Забравата и паметта в рода
В паметта на всеки човек, както и в паметта на всеки жанр, има възродена, недействителна памет – ние „ виждаме “ и разбираме минали събития през актуален взор и пренаредени по нов метод под влияние на подсъзнанието ни. По този метод предишното, за което ни споделя нашето подсъзнание и за което ни описват другите хора, под въздействието на тяхното неосъзнато, е повредено минало, неистинно и неправдиво, поради суровите обстоятелства – в прочут смисъл то е подправено минало. Това минало ние виждаме от нов ъгъл, защото след него се е натрупала друга история, времената са изменени, ние сме очевидци на следствията от това минало – всичко това изкривява истината за това, какво в реалност се е случило.
Към това би трябвало да прибавим и действието на Закона за родовата преданост, съгласно който ние сме принудени да забравяме и преиначаваме предишните ужаси и не до такава степен достойните действия на предците си и да се фокусираме най-вече върху повърхностните елементи от фамилната ни история, които са безобидни или благовидни и позитивни, като пропущаме това, което съгласно нас би огорчило предците ни – родители, баби и дядовци, прадеди и така нататък А такива „ скелети в дрешника “ има във всеки жанр и всяко семейство. Във всеки, без изключение. Това са извънбрачни връзки и деца, фалит, изневери и изменничества, противоположни до радикалност политически и исторически възгледи, побоища, насилия, грабежи, палежи, всевъзможен жанр злоупотреби: финансови, полови, с власт, с състояние, с пари. Родовата ни памет тотално ни не разрешава да помним, загатваме и да се сещаме за тези неща, които са се случили в рода ни и са дело на предците ни- даже на нас самите в нашето минало. Тези обстоятелства в предишното нормално са подробно потулени, замаскирани, забравени, заключени и мъчно се стига до тях, изключително без да се влияем от последващите им интепретации. Дори паметта за личните ни дейности и за нашето сегашно семейство е в действителност днешна реорганизация на предишното и по този метод отчасти е забравена или преиначена.
Да се възвръща предишното, персонално и фамилно, е рисково прочувствено занимание. Нашият витален път не е еднакъв, той е низ от възходи и падения, контузии, положително и зло и всичко това е под въздействието на социално-икономическите и политическите условия на нашия живот.
За да възстановим равновесието в нашия жанр, хармонията и силата ние би трябвало да открием и вярно да интерпретираме обстоятелствата в нашето семейство, без да си затваряме очите за вероятните грехове на предците и родителите ни, нито да изопачаваме своите неточности под разнообразни благовидни или не предлози.
Често в родовете намирам данни за блудничество, принуждение, ликвидиране. И се сблъсквам със стръвната, само че изцяло нездравословна и непотребна „ отбрана “ на потомците към паметта на предците им. Никой не подхожда с засегнатост, яд или наказание към предишното – то е единствено извор на уроците, които не трябва да бъдат забравяни.
И в случай че вашите родители и предшественици са се облагодетелствали за сметка на други родове и предшественици, и в случай че ние, техните потомци към момента имаме придобивки от тези облаги: земи, парцели, обучение, финансови благоприятни условия, комфортни познанства и така нататък, това което е рационално да сторим е да се поклоним на ощетените и от името на своя жанр и предшественици и от наше лично име да помолим откровено за амнистия. Ако намерим сили и да обезщетим нечии основателни искания, въпреки и с огромна отминалост, или алегорично, само че откровено сторим това за някой различен, то в нашия жанр още веднъж ще се възстановят здравето, насладата и спокойствието.
Желая кураж и вътрешна мощ!
Инфо: http://aida.bg
