туй, което аз ви споделях, че персонално аз заобикалям. Бях в Солун, когато президентът Росен Плевнелиев ме предложения на 1000-годишнината, нали да се поклоним пред останките. Аз единствено си помислих какво значи 1000 години до деня и тъкмо за нашата история. Така че това са значимите работи. Не някакви по този начин, бих споделил, политически измислени или политически използваеми обстановки. Реалното, и което е трайно, е значимото.
– Ако някой от сегашните ръководещи, доста пряк въпрос Ви задавам, Ви помоли да разговаряте, да употребявате контактите си, Ви помоли да извършите някаква дипломатическа роля по повод Турция или Русия, или Европейски Съюз, или даже арабския свят, бихте ли го създали?
– Винаги съм правил това, което е в интерес на страната, и което е по силите ми или тъкмо предпочитание контакт или нещо, естествено.
– А посоката, която поема Турция? Още един доста настоящ външнополитически въпрос, изключително след преврата от предишния юли. Какви са персоналните ви наблюдения от Ердоган, с който сте се срещали също като министър председател?
– Да, срещали сме се неведнъж, като е посещавал по време на моето премиерстване тука. И аз съм бил в Турция, само че по-късно към този момент, като той и външният му министър са следили към коя партия от Европейски Съюз, по този начин да се приобщят и несъмнено всички се надявахме и Турция да се причисли към Европейски Съюз. Това несъмнено ще се случи, само че с време.
– Мислите ли че изобщо ще се случи?
– Зависи, както казвате от курса, който ще вземат, само че най на края Турция си има един край, който е европейски, нали, на Европа и там са 23 милиона души, които са повече от Гърция, Албания и България, взети дружно. А ние го гледаме по този начин: " е нещичко, което има европейско в Турция ". Това не може да се забрави… дали се избира един метод на ръководство, или не. Турция е един колос, ние сме на физическия път към Европа за Турция, значи имаме огромен интерес да следим нашите взаимоотношения. И фактът, че неотдавна Европейски Съюз, по този начин премиера Борисов получи, по какъв начин да кажа, (С.И. – Дипломатическа роля, поръчение) Да, нали да срещне президента Ердоган. Мисля, че това беше нещо доста позитивно за България и изобщо за връзките сред Европейски Съюз и настояща Турция.
– Един въпрос за метода, по който гласуваме. Много се говореше в последната година за мажоритарна изборна система. Тъй като нищо не стартира от през днешния ден, събитията от 19.05.1934г., Кимон Георгиев, анулацията на политическите партии и въвеждането, включително с благословията на вашия татко, на цялостна мажоритарна изборна система и понижаване на броя на депутатите. Как гледате на сходна самодейност през днешния ден, която беше отхвърлена от Народното събрание?
– Това са тематики, които в действителност са за мен най-малко значими, само че постоянно аз съм търсил във всеки проблем някъде казус, който да действа и от там към този момент да се ориентирам. Също по този начин би трябвало да си намерим метода, какъв брой мажоритарно, какъв брой не, или какво оглеждайки се и виждайки в кои страни най-добре се организират избори и с най-хубави резултат. До броя на депутатите също. Там към този момент е въпрос на правила, които са също построени към този момент и признати.
– Тоест…
– Няма нещо, което е съвършено идеално или да каже човек " това е единствено ". Не. Всичко е постоянно практиката. (С.И. – Да не се опитваме да откриваме топлата вода). На процедура това се откри.
– Да. Да не се опитваме да откриваме топлата вода.
– Е това мисля, че е доста хубаво предписание. Да си пестим силите, да търсим в друга посока.
– Какво липсва на България сега? Според вас.
– Това към този момент ….Ако имате поради някаква цел, нали, както е било за Европейски Съюз или др… ами това може да го дефинират хората, в случай че се направи някакво допитване. Защото е правилно хубаво да има постоянно нещо, което сплотява и да активизира всички, и в този случай да се включат всички отново, тъй като председателството – хубаво, но то е къс интервал. Би трябвало да има нещо, което да е малко по-мобилизиращо и динамизиращо също. За едно общество е постоянно хубаво да имат една цел и да преследват тази цел.
– Дават ли си сметка сегашните политици за значимостта на председателството? За което вие говорите от много години, апропо. Но тогава изглеждаше като нещо доста далечно, в доста далечна вероятност.
– Аз мисля – всички, само че това би трябвало да им зададете въпроса. Мога да ви отговоря за други.
– Винаги последният въпрос в сходно изявление е " Какво е за вас България? " Това е доста сложен въпрос.
– Труден е, защотото не може да се обобщи в една минута претекста за целия ми живот. Роден съм тука, по какъв начин мога това да го събера единствено с едно изречение… невероятно е. Но историята ще каже какво е значела България за мен.
Част втора – Когато царят стана политик:
– Кога решихте че царят би трябвало да стане политик?
– Е, това беше най-тежкото решение тъй като съм бил възпитаван цялостен живот противоположното – че царят не е политик и че царят не трябва да взима страна. Но изискванията бяха такива и след толкоз години, полагайки толкоз старания да послужвам, да направя нещо за страната, видях че момента беше пристигнал. Колкото и да е било вътрешно недопустимо даже, или мъчно за мен.
– А разсъждавали ли сте върху въпроса, в случай че не се бяхте захванали с политиката, тогава стояхте на лека отдалеченост, а не намесвайки се както сте били възпитаван, известността ви към момента щеше ли да бъде толкоз висока, колкото преди 2001 година или 2005 г?
– По всяка възможност. Като виждам и образците, ето крал Михай на Румъния с какво почитание се употребява. Гръцкият крал също и други. Знаете ли, тука въпроса не е за персоналното. Аз трябваше да поема този път, тъй като виждах че нямаше различен излаз, само че другояче несъмнено акциите ми щяха да бъдат може би по-високи, в случай че бях останал отвън. Ама и то ненапълно дали можеше да бъде потребно за страната, дали щях да допринеса с повече от това, с което съм като министър председател съдействал, остава за историците.
– Много се говореше преди години за това, в случай че се бяха открили монархиите след края на Студената война. Сега в Европейски Съюз през днешния ден има 7 монархии. Хипотетично възобновяване на монархията можеше ли да бъде по-добро решение след края на комунизма? Разсъждавали ли сте върху това?
– Разбира се, че съм си задавал въпроса пък и са ми го задавали, и то политици. Всяко нещо е комбиниране от моменти, от условия, значи не може да се откри точния отговор или " за какво " или " не ". Тука 50 години не се загатва монархията или единствено неуместният монархофашизъм и сходни, нали, глупости. Как може да очакваш че внезапно хората ще кажат: " А, да, ура! Чудесна опция! ". Та това да се види, пък ето, монархиите които съществуват в Европа, може да ги попитаме за какво са по-доволни. А моята доктрина, която не е персонална, анализа се, е, че в историята е имало всевъзможни режими, от преди 4000 години. Нито единият е по-модерен, нито по-отживелица от другия. Така че монархията си е еднообразно годна до ден сегашен, както една република, както и други системи, които има. Нищо не е безусловно и още по-малко съвършено. Но от време на време монархията си има прерогативи, нали има по този начин една последователност, дълготрайност, неутрално, по какъв начин да кажа, оглавяване на самата страна. Това несъмнено си има плюсовете
– Срещали сте се скрито с Иван Костов през 2001 година, директно преди изборите?
– Да. Не, не е било загадка, аз просто го посетих (С.И – На 4 очи.) Разбира се, аз постоянно съм предпочитал срещите ми да са на 4 очи, тъй като по този начин човек може да си каже, нали, всичко по един прям и в това време предпазлив метод.
– Какво му казахте?
– Това е към този момент тематика, която в книгата ми, която е сложна да я прочетеш уви, нали, това са просто моменти в живота и в историята на страната.
– Тъй като аз съм прочел книгата, тогава ще го кажа аз. Вие му оферирате след изборите да управлявате дружно. Да извършите една необятна коалиция, само че той отхвърля. Интересно ми е, в случай че той се беше съгласил, щеше ли да се случи нещо по-различно? Това е моят въпрос.
– Вижте, не. Първо не е отвод. Той просто сподели че му би трябвало още един цялостен мандат, което е
негово право. А от там към този момент да стартира човек какво би станало, за какво или по какъв начин … аз мисля че съм прекомерно ангажиран за такива хипотези.
– Сформирахте огромен екип от хора тогава след 2001 година Някои от тях не устояха на напрежението в политиката, на рецензиите. Двама ваши министри си отидоха от тежка болест. Това са Димитър Калчев и Валентин Церовски. Защо политиката от време на време убива?
– Питате ме мен и аз се чудя по какъв начин съм оживял до момента, тъй като в действителност има доста, няма да кажа несправедливи, само че доста свирепост, която е непотребна в действителност. Но може би това е като човек стои някъде нагоре, на прицел от всякъде и вятър духа доста мощно.
– Кога най-вече Ви заболя?
– Аз заобикалям да влизам по този начин в най- … пробвам се да виждам на позитивното, на това което се реализира. Личното си е или за сметка, на който го е провокирал, или пък … аз не одобрявам да се спирам върху личната си покруса или страдания или каквото и да било.
– А особено за господин Калчев и Церовски, усещахте ли че просто те са хора, които не могат да устоят на…?
– Е в този момент това. Не знам, тъй като има и доста други, които са били под подобен напън, това към този момент е божа работа. Но че няма подозрение, че здравето ти може да се утежни от прекомерно, по какъв начин да кажа, напрежение и най-много в случай че усетиш пък че има и откровени несправедливости, това несъмнено може да ти повлияе доста.
– Това тежи. Това изяжда.
– Еми да.
– Да. Политиката постоянно прави хората богати. Открихте пътя пред много хора. Съжалявате ли че дадохте късмет на някои от тях, а те не оправдаха доверието Ви? Има ли такива?
– Никой не е, нали еднакъв на другия. Пък и политиката да дава благосъстояния, аз не знам. Това са към този момент изказвания. Но политиката нормално си служи да се оказва помощ на страната, тъй като няма страна която се ръководи без политици. Тогава или безредица, или не знам каква система. И то на всички места, не сме тука в България единствено. Навсякъде. Това е под една и съща рецензия. Но това е част от политическата отговорност или последствия или даже игра. Аз думата не я обичам за политика, само че това би трябвало да се одобри. Но намирам че не е доста, по този начин, редно да се уточни, че това е час да богатее човек, тъй като тогава към този момент цялата система се разкритикува, а пък би трябвало да има и почитание към институциите. А пък да се потвърди, несъмнено, в случай че е имало нещо което не е редно. Не единствено подмятания и фантастични числа. Нали с по 10 – 12 нули, то няма значение, една нула повече, една нула по-малко. Това е доста нездравословно.
– Вредно, само че в България за жалост е реалност. Много хора забогатяха в последните 30 години, към този момент.
– Еми в коя страна няма такова събитие? Ами че в случай че не забогатея, какво ще стане? Ще има да седим в едно сиромахолюбие и единствено да се оплакваме, че всички сме бедняци. Това не ми се коства напълно разумно.
– Не, не. Имам поради от политиката. От политиката имам поради.
– Ами да се потвърди.
– Тоест институциите да си свършат работата. Това казвате?
– Това ми се коства. Институциите или изобщо … най-сетне всеки има право да се отбрани. Да потвърди.
– Всички тези хора, които Вие въведохте тогава в политиката. Чувствате ли се предаден от някой от тях?
– Не, за какво ще ви кажа. Аз не познавам доста от тях. Защото аз дойдох тука колкото съм следил, колкото срещи да съм провел от 89-та до 96-та, само че отново човек би трябвало да е живял тука, с цел да усети или опознае всеки напълно във всичките измерения. Но съм доста признателен за целия екип и изобщо мисля, че го доказахме, че имаше едно отлично равнище и с високо наличие на дами, което също беше нещо прекомерно ново тогава. А за предаден, знаете ли, това е отново за сметка на индивида го споделям. Аз нямам някое черно тефтерче в което пиша " този е изменник, този е такъв… ". Аз виждам напред.
– Като цяло се следи наклонност политиците от преходните години да се отдръпват от дейната политика: Иван Костов, Ахмед Доган, Георги Първанов. Вече са отвън дейната политика. Вие изкушавали ли сте се да се върнете?
– Аз?
– Да.
– Но апелирам ви се.
– Преди 2 години да вземем за пример при президентските избори имаше предприемчив комитет.
– На тази възраст към този момент в действителност мисля, че съм надалеч над годините и възраст за пенсия, та да имам сходни стремежи. Едно, че имало, които са смятали, че би било нещо потребно за страната. Ама това е напълно друго Човек би трябвало да си знае силите и потенциала и изобщо не може пожелателно по този начин единствено.
– Добре, от време на време не ви ли се желае да кажете мнението си по някой въпрос? Поставяте ли се на мястото на един или различен, президента или премиера? Особено на сцената на дипломацията, мислейки си аз по какъв начин бих го направил. Вътре във вашите мисли.
– Но има ли смисъл? Постигам ли нещо, което да е на процедура потребно? Това са хипотези. Ако човек има време, може доста да мъдрува, както споделям аз.
– Много ми е забавно по какъв начин би протекла една ваша среща с Владимир Путин? Какво бихте му споделили? Хайде, да не ви слагам в неловко …
– Аз съм имал 3 срещи с него и би трябвало да кажа че постоянно ме е впечатлявал доста какъв брой е осведомен с всяка една тематика и изобщо. И е човек, който ръководи страна като Русия, смъквам му шапка.
– А глобите на Европейски Съюз и контрасанкциите на Русия против Европейски Съюз обективни ли са? Може ли двете страни да създадат своите отстъпки?
– Не съм последната инстанция на Европейски Съюз и на целия свят, само че отлична, по този начин гледайки на практичното постоянно, ненапълно може да прозвучи доста изключително пък да се изнервят някои хора, само че намирам, че ненапълно би било автогол за Европа тия наказания.
– А каква е ролята на хора като Доналд Тръмп, президента на Съединени американски щати, в днешния свят съгласно вас? Как гледате на неговите дейности?
– Не го познавам и не проследявам толкоз от близо Съединени американски щати, както вие казахте, той е президент на Съединени американски щати и от ам към този момент знаем какъв брой тежи тази функционалност.
– Още един настоящ въпрос – Македония. Отношенията ни с Македония. Фактът, че техният министър председател отиде пред паметника на Самуил, а нашият евентуално ще отиде също пред паметника на Самуил, само че в Скопие.
– Аз мисля че това са доста потребни жестове. И доста се веселя несъмнено, от това което научих от медиите и от някои наши дипломати. Така че, дай боже, по този начин да е. Аз когато посетих Македония, отидох с в действителност отлични планове и беше доста приятна тогава срещата също.
– А в случай че стартират да се питат още веднъж чий цар е Самуил? Като му вървят пред паметниците…
– Вижте, това към този момент навлиза в туй, което аз ви споделях, че персонално аз заобикалям. Бях в Солун, когато президентът Росен Плевнелиев ме предложения на 1000-годишнината, нали да се поклоним пред останките. Аз единствено си помислих какво значи 1000 години до деня и тъкмо за нашата история. Така че това са значимите работи. Не някакви по този начин, бих споделил, политически измислени или политически използваеми обстановки. Реалното, и което е трайно, е значимото.
– Ако някой от сегашните ръководещи, доста пряк въпрос Ви задавам, Ви помоли да разговаряте, да употребявате контактите си, Ви помоли да извършите някаква дипломатическа роля по повод Турция или Русия, или Европейски Съюз, или даже арабския свят, бихте ли го създали?
– Винаги съм правил това, което е в интерес на страната, и което е по силите ми или тъкмо предпочитание контакт или нещо, естествено.
– А посоката, която поема Турция? Още един доста настоящ външнополитически въпрос, изключително след преврата от предишния юли. Какви са персоналните ви наблюдения от Ердоган, с който сте се срещали също като министър председател?
– Да, срещали сме се неведнъж, като е посещавал по време на моето премиерстване тука. И аз съм бил в Турция, само че по-късно към този момент, като той и външният му министър са следили към коя партия от Европейски Съюз, по този начин да се приобщят и несъмнено всички се надявахме и Турция да се причисли към Европейски Съюз. Това несъмнено ще се случи, само че с време.
– Мислите ли че изобщо ще се случи?
– Зависи, както казвате от курса, който ще вземат, само че най на края Турция си има един край, който е европейски, нали, на Европа и там са 23 милиона души, които са повече от Гърция, Албания и България, взети дружно. А ние го гледаме по този начин: " е нещичко, което има европейско в Турция ". Това не може да се забрави… дали се избира един метод на ръководство, или не. Турция е един колос, ние сме на физическия път към Европа за Турция, значи имаме огромен интерес да следим нашите взаимоотношения. И фактът, че неотдавна Европейски Съюз, по този начин премиера Борисов получи, по какъв начин да кажа, (С.И. – Дипломатическа роля, поръчение) Да, нали да срещне президента Ердоган. Мисля, че това беше нещо доста позитивно за България и изобщо за връзките сред Европейски Съюз и настояща Турция.
– Един въпрос за метода, по който гласуваме. Много се говореше в последната година за мажоритарна изборна система. Тъй като нищо не стартира от през днешния ден, събитията от 19.05.1934г., Кимон Георгиев, анулацията на политическите партии и въвеждането, включително с благословията на вашия татко, на цялостна мажоритарна изборна система и понижаване на броя на депутатите. Как гледате на сходна самодейност през днешния ден, която беше отхвърлена от Народното събрание?
– Това са тематики, които в действителност са за мен най-малко значими, само че постоянно аз съм търсил във всеки проблем някъде казус, който да действа и от там към този момент да се ориентирам. Също по този начин би трябвало да си намерим метода, какъв брой мажоритарно, какъв брой не, или какво оглеждайки се и виждайки в кои страни най-добре се организират избори и с най-хубави резултат. До броя на депутатите също. Там към този момент е въпрос на правила, които са също построени към този момент и признати.
– Тоест…
– Няма нещо, което е съвършено идеално или да каже човек " това е единствено ". Не. Всичко е постоянно практиката. (С.И. – Да не се опитваме да откриваме топлата вода). На процедура това се откри.
– Да. Да не се опитваме да откриваме топлата вода.
– Е това мисля, че е доста хубаво предписание. Да си пестим силите, да търсим в друга посока.
– Какво липсва на България сега? Според вас.
– Това към този момент ….Ако имате поради някаква цел, нали, както е било за Европейски Съюз или др… ами това може да го дефинират хората, в случай че се направи някакво допитване. Защото е правилно хубаво да има постоянно нещо, което сплотява и да активизира всички, и в този случай да се включат всички отново, тъй като председателството – хубаво, но то е къс интервал. Би трябвало да има нещо, което да е малко по-мобилизиращо и динамизиращо също. За едно общество е постоянно хубаво да имат една цел и да преследват тази цел.
– Дават ли си сметка сегашните политици за значимостта на председателството? За което вие говорите от много години, апропо. Но тогава изглеждаше като нещо доста далечно, в доста далечна вероятност.
– Аз мисля – всички, само че това би трябвало да им зададете въпроса. Мога да ви отговоря за други.
– Винаги последният въпрос в сходно изявление е " Какво е за вас България? " Това е доста сложен въпрос.
– Труден е, защотото не може да се обобщи в една минута претекста за целия ми живот. Роден съм тука, по какъв начин мога това да го събера единствено с едно изречение… невероятно е. Но историята ще каже какво е значела България за мен.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ