Италиански ученици разказаха съдбите на деца - жертви на мафията
Италиански деца написаха книга, в която да се чуе гласът на връстниците им, потърпевши от мафията.
„ Здравей, аз съм Коко и през днешния ден ще ти опиша моята история ". Тези думи са написани от възпитаници от междинните учебни заведения в региона на север от Милано.
Никола „ Коко " Камполонго е бил едвам на три години, когато е погубен от калабрийската ндрангета. Той умрял при гърмеж на автомобил, в който се намирал дружно с дядо си. Неговата история е една от 31-те, събрани в книгата „ Мафията лишава почтени животи. Истории на малолетни жертви, разказани от възпитаници ", която излезе наскоро в италианските книжарници.
От 1945 година до през днешния ден в Италия 117 деца и младежи са били убити от проведената престъпност. Книгата се ражда точно от потребността тези цифри да придобият лица и имена. Тридесет и едната истории, разнообразни по време, място и подтекст, са обединени от една трагична орис: да бъдеш „ на неверното място в неверния миг " или да си наследник, щерка, внук или родственик на човек, попаднал в орбитата на мафиотското принуждение.
Сред разказаните ориси са тези на Джузепе ди Матео, 12-годишен, похитен и погубен, с цел да бъде осъден татко му, помощник на правосъдието; на Симонета Ламберти, 11-годишна, починала при атентат, ориентиран против татко й, магистрат; на Емануела Сансоне, 17-годишна, убита през 1896 година и приета като „ първата жена жертва на мафията ". Този вид истории постоянно остават в периферията на публичната памет, само че тук са сложени в центъра.
Разказите са показани посредством къси литературни текстове, комикси и графични тълкования. Те не са просто учебни извършения, а умишлен опит да се разбере, да се възвърне достолепието на жертвите и да се разбие мълчанието. Учениците не изясняват мафията нереално, а описват за живота на връстниците си, поставяйки в центъра прекършената непорочност и моралната отговорност да се помни.
Проектът е част от състезанието „ Истории за мафия и неправда ", проведен от обществената кооперация „ Ла Тела " в Рескалдина в съдействие с асоциацията „ Либера " и с интензивно присъединяване на учебните заведения. Учениците работят с архиви, исторически източници, книги и документални уеб сайтове, трансформирайки действителни събития в разкази, илюстрации и комикси. В някои случаи тази работа способства за „ зашиване " на раздрани мемоари, връщайки забравени имена в публичното пространство и предизвиквайки съответен отзив в местата, от които произлизат жертвите.
Предговорът на книгата е подписан от Алесандра Долчи, основен прокурор на Окръжната дирекция за битка с мафията в Милано. Тя изрично разрушава един от най-упоритите легенди, съгласно който „ мафията не убива деца ". „ Твърдение, опровергано от числата и най-много от историите ", написа Долчи. „ Деца, убити за възмездие, за заплашване, по простъпка, тъй като мафиотското принуждение не познава морални кодекси и граници. Разказването на тези ориси значи да се подсети, че не съществува „ добра " или „ допустима " мафия и че паметта за почтените жертви е групова отговорност ".
Послесловът е поверен на дон Луиджи Чоти, създател на асоциацията „ Либера " и една от най-авторитетните фигури в областта на битката против мафията. Дон Чоти подканва читателя да схване книгата като инструмент за гражданско осъзнаване и не като елементарен учебен план, а като акт, който визира цялото общество. Силата на тома, съгласно него, се крие точно в погледа на младите, кадърен да приказва по едно и също време на връстници, възрастни и фамилии, напомняйки, че паметта, в случай че не се трансформира в ангажимент, рискува да остане единствено възпоменание.
В центъра на плана стои обществената кооперация „ Ла Тела " която ръководи едноименното заведение, намиращо се в парцел, иззет от проведената престъпност и върнат на общността. Днес то е ресторант, културен център и място за срещи, същински бастион на законността и гражданската отговорност. „ Тази книга се ражда от същия принцип, който въодушевява „ Ла Тела " през цялото време ", изяснява Джовани Арцуфи, ръководител на кооперацията. „ Един парцел, лишен от мафията, може да стане още веднъж общо богатство, единствено в случай че основава просвета, присъединяване и гражданско схващане. "
Първите екземпляри на книгата са предопределени за президента на Италия, за папа Лъв XIV и за архиепископа на Милано. Това е алегоричен, само че мощен жест, който признава националната стойност на едно дело, родено на локално равнище. Проектът към този момент е привлякъл вниманието на президентския замък „ Куиринале ", който през последните месеци се е заинтересувал директно от една от възобновените от учениците истории -тази на Винченцо Муле, 15-годишен, погубен от мафията през 1981 г.
„ Здравей, аз съм Коко и през днешния ден ще ти опиша моята история ". Тези думи са написани от възпитаници от междинните учебни заведения в региона на север от Милано.
Никола „ Коко " Камполонго е бил едвам на три години, когато е погубен от калабрийската ндрангета. Той умрял при гърмеж на автомобил, в който се намирал дружно с дядо си. Неговата история е една от 31-те, събрани в книгата „ Мафията лишава почтени животи. Истории на малолетни жертви, разказани от възпитаници ", която излезе наскоро в италианските книжарници.
От 1945 година до през днешния ден в Италия 117 деца и младежи са били убити от проведената престъпност. Книгата се ражда точно от потребността тези цифри да придобият лица и имена. Тридесет и едната истории, разнообразни по време, място и подтекст, са обединени от една трагична орис: да бъдеш „ на неверното място в неверния миг " или да си наследник, щерка, внук или родственик на човек, попаднал в орбитата на мафиотското принуждение.
Сред разказаните ориси са тези на Джузепе ди Матео, 12-годишен, похитен и погубен, с цел да бъде осъден татко му, помощник на правосъдието; на Симонета Ламберти, 11-годишна, починала при атентат, ориентиран против татко й, магистрат; на Емануела Сансоне, 17-годишна, убита през 1896 година и приета като „ първата жена жертва на мафията ". Този вид истории постоянно остават в периферията на публичната памет, само че тук са сложени в центъра.
Разказите са показани посредством къси литературни текстове, комикси и графични тълкования. Те не са просто учебни извършения, а умишлен опит да се разбере, да се възвърне достолепието на жертвите и да се разбие мълчанието. Учениците не изясняват мафията нереално, а описват за живота на връстниците си, поставяйки в центъра прекършената непорочност и моралната отговорност да се помни.
Проектът е част от състезанието „ Истории за мафия и неправда ", проведен от обществената кооперация „ Ла Тела " в Рескалдина в съдействие с асоциацията „ Либера " и с интензивно присъединяване на учебните заведения. Учениците работят с архиви, исторически източници, книги и документални уеб сайтове, трансформирайки действителни събития в разкази, илюстрации и комикси. В някои случаи тази работа способства за „ зашиване " на раздрани мемоари, връщайки забравени имена в публичното пространство и предизвиквайки съответен отзив в местата, от които произлизат жертвите.
Предговорът на книгата е подписан от Алесандра Долчи, основен прокурор на Окръжната дирекция за битка с мафията в Милано. Тя изрично разрушава един от най-упоритите легенди, съгласно който „ мафията не убива деца ". „ Твърдение, опровергано от числата и най-много от историите ", написа Долчи. „ Деца, убити за възмездие, за заплашване, по простъпка, тъй като мафиотското принуждение не познава морални кодекси и граници. Разказването на тези ориси значи да се подсети, че не съществува „ добра " или „ допустима " мафия и че паметта за почтените жертви е групова отговорност ".
Послесловът е поверен на дон Луиджи Чоти, създател на асоциацията „ Либера " и една от най-авторитетните фигури в областта на битката против мафията. Дон Чоти подканва читателя да схване книгата като инструмент за гражданско осъзнаване и не като елементарен учебен план, а като акт, който визира цялото общество. Силата на тома, съгласно него, се крие точно в погледа на младите, кадърен да приказва по едно и също време на връстници, възрастни и фамилии, напомняйки, че паметта, в случай че не се трансформира в ангажимент, рискува да остане единствено възпоменание.
В центъра на плана стои обществената кооперация „ Ла Тела " която ръководи едноименното заведение, намиращо се в парцел, иззет от проведената престъпност и върнат на общността. Днес то е ресторант, културен център и място за срещи, същински бастион на законността и гражданската отговорност. „ Тази книга се ражда от същия принцип, който въодушевява „ Ла Тела " през цялото време ", изяснява Джовани Арцуфи, ръководител на кооперацията. „ Един парцел, лишен от мафията, може да стане още веднъж общо богатство, единствено в случай че основава просвета, присъединяване и гражданско схващане. "
Първите екземпляри на книгата са предопределени за президента на Италия, за папа Лъв XIV и за архиепископа на Милано. Това е алегоричен, само че мощен жест, който признава националната стойност на едно дело, родено на локално равнище. Проектът към този момент е привлякъл вниманието на президентския замък „ Куиринале ", който през последните месеци се е заинтересувал директно от една от възобновените от учениците истории -тази на Винченцо Муле, 15-годишен, погубен от мафията през 1981 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ