Нобелови лауреати призоваха ЕС да смекчи правилата за генетично модифициране
В отворено писмо се показва, че законодателите би трябвало да " отхвърлят всяването на боязън " и да разрешат на учените да създават култури, които могат да устоят на " изключителни климатични обстановки ".
" Европейски Съюз би трябвало да отхвърли мрачните антинаучни насаждания на боязън, преди основното гласоподаване, по отношение на генетичното модифициране ", обявиха 34 носители на Нобелова премия.
В отворено писмо, споделено с " Гардиън " и други европейски вестници, лауреатите желаеха от законодателите да облекчат строгите правила за генетично модифициране, с цел да одобряват новите техники, които са ориентирани към съответни гени и редактират техния код. Технологията би могла да направи културите по-устойчиви на заболявания и по-вероятно да оцелеят при рискови метеорологични феномени, които стават все по-силни с нагряването на планетата.
Учените настояват, че старите способи на развъждане на културите в продължение на години и десетилетия лишават прекалено много време. " Нямаме това време в изискванията на изключителна климатична обстановка ", пишат те.
Писмото, изпратено до членовете на Екологичен потенциал, е проведено от WePlanet - екологична организация с нестопанска цел, която организира акции за технологии като нуклеарна сила, генетично модифициране и клетъчно земеделие, както и за възобновяване на по-голямата част от Европа. Над 1000 души са подписали писмото - от водещи биолози и генетици, в това число учените, получили Нобелова премия за откриването на " генетичната ножица " Crispr, която е в основата на дебата, до известни създатели, като психолога Стивън Пинкър и философа Питър Сингър.
Поддръжниците настояват, че новите правила могат да оказват помощ на земеделските производители да употребяват по-малко пестициди и торове. Според тях, при някои растения, които мъчно се отглеждат по стандартен метод - като овощни дървета, лозя и картофи - се употребяват едни от най-вредните пестициди в Европейски Съюз.
В по-голямата си част екологичните групи се опълчват гневно на напъните за смяна на генетичния код на растенията и други организми, изразявайки опасения за тяхната сигурност и заплахата от промени с непредвидени последствия. Поддръжниците на технологиите, изключително на тези с висока степен на целеустременост, настояват, че тези опасности бледнеят спрямо известните рискове, свързани със загубата на биоразнообразие, климатичната рецесия и глада. Европейският орган за сигурност на храните не е разкрил нови рискове от целенасоченото редактиране на гени в растенията спрямо стандартното развъждане.
Но през 2018 година Европейският съд постанови, че всички растения, основани посредством смяна на гени, без значение дали целенасочена или не, са генетично модифицирани организми, които попадат в обсега на разпоредбите на Европейски Съюз за ГМО. Той съобщи, че рисковете за околната среда и човешкото здраве не могат да бъдат открити сигурно.
Европейската комисия одобри, че растенията, създадени с нови способи за редактиране на гени, са ГМО, само че желае да ги освободи от съществуващите правила за сигурност, които съгласно поддръжниците на технологията са остарели и ограничаващи. Законодателите от парламентарната комисия по околна среда ще гласоподават проекта идната седмица.
В предходно отворено писмо, подписано от по-малка група учени през декември, измежду които молекулярни биолози и генетици, доста от които работят в групи с нестопанска цел, се твърди, че предлагането на Комисията би трябвало да бъде " отхвърлено или доста преразгледано ", защото не може да се подсигурява сигурността на околната среда и човешкото здраве. Те приканиха всички генно редактирани растения да бъдат подлагани на наложителна оценка на риска за всеки обособен случай. /БГНЕС
" Европейски Съюз би трябвало да отхвърли мрачните антинаучни насаждания на боязън, преди основното гласоподаване, по отношение на генетичното модифициране ", обявиха 34 носители на Нобелова премия.
В отворено писмо, споделено с " Гардиън " и други европейски вестници, лауреатите желаеха от законодателите да облекчат строгите правила за генетично модифициране, с цел да одобряват новите техники, които са ориентирани към съответни гени и редактират техния код. Технологията би могла да направи културите по-устойчиви на заболявания и по-вероятно да оцелеят при рискови метеорологични феномени, които стават все по-силни с нагряването на планетата.
Учените настояват, че старите способи на развъждане на културите в продължение на години и десетилетия лишават прекалено много време. " Нямаме това време в изискванията на изключителна климатична обстановка ", пишат те.
Писмото, изпратено до членовете на Екологичен потенциал, е проведено от WePlanet - екологична организация с нестопанска цел, която организира акции за технологии като нуклеарна сила, генетично модифициране и клетъчно земеделие, както и за възобновяване на по-голямата част от Европа. Над 1000 души са подписали писмото - от водещи биолози и генетици, в това число учените, получили Нобелова премия за откриването на " генетичната ножица " Crispr, която е в основата на дебата, до известни създатели, като психолога Стивън Пинкър и философа Питър Сингър.
Поддръжниците настояват, че новите правила могат да оказват помощ на земеделските производители да употребяват по-малко пестициди и торове. Според тях, при някои растения, които мъчно се отглеждат по стандартен метод - като овощни дървета, лозя и картофи - се употребяват едни от най-вредните пестициди в Европейски Съюз.
В по-голямата си част екологичните групи се опълчват гневно на напъните за смяна на генетичния код на растенията и други организми, изразявайки опасения за тяхната сигурност и заплахата от промени с непредвидени последствия. Поддръжниците на технологиите, изключително на тези с висока степен на целеустременост, настояват, че тези опасности бледнеят спрямо известните рискове, свързани със загубата на биоразнообразие, климатичната рецесия и глада. Европейският орган за сигурност на храните не е разкрил нови рискове от целенасоченото редактиране на гени в растенията спрямо стандартното развъждане.
Но през 2018 година Европейският съд постанови, че всички растения, основани посредством смяна на гени, без значение дали целенасочена или не, са генетично модифицирани организми, които попадат в обсега на разпоредбите на Европейски Съюз за ГМО. Той съобщи, че рисковете за околната среда и човешкото здраве не могат да бъдат открити сигурно.
Европейската комисия одобри, че растенията, създадени с нови способи за редактиране на гени, са ГМО, само че желае да ги освободи от съществуващите правила за сигурност, които съгласно поддръжниците на технологията са остарели и ограничаващи. Законодателите от парламентарната комисия по околна среда ще гласоподават проекта идната седмица.
В предходно отворено писмо, подписано от по-малка група учени през декември, измежду които молекулярни биолози и генетици, доста от които работят в групи с нестопанска цел, се твърди, че предлагането на Комисията би трябвало да бъде " отхвърлено или доста преразгледано ", защото не може да се подсигурява сигурността на околната среда и човешкото здраве. Те приканиха всички генно редактирани растения да бъдат подлагани на наложителна оценка на риска за всеки обособен случай. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ