Изправени сме пред два сценария – лош и по-лош
В Народното събрание, по волята на суверена, липсва прогресивно-реформаторско болшинство, счита бургаският народен представител от Демократична България
Вежди Рашидов бе определен за ръководител на 48-ото Народно заседание с поддръжката на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “. Политическата обстановка обаче остава сложна за прогнозиране. Потърсихме за мнение - бургаски народен представител от „ Демократична България “ (ДБ) в трети парламент.
- Г-н Найденов, за какво не подкрепихте Вежди Рашидов за ръководител на Народното събрание?
- Защото ръководителят на Народното събрание е значима фигура – това е най-високият пост в страната, а по принцип поддръжката за ръководителя на Народно събрание дава алегорична поръчка за присъединяване в някакво болшинство. Както бяхме дали обещание, в болшинство с ГЕРБ няма да участваме - затова не подкрепихме кандидатурата на представителя на ГЕРБ.
- Добре, само че след тези три дни рецесия не трябваше ли да се реализира компромис? Кой беше за вас допустимият компромис в тази обстановка?
- До момента, до който не беше ясно болшинството към кандидатурата на Вежди Рашидов, ние имахме препоръчани разновидности. Както знаете, позовахме се на практиката на Европейския парламент, където има принцип на ротационност на ръководителите. И тъй като не можеше да се реализира компромис с претендентите на ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “, излязохме с това предложение, само че пък Политическа партия незабавно по-късно отдръпнаха своя претендент. Т.е. „ Демократична България “ сподели разсъдък и диалогичност, като предложи решение. Но по този начин или другояче в това време се образува болшинство към Вежди Рашидов и не се наложи да даваме спомагателни предписания за излизане от рецесията.
- Кой ще завоюва и кой ще загуби от очертаващото се връщане на хартиената бюлетина?
- Ако се върне хартиената бюлетина, ще загуби българският народ, тъй като избори с хартиена бюлетина при липса на господство на закона и работещи институции е рецепта за манипулиране, подправяне и повлияване по непочтен метод на изборния резултат. Това го умеят най-добре партиите на статуквото – ГЕРБ и Движение за права и свободи. Това ще е несъмнено в тяхна изгода, само че в ущърб на гражданския интерес.
- Защо „ Демократична България “ не седнете най-малко на диалог с ГЕРБ в името на разговора? Можете да им поставите даже вашите невъзможни за тях условия за взаимно ръководство.
- Понеже ГЕРБ имаха доста време да се реформират до момента, а те отхвърлят да го създадат. И това доста ясно личеше в предния парламент. ГЕРБ приказват за правосъдна промяна, обаче когато стане дума за гласоподаване, или ги няма в зала, или гласоподават „ срещу “. Т.е. ние на думи сме се наслушали. Обичайно ГЕРБ приказват за правосъдна промяна по принцип, само че когато стане въпрос, че тази правосъдна промяна би трябвало да засегне прокуратурата, те приключват диалога. За тях правосъдна промяна и промяна на прокуратурата са две разнообразни тематики, втората от които те не желаят да засягат. И изключително личността на основния прокурор – това не може да се разяснява, те са го посочили през времето. И затова казахме, че ние не бихме взели участие в такива диалози при техен мандат. Ако „ Демократична България “ получи мандат за ръководство след последващи избори или в случай че президентът реши по този начин, тогава ние ще изложим нашите визии за ръководство на страната и може би ще има диалози, само че това се взема решение от органите на партията.
- А съгласно Вас реставрира ли се моделът „ Борисов “ поради развиването след тези избори?
- Ако погледнем болшинството, което се е формирало към избора на ръководител, мога да кажа - безусловно да! Забелязвам и една голяма хрисимост от страна на „ Възраждане “, която гласоподава „ срещу “ всички кандидатури (за ръководител на парламента) с изключение на тяхната. И след появяването на това болшинство „ Възраждане “ не бяха „ срещу “ (Рашидов – б.а.) - те гласоподаваха „ въздържал се “. Това е необикновен знак.
- Т.е. Вие казвате, че в това число Българска социалистическа партия взе участие в тази реституция на модела „ Борисов “?
- Казвам, че това болшинство, което се образува, доста наподобява на това болшинство, което вие имате поради. Дали това ще прерасне в управническа коалиция, следва да забележим.
- Очаквате ли актуалният парламент да излъчи държавно управление? Като % каква е прогнозата Ви?
- Вероятността за предварителни избори е по-голяма. Но за следващ път сме изправени пред два сюжета, сред които да избираме – неприятен и по-лош. Т.е. няма добър излаз от тази обстановка. Управление на ГЕРБ с Движение за права и свободи против това да има предварителни избори – не знам кое е по-лошият вид. Но и двата не са в интерес на публичния интерес съгласно мен.
- Възможно ли е Стефан Янев да е идващият български министър председател?
- Всичко е допустимо, само че няма по какъв начин да го знаем авансово.
- Ако има държавно управление, ще е с третия мандат – по този начин ли го виждате?
- Първият мандат мъчно ще бъде подсилен от позиция на два разнообразни аспекта. От една страна, гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Български напредък “ не са задоволителни. На Корнелия Нинова ще й бъде мъчно да поддържа мандат на ГЕРБ. Но ще бъде мъчно и на Бойко Борисов да изяснява по какъв начин е направил коалиция с Българска социалистическа партия. Друг е въпросът, в случай че мандатът попадне в относително равноотдалечен индивид, какъвто е „ Български напредък “. Това може да се употребява от Борисов и Нинова да поддържат подобен мандат. Това е единствено догадка, несъмнено. В момента безусловно гадаем, само че това би им дало някаква относителна независимост на маневриране, да кажат „ аз не съм в коалиция с тях “.
- Т.е. съгласно Вас в този парламент читаво ръководещо болшинство няма по какъв начин да има?
- То просто липсва такова болшинство по волята на суверена. Избирателите не образуваха такива политически субекти, които, комбинирайки се, да имат прогресивно-реформаторско болшинство измежду тези 240 депутати. Това не е проблем на партиите, това е проблем на изборния резултат. Просто, за жалост, близо 55% от българските гласоподаватели избраха да не гласоподават и те по този метод, без да желаят, способстваха главните ядра на ГЕРБ и Движение за права и свободи да добият тази тежест, която имат в Народното събрание, а тя от своя страна е пречката за образуване на прогресивно-реформаторско болшинство, от което има потребност българският народен интерес сега.
Вежди Рашидов бе определен за ръководител на 48-ото Народно заседание с поддръжката на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “. Политическата обстановка обаче остава сложна за прогнозиране. Потърсихме за мнение - бургаски народен представител от „ Демократична България “ (ДБ) в трети парламент.
- Г-н Найденов, за какво не подкрепихте Вежди Рашидов за ръководител на Народното събрание?
- Защото ръководителят на Народното събрание е значима фигура – това е най-високият пост в страната, а по принцип поддръжката за ръководителя на Народно събрание дава алегорична поръчка за присъединяване в някакво болшинство. Както бяхме дали обещание, в болшинство с ГЕРБ няма да участваме - затова не подкрепихме кандидатурата на представителя на ГЕРБ.
- Добре, само че след тези три дни рецесия не трябваше ли да се реализира компромис? Кой беше за вас допустимият компромис в тази обстановка?
- До момента, до който не беше ясно болшинството към кандидатурата на Вежди Рашидов, ние имахме препоръчани разновидности. Както знаете, позовахме се на практиката на Европейския парламент, където има принцип на ротационност на ръководителите. И тъй като не можеше да се реализира компромис с претендентите на ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “, излязохме с това предложение, само че пък Политическа партия незабавно по-късно отдръпнаха своя претендент. Т.е. „ Демократична България “ сподели разсъдък и диалогичност, като предложи решение. Но по този начин или другояче в това време се образува болшинство към Вежди Рашидов и не се наложи да даваме спомагателни предписания за излизане от рецесията.
- Кой ще завоюва и кой ще загуби от очертаващото се връщане на хартиената бюлетина?
- Ако се върне хартиената бюлетина, ще загуби българският народ, тъй като избори с хартиена бюлетина при липса на господство на закона и работещи институции е рецепта за манипулиране, подправяне и повлияване по непочтен метод на изборния резултат. Това го умеят най-добре партиите на статуквото – ГЕРБ и Движение за права и свободи. Това ще е несъмнено в тяхна изгода, само че в ущърб на гражданския интерес.
- Защо „ Демократична България “ не седнете най-малко на диалог с ГЕРБ в името на разговора? Можете да им поставите даже вашите невъзможни за тях условия за взаимно ръководство.
- Понеже ГЕРБ имаха доста време да се реформират до момента, а те отхвърлят да го създадат. И това доста ясно личеше в предния парламент. ГЕРБ приказват за правосъдна промяна, обаче когато стане дума за гласоподаване, или ги няма в зала, или гласоподават „ срещу “. Т.е. ние на думи сме се наслушали. Обичайно ГЕРБ приказват за правосъдна промяна по принцип, само че когато стане въпрос, че тази правосъдна промяна би трябвало да засегне прокуратурата, те приключват диалога. За тях правосъдна промяна и промяна на прокуратурата са две разнообразни тематики, втората от които те не желаят да засягат. И изключително личността на основния прокурор – това не може да се разяснява, те са го посочили през времето. И затова казахме, че ние не бихме взели участие в такива диалози при техен мандат. Ако „ Демократична България “ получи мандат за ръководство след последващи избори или в случай че президентът реши по този начин, тогава ние ще изложим нашите визии за ръководство на страната и може би ще има диалози, само че това се взема решение от органите на партията.
- А съгласно Вас реставрира ли се моделът „ Борисов “ поради развиването след тези избори?
- Ако погледнем болшинството, което се е формирало към избора на ръководител, мога да кажа - безусловно да! Забелязвам и една голяма хрисимост от страна на „ Възраждане “, която гласоподава „ срещу “ всички кандидатури (за ръководител на парламента) с изключение на тяхната. И след появяването на това болшинство „ Възраждане “ не бяха „ срещу “ (Рашидов – б.а.) - те гласоподаваха „ въздържал се “. Това е необикновен знак.
- Т.е. Вие казвате, че в това число Българска социалистическа партия взе участие в тази реституция на модела „ Борисов “?
- Казвам, че това болшинство, което се образува, доста наподобява на това болшинство, което вие имате поради. Дали това ще прерасне в управническа коалиция, следва да забележим.
- Очаквате ли актуалният парламент да излъчи държавно управление? Като % каква е прогнозата Ви?
- Вероятността за предварителни избори е по-голяма. Но за следващ път сме изправени пред два сюжета, сред които да избираме – неприятен и по-лош. Т.е. няма добър излаз от тази обстановка. Управление на ГЕРБ с Движение за права и свободи против това да има предварителни избори – не знам кое е по-лошият вид. Но и двата не са в интерес на публичния интерес съгласно мен.
- Възможно ли е Стефан Янев да е идващият български министър председател?
- Всичко е допустимо, само че няма по какъв начин да го знаем авансово.
- Ако има държавно управление, ще е с третия мандат – по този начин ли го виждате?
- Първият мандат мъчно ще бъде подсилен от позиция на два разнообразни аспекта. От една страна, гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Български напредък “ не са задоволителни. На Корнелия Нинова ще й бъде мъчно да поддържа мандат на ГЕРБ. Но ще бъде мъчно и на Бойко Борисов да изяснява по какъв начин е направил коалиция с Българска социалистическа партия. Друг е въпросът, в случай че мандатът попадне в относително равноотдалечен индивид, какъвто е „ Български напредък “. Това може да се употребява от Борисов и Нинова да поддържат подобен мандат. Това е единствено догадка, несъмнено. В момента безусловно гадаем, само че това би им дало някаква относителна независимост на маневриране, да кажат „ аз не съм в коалиция с тях “.
- Т.е. съгласно Вас в този парламент читаво ръководещо болшинство няма по какъв начин да има?
- То просто липсва такова болшинство по волята на суверена. Избирателите не образуваха такива политически субекти, които, комбинирайки се, да имат прогресивно-реформаторско болшинство измежду тези 240 депутати. Това не е проблем на партиите, това е проблем на изборния резултат. Просто, за жалост, близо 55% от българските гласоподаватели избраха да не гласоподават и те по този метод, без да желаят, способстваха главните ядра на ГЕРБ и Движение за права и свободи да добият тази тежест, която имат в Народното събрание, а тя от своя страна е пречката за образуване на прогресивно-реформаторско болшинство, от което има потребност българският народен интерес сега.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ