Офицерът или Юлия Кръстева - изборът е мой
В Париж, според от средата, в която ще попаднете, ще чуете три имена на българи като знак на вежливост към вас, като схванат че сте българин: Христо Стоичков, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров.
Като прочетох завчера, че Юлия Кръстева, българката от Сливен, постигнала блестяща научна кариера в Париж, създател на трийсетина книги - метафизичен и художествени, е била помощник на Държавна сигурност, се стреснах.
По-късно прочетох, че в архива, въз основа на който е оповестена за помощник на Държавна сигурност, няма написани от нея материали. А откакто прочетох отчетите на сътрудниците в досието, което Комисията по досиетата невиждано разгласява, си споделих: с подобен закон за архивите на Държавна сигурност, какъвто в България създадохме, истината не е единствено непостижима, а по-лошо -
подобен закон развращава сетивата ни за положително и зло
Такъв закон ни вкарва в неуместната обстановка да градим мнение не въз основа на дейности, а въз основа на оценки на институцията Държавна сигурност, която по едно и също време сме оповестили за аморална и репресивна, само че одобряваме нейния аршин с цел да бъде " разгласен " който и да е за помощник на същата репресивна машина, която клеймим. Или да не бъде разгласен. И то откакто голям масив от архивите са унищожени още през 1990г.
А обществената мрежа ври от надвикването на обвинители и оневинители, създавайки комфорта на властващата порочност, която обаче сочи с пръст аморалните, с цел да ги хвърли на тълпата. И то в тази ситуация - каква първокласна плячка...
Конкретно за досието й: От него изобщо не произтича, че тя е сътрудничила на Държавна сигурност. В него освен няма нито един написан от Кръстева текст. В оповестените от комисията многочислени информации, характерности и отчети за срещите с нея се вижда, че до 1971 година, за когато същите информации настояват, че е вербувана, тя е следена. И това ли би трябвало да й се написа негатив - че е следена? И че е била член на Комсомола? Срещала се с изпратените в Париж сътрудници - само че не става видно дали знае с кого се среща. Не става видно от досието даже това дали е знаела че е получила псевдонима Сабина. Радвала се, че се среща с българи, написа в отчетите - и аз бих се радвала, в случай че не съм напуснала България като дезертьор, а легално, както тя е отпътувала за Париж. Кой е можел да учи в Париж без благословията на Държавна сигурност, питат обвинителите? Но тя отпътува за Париж с френска стипендия, не с българска.
Единствената информация, от която се вижда - съгласно докладващия сътрудник - че тя си дава сметка какъв диалог води и с какъв човек - е на офицера Любомиров с дата 4 март 1971г., изтъквам: " Помоли да не упорствам да написа информации, тъй като нямало да изложи значителното и по тази причина упорства устно да излага наученото. Приех на този стадий молбата й. " И офицерът продължава, забележете по какъв начин: " В информациите отбелязвам оценките и поставените задания. "
Офицерът не прецизира чии оценки той " отразява " - своите или на Юлия Кръстева. Безспорно е единствено, че отчетите на всички командировани в Париж офицери от Държавна сигурност преразказват диалозите с Кръстева. Но запитвам най-невинно: даже офицерът да предава оценките на самата Юлия Кръстева - от кой момент и
по силата на кой честен или юридически закон
оценките на събития, за политически и духовни процеси, лайкове и нехаресвания на персони, т.е. убежденията, а не дейностите, са знак за положително и зло, за праведност и виновност, в тази ситуация - за обслужване на Държавна сигурност? Кръстева не харесвала Луи Арагон, публицист и деятел на Френската комунистическа партия - и го споделила пред сътрудника, възмущават се съдниците й. А би трябвало да го харесва ли, с цел да я оневиним?
Била левичарка - какъв срам съгласно кристалната праведност на днешните ни десни
В Париж през 60-те години на предишния век, когато претърпява бурната си младост самата Юлия Кръстева, всички интелектуалци са левичари. Киносалоните са претъпкани за нашумелия филм на модерниста Годар " La chinoise " / " Китайката " / с незабравимата Ана Карина. Маоисти и троцкисти спорят до прегракване с ортодоксалните леви - комунисти и социалисти - в претъпканите кафенета. А от Университета в Нантер се носи тътенът на студентските протести против " режима на плутократите ", прекомерно съответен екот, който в синхрон със стачките на синдикатите даже плаши кафенетата с техните прекомерно интелектуални разногласия измежду цигарения дим... Юлия Кръстева, българката с острите сетива, кипяща от жизнеспособност и любознание е там, в " окото на бурята ", около левичаря Филип Солерс...
И освен е там, само че е привлекателна цел за Държавна сигурност.
От оповестените материали обаче не мога да направя извода дали е правилно написаното от българския офицер командирован в Париж, това, което нагоре цитирах от неговия отчет от 4 март 1971. Не съм склонна, като обвинителите й, да приема че тя е сътрудничила на Държавна сигурност с цел да си обезпечи кариерата в Париж - чудя се по какъв начин Държавна сигурност би й помогнала за кариера в Париж?
На 5 май 1973 началникът на Първо основно ръководство утвърждава под формата на разпореждане предлагането на сътрудника за спиране на " създаването Сабина " /неясно за какво делото й наречено разработка/, заради " липса на резултати, отвращение от страна на обекта и блян за узаконяване на контактите ни ".
През 1975 - 1976 разнообразни командировани сътрудници й се обаждат по телефона, не излиза наяве от отчетите дали тя знае че са сътрудници и дали си играят на котка и мишка.
След като прочетох всеки ред от досието й, в случай че изобщо съм изправена пред избор, то изборът ми е безпределно елементарен. Избирам Юлия Кръстева. С нейната парижка младост.
Като прочетох завчера, че Юлия Кръстева, българката от Сливен, постигнала блестяща научна кариера в Париж, създател на трийсетина книги - метафизичен и художествени, е била помощник на Държавна сигурност, се стреснах.
По-късно прочетох, че в архива, въз основа на който е оповестена за помощник на Държавна сигурност, няма написани от нея материали. А откакто прочетох отчетите на сътрудниците в досието, което Комисията по досиетата невиждано разгласява, си споделих: с подобен закон за архивите на Държавна сигурност, какъвто в България създадохме, истината не е единствено непостижима, а по-лошо -
подобен закон развращава сетивата ни за положително и зло
Такъв закон ни вкарва в неуместната обстановка да градим мнение не въз основа на дейности, а въз основа на оценки на институцията Държавна сигурност, която по едно и също време сме оповестили за аморална и репресивна, само че одобряваме нейния аршин с цел да бъде " разгласен " който и да е за помощник на същата репресивна машина, която клеймим. Или да не бъде разгласен. И то откакто голям масив от архивите са унищожени още през 1990г.
А обществената мрежа ври от надвикването на обвинители и оневинители, създавайки комфорта на властващата порочност, която обаче сочи с пръст аморалните, с цел да ги хвърли на тълпата. И то в тази ситуация - каква първокласна плячка...
Конкретно за досието й: От него изобщо не произтича, че тя е сътрудничила на Държавна сигурност. В него освен няма нито един написан от Кръстева текст. В оповестените от комисията многочислени информации, характерности и отчети за срещите с нея се вижда, че до 1971 година, за когато същите информации настояват, че е вербувана, тя е следена. И това ли би трябвало да й се написа негатив - че е следена? И че е била член на Комсомола? Срещала се с изпратените в Париж сътрудници - само че не става видно дали знае с кого се среща. Не става видно от досието даже това дали е знаела че е получила псевдонима Сабина. Радвала се, че се среща с българи, написа в отчетите - и аз бих се радвала, в случай че не съм напуснала България като дезертьор, а легално, както тя е отпътувала за Париж. Кой е можел да учи в Париж без благословията на Държавна сигурност, питат обвинителите? Но тя отпътува за Париж с френска стипендия, не с българска.
Единствената информация, от която се вижда - съгласно докладващия сътрудник - че тя си дава сметка какъв диалог води и с какъв човек - е на офицера Любомиров с дата 4 март 1971г., изтъквам: " Помоли да не упорствам да написа информации, тъй като нямало да изложи значителното и по тази причина упорства устно да излага наученото. Приех на този стадий молбата й. " И офицерът продължава, забележете по какъв начин: " В информациите отбелязвам оценките и поставените задания. "
Офицерът не прецизира чии оценки той " отразява " - своите или на Юлия Кръстева. Безспорно е единствено, че отчетите на всички командировани в Париж офицери от Държавна сигурност преразказват диалозите с Кръстева. Но запитвам най-невинно: даже офицерът да предава оценките на самата Юлия Кръстева - от кой момент и
по силата на кой честен или юридически закон
оценките на събития, за политически и духовни процеси, лайкове и нехаресвания на персони, т.е. убежденията, а не дейностите, са знак за положително и зло, за праведност и виновност, в тази ситуация - за обслужване на Държавна сигурност? Кръстева не харесвала Луи Арагон, публицист и деятел на Френската комунистическа партия - и го споделила пред сътрудника, възмущават се съдниците й. А би трябвало да го харесва ли, с цел да я оневиним?
Била левичарка - какъв срам съгласно кристалната праведност на днешните ни десни
В Париж през 60-те години на предишния век, когато претърпява бурната си младост самата Юлия Кръстева, всички интелектуалци са левичари. Киносалоните са претъпкани за нашумелия филм на модерниста Годар " La chinoise " / " Китайката " / с незабравимата Ана Карина. Маоисти и троцкисти спорят до прегракване с ортодоксалните леви - комунисти и социалисти - в претъпканите кафенета. А от Университета в Нантер се носи тътенът на студентските протести против " режима на плутократите ", прекомерно съответен екот, който в синхрон със стачките на синдикатите даже плаши кафенетата с техните прекомерно интелектуални разногласия измежду цигарения дим... Юлия Кръстева, българката с острите сетива, кипяща от жизнеспособност и любознание е там, в " окото на бурята ", около левичаря Филип Солерс...
И освен е там, само че е привлекателна цел за Държавна сигурност.
От оповестените материали обаче не мога да направя извода дали е правилно написаното от българския офицер командирован в Париж, това, което нагоре цитирах от неговия отчет от 4 март 1971. Не съм склонна, като обвинителите й, да приема че тя е сътрудничила на Държавна сигурност с цел да си обезпечи кариерата в Париж - чудя се по какъв начин Държавна сигурност би й помогнала за кариера в Париж?
На 5 май 1973 началникът на Първо основно ръководство утвърждава под формата на разпореждане предлагането на сътрудника за спиране на " създаването Сабина " /неясно за какво делото й наречено разработка/, заради " липса на резултати, отвращение от страна на обекта и блян за узаконяване на контактите ни ".
През 1975 - 1976 разнообразни командировани сътрудници й се обаждат по телефона, не излиза наяве от отчетите дали тя знае че са сътрудници и дали си играят на котка и мишка.
След като прочетох всеки ред от досието й, в случай че изобщо съм изправена пред избор, то изборът ми е безпределно елементарен. Избирам Юлия Кръстева. С нейната парижка младост.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ