Д-р Славчев: Скрининговите програми са най-адекватното решение
„ В основата на положителните практики в здравния бранш стои вземането на решения, тъй като решения би трябвало да се вземат на база наличните доказателства. Така да вземем за пример, в случай че би трябвало да оценим въздействието на обещано заболяване в обществото, което е действително първата стъпка преди реимбурсацията и включването в листата със болесттите, за които Здравната каса заплаща лекуване, ние организираме оценка на икономическата тежест на болестта, където оценяваме всички разноски, свързани с контрола на това заболяване “. Това уточни доктор Георги Славчев, сътрудник и теоретичен шеф на НТА, по време на XI годишна конференция „ Иновации и положителни практики в здравния бранш “, проведена от „ Капитал “.
Като първи образец той даде оценката на публикуван проблем като мигрената.
„ Над 195 хиляди пациенти в трудоспособна възраст страдат от това заболяване и директните медицински разноски за надзор над него са над 165 млн. лева То оказва мощно отрицателно влияние върху качеството на живот на пациентите и то се показва в изгубен стопански принос от 270 млн. лева Изгубените години живот вследствие на увреждането са над 56 хиляди “, описа Славчев и означи, че съгласно тези резултати мигрената е значимо заболяване и неговото включване в листата на болесттите, за които Здравната каса заплаща лекуване, би трябвало да бъде премислено.
По отношение на заплащането също е нужен избран метод, като би трябвало да се вземе решение дали едно лекуване се заплаща единствено на база размер осъществени действия, без да се регистрира резултатът от лекуването.
„ Създадохме пилотна стратегия за възнаграждение за реализиран резултат при захарен диабет, където установихме, че когато променим пътя на пациента посредством прибавяне на няколко лабораторни проби и амбулаторни визити при експерти, действително подобрявайки гликемичния надзор на пациентите, се заобикалят рисковете от затруднения и по този начин се генерират спестявания за три години от 15,5 млн. лева Така че тази стратегия освен се изплаща, а даже генерира спестявания “, сподели доктор Славчев.
Той се спря в детайли и на онкологичните болести, като сподели директната връзка сред средствата за биомаркерни проби и последващия принос на рано диагностицирани и рано лекувани пациенти в дейна възраст към Брутният вътрешен продукт на страната.
„ Говорихме, че биомаркерите са в основата на персонализираното лекуване, на оптималния избор на терапия, която да бъде прилагана при тези пациенти. Когато имаме тест, ние знаем с какво да лекуваме пациента, знаем към кое лекуване той ще има отговор. За една година изчислихме какъв ще бъде разходът на Здравната каса, в случай че тя заплаща биомаркерните проби – те ще бъдат 10,88 млн. лева Добавените години живот на пациент приблизително са 1,18, от които съвсем една година е с положително качество. Общо за всички 18 480 пациенти, които ще имат потребност от генетични проби, ще има усъвършенствана преживяемост над 16 хиляди години живот с положително качество, като когато този пациент има усъвършенствана преживяемост, той се връща в обществото. Приносът на тези пациенти към обществото ще бъде 151 млн. лева Така че виждаме – инвестиция от 10,8 млн. лева за възнаграждение на биомаркерни проби се свързва с стопански принос към Брутният вътрешен продукт от 151 млн. лева, като тук сме отчели пациентите, които са в трудоспособна възраст “, уточни Георги Славчев.
Той сложи акцент и върху скрининга. „ Когато се диагностицира карцином на млечна жлеза в ранен етап, имаме усъвършенствана преживяемост от 9,4 години живот по отношение на напреднало заболяване, където имаме едвам 2,93 години живот. Един скрининг се свързва с доста по-добър късмет за изцеление и усъвършенствана преживяемост на тези пациенти. При рак на маточната шийка – когато има скринингова стратегия, при лекуване в ранен етап има усъвършенствана преживяемост от 13 години живот с положително качество, по отношение на 1,36, когато имаме напреднало заболяване “, регистрира Славчев, като уточни и какви са разноските в двата случая: „ Разходът за терапия при напреднало заболяване е 67 740 лева на пациент, за разлика от разхода за терапия в ранен етап – 3641 лева Така че виждате големите изгоди както за пациента, по този начин и за платеца на здравни услуги. Така че решения би трябвало да се взимат, това са наличните доказателства и новите финансови модели на възнаграждение и скрининговите стратегии са може би най-адекватното и рационално решение, което можем да вземем да въведем в практиката “, заключи той.
Като първи образец той даде оценката на публикуван проблем като мигрената.
„ Над 195 хиляди пациенти в трудоспособна възраст страдат от това заболяване и директните медицински разноски за надзор над него са над 165 млн. лева То оказва мощно отрицателно влияние върху качеството на живот на пациентите и то се показва в изгубен стопански принос от 270 млн. лева Изгубените години живот вследствие на увреждането са над 56 хиляди “, описа Славчев и означи, че съгласно тези резултати мигрената е значимо заболяване и неговото включване в листата на болесттите, за които Здравната каса заплаща лекуване, би трябвало да бъде премислено.
По отношение на заплащането също е нужен избран метод, като би трябвало да се вземе решение дали едно лекуване се заплаща единствено на база размер осъществени действия, без да се регистрира резултатът от лекуването.
„ Създадохме пилотна стратегия за възнаграждение за реализиран резултат при захарен диабет, където установихме, че когато променим пътя на пациента посредством прибавяне на няколко лабораторни проби и амбулаторни визити при експерти, действително подобрявайки гликемичния надзор на пациентите, се заобикалят рисковете от затруднения и по този начин се генерират спестявания за три години от 15,5 млн. лева Така че тази стратегия освен се изплаща, а даже генерира спестявания “, сподели доктор Славчев.
Той се спря в детайли и на онкологичните болести, като сподели директната връзка сред средствата за биомаркерни проби и последващия принос на рано диагностицирани и рано лекувани пациенти в дейна възраст към Брутният вътрешен продукт на страната.
„ Говорихме, че биомаркерите са в основата на персонализираното лекуване, на оптималния избор на терапия, която да бъде прилагана при тези пациенти. Когато имаме тест, ние знаем с какво да лекуваме пациента, знаем към кое лекуване той ще има отговор. За една година изчислихме какъв ще бъде разходът на Здравната каса, в случай че тя заплаща биомаркерните проби – те ще бъдат 10,88 млн. лева Добавените години живот на пациент приблизително са 1,18, от които съвсем една година е с положително качество. Общо за всички 18 480 пациенти, които ще имат потребност от генетични проби, ще има усъвършенствана преживяемост над 16 хиляди години живот с положително качество, като когато този пациент има усъвършенствана преживяемост, той се връща в обществото. Приносът на тези пациенти към обществото ще бъде 151 млн. лева Така че виждаме – инвестиция от 10,8 млн. лева за възнаграждение на биомаркерни проби се свързва с стопански принос към Брутният вътрешен продукт от 151 млн. лева, като тук сме отчели пациентите, които са в трудоспособна възраст “, уточни Георги Славчев.
Той сложи акцент и върху скрининга. „ Когато се диагностицира карцином на млечна жлеза в ранен етап, имаме усъвършенствана преживяемост от 9,4 години живот по отношение на напреднало заболяване, където имаме едвам 2,93 години живот. Един скрининг се свързва с доста по-добър късмет за изцеление и усъвършенствана преживяемост на тези пациенти. При рак на маточната шийка – когато има скринингова стратегия, при лекуване в ранен етап има усъвършенствана преживяемост от 13 години живот с положително качество, по отношение на 1,36, когато имаме напреднало заболяване “, регистрира Славчев, като уточни и какви са разноските в двата случая: „ Разходът за терапия при напреднало заболяване е 67 740 лева на пациент, за разлика от разхода за терапия в ранен етап – 3641 лева Така че виждате големите изгоди както за пациента, по този начин и за платеца на здравни услуги. Така че решения би трябвало да се взимат, това са наличните доказателства и новите финансови модели на възнаграждение и скрининговите стратегии са може би най-адекватното и рационално решение, което можем да вземем да въведем в практиката “, заключи той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ