В отговорите си за поредицата 6 ВЪПРОСА ЗА 2026 икономистът

В отговорите си за поредицата 6 ВЪПРОСА ЗА 2026 икономистът Димитър Събев обрисува година, в която основните напрежения няма да се изчерпват с геополитически конфликти или краткосрочни стопански цикли. Наред с забележимите процеси – пренареждането на световната политика, конфликта сред огромните стопански блокове и натиска върху Европейския съюз – той слага акцент и върху по-дълбоките, структурни фактори, които ще дефинират посоката на развиване: дълговата тежест, рестриктивните мерки на естествените запаси и трансформацията на труда.

Според Събев 2026 година може да донесе по-висока икономическа интензивност в България, само че този растеж ще бъде придружен от инфлационен напън, задълбочаващ се дефицит на работна ръка и съществени провокации пред по-нископроизводителните браншове. Влизането в еврозоната той преглежда като натурален стадий от развиването на стопанската система – развой, който ще форсира преструктурирането, увеличи приходите, само че и ще изостри потребността от акомодация.

Икономистът предизвестява за рисковете от блаженство в изискванията на ниска безработица и акцентира нуждата българската работна мощ да се ориентира по-силно към интернационална конкуренция и предприемаческо държание.

Кои ще са преобладаващите геополитически процеси през 2026 година?

Очаквам през 2026 година да преобладават два огромни международни процеса – единият пред очите на всички, другият свестен единствено от малко на брой.

Видимият развой е, че ще продължат напъните на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп (или на неговата клика, в случай че той изпита усложнения със здравето) да пренареди света по собствен пример.

„ Америка преди всичко “ ще влезе в още по-изразен конфликт с Европейския съюз, в това време контактите на Съединени американски щати с властнически водачи по границите на Европа ще се засилят.

Възможно е Европейски Съюз да се вземе в ръце и да се погрижи повече за своите дълготрайни ползи, само че е допустимо в доста страни, в това число България, „ Тръмпизмът “ да вземе връх.

Напрежението сред Съединени американски щати и Китай в софтуерната и комерсиалната сфера ще се изостри, само че няма да ескалира. Ако има военни интервенции от страна на Съединени американски щати, те евентуално ще се лимитират в Америките.

Но под повърхността ще продължи натискът на човешката стопанска система върху природата, водещ до по-чести водни рецесии, разрушение на почвеното изобилие, рискови климатични феномени, обезлесяване, стрес върху океаните.

Ако мислите дълготрайно, инвестирайте първо в познание, след това във вода, земя и гори. И то не в обособени имоти, а в цели екосистеми.

Освен това, хвърляйте по един взор на индикаторите за дългова тежест. Дългът е като тиктакаща бомба, която всеки миг може да избухне. По тази причина през днешния ден системата предизвиква по-висока от типичната инфлация.

Каква е вашата прогноза за българската стопанска система през 2026 година? Кои фактори виждате като най-определящи за резистентен напредък?

Прогнозата ми за 2026 година е, че България ще записва по-висока от предстоящата икономическа активност; може би даже над 4% растеж на Брутният вътрешен продукт. Това ще е обвързвано и с по-висока от предстоящото инфлация.

Безработицата ще се резервира доста ниска, неналичието на служащи ще се ускорява.

Тази прогноза ще е годна, 1) в случай че България не изпадне в политически безпорядък, с липса на държавен бюджет и устойчиво държавно управление след март; 2) в случай че в света не настъпи световна криза след провал поради несъразмерната дългова тежест.

Как влизането на България в еврозоната ще повлияе на бранша, в който оперирате?

Моят бранш сега са университетските проучвания в региона на стопанската система.

За да дадем справедлива оценка на протичащите в България процеси, ще се нуждаем от най-малко три години, т.е. очаквайте научни резултати през 2029 година

България в еврозоната е доста специфичен случай и е мъчно да се каже какво тъкмо ще се случи, по кое време и къде. Но като цяло съм оптимистично надъхан.

Заставам зад концепцията, че валутният ръб беше огромно наказване за българската икономика; премахването му ще докара до по-висока икономическа интензивност и по-високи разполагаеми приходи на хората.

В същото време цената на труда ще се увеличи и това ще засегне някои по-нископроизводителни браншове като текстил, дребна търговийка, „ балкантурист “ туризъм, произвеждане на елементарни елементи за коли и други под. Някои може да припишат това на „ еврото “, само че става дума за натурален развой, който даже е добър в макроикономически смисъл.

Кои софтуерни пробиви очаквате да имат максимален резултат върху вашата сфера на активност?

Изкуственият „ разсъдък “ ще прави все по-лесни студентските курсови работи и в последна сметка висшето обучение по стопанска система и изобщо по филантропични дисциплини ще се обезценява бързо. Но мисля, че това ще направи още по-ценни дълбоките знания, изключително историческите.

Също и систематичното мислене ще става все по-ценно: когато може да знаеш всичко, най-важно е да знаеш кое е най-важното. А другояче лингвистичните стратегии ще обезценят още повече труда на преводачите и на учителите по езици (с изключение на най-добрите).

Струва ми се, че Изкуственият ‚интелект‘ няма да измести, а единствено ще увеличи цената на „ старите проучвателен кучета “, които ще включат AI в обичайните си способи и внезапно ще покачат продуктивността си, само че ще са в положение да отсяват неверно от правилно – за разлика от новите запалянковци без корени в действителния живот.

В общ софтуерен проект, с неспокойствие чакам от 2026 година пробиви в региона на чистата сила, въпреки че за жалост не чакам тяхната комерсиализация да настъпи бързо.

Какви умения, модели на работа и HR трендове ще бъдат решаващи през 2026 година?

Ако приказваме за България, неналичието на работна ръка в макроикономиката може да направи неприятна услуга на някои младежи в огромните градове, които и с по-малко старания през днешния ден съумяват да получат добра заплата – и по този начин си основават нереални оценки за нивото на уменията си и за цената на човешкия труд.

Надявам се и чакам да има повече независими предприемачески инициативи, както и хибридни модели, които ще заличават границите в остарелия модел „ шеф – служащ “.

Българската работна ръка би трябвало във все по-голяма степен да става интернационално насочена: да се стреми да продава в чужбина, да се състезава с задгранични сътрудници, да заимства хрумвания и съответни най-хубави практики от чужбина.

Според мен HR майсторството в наши дни е да насърчиш служащия да се държи като бизнесмен, като притежател на работното си място.

Какъв ще бъде потребителят на 2026 година?

Очаквам още по-изразена дивергенция на българския потребителския пазар. В огромните градове потребителят може да избира сред предлагането на безчет български и задгранични търговци, високите му приходи го вършат все по-придирчив и свободен.

Ще нараства смисъла на фактори като „ здравословен “, „ пазещ природата “, „ обичаен “, „ създаден отговорно “. Този модел ще е в действие за ¼ до 1/3 от българския пазар. Останалите ще се ориентират към ниските цени, промоциите – и към нискокачествена „ народняшка “ реклама. На пазара ще има място и за двете.

Да си пожелаем от Дядо Коледа държавно управление, което освен ще „ санкционира “ търговците, само че ще се опита да култивира настройки на пазара, да вземем за пример „ изберете по-качественото/ прясното / родното / обичайното “.

Една огромна опция и една огромна опасност за бизнеса през 2026 година?

Заплахите: вилнеещата природа и дълговият товар.

Възможността: служащите, които се държат като притежатели на своя бизнес.

Димитър Събев е лекар по стопанска система от Университета за национално и международно стопанство, сега работи в Института за стопански проучвания към Българската академия на науките. Научните му ползи са ориентирани в региона на икономическия напредък и етапа на пост-растежа. Има над 10-годишен опит като стопански и финансов публицист, притежател е на 3 национални награди. Водещ специалист в редица български и интернационалните планове в региона на районното развиване и устойчивата стопанска система. Автор е на три книги на икономическа тема, както и на голям брой изявления в известни и профилирани издания.