Радев: В оскотялото ни време на ротация на принципи и ценности, Левски изглежда болезнено невъзможен
„ В оскотялото ни време на ротация на правила и полезности, измежду брокерите на държавност с тефтерчетата на нашата несвобода, Левски наподобява мъчително неосъществим. Но въпреки и неосъществим, той в никакъв случай не крачи уединен. Милиони българи не престават да отстояват неговите идеали – безшумно, настойчиво, като най-чистата мяра за личната си стойност. Именно тяхната безмълвна мощ възпира тези, които, с цел да се приравнят с Апостола, пробват да го принизят до себе си. “
Това сподели в речта си президентът Румен Радев по време на тържествената гала за 151-ата годишнина от обесването на Васил Левски. Цяло му слово гласи следното:
„ Скъпи сънародници,
Изправяме се още веднъж край лобното място на Апостола на българската независимост, с цел да почетем безсмъртното му дело и да си напомним неговите думи и заветите му към поколенията.
Почтен и съдбоносен, непретенциозен и безрезервен, застанал постоянно очи в очи със своя народ, Левски завоюва най-важната си борба – пробуди порива към независимост, кали нрава на българите, постави здравите темели на бъдеща България.
Националната ни история пази спомен къде са отеквали стъпките на Дякона, какъв брой са основаните от него революционни комитети, кои са имената на най-близките му приятели. И въпреки всичко за нас, потомците, най-истинският, най-живият спомен и облик за Апостола се крие в думите, в писмата, в именитото тефтерче. 151 години след гибелта на Васил Левски словото му продължава да носи голям честен заряд. В него откриваме нашия общ нравствен дом, търсим опора в подозрения и неволи, изпълваме с религия сърцата си.
Апостолът не празнословеше, не обещаваше ненужно, думите му не радваха себелюбивите. Но на всички места го слушаха притихнали. Защото думите му бяха същински, мощни и разбуждащи. Понякога горчиви, само че постоянно нужни – и тогава, и в този момент. Защото всяко потомство води своята неизбежна битка за правдивост и достолепие.
В оскотялото ни време на ротация на правила и полезности, измежду брокерите на държавност с тефтерчетата на нашата несвобода, Левски наподобява мъчително неосъществим. Но въпреки и неосъществим, той в никакъв случай не крачи уединен. Милиони българи не престават да отстояват неговите идеали – безшумно, настойчиво, като най-чистата мяра за личната си стойност. Именно тяхната безмълвна мощ възпира тези, които, с цел да се приравнят с Апостола, пробват да го принизят до себе си. Не. Пътят към Левски е сложен и стръмен и по него се върви с каузи.
Днес хиляди деца носят в ръцете си филиз цветя за Левски. На тях всички ние изискуем една друга България, която да бъде по-близо до заветите на Апостола. Която да бъде от ден на ден земя на пълноправие и правда и както беше споделил Дяконът – храм на истинната и правата независимост.
Поклон пред паметта и безсмъртното дело на Васил Левски!
Да живее България! “
