Въпреки санкциите руската икономика засега се справя по-добре от очакваното
В отговор на нашествието на Русия в Украйна Западът стартира икономическа война. Съединени американски щати не разрешиха продажбата на необятен набор артикули за Русия; доста огромни компании се изтеглиха; а редица страни замразиха общо 60% от интернационалните запаси на централната банка. Идеята беше съветската стопанска система да бъде хвърлена в свободно рухване, с цел да бъде осъден президентът Владимир Путин за неговата експанзия. През седмицата след нашествието рублата падна с една трета по отношение на $, а цените на акциите на доста съветски компании се сринаха.
Продължава ли тактиката на Запада да върви по проект? Хаосът на съветските пазари, наподобява, отшумя. След достигнатото дъно при започване на март рублата скочи и в този момент приближава предвоенното си равнище. Основният бенчмарк на съветските акции падна с една трета, само че от този момент възвърне част от загубите. Правителството и множеството компании правят заплащания по облигации в задгранична валута. Банковата суматоха, при която бяха изтеглени близо 3 трлн. рубли (31 милиарда долара), завърши, а руснаците върнаха огромна част от парите в сметките си.
Политики за стабилизиране
Пазарите бяха нормализирани благодарение на набор от политики, някои от тях обичайни. Централната банка увеличи лихвите от 9.5% на 20%, като насърчи хората да държат лихвоносни съветски активи. Други политики са по-малко стандартни. Правителството задължи експортьорите да обръщат 80% от валутните си приходи в рубли. Търговията на Московската фондова борса стана, в случай че използваме евфемизма на централната банка, " по договаряне ". Късите продажби са неразрешени, а нерезидентите не можеха да продават акции до 1 април.
Реалната стопанска система обаче в прочут смисъл е огледална на финансовата: по-здрава, в сравнение с пръв взор наподобява. Седмично премерване на потребителските цени демонстрира, че те са се повишили с над 5% единствено от началото на март. Много задгранични компании се отдръпнаха, ограничавайки доставките на артикули, до момента в който по-слабата валута и глобите направиха вноса по-скъп. Но не всичко нараства. Водката, най-вече създавана в страната, коства едвам с малко повече, в сравнение с преди войната. Бензинът също коства почти колкото преди нея. И въпреки това да е едвам началото, към този момент доказателствата за огромен удар върху икономическата интензивност са нищожни.
Реклама Засега наподобява несъмнено, че Русия ще влезе в криза тази година, само че не е ясно какъв брой дълбока ще бъде тя.
Според оценка, направена от мозъчния концерн на богатите страни Организацията за икономическо сътрудничество и раз, която употребява данни за търсенето в интернет, Брутният вътрешен продукт на Русия през седмицата до 26 март е бил с към 5% по-висок от миналата година. Други данни в действително време, събрани от The Economist, като потреблението на електрическа енергия и жп транспорта на товари, се резервират. Индикаторът за следене на разноските, направен от най-големия съветски заемодател Сбербанк, леко се повишава на годишна база. Това частично отразява обстоятелството, че хората се запасяват със артикули, преди цените да са се повишили: потреблението на домашен уреди е изключително засилено. Но разноските за услуги са спаднали единствено малко и остават доста по-стабилни, в сравнение с бяха през по-голямата част от пандемията.
Фактори на икономическия застой
Засега наподобява несъмнено, че Русия ще влезе в криза тази година. Но дали в последна сметка ще се оправи толкоз зле, колкото предвиждат множеството икономисти - залозите са за спад на Брутният вътрешен продукт от 10-15% - зависи от три фактора. Първият е дали елементарните руснаци ще стартират да се тревожат за стопанската система, до момента в който войната се проточва, и ще понижават разноските си - както се случи през 2014 година, когато Русия нахлу в Крим. Вторият е дали производството в последна сметка ще спре, защото глобите блокират достъпа на компаниите до импорт от Запад. Авиационният бранш на Русия наподобява изключително уязвим, както и автомобилната промишленост. И въпреки всичко доста огромни предприятия, които водят началото си от руско време, са привикнали да работят без импорт. Ако някоя стопанска система би могла ненапълно да се оправи откъсната от света, то това ще бъде съветската.
Третият и най-съществен фактор е обвързван с износа на изкопаеми горива от Русия. Въпреки големия брой наказания, наложени против нея, Русия към момента продава нефт на стойност към 10 милиарда $ на месец на задгранични купувачи, което се равнява на една четвърт от предвоенния й износ; приходите от продажбата на природен газ и други петролни артикули също не престават да постъпват. Това обезпечава скъп източник на задгранична валута, с която може да купува някои потребителски артикули и елементи от неутрални или другарски страни. Ако това не се промени, съветската стопанска система може, препъвайки се, да продължи да работи още известно време.
Реклама
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Продължава ли тактиката на Запада да върви по проект? Хаосът на съветските пазари, наподобява, отшумя. След достигнатото дъно при започване на март рублата скочи и в този момент приближава предвоенното си равнище. Основният бенчмарк на съветските акции падна с една трета, само че от този момент възвърне част от загубите. Правителството и множеството компании правят заплащания по облигации в задгранична валута. Банковата суматоха, при която бяха изтеглени близо 3 трлн. рубли (31 милиарда долара), завърши, а руснаците върнаха огромна част от парите в сметките си.
Политики за стабилизиране
Пазарите бяха нормализирани благодарение на набор от политики, някои от тях обичайни. Централната банка увеличи лихвите от 9.5% на 20%, като насърчи хората да държат лихвоносни съветски активи. Други политики са по-малко стандартни. Правителството задължи експортьорите да обръщат 80% от валутните си приходи в рубли. Търговията на Московската фондова борса стана, в случай че използваме евфемизма на централната банка, " по договаряне ". Късите продажби са неразрешени, а нерезидентите не можеха да продават акции до 1 април.
Реалната стопанска система обаче в прочут смисъл е огледална на финансовата: по-здрава, в сравнение с пръв взор наподобява. Седмично премерване на потребителските цени демонстрира, че те са се повишили с над 5% единствено от началото на март. Много задгранични компании се отдръпнаха, ограничавайки доставките на артикули, до момента в който по-слабата валута и глобите направиха вноса по-скъп. Но не всичко нараства. Водката, най-вече създавана в страната, коства едвам с малко повече, в сравнение с преди войната. Бензинът също коства почти колкото преди нея. И въпреки това да е едвам началото, към този момент доказателствата за огромен удар върху икономическата интензивност са нищожни.
Реклама Засега наподобява несъмнено, че Русия ще влезе в криза тази година, само че не е ясно какъв брой дълбока ще бъде тя.
Според оценка, направена от мозъчния концерн на богатите страни Организацията за икономическо сътрудничество и раз, която употребява данни за търсенето в интернет, Брутният вътрешен продукт на Русия през седмицата до 26 март е бил с към 5% по-висок от миналата година. Други данни в действително време, събрани от The Economist, като потреблението на електрическа енергия и жп транспорта на товари, се резервират. Индикаторът за следене на разноските, направен от най-големия съветски заемодател Сбербанк, леко се повишава на годишна база. Това частично отразява обстоятелството, че хората се запасяват със артикули, преди цените да са се повишили: потреблението на домашен уреди е изключително засилено. Но разноските за услуги са спаднали единствено малко и остават доста по-стабилни, в сравнение с бяха през по-голямата част от пандемията.
Фактори на икономическия застой
Засега наподобява несъмнено, че Русия ще влезе в криза тази година. Но дали в последна сметка ще се оправи толкоз зле, колкото предвиждат множеството икономисти - залозите са за спад на Брутният вътрешен продукт от 10-15% - зависи от три фактора. Първият е дали елементарните руснаци ще стартират да се тревожат за стопанската система, до момента в който войната се проточва, и ще понижават разноските си - както се случи през 2014 година, когато Русия нахлу в Крим. Вторият е дали производството в последна сметка ще спре, защото глобите блокират достъпа на компаниите до импорт от Запад. Авиационният бранш на Русия наподобява изключително уязвим, както и автомобилната промишленост. И въпреки всичко доста огромни предприятия, които водят началото си от руско време, са привикнали да работят без импорт. Ако някоя стопанска система би могла ненапълно да се оправи откъсната от света, то това ще бъде съветската.
Третият и най-съществен фактор е обвързван с износа на изкопаеми горива от Русия. Въпреки големия брой наказания, наложени против нея, Русия към момента продава нефт на стойност към 10 милиарда $ на месец на задгранични купувачи, което се равнява на една четвърт от предвоенния й износ; приходите от продажбата на природен газ и други петролни артикули също не престават да постъпват. Това обезпечава скъп източник на задгранична валута, с която може да купува някои потребителски артикули и елементи от неутрални или другарски страни. Ако това не се промени, съветската стопанска система може, препъвайки се, да продължи да работи още известно време.
Реклама
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ