Недоволството в Европа расте, а запазването на благосъстоянието е под въпрос
В обособени речи предходната година водачите на Франция и Германия предизвестиха жителите си, че предстоят тежки времена поради многото провокации, пред които е изправена международната стопанска система, като се стартира от комерсиалните разногласия и се стигне до пълномащабната война в Украйна.
Френският президент Еманюел Макрон разгласи, че е настъпил " краят на изобилието и безгрижието ", а съгласно немския канцлер Олаф Шолц трите десетилетия на свободна търговия, донесли нечуван икономически напредък с ниска инфлация, към този момент са към края си.
Ако задачата на тези изявления е била да приготвят обществата си за бъдещи жертви, посланието им не откри стремежи отзив, както демонстрираха най-големите от десетилетия за по-добро възнаграждение и против желанието на Макрон да увеличи пенсионната възраст. Много европейци очевидно са стигнали до извода, че щом стопанската система се свива, значи това, което следва, по никакъв начин не е положително и ще би трябвало да се борят, с цел да си подсигуряват положително бъдеще.
" Хората се борят, в случай че някой би трябвало да заплати цената, това да не са те ", сподели Грегъри Клайс, откривател от брюкселския институт " Брьогел ".
Много от проблемите, пред които е изправена Европа, са сходни на тези, пред които са изправени всички развити стопански системи - възходящи разноски за грижите за застаряващото население, климатични промени, следствията от комерсиалните спорове и войната в Украйна.
Оттук следва, че за район като Европа, който поддържа големи обществени страни, слави се като най-големият търговски блок в света и се оказа прекомерно подвластен от съветските изкопаеми горива, оправянето с тези провокации добива даже още по-спешен темперамент.
Продължаващият към този момент повече от година спор в Украйна, пандемията от COVID-19 и утежняването на виталния стандарт вследствие на високата инфлация внезапно изостриха обстановката на континента.
Докато в Съединени американски щати доста от трудещите се на нископлатени длъжности схванаха, че гладът за работна ръка след края на локдауните им дава положителни благоприятни условия да договарят за доста нарастване на заплатите, то заетите в Европа изначало избраха сигурността на запазването на работното място пред по-високото възнаграждение. Франция, Германия и други европейски страни компенсират част от бремето върху семействата посредством великодушни обществени ограничения като такива за подкрепяне на потребителите да посрещнат инфлацията и най-много скока в цените на горивата.
Междувременно в още по-голяма степен се обясни, че доста компании са решили да възстановят облагите си посредством внезапно повишение на цените по метод, който усилва инфлацията - факт, който признават даже и хората, вземащи решенията в Европейската централна банка.
Наистина ли всички сме в една лодка
Подобни великодушни обществени ограничения се отразяват на обществените финанси, подхранват бюджетен недостиг и вършат държавните управления по-малко склонни да усилват внезапно заплатите в държавния бранш, което в тази ситуация с Германия, Англия и други страни стана мотив за стачки.
" Съгласен съм, че в страни като Германия виталният стандарт на хората с ниски приходи се утежнява и обществената ножица се разтваря още повече ", сподели Карстен Бжески, основен икономист в немското поделение на банката Ай Ен Джи (ING), добавяйки, че съгласно него има " растящо напрежение " сред хората с високи и ниски приходи из цяла Европа.
Ненасоченият темперамент на част от ограниченията, въведени за усмиряване на инфлацията - да вземем за пример дотациите за зареждане на гориво във Франция - в някои случаи докара до облагодетелстване на консуматори, които нямат потребност от подкрепяне, за сметка на в действителност нуждаещите се.
Междувременно забележителното повишаване на корпоративните облаги и на дивидентите от дялово присъединяване в компании усили чувството за обществено неравноправие.
" Мантрата, че всички сме в една лодка, е крещящо погрешна и работещите няма да се примирят с сходна реторика ", сподели Оуен Тюдор, заместник-ръководител на Международната конфедерация на профсъюзите.
Повтаряйки доводи, изразявани от синдикатите из целия континент, той твърди, че Европа създава задоволително богатство, с цел да поддържа големите си пенсионни системи и да компенсира заплатите в обществения бранш с темпа на повишаване на инфлацията, стига държавните управления да се решат на политическата стъпка да преразпределят това богатство посредством ограничения като да вземем за пример данъчни нараствания. Но в годините обратно не бяха доста тези държавни управления, които бяха подготвени на такава крачка, заради боязън от изборни провали. Другата опция - да се върви към още по-голямо нарастване на дълга - също крие рискове (от следващата година отпада въведеното поради пандемията заледяване на европейското условие за таван на бюджетните дефицити).
Ако напъните за споразумяване на разногласията в Германия не дадат резултат, стачките там най-вероятно ще продължат. От друга страна, протестните дейности на работещите в прилежаща Франция, които сковаха петролния и други браншове от стопанската система, се употребяват с все по-голяма социална поддръжка в навечерието на следващата национална стачка, планувана за 6 април.
Правителствата на Шолц и Макрон търсят метод да успокоят недоволството, като в тази ситуация с френския президент той понесе и обилни вреди за имиджа си, в случай че и преди този момент личността му беше станала много непопулярна.
Колкото повече се ускорява негодуванието, толкоз повече по-радикалните партии ще съзират в него опция да извлекат изгоди - на първо място във Франция, където издигането на Макрон до властта отпред на ново центристко придвижване през 2017 година стана за сметка на систематичните партии. " Макрон лиши поддръжката за ляво- и дясноцентристите ", сподели специалистът от института " Брьогел " Клайс. " Единствената опция за хората може да се окаже ", добави той.
(БТА)
Френският президент Еманюел Макрон разгласи, че е настъпил " краят на изобилието и безгрижието ", а съгласно немския канцлер Олаф Шолц трите десетилетия на свободна търговия, донесли нечуван икономически напредък с ниска инфлация, към този момент са към края си.
Ако задачата на тези изявления е била да приготвят обществата си за бъдещи жертви, посланието им не откри стремежи отзив, както демонстрираха най-големите от десетилетия за по-добро възнаграждение и против желанието на Макрон да увеличи пенсионната възраст. Много европейци очевидно са стигнали до извода, че щом стопанската система се свива, значи това, което следва, по никакъв начин не е положително и ще би трябвало да се борят, с цел да си подсигуряват положително бъдеще.
" Хората се борят, в случай че някой би трябвало да заплати цената, това да не са те ", сподели Грегъри Клайс, откривател от брюкселския институт " Брьогел ".
Много от проблемите, пред които е изправена Европа, са сходни на тези, пред които са изправени всички развити стопански системи - възходящи разноски за грижите за застаряващото население, климатични промени, следствията от комерсиалните спорове и войната в Украйна.
Оттук следва, че за район като Европа, който поддържа големи обществени страни, слави се като най-големият търговски блок в света и се оказа прекомерно подвластен от съветските изкопаеми горива, оправянето с тези провокации добива даже още по-спешен темперамент.
Продължаващият към този момент повече от година спор в Украйна, пандемията от COVID-19 и утежняването на виталния стандарт вследствие на високата инфлация внезапно изостриха обстановката на континента.
Докато в Съединени американски щати доста от трудещите се на нископлатени длъжности схванаха, че гладът за работна ръка след края на локдауните им дава положителни благоприятни условия да договарят за доста нарастване на заплатите, то заетите в Европа изначало избраха сигурността на запазването на работното място пред по-високото възнаграждение. Франция, Германия и други европейски страни компенсират част от бремето върху семействата посредством великодушни обществени ограничения като такива за подкрепяне на потребителите да посрещнат инфлацията и най-много скока в цените на горивата.
Междувременно в още по-голяма степен се обясни, че доста компании са решили да възстановят облагите си посредством внезапно повишение на цените по метод, който усилва инфлацията - факт, който признават даже и хората, вземащи решенията в Европейската централна банка.
Наистина ли всички сме в една лодка
Подобни великодушни обществени ограничения се отразяват на обществените финанси, подхранват бюджетен недостиг и вършат държавните управления по-малко склонни да усилват внезапно заплатите в държавния бранш, което в тази ситуация с Германия, Англия и други страни стана мотив за стачки.
" Съгласен съм, че в страни като Германия виталният стандарт на хората с ниски приходи се утежнява и обществената ножица се разтваря още повече ", сподели Карстен Бжески, основен икономист в немското поделение на банката Ай Ен Джи (ING), добавяйки, че съгласно него има " растящо напрежение " сред хората с високи и ниски приходи из цяла Европа.
Ненасоченият темперамент на част от ограниченията, въведени за усмиряване на инфлацията - да вземем за пример дотациите за зареждане на гориво във Франция - в някои случаи докара до облагодетелстване на консуматори, които нямат потребност от подкрепяне, за сметка на в действителност нуждаещите се.
Междувременно забележителното повишаване на корпоративните облаги и на дивидентите от дялово присъединяване в компании усили чувството за обществено неравноправие.
" Мантрата, че всички сме в една лодка, е крещящо погрешна и работещите няма да се примирят с сходна реторика ", сподели Оуен Тюдор, заместник-ръководител на Международната конфедерация на профсъюзите.
Повтаряйки доводи, изразявани от синдикатите из целия континент, той твърди, че Европа създава задоволително богатство, с цел да поддържа големите си пенсионни системи и да компенсира заплатите в обществения бранш с темпа на повишаване на инфлацията, стига държавните управления да се решат на политическата стъпка да преразпределят това богатство посредством ограничения като да вземем за пример данъчни нараствания. Но в годините обратно не бяха доста тези държавни управления, които бяха подготвени на такава крачка, заради боязън от изборни провали. Другата опция - да се върви към още по-голямо нарастване на дълга - също крие рискове (от следващата година отпада въведеното поради пандемията заледяване на европейското условие за таван на бюджетните дефицити).
Ако напъните за споразумяване на разногласията в Германия не дадат резултат, стачките там най-вероятно ще продължат. От друга страна, протестните дейности на работещите в прилежаща Франция, които сковаха петролния и други браншове от стопанската система, се употребяват с все по-голяма социална поддръжка в навечерието на следващата национална стачка, планувана за 6 април.
Правителствата на Шолц и Макрон търсят метод да успокоят недоволството, като в тази ситуация с френския президент той понесе и обилни вреди за имиджа си, в случай че и преди този момент личността му беше станала много непопулярна.
Колкото повече се ускорява негодуванието, толкоз повече по-радикалните партии ще съзират в него опция да извлекат изгоди - на първо място във Франция, където издигането на Макрон до властта отпред на ново центристко придвижване през 2017 година стана за сметка на систематичните партии. " Макрон лиши поддръжката за ляво- и дясноцентристите ", сподели специалистът от института " Брьогел " Клайс. " Единствената опция за хората може да се окаже ", добави той.
(БТА)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ