Най-горещите точки на войната в края на март 2023 г. - битката за Авдиевка и Бахмут
В покрайнините на Бахмут през март бяха ситуирани украински запаси, които съумяха да провеждат отбраната на кулоар с широчина три километра, свързващ града с „ континента “. Въпреки това борбите в самия Бахмут са сложни за въоръжените сили на Украйна: всички дефекти на боевете в полуобкръжение се отразяват. В същото време прехвърлянето на запаси докара до обстоятелството, че Украйна в този момент няма запаси в други области.
В резултат на това украинското командване не съумя да предотврати съветския пробив в северните покрайнини на Донецк, към град Авдиевка. Там въоръжените сили на Украйна имаха същите проблеми като в Бахмут: Авдиевка е в полуобкръжение, което не разрешава на въоръжените сили на Украйна да разположат артилерия и, което е по-важно, сили за противовъздушна защита, с цел да я пазят. Очевидно за съветското командване борбата за Авдиевка е първообраз на бъдещи офанзиви,
Авдиевка граничи непосредствено на север с Донецк. Преди войната популацията тук е половината от популацията на Бахмут - към 35 хиляди души. На югозапад от Авдиевка се намира печално известното летище Донецк, борбата за което беше едно от главните събития на войната през 2014-2015 година Половината от територията на града е заета от химически и металургични предприятия, където въоръжените сили на Украйна са организирали своите отбранителни укрепления.
След началото на пълномащабното съветско навлизане през 2022 година отбраната на Авдиевка сполучливо устоя на първите слаби опити за нахлуване. Въпреки това до есента съветските сили съумяха да окупират региона на югозапад (от страната на пистата на летището в Донецк) и на североизток (по продължение на автомагистралата Донецк-Славянск) от града. Още през 2022 година това сътвори опасност от обкръжаването на Авдиевка, само че тя по този начин и не се реализира: съветската войска изпитваше дефицит на жива мощ и затова въоръжените сили на Украйна освен задържаха множеството си позиции в Донбас, само че и стартира контранастъпление в региона на Херсон и Харков.
През януари 2023 година съветската войска, откакто се активизира, още веднъж мина в нахлуване. В него вземат участие и нови елементи (като предписание обособени полкове), образувани от мобилизирани. Тези подразделения се дават за укрепване и попълване на старите формирования на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, които от есента (след така наречен „ референдуми за принадлежност ”) публично станаха част от Водоснабдителна система на РФ. Тези формирования, претърпели огромни загуби при започване на войната, още веднъж имат опция да нападат - и не изпитват изострен дефицит на персонален състав. Въпреки това, потреблението на мобилизирани в първата линия на офанзива постоянно води до провали и тежки загуби. Това евентуално се е случило при започване на новата съветска атака против Авдеевка, където мобилизираните от Иркутска област претърпяха съществени загуби.
Но все пак през март съветските въоръжени сили съумяха да пробият укрепения регион в северозападната част на Авдиевка (това е известно със сигурност) и, съдейки по изказванията на украински източници, да окупират село Красногоровка, което несполучливо щурмуваха през цялата предходната година. Предишната седмица съветската войска завладя и село Новобахмутовка северно от Красногоровка, което в дълготраен проект ще й разреши да избегне грешките, позволени месец по-рано при офанзивата против Угледар. Там морските пехотинци на Тихоокеанския флот съумяха да пробият стеснен чеп към самия град, само че по фланговете на тази атака други елементи на Източния боен окръг не можаха да пробият защитата на въоръжените сили на Украйна; вследствие на това морските пехотинци бяха притиснати от фланговете и стопираха настъплението. Превземането на Новобахмутовка от своя страна дава опция за подсилване на фланга на групата, настъпваща от Красногоровка на запад.
Но офанзивата против тази формация - от летището в Донецк на югоизток - не се развива толкоз удобно за Руската федерация. Руските войски са спрени от украински артилерийски огън.
Руски и западни източници също настояват, че след завладяването на Красногоровка въоръжените сили на РФ са съумели изцяло да отрежат Авдиевка от север от главните украински сили. В продължение на няколко седмици обаче не се появи образно удостоверение за това. Това е извънредно за актуалната война, където и двете страни разгласяват доказателства за личните си триумфи: от сполучливи офанзиви и завладяване на селища до ефикасни удари против настъпващи противников елементи.
По този метод за напредъка на ЧВК Вагнер край Бахмут може да се съди освен по видеоклиповете, снимани от наемници и публицисти, свързани със притежателя на компанията Евгений Пригожин, само че и по видеоклиповете, снимани от украински дронове (които поправят артилерийския огън на по напредналите на Вагнер щурмови групи). От региона на север от Авдиевка през последните седмици въобще няма видео или фотографски доказателства. И двете страни не разрешиха визитите в региона на техните военнослужещи и доброволци.
Каква е задачата на тази съветска атака?
Очевидната цел е преодоляването на Авдиевския укрепен регион, което може да стане увод за нахлуване по целия фронт в центъра на Донбас. Това към момента не наподобява реалистична вероятност: съветските войски към този момент година не са посочили дарба да пробиват вражеската защита на десетки километри дълбочина. Но даже и без съдбоносен триумф, въоръжените сили на РФ могат да се възползват от своите офанзиви в Донбас.
Настъплението на съветските войски, почнало през януари, се организира под формата на поредност от несвързани интервенции в разнообразни посоки. Тази форма („ удар с разперени пръсти “ вместо „ ударен пестник “) има явни дефекти - съветските войски на никое място нямаха силата да създадат съдбоносен пробив. Но този метод има и плюс - появяването даже на местни рецесии в разнообразни направления принуждава съперника да " дърпа " запаси.
И по този начин, съветските сили напреднаха най-далеч в региона на Бахмут, само че доникъде на март опитите на ЧВК на Вагнер да обкръжат града бяха несполучливи. Въоръжените сили на Украйна трансферираха силите на няколко бригади (общо над 10 хиляди души).
Също през януари-февруари украинското командване трябваше да трансферира сили във Въгледар, с цел да спре настъплението на съветските войски и към този град. А през март стартира следващото нахлуване на въоръжените сили на Руската федерация към Авдиевка.
Сега командването на въоръжените сили на Украйна би трябвало да реши какъв брой запаси да употребява за отбиване на тази атака. Тя не може просто да напусне Авдиевка: за разлика от Бахмут, зад който има комфортна втора линия на защита, северното предградие на Донецк е крайъгълният камък на целия украински фронт в централен Донбас. Може би командването на Руската федерация се надява, че запасите на въоръжените сили на Украйна в самия Донбас към този момент са изчерпани и Украйна ще би трябвало да влезе в своята „ кутия “ с спешен запас, т.е. с елементи, които се приготвят за бъдеща огромна атака против съветските позиции.
Във всеки случай въоръжените сили на Украйна ще се сблъскат с доста неподходящи условия по време на отбраната на Авдиевка. Първо, както в Бахмут през последните месеци, Авдиевка е в полуобкръжение - което значи, че доставката на хранителни запаси там и разполагането на нужните подкрепления (артилерия, противовъздушна защита, разузнаване и радиоелектронна борба) в тила е извънредно мъчно.
Медуза, превод Фрог нюз
В резултат на това украинското командване не съумя да предотврати съветския пробив в северните покрайнини на Донецк, към град Авдиевка. Там въоръжените сили на Украйна имаха същите проблеми като в Бахмут: Авдиевка е в полуобкръжение, което не разрешава на въоръжените сили на Украйна да разположат артилерия и, което е по-важно, сили за противовъздушна защита, с цел да я пазят. Очевидно за съветското командване борбата за Авдиевка е първообраз на бъдещи офанзиви,
Авдиевка граничи непосредствено на север с Донецк. Преди войната популацията тук е половината от популацията на Бахмут - към 35 хиляди души. На югозапад от Авдиевка се намира печално известното летище Донецк, борбата за което беше едно от главните събития на войната през 2014-2015 година Половината от територията на града е заета от химически и металургични предприятия, където въоръжените сили на Украйна са организирали своите отбранителни укрепления.
След началото на пълномащабното съветско навлизане през 2022 година отбраната на Авдиевка сполучливо устоя на първите слаби опити за нахлуване. Въпреки това до есента съветските сили съумяха да окупират региона на югозапад (от страната на пистата на летището в Донецк) и на североизток (по продължение на автомагистралата Донецк-Славянск) от града. Още през 2022 година това сътвори опасност от обкръжаването на Авдиевка, само че тя по този начин и не се реализира: съветската войска изпитваше дефицит на жива мощ и затова въоръжените сили на Украйна освен задържаха множеството си позиции в Донбас, само че и стартира контранастъпление в региона на Херсон и Харков.
През януари 2023 година съветската войска, откакто се активизира, още веднъж мина в нахлуване. В него вземат участие и нови елементи (като предписание обособени полкове), образувани от мобилизирани. Тези подразделения се дават за укрепване и попълване на старите формирования на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, които от есента (след така наречен „ референдуми за принадлежност ”) публично станаха част от Водоснабдителна система на РФ. Тези формирования, претърпели огромни загуби при започване на войната, още веднъж имат опция да нападат - и не изпитват изострен дефицит на персонален състав. Въпреки това, потреблението на мобилизирани в първата линия на офанзива постоянно води до провали и тежки загуби. Това евентуално се е случило при започване на новата съветска атака против Авдеевка, където мобилизираните от Иркутска област претърпяха съществени загуби.
Но все пак през март съветските въоръжени сили съумяха да пробият укрепения регион в северозападната част на Авдиевка (това е известно със сигурност) и, съдейки по изказванията на украински източници, да окупират село Красногоровка, което несполучливо щурмуваха през цялата предходната година. Предишната седмица съветската войска завладя и село Новобахмутовка северно от Красногоровка, което в дълготраен проект ще й разреши да избегне грешките, позволени месец по-рано при офанзивата против Угледар. Там морските пехотинци на Тихоокеанския флот съумяха да пробият стеснен чеп към самия град, само че по фланговете на тази атака други елементи на Източния боен окръг не можаха да пробият защитата на въоръжените сили на Украйна; вследствие на това морските пехотинци бяха притиснати от фланговете и стопираха настъплението. Превземането на Новобахмутовка от своя страна дава опция за подсилване на фланга на групата, настъпваща от Красногоровка на запад.
Но офанзивата против тази формация - от летището в Донецк на югоизток - не се развива толкоз удобно за Руската федерация. Руските войски са спрени от украински артилерийски огън.
Руски и западни източници също настояват, че след завладяването на Красногоровка въоръжените сили на РФ са съумели изцяло да отрежат Авдиевка от север от главните украински сили. В продължение на няколко седмици обаче не се появи образно удостоверение за това. Това е извънредно за актуалната война, където и двете страни разгласяват доказателства за личните си триумфи: от сполучливи офанзиви и завладяване на селища до ефикасни удари против настъпващи противников елементи.
По този метод за напредъка на ЧВК Вагнер край Бахмут може да се съди освен по видеоклиповете, снимани от наемници и публицисти, свързани със притежателя на компанията Евгений Пригожин, само че и по видеоклиповете, снимани от украински дронове (които поправят артилерийския огън на по напредналите на Вагнер щурмови групи). От региона на север от Авдиевка през последните седмици въобще няма видео или фотографски доказателства. И двете страни не разрешиха визитите в региона на техните военнослужещи и доброволци.
Каква е задачата на тази съветска атака?
Очевидната цел е преодоляването на Авдиевския укрепен регион, което може да стане увод за нахлуване по целия фронт в центъра на Донбас. Това към момента не наподобява реалистична вероятност: съветските войски към този момент година не са посочили дарба да пробиват вражеската защита на десетки километри дълбочина. Но даже и без съдбоносен триумф, въоръжените сили на РФ могат да се възползват от своите офанзиви в Донбас.
Настъплението на съветските войски, почнало през януари, се организира под формата на поредност от несвързани интервенции в разнообразни посоки. Тази форма („ удар с разперени пръсти “ вместо „ ударен пестник “) има явни дефекти - съветските войски на никое място нямаха силата да създадат съдбоносен пробив. Но този метод има и плюс - появяването даже на местни рецесии в разнообразни направления принуждава съперника да " дърпа " запаси.
И по този начин, съветските сили напреднаха най-далеч в региона на Бахмут, само че доникъде на март опитите на ЧВК на Вагнер да обкръжат града бяха несполучливи. Въоръжените сили на Украйна трансферираха силите на няколко бригади (общо над 10 хиляди души).
Също през януари-февруари украинското командване трябваше да трансферира сили във Въгледар, с цел да спре настъплението на съветските войски и към този град. А през март стартира следващото нахлуване на въоръжените сили на Руската федерация към Авдиевка.
Сега командването на въоръжените сили на Украйна би трябвало да реши какъв брой запаси да употребява за отбиване на тази атака. Тя не може просто да напусне Авдиевка: за разлика от Бахмут, зад който има комфортна втора линия на защита, северното предградие на Донецк е крайъгълният камък на целия украински фронт в централен Донбас. Може би командването на Руската федерация се надява, че запасите на въоръжените сили на Украйна в самия Донбас към този момент са изчерпани и Украйна ще би трябвало да влезе в своята „ кутия “ с спешен запас, т.е. с елементи, които се приготвят за бъдеща огромна атака против съветските позиции.
Във всеки случай въоръжените сили на Украйна ще се сблъскат с доста неподходящи условия по време на отбраната на Авдиевка. Първо, както в Бахмут през последните месеци, Авдиевка е в полуобкръжение - което значи, че доставката на хранителни запаси там и разполагането на нужните подкрепления (артилерия, противовъздушна защита, разузнаване и радиоелектронна борба) в тила е извънредно мъчно.
Медуза, превод Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ