В отношенията кога възникват проблеми? знаеш ли Почти винаги –

В връзките по кое време пораждат проблеми? знаеш ли Почти постоянно – когато има нарушаване на дистанцията и йерархията. Често се приближаваме прекалено много един до различен, от време на време даже се задушаваме от грижите си, а по-късно се чудим за какво са смутени? Много постоянно в връзките ние лишаваме другите от чист въздух – вдишваме го в лицето им, не им разрешаваме да се извърнат. Всяко живо създание се нуждае от персонално пространство. За някои пространството би трябвало да е огромно, за други е задоволителен най-малко. Много постоянно позволяваме хората да се приближат, без да преценим дали това е верният човек и има ли право да идва тук? Оставяме къщата на нашата душа отворена и от време на време всеки може да влезе в спалнята с обувките си, като по този метод нарушава нашата целокупност. Освен това от време на време този човек не го прави от злоба; даже не схваща по какъв начин се е озовал там и за какво е бил с мръсни обувки. Наша отговорност е да се научим да построяваме нужната отдалеченост с хората, тъй че всеки във връзката да се усеща удобно и добре. Ние не сме длъжни постоянно да стоим близо един до различен даже и с най-близките хора; доста по-удобно е да поддържате връзка с множеството хора на една ръка разстояние. И можете сами да решите какво разстояние сред вас е оптимално. Може да бъде предизвикателство за „ положителните “ девойки: неловко им е, само че могат да го устоят. Хората, които нахлуват в къщите на други хора без позволение и лишават персонални движимости от тях, се санкционират от закона и са наранени от обществото. Къщата е продължение на финото тяло на дамата. Всяко нарушение на нейните граници, всяко – даже малко – принуждение над нея, всяко навлизане, засегнатост, оскърбление – всичко това има разрушителна мощ. Примери за това по какъв начин други хора нарушават нашата честност: – Те се намесват в персоналния ни живот с въпросите си, от време на време нетактични. – Те ни изливат тъгата и тъгата си с мотив или без мотив, без да ни питат подготвени ли сме да приемем болката им. – Те нахлуват в живота ни с непоискани препоръки. – Разбиват ни в душите с рецензиите си. – Принуждават ни да вършим това, което не желаеме. – Оказвайте напън върху възприятията на виновност и позор, с цел да получите нещо от нас. – Те не ни питат какво желаеме, а ни постановат своето виждане за света, своите цели и фантазии. – Притискат ни поради вижданията и метода ни на мислене. – Обещават ни обич и грижа в подмяна на нещо неприятно за нас. Важно е да се означи, че хората вършат с нас единствено това, което ние им разрешаваме. Несъзнателно оказваме помощ на другите да нарушат нашите граници. Защо вършим това? Причините са няколко: – Не знаем по какъв начин да откажем и да кажем „ не “. – Не чуваме гласа на сърцата си. – Стараем се да сме положителни за всички. – Стараем се да вършим всичко съвършено. – Искаме да угодим на всички и да не разстройваме никого. – Потискаме отрицателните си страсти. – Съгласни сме да поносим за наша изгода. – Злоупотребяваме с телата и душите си за нещо (пари, почитание,признание, любов). – Опитваме се да спечелим любовта на другите хора. – Фокусираме се върху проблемите, а не виждаме положителното. – Не знаем по какъв начин да благодарим на света за това, което към този момент имаме.

Най-важното е, че не знаем по какъв начин да установим вярната отдалеченост в връзките.

И тъкмо когато предадем себе си, на света има екзекутор, който прави нещо, което нарушава нашата честност. Ние умишлено слагаме нежна ваза на ръба на масата, с цел да може някой, който минава около нея, инцидентно да я събори. Оставяме вазата да падне и да се счупи. А индивидът, който го е изпуснал, може да е изцяло почтен. Просто минаваше. Проблемът е, че държим вазата си на неразбираемо място. Вместо да го поставите в огромен долап зад стъкло и да го заключите. Ние не заключваме вратата към душата си; даваме ключове на всички, като че ли каним всеки да влезе когато и да е. Вместо ясно да дефинираме границите на разрешеното, ние се усмихваме, когато в обичания ни дом се чупят чинии и се разрушават мебели.

Ние се отнасяме към най-ценното – душата – като към джунджурия. Сякаш може да се замени против гаранции. Също като нашето тяло.

Ние разрешаваме на хората да вършат всичко с нас, което преди е било немислимо. Правим секс с повече от един мъж през живота си. Позволяваме на мъжете да ни допират, даже когато не сме женени. Позволяваме да бъдем употребявани, без да поемаме отговорност за нас. Позволяваме им да седят на нежните ни плещи и да се влачат с всички сили – даже лазейки. Позволяваме на хората да ни малтретират и да поддържаме злоупотребяващи връзки.

Имаме право да бъдем пълноценна персона. Нещо повече, ние сме длъжни да пазиме и съхраняваме тази целокупност.

Трябва да започнете връзка със себе си. Спрете да се изнасилвате. Спрете да се самоубеждавате. Научете се да се поддържате. Вярвай в себе си, в случай че никой не има вяра. Научете се да поставяте граници. Позволете си да не поддържате връзка, когато не желаете. Чуйте себе си. Слушайте сърцето си. Спестете вашите запаси. Погрижете се за себе си – както за тялото, по този начин и за душата си. Във всяка връзка, която ви предизвиква болежка, първо би трябвало да се отдръпнете на безвредно разстояние. Отдръпнете се, изпитайте възприятията, които пораждат. И по-късно – в случай че желаете – последователно намалете дистанцията до това, което ви е комфортно. Това е най-важната рецепта за смяна на всяка връзка. Просто пробвайте. И също по този начин, помислете какъв брой постоянно нарушавате честността на някой различен, като се пробвате да се доближите прекалено много до него.

Посланик на здравето Анастасия Игнатенко