В отговор на одобрения от Вашингтон пакет от 11 милиарда

В отговор на утвърждения от Вашингтон пакет от 11 милиарда $ за защита на Тайван, Пекин започва незабавни военни маневри с бойни стрелби, обграждащи острова. Докато геополитическата температура се повишава с включването на ракетни войски и авиация, пазарите в Тайпе реагират парадоксално — с растеж, воден от софтуерния бранш. Анализът преглежда дали това е просто следващата проява на мощ или сигнал за нова, по-рискова фаза в триъгълника САЩ-Китай-Тайван.Географията е орис, само че таймингът е тактика, а протичащото се сега към Тайванския пролив е учебникарски образец за хореография на напрежението, в която всяко деяние има авансово изчислен, въпреки и рисков, контраст. Китай започва огромни военни маневри, кодирани като „ Мисия Справедливост-2025 “, включващи бойни стрелби в пет зони към острова, което на пръв взор наподобява като общоприета реакция на неспокойствие. Но в случай че погледнем оттатък дима на ракетите, това не е просто ядосан отговор на утвърдената от Съединени американски щати оръжейна договорка за 11 милиарда долара; това е признак на ускоряващ се цикъл, в който „ алените линии “ се реалокират все по-близо до точката на физически контакт.Ситуацията се развива в подтекст, който по едно и също време плаши и успокоява, създавайки когнитивен дисонанс у наблюдаващите. От една страна, Народната освободителна войска (PLA) активизира цялостния си набор – войска, флота, военновъздушни сили и ракетни войски – с цел да тества „ действителни бойни качества “ и взаимни интервенции. Зоните за пукотевица са разчертани по този начин, че да симулират обсада, а реториката от Пекин е остра, наричайки дейностите „ строго предизвестие “ против сепаратистките сили. От друга страна обаче, данните от самите пазари описват напълно друга история за усещането на риска. Докато бойните кораби навлизат в чувствителни води, тайванският бенчмарк Taiex не просто не се срина, а набъбна с 0.9%, удължавайки рекордното си рали. Това е моментът, в който цифрите стават по-интересни от думите: вложителите купуват софтуерни акции и чипове, игнорирайки звука на канонадата. Това успокоение е част от световен феномен на десенсибилизация – пазарите са се научили да живеят с геополитическия звук, третирайки го като фонов, до момента в който не се трансформира в директна спънка за търговията.В макро рамката на световните връзки, това събитие попада в извънредно внимателен прозорец. Светът се намира в нежно равновесие, където икономическата логичност и военната тактика са в непрекъснат спор. Ученията идват единствено два месеца след сключването на едногодишно комерсиално помирение сред Вашингтон и Пекин – съглашение, което е жизненоважно за икономическия напредък и на двете суперсили. Тук се крие и главният абсурд: Китай би трябвало да показва мощ пред вътрешната си публика и пред света, с цел да резервира суверенитета си върху разказа за „ Единен Китай “, само че в същото време би трябвало да внимава да не прекрачи границата, която би взривила икономическото помирение или би предизвикала пряк американски отговор. Този баланс, постоянно именуван от анализаторите „ зоната на Златокоска “ – нито прекомерно горещо, нито прекомерно студено – става все по-труден за поддържане, изключително когато в уравнението се намесват и трети страни като Япония, чийто министър председател неотдавна загатна за допустимо военно ангажиране при рецесия.Психологията на пазара сега е водена от безсрамен оптимизъм. Инвеститорите, както в Тайпе, по този начин и световно, залагат на тезата, че и двете страни са рационални артисти, които нямат интерес от гореща война. Това основава чувство за подправена сигурност или така наречен „ отмалялост от риска “. Когато една опасност се повтаря прекомерно постоянно без да се материализира в злополука, тя губи своята шокова стойност. Но тъкмо тук се крие най-големият подводен камък. Историята на финансовите рецесии и военните спорове демонстрира, че най-големите разтърсвания се случват тъкмо когато пазарът е най-уверен, че „ този път е друго “. Реакцията на тържищата е типичен образец за това по какъв начин капиталът търси рентабилност даже под дулата на оръдията, разчитайки, че икономическата причинност е по-силна от политическата омраза.Ако потърсим историческа прилика, актуалната обстановка припомня на събитията от август 2022 година след визитата на Нанси Пелоси, когато Китай изстреля ракети непосредствено над острова. Разликата през днешния ден обаче е в качеството и скоростта на мобилизацията. Експертите означават, че способността на Китай да организира „ неочаквани учения “ (snap exercises) се е подобрила доста. Това съкратява времето за реакция на бранителите и прави границата сред обучение и действителна офанзива рисково тънка. Докато през 2022 година дейностите бяха по-скоро демонстративни, днешните маневри носят белезите на функционална подготовка за отвод на достъп (A2/AD) на външни сили, което е пряк сигнал освен към Тайпе, само че и към Токио и Вашингтон. Включването на HIMARS в арсенала на Тайван трансформира играта, трансформирайки защитата от пасивна в евентуално нанасяща удари надълбоко в китайска територия, което изяснява и остротата на реакцията от Пекин.Основната теза тук е, че историята не е в самия факт на стрелбите, а в тяхната нормализация и еволюция. Ние следим по какъв начин немислимото до неотдавна става всекидневие. Китай тества новите си качества не просто да плаши, а да управлява морските и въздушни пространства за продължителни интервали. Това е постепенно задушаване, а не неочакван удар. Рискът, който не трябва да се подценява, не е толкоз в преднамерена война на следващия ден, колкото в инцидентен случай, който може да спиралата на ескалацията отвън надзор. Пазарът може да пренебрегва ученията през днешния ден, само че не може да пренебрегва обстоятелството, че пространството за дипломатически маневри се свива с всеки изстрелян снаряд.В последна сметка, навлизаме в стадий, където геополитиката към този момент не е просто външен потрес, а структурна характерност на пазарната среда. Реакцията на Тайван – и военна, и пазарна – демонстрира резистентност, само че и рискова привичка към живота на ръба. За вложителите и наблюдаващите урокът е явен: спокойствието на показателите е подвеждащо. Под повърхността текат тектонични процеси, които трансформират архитектурата на сигурността в Азия. Пазарът няма потребност от съвършени данни – той търси ясна история. А историята през днешния ден е, че статуквото се поддържа не посредством мир, а посредством взаимно въздържане, което става все по-скъпо, по-технологично и по-рисковано.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.