Преп. Тимотей. Св. Евстатий, архиеп. Антиохийски
В памет на преподобния наш отец Тимотей, пустинник от Символи
Близо до Олимпийската планина[] се намирало едно пустинно място, наречено Символи. Там имало манастир. Архимандрит на този манастир бил преподобният Теоктист, благодетелен мъж, от който се поучавал на отшелнически живот преподобният изповедник Платон. Сред учениците на блажения Теоктист бил и преподобният Тимотей. От младини той се посветил на отшелнически подвизи, подвизавал се в пост, самоограничение и посвещавал цели нощи на молитвата. Като умъртвил дефинитивно в себе си плътта, той бил непознат на пристрастеностите и се отличавал с духовно съвършенство. До самата си кончина той пазил душевно и телесно девство, тъй като бил дал завет от най-ранна възраст в никакъв случай да не поглежда женско лице. Поради това се сподобил да стане храм на Светия Дух и възприел подарък на излекуване и власт над бесовете. По неговите молебствия ставали доста чудеса: изцеления на всевъзможни недъзи и изпъждане на нечисти духове от хората. Много години скитал по планини и пустини, живеел самичък в Господа и в непрестанна молитва проливал значителни сълзи, като оросявал с тях душата си като с роса. В подобен живот той достигнал дълбока напреднала възраст и минал при Господа.
В памет на свети Георги, свещеник Амастридски
Родителите на преподобния Георги, Теодор и Мигетуса, били благочестиви хора, произхождали от благороден жанр и се отличавали с благодетелен живот[]. Бидейки бездетни, те старателно се молели на Бога да им дарува деца, само че едвам в дълбока напреднала възраст Господ извършил молитвите им. Глас от небето им възвестил за раждането на сина им, нарекъл името му и предсказал, че ще бъде почетен с благодатта на епископството. Родил им се наследник. Това бил преподобният Георги. Когато достигнал юношеска възраст, почнало да се извършва предсказаното за него, тъй като той посочил блестящи триумфи в светските и духовните науки. Като виждали това, родителите му прославяли Бога. Като навършил пълноправие и приключил образованието си, преподобният Георги напуснал отечеството си и се отдалечил в Сирикийските планини. Тук той срещнал един благоверен дъртак, приел от него монашеско пострижение и под негово управление почнал да води отшелнически живот. След кончината на стареца преподобният отишъл във Вониса и се отдал на суровите подвизи на постническия живот. Благочестивият живот на свети Георги скоро станал прочут на всички. Когато умрял епископът на град Амастрида[], по Божие изволение той бил определен от клира и народа за свещеник. Когато дошъл в Цариград за ръкоположението, той спечелил благоразположението на император Константин VI и неговата майка Ирина и бил отдаден от патриарх Тарасий. По този метод се сбъднало всичко, което Господ предсказал на родителите му - преподобният бил възведен на Амастридския епископски трон, сходно на величие, което не турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи[]. Когато дошъл в своя катедрален град, той утвърдил паството си в Божественото обучение, умножил църковната утвар и украшенията в храмовете и съставил църковни правила по отношение на олтара. При това постоянно бил бранител на вдовиците и сираците, покровител на бедните, избавител от задължения и на всички служел за пример на същински богоугоден живот. Преподобният правил и доста чудеса: с молитвите си той изгонил от града сарацините, които опустошавали околностите; по превъзходен метод избавил амастридските търговци, хванати в Трапезунд и незаслужено наказани на гибел. Като претърпял в такова благочестие земния си живот, преподобният Георги го напуснал и с мир предал духа си на своя Господ, Комуто да бъде популярност в този момент, постоянно и во веки веков[]. Амин.
Житие на светия наш отец Евстатий, свещеник Антиохийски[]
В сонма на великите светители на Христовата Църква свети Евстатий, свещеник на античната столица на Малоазийския Изток и Гръко-Римската империя - Антиохия[] изпъква като един от най-славните християнски изповедници и борци бранители на същинската религия в Бога.
Светителят Евстатий[] живял от края на трети доникъде на четвърти век. Родил се в град Сид Памфилийски, а бил архипастир изначало в Берия Сирийска, откъдето поради достолепията и заслугите си в Църквата и по желанието на народа бил изместен от отците на Първия Вселенски Събор в Антиохия.
Времето на архипастирската активност на свети Евстатий било само и извънредно в цяла поредност епохи от живота на Христовата Църква. Това бил век, изключително светоносен и по броя, и по величината на светилата на Църквата - вселенските учители. Следващите епохи били също славни със своите учители на вярата, само че те към този момент били подражатели и възпитаници на богомъдрите отци на четвърти век. Битката на християнството срещу езичеството, която се водела в първите три века под знамението на Христовия Кръст, приключила при започване на четвърти век с цялостна победа над езичеството и повече нямало потребност да се пази християнската религия от езичеството в международната Гръко-Римска империя и да се потвърждава превъзходството на християнството над езичеството. Външният покой, който настъпил тогава в Христовата Църква, дал опция за всеобщо еднакво устройство на вътрешните ѝ каузи и за безпрепятствени учителни беседи на пастирите с пасомите. Но в този момент зародила още по-голяма потребност от борба с още по-трудните вътрешни врагове на Църквата - еретиците[].
Главен от еретиците, смущаващи по това време Църквата, се оказал ученият презвитер на Александрийската черква на име Арий[]. В гордото си умуване, Арий възобновявал езическото обучение за предаване на божествеността на не богове и богохулно твърдял, че: 1) Бог-Отец, въпреки и да е безконечен, само че е имало време, когато Той не е бил Отец и Той е нямал Сина; 2) Синът е основан, сътворен от Отца на първо място и посредством Сина е основан светът; 3) Синът не е безконечен, само че е по-висш от всяка твар; Синът е сходен на Бога Отец по име, само че не и по същество; 4) Бог-Отец по благостта си е предал на Сина мъдрост: само че Синът не познава изцяло Бога-Отца; Дух Свети също не е Божие Лице, само че е основан от Сина.
Възмутен от това богохулно обучение, Александрийският свещеник Александър[] убеждавал Арий да се откаже от това еретичество. А когато той не се подчинил на кротките увещания на епископа, бил призован поместен събор на 100 епископи от Египет и Либия. Този събор на Александрийската черква отлъчил като богохулни еретици Арий, дружно с няколко негови единомишленици презвитери и дякони, само че те усърдно почнали да търсят поддръжка освен измежду пастирите на прилежащите църкви, само че и измежду народа. За тази цел разпращали свои единомишленици и писма с хитро сплетените си лъжеучения по всички църкви на Изтока и съставяли в духа на Ариевото лъжеучение песни върху национални напеви. Страстта към богословски разсъждения и разногласия на Изток по това време била толкоз огромна, че с религиозни въпроси се занимавали освен вкъщи, само че и на площадите и кръстопътищата. Езичниците осмивали тези разногласия в своите театри и обръщали различията на християните в интерес на отхвърленото езичество.
Смущавани по подобен метод от лукавите еретици - арианите, църквите в Сирия и там, където бил архипастир свети Евстатий, се вълнували и спорели за разрешаването на богословските въпроси и недоумения... А светителят, който се отличавал с дълбоки богословски познания и световна ерудиция, бил корав и безстрашен изповедник на православната Христова религия и в Берия, по време на последното гонение срещу християните, и в този момент, при разстройването на Църквата от арианството, недоволен ревниво, устно и документално, срещу богохулното обучение на Арий и арианите.
Да възвърне мира и единодушието сред православните и арианите в Александрия и Сирия и в другите църкви опитал, само че не съумял даже равноапостолният император Константин Велики[]. Поради това за преустановяване на раздора императорът решил да прибегне към епископството на цялата християнска Църква и по тази причина свикал в Никея[] Първия Вселенски Събор на Църквата.
Като свиквал този събор, императорът желаел, по думите на историка от това време Евсевий, да посвети на Христа Спасителя " духовнически венец от прелестни цветове, сплетени и свързани с единението на мира ". На апела на императора в град Никея се събрали от Азия, Африка и Европа до триста епископи. Имало епископи и от страни, неподчинени на Гръко-Римската империя, да вземем за пример от Персия и Скития[]. Броят на съпътствуващите ги презвитери, дякони и други клирици бил доста по-голям. От миряните, с изключение на висшите сановници, в Никея пристигнали доста философи[] и учени. И ето, на този Събор било предоставено от светителите на Църквата изключително огромно и значимо значение на свети Евстатий, в резултат на огромното му благочестие и дълбоките богословски и всемирски знания, съединени с непоколебима ревнивост за опазване на чистотата на православното вероучение. На свети Евстатий било предоставено първото председателство[] на великия Вселенски Събор. Той заемал мястото на първия свещеник, като седял отдясно на императора, и нему била дадена достойнството от целия Вселенски Събор да приветства с тирада равноапостолния император Константин. Ето тази красноречива и мощна по религия и дух тирада на светителя:
- Благоверни Господарю!
Благословен е Бог, Който те избра за цар на земята, с твоята ръка изтреби идолопоклонството и въдвори посредством тебе мир в сърцата на вярващите. Вече е потъпкана властта на духовете на злобата. Разрушени са олтарите на многобожието. Разпръсква се мракът на нечестието. И светлината на божественото обучение озарява цялата галактика. Прославя се Отец, уважава се и Синът, възвестява се и Дух Свети - Единосъщната Троица. Едно Божество в три Лица, или ипостаси, се проповядва на всички места. Върху това обучение, господарю, се утвърждава величието на твоето благочестие. Запази го за нас цяло и ненарушимо по този начин, че никой от еретиците, проникнали в Църквата, да не разтрогне единството на троичния Бог и да не подмятна нашата религия на оскърбление! Причина за актуалното заседание и наши разсъждения е неистовият Арий, който, като одобри служение на презвитер на Александрийската черква, се оказа непознат на учението на блажените пророци и апостоли. Понеже той не признава Единородния Син и Словото на Отца за единосъщен и еднакъв на Отца, и като обожател на творението, желае да причисли Твореца към творението. Заповядай, господарю, той да остави заблуждението си и да не въстава срещу апостолското обучение или, в случай че остане настойчиво в своето нечестиво мнение, изгони го от обществото на Православната Църква, с цел да не колебае повече с нечестивите си отзиви за вярата душите на слабите[]. Така говорел свети Евстатий.
На този Първи Вселенски Събор на християните пристигнали в Никея и доста езически философи - едни за да се срещнат по-добре с християнското обучение, а други от злоба към него се надявали благодарение на хитросплетени разсъждения да объркат речите на епископите и да го опровергаят. Църковните писатели загатват, че на един от най-тщеславните от тези философи, на име Федон, който защитавал нечестивия Арий и хулното му обучение, първо опровергаване от името на събора дал светителят Евстатий Антиохийски[], като владеещ високи метафизичен знания. И този мъдрец дотолкоз бил изумен от отговорите на светителя, че високо извикал: " Слава Тебе, Боже, Който си разкрил на Твоите светии превишаващото всеки разум свещенодействие на чистото, безгранично и несъздадено Божество. Моля Те, Христе, всеблагий Сине на всеблагия Отец, елементарни ми всичко, с което съгреших срещу Тебе, като се увличах до момента от нечестивите отзиви на Арий... От през днешния ден предавам вечно на проклинание Арий и нечестивите му отзиви и всички, които еднообразно с него мъдруват и богохулстват срещу Отца и Сина и Светия Дух.
Но самичък Арий, дружно с няколко единомишленици останал неотстъпчив в мненията си. Тогава отците на Събора, тържествено и единогласно изповядали Сина Божий за единосъщен с Бога-Отца. Ариевото обучение, като обратно на словото Божие и на отеческото поверие, дружно с всички, изповядващи Ариевото лъжеучение, предали на анатема и отделяне от Църквата на правовярващите. А с цел да утвърдят в акуратност правото вероизповедание на вярата за всички следващи времена, отците на Събора изложили това вероизповедание в признака на вярата, като даден от Бога. Арий и неговите последователи, след отлъчването им от Църквата, императорът изпратил на изгнание.
Утвърденото от Вселенския Събор вероизповедание на християнската религия подписали и доста настойници на Арий, а Евсевий, свещеник Никомидийски и Теогний Никейски отказали да подпишат осъждането на Арий, откакто подписали съборния знак. Заради това императорът ги оповестил за лишени от църковните им места, като бранители на Ариевата разкол, и ги изпратил на изгнание. Но те изпратили оттова документално разкайване за заблудата си и по тази причина били опростени и се върнали в своите епархии.
Църковният историк от това време, блаженият Теодорит, свещеник Кирски разказва Първия Вселенски Събор, като привежда, апропо, следния фрагмент от съчиненията на свети Евстатий Антиохийски, написан срещу арианите: " Когато се събра в Никея великият Събор за размишление върху делата на вярата, на който се съединиха към 270 епископи (казвам: към, тъй като заради многобройността на събралите се не мога да дефинира с акуратност броя им, пък и не съм изследвал това с особена загриженост), и когато започнаха да откриват признака на вярата - измежду събора се появи съчинението на Евсевий Никомидийски, изпълнено с богохулни учения. Като беше прочетено на глас пред всички, то незабавно аргументи на слушателите неизяснима тъга с безобразието си, а своя съчинител покри с нетърпим позор. Сега работата на евсевианите[] се разкри и нечестивото съчинение (Евсевиевият символ) пред всички беше раздрано... Като се бояха да не бъдат низвергнати от Църквата по присъда на толкоз великия Събор, последователите на Арий[] също станаха (на събора) и предадоха на анатема наказаното от Събора обучение на Арий... По този метод посредством доста интриги, хитрости и лукавщини те резервираха за себе си представителството на Църквата (тоест епископските си места), а трябваше да се намират под смирение. (И след Вселенския Събор) те ту скрито, ту очевидно започнаха да покровителстват отхвърлените от Събора отзиви и дори да ги удостоверяват. Освен това, като желаеха да вкоренят насаждението на плевелите, те се предпазваха от срещи с хора сведущи (в Свещеното Писание), отклоняваха се от контрол и по подобен метод сякаш се бореха с проповедниците на благочестието. Но ние имаме вяра, че безбожни хора не могат да надвият божественото: " И да се въздигнат, отново ще бъдат победени "...
Като се върнал от Вселенския Събор в Антиохия, свети Евстатий направил събор на епископите и презвитерите на доста църковни области, подчинени на неговата митрополия[], съобщил им актовете на всички постановления на Вселенския Никейски Събор и ги убеждавал непроменяемо да държат тези постановления и изключително вярното вероизповедание на вярата, изразено в признака, одобрен от Събора на представителите на цялата християнска Църква[].
През идната 326 година свети Евстатий приел предписание да замине за кръщение на поискалите да одобряват християнството поданици на Грузинската страна, античната Иверия и за устройването на православна Църква там. Племената, които населявали античната Иверия (Георгия) или Грузия, били идолопоклонници и огнепоклонници. Те се намирали в известно послушание на Гръко-Римската империя, само че имали свои царе и свое гражданско устройство. За пръв път на някои от крайморските племена на Грузия проповядвал за Христа Спасителя свети деятел Андрей, съгласно локалното поверие дружно със Симон Кананит[]: по-голямата част от жителите и царското семейство били обърнати в християнството от светата дева Нина, пристигнала от Сирия в първата половина на IV в.
Когато заради проповедта на света Нина, съпроводена с чудеса, в Христа повярвали и най-усърдните идолопоклонници - грузинската кралица Нана и цар Мириан, - те изпратили пратеници при императора Константин Велики с молба да изпрати в Грузия духовни лица за тяхното и на народа кръщение. Императорът споделил, че се радва за обръщането на иверийците повече, в сравнение с от присъединение нацяло царство към своята империя и заповядал неотложно да изпратят в Грузия свети Евстатий Антиохийски[] с няколко свещеници, дякони и други клирици. Те донесли със себе си и цялата църковно-богослужебна утвар. След идването на свети Евстатий в столицата на Грузия Мцхета, цар Мириан изпратил заповед до шефовете на областите, воеводите и царедворците да дойдат в столицата. Когато те се събрали, в наличието на всички той приел свето Кръщение от свещеник Евстатий. След него приела царицата и децата им. При моста на река Кура, където по-рано се намирало капище на езическите жреци, била устроена кръщелня, където свети Евстатий кръстил шефовете на грузинските области, воеводите и царедворците, заради което мястото било наречено " Мтаварта санатлави ", т.е. " купел на велможите ". По-надолу от този купел свещениците, пристигнали дружно със свети Евстатий, кръстили народа, който се стичал за кръщението, подбуждан от проповедта на света Нина - който не одобри възобновление от вода и Дух Светий, няма да види живота и безконечната светлина... " След това свещениците ходели по градовете и селата, с цел да кръщават и да учат жителите на Иверия. И по този начин, с Божията помощ, съвсем цялата страна приела кръщение и евангелското благовестие се утвърдило с трудовете на света Нина и на свети Евстатий Антиохийски. В Мцхета Свети Евстатий осветил преди малко издигнатия в царската градина храм " Свети Дванадесет Апостоли " и подарил на новоустроената Грузинска черква " Чин на Богослужението " и " Вероучение на Гръцката православна черква ". За пръв свещеник на Грузинската черква бил подложен презвитерът Иоан с послушание на Антиохийската митрополия, заради което и до през днешния ден Антиохийският патриарх се назовава: " И Иверийски ".
След привършване на благоустрояването свети Евстатий преподал мир на младата Христова Църква и се върнал назад в Антиохия.
Там ревностният светител бил предстоящ от усилени писания и тежки тествания. Увереността, че след Вселенския Събор ще се възцари мир и единство в цялата Църква, била безрезултатна. Оказало се, че епископите, последователи на арианството, се съгласили с болшинството от членовете на Събора не откровено, а единствено видимо, заради свои персонални сметки и съображения. Когато след Никейския Събор Император Константин отпътувал в Западната част на империята, арианстващите още веднъж надигнали глава. Преди всичко те почнали да уреждат посредством доближен до императора презвитер завръщането на Арий от изгнание дружно с поддържащите го епископи. Като го убеждавали, че са станали жертви на неправилно мнение и че заточените ще дадат на императора писмени заявки за приемане на постановленията на Вселенския Събор, те достигнали до споразумяване на възвръщането им. Като желаел по всякакъв начин да въдвори мир в Църквата, той проявявал своето снизхождение дори и към върналите се от изгнание. Но те се възползували от това за разпространяване на арианските заблуждения и под всякакви благочестиви предлози почнали да преследват основните поборници за правоверието - светите епископи Александър, а след това и Атанасий Александрийски[] и свети Евстатий Антиохийски.
Единомишлениците на Арий се надявали, че след Никейския Събор, заради настоятелното условие на император Константин за цялостен мир за Църквата от всички без изключение, никой към този момент няма да се бори срещу разпространяването на арианството и неговите заблуждения. Но светителят Евстатий с още по-голяма ревнивост траял да противодейства на разпространяването на арианството и го изобличавал още по-силно, като се опирал на осъждането му от Вселенския Събор. Като знаел, че Евсевий, свещеник на Кесария Палестинска, който частично бил зависещ на Антиохийския Епископ, се придържал и преди Събора към арианските възгледи, на които не бил непознат и опитът му за знак на вярата, свети Евстатий писал увещания и изобличения до Евсевий. Той мощно негодувал за това, отвръщал с наказание на понятията на свети Евстатий, одобрени от Събора, наричал ги Савелиански[], и като продължавал да се придържа към арианските понятия, се оплаквал от свети Евстатий на своя другар Евсевий Никомидийски, който се върнал от изгнание. А Евсевий Никомидийски бил най-хитрият и подъл арианствуващ свещеник. Дори император Константин, по удостоверение от Бога, писал на никомидийците, че Евсевий бил съдружник и асистент на жестокия гонител и изтезател на християните Ликиний, че с дебелоочие защитавал на всички места отхвърлената неистина на арианите и отишъл още по-далеч, като излъгал самия император Константин... И ето, този точно подъл Евсевий Никомидийски дружно с приятелите си Теогнис Никейски и Евсевий Кесарийски [] решили да избавят арианите от свети Евстатий, неуморно ревностния разобличител на техните заблуждения.
До завършването на Константинопол императорът отсядал доста постоянно в Никомидия. За да го измами и извърши лукавия си проект за събаряне на свети Евстатий, подлият Евсевий Никомидийски изразил пред Императора енергично предпочитание да види преди малко издигнатия превъзходен храм при Гроба Господен. Поласкан от такова предпочитание, Императорът дал на предписание на Евсевий царските си колесници, което придало особена респект на пътешествието му. Под благовидния претекст за поклонение на Иерусалимската реликва, към него се включил и Теогнис Никейски, правилният му съобщник в злите замисли. Като пристигнали в Антиохия с маската на благочестието, те били признати от свети Евстатий добросърдечно и с подобаваща на епископите чест. " Когато стигнали в Иерусалим - продължава античният историк[] - и се видели със своите единомишленици (арианствуващите) Евсевий Кесарийски, Патрофил Скитополски, Аеций Лидски, Теодот Лаодикийски и други, които били инфектирани от учението на Арий, разкрили им тайното си желание да отстранят свети Евстатий. Под претекст да окажат чест на Евсевий Никомидийски, тези единомишленици го съпроводили до Антиохия, където показвали огромно почитание и към свети Евстатий, с цел да не заподозре заложените от тях подли мрежи. Тъй като в Антиохия през това време се намирали и други от православните епископи, арианствуващите предложили да свикат приятелски събор за разискване на някои общи предмети и каузи на Църквата, с което свети Евстатий и другите епископи се съгласили.
И когато епископите се събрали, внезапно при тях се явила жена с дете на ръце и с зов оповестила, че бащата на нейния младенец е Евстатий. Антиохийският светител ни минимум не се смутил и изискал от дамата да показа очевидци, които да знаят казаното от нея и какви доказателства има тя самата. Но тя отвърнала, че няма очевидци. На това арианствуващите епископи декларирали, че е задоволително, в случай че дамата подтвърди казаното с клетва. Православните епископи не се съгласили на това, като напомнили античното предписание и апостолско напътствие, че за приемане обвиняване против духовник се изискват не по-малко от двама или трима свидетели[]. Поради това те се възпротивили на определението, с което арианствуващите желали да постановят осъждането на свети Евстатий Антиохийски.
Междувременно православният народ в Антиохия чул за оскърблението против своя обичан архипастир по подлите интриги на пристигналите епископи, развълнувал се и бил подготвен да вземе оръжие и да се вдигне против последователите на арианството. Тогава Евсевий Никомидийски, дружно с Теогнис Никейски като видели неудачата на замисъла си, побързали да заминат при императора и му съобщили, че в Антиохия стават национални безредици, които сякаш били възбудени от свещеник Евстатий в отбрана на религиозните си отзиви, нарушавайки с това толкоз стремежи мир в Църквата. Те включили към това нова клюка, че свещеник Евстатий се изказал оскърбително за майката на император Константин. На тях им се налагало да прибягнат до такава възмутителна клюка, с цел да могат по-решително да възбудят императора срещу свети Евстатий, тъй като дамата, която го наклеветила, била изумена с тежка болест. Тя повикала доста свещеници и православни жители и пред всички признала, че я подкупили арианствуващите, с цел да наклевети свещеник Евстатий. Тя пояснила също, че клеветата ѝ пред епископите не била напълно лъжлива, защото татко на детето ѝ бил локалният медникар, който също се казвал Евстатий. С това самопризнание на дамата за подкупа от арианите враговете на свети Евстатий били опозорени от съобщницата си и опитът им да отстранят свещеник Евстатий се оказал неудачен. Поради това те прибягнали към възмутителната клюка за оскърблението от Антиохийския светител на царската майка.
Излъганият и засегнат император, който с всички сили се стараел да резервира мира сред християните, на първо място с цел да спре вълненията на народа в Антиохия, извикал в Константинопол свети Евстатий.
Като предвиждал изселването си от Антиохия, светителят все по-често и по-често събирал православните жители и с всички сили на задушевното си сладкодумство и дълбоки знания ги убеждавал да не се съблазнят в негово неявяване от еретическите лъжемъдрувания и непоколебимо да пребъдват правилни на Православието. Свети Иоан Златоуст свидетелствува за това по този начин: " Като бодърствуваше и наблюдаваше, предвидя всичко, което имаше да се случи, отдалеч (нападението на арианите върху Православието), и като умен доктор, още преди заболяването да навлезе в града, приготовляваше медикаменти и управляваше свещения транспортен съд на Антиохийското паство с огромна угриженост, като посещаваше всички места, въодушевяваше и възбуждаше към внимание и безсъние всички, като че ли морски разбойници атакуваха и се опитваха да похитят съкровището на вярата... И като прикани всички, увещаваше ги да не се отлъчват (от същинската вяра), да не отстъпват пред вълците и да не им предават паството, само че да остават вътре, затуляйки им устата и изобличавайки ги, а по-простите братя да утвърждават... И на всички места изпращаше хора, които биха поучили, убеждавали, съветвали, заграждали достъпа на съперниците... "
И по-голямата част от антиохийското паство останало правилно на Православието, без значение от назначението в Антиохия на свещеник от арианствуващите. Народът странял от тези епископи и образувал с православни свещеници обособени събрания, заради което арианите ги наричали " Евстатиани " [] за това, че били правилни на вселенското апостолско и православно вероучение.
Но тази колебливост на народа, поради привързаността на по-голямата част от антиохийците към православните директиви на свети Евстатий, още повече възбуждала императора срещу него и послужила за издаване на императорски декрет за премахване без съд и без лишаване от епископство на свети Евстатий в 331 година и заточаването му в Тракия[]. Христовият просветител и там продължавал да проповядва истинната православна религия с изобличение на еретиците. " Той - по свидетелството на Златоуст - бил добре теоретичен от благодатта на Духа, че предстоятелят в Църквата би трябвало да се грижи освен за тази черква, която му е предоставена от Духа, само че и за цялата Църква по цялата галактика. На това той се научил от свещените молебствия. Ако би трябвало - казвал свети Евстатий - да правим молебствия за вселенската Църква, от краищата до краищата на вселената, то още повече би трябвало да се грижим за нея цялата, както да се грижим за всички църкви и за всички... Гонели Евстатия, само че гласът му не замлъквал. Човекът бил гонен, само че словото му на обучение не било изгонено. "
Арианствуващите еретици, които при приемника на император Константин [] придобили към този момент цялостно въздействие, с цел да притеснят още повече светителя и с цел да имат контрол над активността му, настояли за издаване на императорски декрет за преселването му от Тракия в град Филипи[]. Там, към 345 година, светителят Евстатий Антиохийски, който цялостен живот се борил срещу еретическите заблуждения и проповядвал вярната религия в Истинния Бог, умрял.
Скоро след Втория Вселенски Събор, призован в 381 година в Константинопол, подтвърдил изповеданието на вярата на Първия Вселенски Никейски Събор с повтаряне на анатемата против арианството, полуарианството и всички ереси, зародили против православното християнско обучение - пристигнало удобно време за възхвала на светителя Евстатий Антиохийски, мъченика за същинската религия. И в 382 година светите му мощи били пренесени в Антиохия с огромна церемониалност за успокоение на горещо почитащите го антиохийци.
Любим на народа, високо почитан от всички православни отци на Църквата и превъзнасян от църковните писатели, свети Евстатий принадлежи към най-известните епископи на славния четвърти век поради трудовете и заслугите си за Църквата. Светите отци на Седмия Вселенски Събор нарекли свети Евстатий Антиохийски " корав поборник за православната религия и унищожител на арианското нечестие ". Най-знаменитият от отците учители на античната Западна Църква, свети Иероним, свидетелства, че свети Евстатий бил първият, който писал срещу Арий, удивлява се на учеността му и споделя, че бил прекомерно просветен в духовните и светските науки, изключително във философията, и написал огромно голям брой писма послания за вярата. Светите Атанасий Александрийски, Иоан Златоуст, Василий Велики, Епифаний Кипърски, Анастасий Синаит и други също подтвърждават високата начетеност и религиозната ревнивост на свети Евстатий. Известният историк от това време Теодорит, свещеник Кирски, го назовава " най-велик стълп на Църквата и благочестието ", подобен, какъвто е бил и свети Атанасий Александрийски и други най-главни поборници за Православието от това време.
А историкът от средата на V век Созомен споделя, че: " Съвременниците на свети Евстатий извънредно се удивлявали на изкуството на проповедта и красноречието му. Това може да се види в книгите му, които до момента са цели " - твърди Созомен. " За страдание - отбелязва по-късно архиепископ Филарет Черниговски, - през днешния ден не може да се каже, че книгите на Евстатий са цели: само че и от това, което е пристигнало до нас, са видни всички тези качества, които античните хвалели в неговите съчинения. " В цялост се съхранили единствено " Реч към император Константин на Първия Вселенски събор " и " За Аендорската магьосница ". От многото останали съчинения на свети Евстатий до наше време са стигнали единствено извадки, направени от античните писатели.
По запазилите се извадки от книгите срещу Арий се вижда, че свети Евстатий е написал осем такива книги. Тези извадки демонстрират, че бранителят на истината отбелязвал местата от Свещеното Писание, които приказват за човешкото естество на Иисус Христос, за разлика от местата, които Го изобразяват като Син Божий и Бог. Свети Евстатий правил това с необикновен триумф, като правилно обяснявал смисъла на тези и други места. С това той нанесъл най-силното проваляне на арианите, които предумишлено изнамирали места, отнасящи се до униженото положение на Иисуса Христа и отклонявали към тях своето и изключително вниманието на другите. Против арианите са писани забележки върху " Притчи Соломонови " (гл. 8, стих 22) и Давидовите псалми (15:56 и 92). Както първото място, по този начин и някои думи от посочените псалми арианите се стараели да използват като удостоверение за истинността на своето обучение. Свети Евстатий употребявал и тук същото средство против тях - съединявал и обяснявал изреченията на Свещеното Писание, отнасящи се до човешката и божествената природа на Изкупителя. Като обяснявал по този метод Свещеното Писание, свети Евстатий показвал на арианите, че в Христа било съединено Божеството и човечеството без изменение на свойствата им, че Синът Божий бил под Закона единствено с цел да избави робите на прегрешението и осъждането. " Не Словото било под Закона, както мислят кощунниците - написа свети Евстатий, - Самото Слово е Закон. И не Бог е имал потребност от очистителни жертви. Той с едно-единствено мановение очиства и освещава всичко. Но защото Той е носел човешко тяло, заимствано от Дева, е бил под Закона, с цел да освободи от робството на Закона предадените на наказание от клетвата... "
Това направление на съчиненията на свети Евстатий изцяло изяснява, за какво в " Събраните тълкувания " на Свещеното Писание прекомерно постоянно се срещат тълкуванията на свети Евстатий Антиохийски.
Съчинението " За душата " представлявало философско-богословско размишление на свети Евстатий за душата на Господ Иисус Христос и също е ориентирано срещу заблудите на арианите.
И най-после, съчинението " За Аендорската магьосница " е едно образцово съчинение и по възвишения жанр на ревю на мислите, и по хубостта на речта и изобразителността си. В този труд свети Евстатий апропо прави строги, само че обективни забележки на Ориген поради несъразмерната му обич към алегорическото пояснение на Свещеното Писание, т.е. - не съгласно директния, дословен смисъл на думите. " Така Ориген обяснява алегорически, друго от дословния смисъл на думите - написа свети Евстатий, - кладенците, изкопани от Авраам и останалото, и изяснява в дълга тирада, давайки на всичко различен смисъл, когато те могат да се видят и до момента в тази страна... ". И за Аендорската вълшебница[] свети Евстатий потвърждава обратно на Ориген, че тя не е могла и не е извиквала душата на оракул Самуил, само че по нейните чародейства се явявал фантом, представящ се за Самуил за машинация и погубване на Саул. Тук свети Евстатий учи, че във Ветхия Завет душите на праведниците се упокоявали в недрата на Авраам[], само че не могли да възлизат на небето преди Иисус Христос да отвори дверите на Небесното Царство със Своето Възкресение. Праведниците от Новия Завет са по-щастливи от тези праведници, защото след разлъчването с тялото доближават към този момент небесна популярност, известно общение с Господа Иисуса Христа[]...
Животът и активността на светителя Евстатий Антиохийски са поучителни освен за пастирите на Църквата, само че и при всички условия на живота на православните християни. Ето още нещо, което насочва към всички православни Златоустият Вселенски преподавател на християнската религия в пространната си хвалба на светия отец:
" Не се удивлявайте, че като стартирам похвалното слово за свети Евстатий Антиохийски, аз нарекох този светец страдалец. Но той е приключил живота си от лична гибел, какъв страдалец е той? - Често съм приказвал на вашата обич, че освен гибелта основава мъченика, само че и душевното разположение. Не единствено за края на делото, само че и поради желанието постоянно се сплита венец на страдалчество... Свети Евстатий претърпял гибел поради Христа не в личната си страна, а в непозната. Това е дело на враговете. Те го изгонили от отечеството, с цел да го посрамят, само че той станал още по-славен и популярен посредством изгнанието в чужбина, както потвърдил и краят на тази история... Свети Евстатий, сходно на деятел Павел, бил подготвен на безбройни смърти и всички тях претърпял посредством разположението и ревността си. И от отечеството го изгонили, и доста друго повдигнали срещу него, въпреки да нямали обективна причина за обвиняване, а единствено това, че по думите на деятел Павел " те замениха истината Божия с неистина, и се поклониха и служиха на творението повече, в сравнение с Твореца, Който е блажен во веки. Амин " []. Той се отдалечил от нечестието и се побоял от беззаконието, само че това е почтено за венци, а не за обвиняване. "
" За какво е бил изпъден свети Евстатий, за какво Бог е позволил гонителите му. Защо? - Не мислете, че тези думи ще послужат за позволение единствено на това неразбирателство. Не. Ако ви се случи да говорите за сходно нещо с езичници или с еретици, това, което ще бъде казано тук, ще бъде задоволително за разрешаване на всяко неразбиране. Бог позволява Неговата същинска и апостолска религия да бъде подхвърлена на доста набези, а ересите и езичеството да се любуват на мира. Защо? За да познаеш слабостта им, когато те, нетревожени от нищо, се унищожават сами от себе си. И с цел да се убедиш в силата на вярата, която понася набези и се усилва чре
Близо до Олимпийската планина[] се намирало едно пустинно място, наречено Символи. Там имало манастир. Архимандрит на този манастир бил преподобният Теоктист, благодетелен мъж, от който се поучавал на отшелнически живот преподобният изповедник Платон. Сред учениците на блажения Теоктист бил и преподобният Тимотей. От младини той се посветил на отшелнически подвизи, подвизавал се в пост, самоограничение и посвещавал цели нощи на молитвата. Като умъртвил дефинитивно в себе си плътта, той бил непознат на пристрастеностите и се отличавал с духовно съвършенство. До самата си кончина той пазил душевно и телесно девство, тъй като бил дал завет от най-ранна възраст в никакъв случай да не поглежда женско лице. Поради това се сподобил да стане храм на Светия Дух и възприел подарък на излекуване и власт над бесовете. По неговите молебствия ставали доста чудеса: изцеления на всевъзможни недъзи и изпъждане на нечисти духове от хората. Много години скитал по планини и пустини, живеел самичък в Господа и в непрестанна молитва проливал значителни сълзи, като оросявал с тях душата си като с роса. В подобен живот той достигнал дълбока напреднала възраст и минал при Господа.
В памет на свети Георги, свещеник Амастридски
Родителите на преподобния Георги, Теодор и Мигетуса, били благочестиви хора, произхождали от благороден жанр и се отличавали с благодетелен живот[]. Бидейки бездетни, те старателно се молели на Бога да им дарува деца, само че едвам в дълбока напреднала възраст Господ извършил молитвите им. Глас от небето им възвестил за раждането на сина им, нарекъл името му и предсказал, че ще бъде почетен с благодатта на епископството. Родил им се наследник. Това бил преподобният Георги. Когато достигнал юношеска възраст, почнало да се извършва предсказаното за него, тъй като той посочил блестящи триумфи в светските и духовните науки. Като виждали това, родителите му прославяли Бога. Като навършил пълноправие и приключил образованието си, преподобният Георги напуснал отечеството си и се отдалечил в Сирикийските планини. Тук той срещнал един благоверен дъртак, приел от него монашеско пострижение и под негово управление почнал да води отшелнически живот. След кончината на стареца преподобният отишъл във Вониса и се отдал на суровите подвизи на постническия живот. Благочестивият живот на свети Георги скоро станал прочут на всички. Когато умрял епископът на град Амастрида[], по Божие изволение той бил определен от клира и народа за свещеник. Когато дошъл в Цариград за ръкоположението, той спечелил благоразположението на император Константин VI и неговата майка Ирина и бил отдаден от патриарх Тарасий. По този метод се сбъднало всичко, което Господ предсказал на родителите му - преподобният бил възведен на Амастридския епископски трон, сходно на величие, което не турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи[]. Когато дошъл в своя катедрален град, той утвърдил паството си в Божественото обучение, умножил църковната утвар и украшенията в храмовете и съставил църковни правила по отношение на олтара. При това постоянно бил бранител на вдовиците и сираците, покровител на бедните, избавител от задължения и на всички служел за пример на същински богоугоден живот. Преподобният правил и доста чудеса: с молитвите си той изгонил от града сарацините, които опустошавали околностите; по превъзходен метод избавил амастридските търговци, хванати в Трапезунд и незаслужено наказани на гибел. Като претърпял в такова благочестие земния си живот, преподобният Георги го напуснал и с мир предал духа си на своя Господ, Комуто да бъде популярност в този момент, постоянно и во веки веков[]. Амин.
Житие на светия наш отец Евстатий, свещеник Антиохийски[]
В сонма на великите светители на Христовата Църква свети Евстатий, свещеник на античната столица на Малоазийския Изток и Гръко-Римската империя - Антиохия[] изпъква като един от най-славните християнски изповедници и борци бранители на същинската религия в Бога.
Светителят Евстатий[] живял от края на трети доникъде на четвърти век. Родил се в град Сид Памфилийски, а бил архипастир изначало в Берия Сирийска, откъдето поради достолепията и заслугите си в Църквата и по желанието на народа бил изместен от отците на Първия Вселенски Събор в Антиохия.
Времето на архипастирската активност на свети Евстатий било само и извънредно в цяла поредност епохи от живота на Христовата Църква. Това бил век, изключително светоносен и по броя, и по величината на светилата на Църквата - вселенските учители. Следващите епохи били също славни със своите учители на вярата, само че те към този момент били подражатели и възпитаници на богомъдрите отци на четвърти век. Битката на християнството срещу езичеството, която се водела в първите три века под знамението на Христовия Кръст, приключила при започване на четвърти век с цялостна победа над езичеството и повече нямало потребност да се пази християнската религия от езичеството в международната Гръко-Римска империя и да се потвърждава превъзходството на християнството над езичеството. Външният покой, който настъпил тогава в Христовата Църква, дал опция за всеобщо еднакво устройство на вътрешните ѝ каузи и за безпрепятствени учителни беседи на пастирите с пасомите. Но в този момент зародила още по-голяма потребност от борба с още по-трудните вътрешни врагове на Църквата - еретиците[].
Главен от еретиците, смущаващи по това време Църквата, се оказал ученият презвитер на Александрийската черква на име Арий[]. В гордото си умуване, Арий възобновявал езическото обучение за предаване на божествеността на не богове и богохулно твърдял, че: 1) Бог-Отец, въпреки и да е безконечен, само че е имало време, когато Той не е бил Отец и Той е нямал Сина; 2) Синът е основан, сътворен от Отца на първо място и посредством Сина е основан светът; 3) Синът не е безконечен, само че е по-висш от всяка твар; Синът е сходен на Бога Отец по име, само че не и по същество; 4) Бог-Отец по благостта си е предал на Сина мъдрост: само че Синът не познава изцяло Бога-Отца; Дух Свети също не е Божие Лице, само че е основан от Сина.
Възмутен от това богохулно обучение, Александрийският свещеник Александър[] убеждавал Арий да се откаже от това еретичество. А когато той не се подчинил на кротките увещания на епископа, бил призован поместен събор на 100 епископи от Египет и Либия. Този събор на Александрийската черква отлъчил като богохулни еретици Арий, дружно с няколко негови единомишленици презвитери и дякони, само че те усърдно почнали да търсят поддръжка освен измежду пастирите на прилежащите църкви, само че и измежду народа. За тази цел разпращали свои единомишленици и писма с хитро сплетените си лъжеучения по всички църкви на Изтока и съставяли в духа на Ариевото лъжеучение песни върху национални напеви. Страстта към богословски разсъждения и разногласия на Изток по това време била толкоз огромна, че с религиозни въпроси се занимавали освен вкъщи, само че и на площадите и кръстопътищата. Езичниците осмивали тези разногласия в своите театри и обръщали различията на християните в интерес на отхвърленото езичество.
Смущавани по подобен метод от лукавите еретици - арианите, църквите в Сирия и там, където бил архипастир свети Евстатий, се вълнували и спорели за разрешаването на богословските въпроси и недоумения... А светителят, който се отличавал с дълбоки богословски познания и световна ерудиция, бил корав и безстрашен изповедник на православната Христова религия и в Берия, по време на последното гонение срещу християните, и в този момент, при разстройването на Църквата от арианството, недоволен ревниво, устно и документално, срещу богохулното обучение на Арий и арианите.
Да възвърне мира и единодушието сред православните и арианите в Александрия и Сирия и в другите църкви опитал, само че не съумял даже равноапостолният император Константин Велики[]. Поради това за преустановяване на раздора императорът решил да прибегне към епископството на цялата християнска Църква и по тази причина свикал в Никея[] Първия Вселенски Събор на Църквата.
Като свиквал този събор, императорът желаел, по думите на историка от това време Евсевий, да посвети на Христа Спасителя " духовнически венец от прелестни цветове, сплетени и свързани с единението на мира ". На апела на императора в град Никея се събрали от Азия, Африка и Европа до триста епископи. Имало епископи и от страни, неподчинени на Гръко-Римската империя, да вземем за пример от Персия и Скития[]. Броят на съпътствуващите ги презвитери, дякони и други клирици бил доста по-голям. От миряните, с изключение на висшите сановници, в Никея пристигнали доста философи[] и учени. И ето, на този Събор било предоставено от светителите на Църквата изключително огромно и значимо значение на свети Евстатий, в резултат на огромното му благочестие и дълбоките богословски и всемирски знания, съединени с непоколебима ревнивост за опазване на чистотата на православното вероучение. На свети Евстатий било предоставено първото председателство[] на великия Вселенски Събор. Той заемал мястото на първия свещеник, като седял отдясно на императора, и нему била дадена достойнството от целия Вселенски Събор да приветства с тирада равноапостолния император Константин. Ето тази красноречива и мощна по религия и дух тирада на светителя:
- Благоверни Господарю!
Благословен е Бог, Който те избра за цар на земята, с твоята ръка изтреби идолопоклонството и въдвори посредством тебе мир в сърцата на вярващите. Вече е потъпкана властта на духовете на злобата. Разрушени са олтарите на многобожието. Разпръсква се мракът на нечестието. И светлината на божественото обучение озарява цялата галактика. Прославя се Отец, уважава се и Синът, възвестява се и Дух Свети - Единосъщната Троица. Едно Божество в три Лица, или ипостаси, се проповядва на всички места. Върху това обучение, господарю, се утвърждава величието на твоето благочестие. Запази го за нас цяло и ненарушимо по този начин, че никой от еретиците, проникнали в Църквата, да не разтрогне единството на троичния Бог и да не подмятна нашата религия на оскърбление! Причина за актуалното заседание и наши разсъждения е неистовият Арий, който, като одобри служение на презвитер на Александрийската черква, се оказа непознат на учението на блажените пророци и апостоли. Понеже той не признава Единородния Син и Словото на Отца за единосъщен и еднакъв на Отца, и като обожател на творението, желае да причисли Твореца към творението. Заповядай, господарю, той да остави заблуждението си и да не въстава срещу апостолското обучение или, в случай че остане настойчиво в своето нечестиво мнение, изгони го от обществото на Православната Църква, с цел да не колебае повече с нечестивите си отзиви за вярата душите на слабите[]. Така говорел свети Евстатий.
На този Първи Вселенски Събор на християните пристигнали в Никея и доста езически философи - едни за да се срещнат по-добре с християнското обучение, а други от злоба към него се надявали благодарение на хитросплетени разсъждения да объркат речите на епископите и да го опровергаят. Църковните писатели загатват, че на един от най-тщеславните от тези философи, на име Федон, който защитавал нечестивия Арий и хулното му обучение, първо опровергаване от името на събора дал светителят Евстатий Антиохийски[], като владеещ високи метафизичен знания. И този мъдрец дотолкоз бил изумен от отговорите на светителя, че високо извикал: " Слава Тебе, Боже, Който си разкрил на Твоите светии превишаващото всеки разум свещенодействие на чистото, безгранично и несъздадено Божество. Моля Те, Христе, всеблагий Сине на всеблагия Отец, елементарни ми всичко, с което съгреших срещу Тебе, като се увличах до момента от нечестивите отзиви на Арий... От през днешния ден предавам вечно на проклинание Арий и нечестивите му отзиви и всички, които еднообразно с него мъдруват и богохулстват срещу Отца и Сина и Светия Дух.
Но самичък Арий, дружно с няколко единомишленици останал неотстъпчив в мненията си. Тогава отците на Събора, тържествено и единогласно изповядали Сина Божий за единосъщен с Бога-Отца. Ариевото обучение, като обратно на словото Божие и на отеческото поверие, дружно с всички, изповядващи Ариевото лъжеучение, предали на анатема и отделяне от Църквата на правовярващите. А с цел да утвърдят в акуратност правото вероизповедание на вярата за всички следващи времена, отците на Събора изложили това вероизповедание в признака на вярата, като даден от Бога. Арий и неговите последователи, след отлъчването им от Църквата, императорът изпратил на изгнание.
Утвърденото от Вселенския Събор вероизповедание на християнската религия подписали и доста настойници на Арий, а Евсевий, свещеник Никомидийски и Теогний Никейски отказали да подпишат осъждането на Арий, откакто подписали съборния знак. Заради това императорът ги оповестил за лишени от църковните им места, като бранители на Ариевата разкол, и ги изпратил на изгнание. Но те изпратили оттова документално разкайване за заблудата си и по тази причина били опростени и се върнали в своите епархии.
Църковният историк от това време, блаженият Теодорит, свещеник Кирски разказва Първия Вселенски Събор, като привежда, апропо, следния фрагмент от съчиненията на свети Евстатий Антиохийски, написан срещу арианите: " Когато се събра в Никея великият Събор за размишление върху делата на вярата, на който се съединиха към 270 епископи (казвам: към, тъй като заради многобройността на събралите се не мога да дефинира с акуратност броя им, пък и не съм изследвал това с особена загриженост), и когато започнаха да откриват признака на вярата - измежду събора се появи съчинението на Евсевий Никомидийски, изпълнено с богохулни учения. Като беше прочетено на глас пред всички, то незабавно аргументи на слушателите неизяснима тъга с безобразието си, а своя съчинител покри с нетърпим позор. Сега работата на евсевианите[] се разкри и нечестивото съчинение (Евсевиевият символ) пред всички беше раздрано... Като се бояха да не бъдат низвергнати от Църквата по присъда на толкоз великия Събор, последователите на Арий[] също станаха (на събора) и предадоха на анатема наказаното от Събора обучение на Арий... По този метод посредством доста интриги, хитрости и лукавщини те резервираха за себе си представителството на Църквата (тоест епископските си места), а трябваше да се намират под смирение. (И след Вселенския Събор) те ту скрито, ту очевидно започнаха да покровителстват отхвърлените от Събора отзиви и дори да ги удостоверяват. Освен това, като желаеха да вкоренят насаждението на плевелите, те се предпазваха от срещи с хора сведущи (в Свещеното Писание), отклоняваха се от контрол и по подобен метод сякаш се бореха с проповедниците на благочестието. Но ние имаме вяра, че безбожни хора не могат да надвият божественото: " И да се въздигнат, отново ще бъдат победени "...
Като се върнал от Вселенския Събор в Антиохия, свети Евстатий направил събор на епископите и презвитерите на доста църковни области, подчинени на неговата митрополия[], съобщил им актовете на всички постановления на Вселенския Никейски Събор и ги убеждавал непроменяемо да държат тези постановления и изключително вярното вероизповедание на вярата, изразено в признака, одобрен от Събора на представителите на цялата християнска Църква[].
През идната 326 година свети Евстатий приел предписание да замине за кръщение на поискалите да одобряват християнството поданици на Грузинската страна, античната Иверия и за устройването на православна Църква там. Племената, които населявали античната Иверия (Георгия) или Грузия, били идолопоклонници и огнепоклонници. Те се намирали в известно послушание на Гръко-Римската империя, само че имали свои царе и свое гражданско устройство. За пръв път на някои от крайморските племена на Грузия проповядвал за Христа Спасителя свети деятел Андрей, съгласно локалното поверие дружно със Симон Кананит[]: по-голямата част от жителите и царското семейство били обърнати в християнството от светата дева Нина, пристигнала от Сирия в първата половина на IV в.
Когато заради проповедта на света Нина, съпроводена с чудеса, в Христа повярвали и най-усърдните идолопоклонници - грузинската кралица Нана и цар Мириан, - те изпратили пратеници при императора Константин Велики с молба да изпрати в Грузия духовни лица за тяхното и на народа кръщение. Императорът споделил, че се радва за обръщането на иверийците повече, в сравнение с от присъединение нацяло царство към своята империя и заповядал неотложно да изпратят в Грузия свети Евстатий Антиохийски[] с няколко свещеници, дякони и други клирици. Те донесли със себе си и цялата църковно-богослужебна утвар. След идването на свети Евстатий в столицата на Грузия Мцхета, цар Мириан изпратил заповед до шефовете на областите, воеводите и царедворците да дойдат в столицата. Когато те се събрали, в наличието на всички той приел свето Кръщение от свещеник Евстатий. След него приела царицата и децата им. При моста на река Кура, където по-рано се намирало капище на езическите жреци, била устроена кръщелня, където свети Евстатий кръстил шефовете на грузинските области, воеводите и царедворците, заради което мястото било наречено " Мтаварта санатлави ", т.е. " купел на велможите ". По-надолу от този купел свещениците, пристигнали дружно със свети Евстатий, кръстили народа, който се стичал за кръщението, подбуждан от проповедта на света Нина - който не одобри възобновление от вода и Дух Светий, няма да види живота и безконечната светлина... " След това свещениците ходели по градовете и селата, с цел да кръщават и да учат жителите на Иверия. И по този начин, с Божията помощ, съвсем цялата страна приела кръщение и евангелското благовестие се утвърдило с трудовете на света Нина и на свети Евстатий Антиохийски. В Мцхета Свети Евстатий осветил преди малко издигнатия в царската градина храм " Свети Дванадесет Апостоли " и подарил на новоустроената Грузинска черква " Чин на Богослужението " и " Вероучение на Гръцката православна черква ". За пръв свещеник на Грузинската черква бил подложен презвитерът Иоан с послушание на Антиохийската митрополия, заради което и до през днешния ден Антиохийският патриарх се назовава: " И Иверийски ".
След привършване на благоустрояването свети Евстатий преподал мир на младата Христова Църква и се върнал назад в Антиохия.
Там ревностният светител бил предстоящ от усилени писания и тежки тествания. Увереността, че след Вселенския Събор ще се възцари мир и единство в цялата Църква, била безрезултатна. Оказало се, че епископите, последователи на арианството, се съгласили с болшинството от членовете на Събора не откровено, а единствено видимо, заради свои персонални сметки и съображения. Когато след Никейския Събор Император Константин отпътувал в Западната част на империята, арианстващите още веднъж надигнали глава. Преди всичко те почнали да уреждат посредством доближен до императора презвитер завръщането на Арий от изгнание дружно с поддържащите го епископи. Като го убеждавали, че са станали жертви на неправилно мнение и че заточените ще дадат на императора писмени заявки за приемане на постановленията на Вселенския Събор, те достигнали до споразумяване на възвръщането им. Като желаел по всякакъв начин да въдвори мир в Църквата, той проявявал своето снизхождение дори и към върналите се от изгнание. Но те се възползували от това за разпространяване на арианските заблуждения и под всякакви благочестиви предлози почнали да преследват основните поборници за правоверието - светите епископи Александър, а след това и Атанасий Александрийски[] и свети Евстатий Антиохийски.
Единомишлениците на Арий се надявали, че след Никейския Събор, заради настоятелното условие на император Константин за цялостен мир за Църквата от всички без изключение, никой към този момент няма да се бори срещу разпространяването на арианството и неговите заблуждения. Но светителят Евстатий с още по-голяма ревнивост траял да противодейства на разпространяването на арианството и го изобличавал още по-силно, като се опирал на осъждането му от Вселенския Събор. Като знаел, че Евсевий, свещеник на Кесария Палестинска, който частично бил зависещ на Антиохийския Епископ, се придържал и преди Събора към арианските възгледи, на които не бил непознат и опитът му за знак на вярата, свети Евстатий писал увещания и изобличения до Евсевий. Той мощно негодувал за това, отвръщал с наказание на понятията на свети Евстатий, одобрени от Събора, наричал ги Савелиански[], и като продължавал да се придържа към арианските понятия, се оплаквал от свети Евстатий на своя другар Евсевий Никомидийски, който се върнал от изгнание. А Евсевий Никомидийски бил най-хитрият и подъл арианствуващ свещеник. Дори император Константин, по удостоверение от Бога, писал на никомидийците, че Евсевий бил съдружник и асистент на жестокия гонител и изтезател на християните Ликиний, че с дебелоочие защитавал на всички места отхвърлената неистина на арианите и отишъл още по-далеч, като излъгал самия император Константин... И ето, този точно подъл Евсевий Никомидийски дружно с приятелите си Теогнис Никейски и Евсевий Кесарийски [] решили да избавят арианите от свети Евстатий, неуморно ревностния разобличител на техните заблуждения.
До завършването на Константинопол императорът отсядал доста постоянно в Никомидия. За да го измами и извърши лукавия си проект за събаряне на свети Евстатий, подлият Евсевий Никомидийски изразил пред Императора енергично предпочитание да види преди малко издигнатия превъзходен храм при Гроба Господен. Поласкан от такова предпочитание, Императорът дал на предписание на Евсевий царските си колесници, което придало особена респект на пътешествието му. Под благовидния претекст за поклонение на Иерусалимската реликва, към него се включил и Теогнис Никейски, правилният му съобщник в злите замисли. Като пристигнали в Антиохия с маската на благочестието, те били признати от свети Евстатий добросърдечно и с подобаваща на епископите чест. " Когато стигнали в Иерусалим - продължава античният историк[] - и се видели със своите единомишленици (арианствуващите) Евсевий Кесарийски, Патрофил Скитополски, Аеций Лидски, Теодот Лаодикийски и други, които били инфектирани от учението на Арий, разкрили им тайното си желание да отстранят свети Евстатий. Под претекст да окажат чест на Евсевий Никомидийски, тези единомишленици го съпроводили до Антиохия, където показвали огромно почитание и към свети Евстатий, с цел да не заподозре заложените от тях подли мрежи. Тъй като в Антиохия през това време се намирали и други от православните епископи, арианствуващите предложили да свикат приятелски събор за разискване на някои общи предмети и каузи на Църквата, с което свети Евстатий и другите епископи се съгласили.
И когато епископите се събрали, внезапно при тях се явила жена с дете на ръце и с зов оповестила, че бащата на нейния младенец е Евстатий. Антиохийският светител ни минимум не се смутил и изискал от дамата да показа очевидци, които да знаят казаното от нея и какви доказателства има тя самата. Но тя отвърнала, че няма очевидци. На това арианствуващите епископи декларирали, че е задоволително, в случай че дамата подтвърди казаното с клетва. Православните епископи не се съгласили на това, като напомнили античното предписание и апостолско напътствие, че за приемане обвиняване против духовник се изискват не по-малко от двама или трима свидетели[]. Поради това те се възпротивили на определението, с което арианствуващите желали да постановят осъждането на свети Евстатий Антиохийски.
Междувременно православният народ в Антиохия чул за оскърблението против своя обичан архипастир по подлите интриги на пристигналите епископи, развълнувал се и бил подготвен да вземе оръжие и да се вдигне против последователите на арианството. Тогава Евсевий Никомидийски, дружно с Теогнис Никейски като видели неудачата на замисъла си, побързали да заминат при императора и му съобщили, че в Антиохия стават национални безредици, които сякаш били възбудени от свещеник Евстатий в отбрана на религиозните си отзиви, нарушавайки с това толкоз стремежи мир в Църквата. Те включили към това нова клюка, че свещеник Евстатий се изказал оскърбително за майката на император Константин. На тях им се налагало да прибягнат до такава възмутителна клюка, с цел да могат по-решително да възбудят императора срещу свети Евстатий, тъй като дамата, която го наклеветила, била изумена с тежка болест. Тя повикала доста свещеници и православни жители и пред всички признала, че я подкупили арианствуващите, с цел да наклевети свещеник Евстатий. Тя пояснила също, че клеветата ѝ пред епископите не била напълно лъжлива, защото татко на детето ѝ бил локалният медникар, който също се казвал Евстатий. С това самопризнание на дамата за подкупа от арианите враговете на свети Евстатий били опозорени от съобщницата си и опитът им да отстранят свещеник Евстатий се оказал неудачен. Поради това те прибягнали към възмутителната клюка за оскърблението от Антиохийския светител на царската майка.
Излъганият и засегнат император, който с всички сили се стараел да резервира мира сред християните, на първо място с цел да спре вълненията на народа в Антиохия, извикал в Константинопол свети Евстатий.
Като предвиждал изселването си от Антиохия, светителят все по-често и по-често събирал православните жители и с всички сили на задушевното си сладкодумство и дълбоки знания ги убеждавал да не се съблазнят в негово неявяване от еретическите лъжемъдрувания и непоколебимо да пребъдват правилни на Православието. Свети Иоан Златоуст свидетелствува за това по този начин: " Като бодърствуваше и наблюдаваше, предвидя всичко, което имаше да се случи, отдалеч (нападението на арианите върху Православието), и като умен доктор, още преди заболяването да навлезе в града, приготовляваше медикаменти и управляваше свещения транспортен съд на Антиохийското паство с огромна угриженост, като посещаваше всички места, въодушевяваше и възбуждаше към внимание и безсъние всички, като че ли морски разбойници атакуваха и се опитваха да похитят съкровището на вярата... И като прикани всички, увещаваше ги да не се отлъчват (от същинската вяра), да не отстъпват пред вълците и да не им предават паството, само че да остават вътре, затуляйки им устата и изобличавайки ги, а по-простите братя да утвърждават... И на всички места изпращаше хора, които биха поучили, убеждавали, съветвали, заграждали достъпа на съперниците... "
И по-голямата част от антиохийското паство останало правилно на Православието, без значение от назначението в Антиохия на свещеник от арианствуващите. Народът странял от тези епископи и образувал с православни свещеници обособени събрания, заради което арианите ги наричали " Евстатиани " [] за това, че били правилни на вселенското апостолско и православно вероучение.
Но тази колебливост на народа, поради привързаността на по-голямата част от антиохийците към православните директиви на свети Евстатий, още повече възбуждала императора срещу него и послужила за издаване на императорски декрет за премахване без съд и без лишаване от епископство на свети Евстатий в 331 година и заточаването му в Тракия[]. Христовият просветител и там продължавал да проповядва истинната православна религия с изобличение на еретиците. " Той - по свидетелството на Златоуст - бил добре теоретичен от благодатта на Духа, че предстоятелят в Църквата би трябвало да се грижи освен за тази черква, която му е предоставена от Духа, само че и за цялата Църква по цялата галактика. На това той се научил от свещените молебствия. Ако би трябвало - казвал свети Евстатий - да правим молебствия за вселенската Църква, от краищата до краищата на вселената, то още повече би трябвало да се грижим за нея цялата, както да се грижим за всички църкви и за всички... Гонели Евстатия, само че гласът му не замлъквал. Човекът бил гонен, само че словото му на обучение не било изгонено. "
Арианствуващите еретици, които при приемника на император Константин [] придобили към този момент цялостно въздействие, с цел да притеснят още повече светителя и с цел да имат контрол над активността му, настояли за издаване на императорски декрет за преселването му от Тракия в град Филипи[]. Там, към 345 година, светителят Евстатий Антиохийски, който цялостен живот се борил срещу еретическите заблуждения и проповядвал вярната религия в Истинния Бог, умрял.
Скоро след Втория Вселенски Събор, призован в 381 година в Константинопол, подтвърдил изповеданието на вярата на Първия Вселенски Никейски Събор с повтаряне на анатемата против арианството, полуарианството и всички ереси, зародили против православното християнско обучение - пристигнало удобно време за възхвала на светителя Евстатий Антиохийски, мъченика за същинската религия. И в 382 година светите му мощи били пренесени в Антиохия с огромна церемониалност за успокоение на горещо почитащите го антиохийци.
Любим на народа, високо почитан от всички православни отци на Църквата и превъзнасян от църковните писатели, свети Евстатий принадлежи към най-известните епископи на славния четвърти век поради трудовете и заслугите си за Църквата. Светите отци на Седмия Вселенски Събор нарекли свети Евстатий Антиохийски " корав поборник за православната религия и унищожител на арианското нечестие ". Най-знаменитият от отците учители на античната Западна Църква, свети Иероним, свидетелства, че свети Евстатий бил първият, който писал срещу Арий, удивлява се на учеността му и споделя, че бил прекомерно просветен в духовните и светските науки, изключително във философията, и написал огромно голям брой писма послания за вярата. Светите Атанасий Александрийски, Иоан Златоуст, Василий Велики, Епифаний Кипърски, Анастасий Синаит и други също подтвърждават високата начетеност и религиозната ревнивост на свети Евстатий. Известният историк от това време Теодорит, свещеник Кирски, го назовава " най-велик стълп на Църквата и благочестието ", подобен, какъвто е бил и свети Атанасий Александрийски и други най-главни поборници за Православието от това време.
А историкът от средата на V век Созомен споделя, че: " Съвременниците на свети Евстатий извънредно се удивлявали на изкуството на проповедта и красноречието му. Това може да се види в книгите му, които до момента са цели " - твърди Созомен. " За страдание - отбелязва по-късно архиепископ Филарет Черниговски, - през днешния ден не може да се каже, че книгите на Евстатий са цели: само че и от това, което е пристигнало до нас, са видни всички тези качества, които античните хвалели в неговите съчинения. " В цялост се съхранили единствено " Реч към император Константин на Първия Вселенски събор " и " За Аендорската магьосница ". От многото останали съчинения на свети Евстатий до наше време са стигнали единствено извадки, направени от античните писатели.
По запазилите се извадки от книгите срещу Арий се вижда, че свети Евстатий е написал осем такива книги. Тези извадки демонстрират, че бранителят на истината отбелязвал местата от Свещеното Писание, които приказват за човешкото естество на Иисус Христос, за разлика от местата, които Го изобразяват като Син Божий и Бог. Свети Евстатий правил това с необикновен триумф, като правилно обяснявал смисъла на тези и други места. С това той нанесъл най-силното проваляне на арианите, които предумишлено изнамирали места, отнасящи се до униженото положение на Иисуса Христа и отклонявали към тях своето и изключително вниманието на другите. Против арианите са писани забележки върху " Притчи Соломонови " (гл. 8, стих 22) и Давидовите псалми (15:56 и 92). Както първото място, по този начин и някои думи от посочените псалми арианите се стараели да използват като удостоверение за истинността на своето обучение. Свети Евстатий употребявал и тук същото средство против тях - съединявал и обяснявал изреченията на Свещеното Писание, отнасящи се до човешката и божествената природа на Изкупителя. Като обяснявал по този метод Свещеното Писание, свети Евстатий показвал на арианите, че в Христа било съединено Божеството и човечеството без изменение на свойствата им, че Синът Божий бил под Закона единствено с цел да избави робите на прегрешението и осъждането. " Не Словото било под Закона, както мислят кощунниците - написа свети Евстатий, - Самото Слово е Закон. И не Бог е имал потребност от очистителни жертви. Той с едно-единствено мановение очиства и освещава всичко. Но защото Той е носел човешко тяло, заимствано от Дева, е бил под Закона, с цел да освободи от робството на Закона предадените на наказание от клетвата... "
Това направление на съчиненията на свети Евстатий изцяло изяснява, за какво в " Събраните тълкувания " на Свещеното Писание прекомерно постоянно се срещат тълкуванията на свети Евстатий Антиохийски.
Съчинението " За душата " представлявало философско-богословско размишление на свети Евстатий за душата на Господ Иисус Христос и също е ориентирано срещу заблудите на арианите.
И най-после, съчинението " За Аендорската магьосница " е едно образцово съчинение и по възвишения жанр на ревю на мислите, и по хубостта на речта и изобразителността си. В този труд свети Евстатий апропо прави строги, само че обективни забележки на Ориген поради несъразмерната му обич към алегорическото пояснение на Свещеното Писание, т.е. - не съгласно директния, дословен смисъл на думите. " Така Ориген обяснява алегорически, друго от дословния смисъл на думите - написа свети Евстатий, - кладенците, изкопани от Авраам и останалото, и изяснява в дълга тирада, давайки на всичко различен смисъл, когато те могат да се видят и до момента в тази страна... ". И за Аендорската вълшебница[] свети Евстатий потвърждава обратно на Ориген, че тя не е могла и не е извиквала душата на оракул Самуил, само че по нейните чародейства се явявал фантом, представящ се за Самуил за машинация и погубване на Саул. Тук свети Евстатий учи, че във Ветхия Завет душите на праведниците се упокоявали в недрата на Авраам[], само че не могли да възлизат на небето преди Иисус Христос да отвори дверите на Небесното Царство със Своето Възкресение. Праведниците от Новия Завет са по-щастливи от тези праведници, защото след разлъчването с тялото доближават към този момент небесна популярност, известно общение с Господа Иисуса Христа[]...
Животът и активността на светителя Евстатий Антиохийски са поучителни освен за пастирите на Църквата, само че и при всички условия на живота на православните християни. Ето още нещо, което насочва към всички православни Златоустият Вселенски преподавател на християнската религия в пространната си хвалба на светия отец:
" Не се удивлявайте, че като стартирам похвалното слово за свети Евстатий Антиохийски, аз нарекох този светец страдалец. Но той е приключил живота си от лична гибел, какъв страдалец е той? - Често съм приказвал на вашата обич, че освен гибелта основава мъченика, само че и душевното разположение. Не единствено за края на делото, само че и поради желанието постоянно се сплита венец на страдалчество... Свети Евстатий претърпял гибел поради Христа не в личната си страна, а в непозната. Това е дело на враговете. Те го изгонили от отечеството, с цел да го посрамят, само че той станал още по-славен и популярен посредством изгнанието в чужбина, както потвърдил и краят на тази история... Свети Евстатий, сходно на деятел Павел, бил подготвен на безбройни смърти и всички тях претърпял посредством разположението и ревността си. И от отечеството го изгонили, и доста друго повдигнали срещу него, въпреки да нямали обективна причина за обвиняване, а единствено това, че по думите на деятел Павел " те замениха истината Божия с неистина, и се поклониха и служиха на творението повече, в сравнение с Твореца, Който е блажен во веки. Амин " []. Той се отдалечил от нечестието и се побоял от беззаконието, само че това е почтено за венци, а не за обвиняване. "
" За какво е бил изпъден свети Евстатий, за какво Бог е позволил гонителите му. Защо? - Не мислете, че тези думи ще послужат за позволение единствено на това неразбирателство. Не. Ако ви се случи да говорите за сходно нещо с езичници или с еретици, това, което ще бъде казано тук, ще бъде задоволително за разрешаване на всяко неразбиране. Бог позволява Неговата същинска и апостолска религия да бъде подхвърлена на доста набези, а ересите и езичеството да се любуват на мира. Защо? За да познаеш слабостта им, когато те, нетревожени от нищо, се унищожават сами от себе си. И с цел да се убедиш в силата на вярата, която понася набези и се усилва чре
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ