Защо разформират руската тайна полиция?
В очите на съвременниците всесилният Трети отдел, тайната полиция на царския режим, е просто „удушвач на свободите“ и обител на доносници.
Независимо от тази „изгодна“ известност, в последна сметка той е разформирован. Ето по какъв начин се случва това.
„Един магазинер в Петербург имаше прелестна голяма котка от сибирска порода. Стопанинът и съседите му бяха влюбени в котката и даже самият областен служител на реда всякога идваше да я погали. Но внезапно котката изчезна и магазинерът заплака горко за загубата си. След ден-два той получи радостно уведомление, че котката му е видяна в парка. Немски капитан я бил вързал на каишка и я продавал за 25 сребърни рубли като рядко животно, импортирано от чужбина. Магазинерът незабавно отишъл при немеца и му обяснил защо става въпрос, само че той не желал и да чуе и повтарял: „Danzig, Danzig“, а магазинерът му споделил: „Какъв ти Данциг? Не е Данциг, това е моята котка, която я познава целият пазар“, само че упоритият германец не му давал котката. Тогава побеснелият магазинер отиде на пазара и събра няколко от своите съседи и районния служител на реда. Немецът още веднъж заспори развълнувано, само че най-после, благодарение на други немски офицери, я съобщи на същинския ѝ собственик“.
Тайни сътрудници на стража на нравствеността
Граф Александър Христофорович Бенкендорф, 1835, худ. Пьотр СоколовСвободни източници
Едва ли тази блага градска история щеше да влезе в историческите летописи, в случай че не беше Трети отдел към канцеларията на Негово императорско величество – зоркото око на страната, което следи живота на всички жители – от магазинера до княза. Агентите на тайната полиция усърдно събират всички градски злословия и по тази причина техните документи са същинска съкровищница и енциклопедия на съветския живот, само че в паметта на народа Трети отдел е напълно друг.
На 14 декември 1825 година представители на видни аристократични семейства, наречени по-късно „декабристи“, се пробват да се възползват от минус на процедурата за заместничество на престола, да устроят боен прелом и да отстранят бъдещия император Николай I. Най-отчаяните измежду тях даже оферират да бъде избито цялото императорско семейство, само че бранителите на престола вземат връх. Особена роля в разгрома на този скрит план изиграва героят от войната с Наполеон и персонален другар на императора, военачалник Александър Бенкендорф. В деня на въстанието той командва част от държавните войски, а по-късно става член на Следствената комисия по делото против декабристите.
Вдъхновен от опита на именития Наполеонов министър на полицията Жозеф Фуше, през 1826 година Бенкендорф оглавява нов орган за политически следствия – Трети отдел към канцеларията на Негово императорско великолепие. Освен това, Беркендорф учредява длъжността „началник на жандармерията“ (и самичък я заема) и през 1827 година образува Отделен жандармерийски корпус. Така висшата полиция и жандармерийската част се сплотяват под управлението на едно лице.
Домът на министрите, крайбрежието на река ФонтанкаGAlexandrova (CC BY-SA 4.0)
Според замисъла на рицарски настроения Бенкендорф това създание би трябвало освен да пази трона, само че и да усмирява протести и да изкоренява инакомислието, само че преди всичко да служи в интерес на обществото: да изобличава злоупотребите, да се бори с чиновническата корупция. „Да докара гласа на страдащото човечество до царския трон и неотложно да сложи беззащитния и безмълвен жител под височайшата отбрана на господаря-император“, тази цел приканва да следват подчинените му основният стражар на империята. Неслучайно се ражда и легендата за носната кърпичка, която Николай I сякаш подава на Бенкендорф, с цел да илюстрира поставените задания – да избърше с нея сълзите на нещастните.
Каква е репутацията на Третия отдел
Жандармски екипи (Парадна и походна униформа) 16 септември 1872Свободни източници
Властите се пробват да привлекат на работа вчерашните инакомислещи. Бенкендорф предлага на поета Александър Пушкин да постъпи в Трети отдел, а на брат му Лев – в жандармерията. Но аристокрацията не бърза да откликне на този апел, защото петима декабристи са обесени, а другарите им – също членове на благороднически фамилии – се оказват заточени „в дълбините на сибирските рудници“. Така репутацията на ведомството е развалена, а и съветското общество по този начин или другояче надълбоко презира полицейския поминък. Ето какво споделя съвременник на Бенкендорф за него и близкия му сътрудник Леонтий Дубелт: „Беше време, в което всяка дума, казана в отбрана на тези две лица, можеше само да опетни бранителя им, да му навлече съмнения в раболепие или наоколо с Трети отдел“. Говори се, че даже адютантът на Бенкендорф отхвърля да му служи от боязън, че ще си навлече публичното неодобрение.
Първоначално в Трети отдел служат по-малко от 20 души, а все още на ликвидирането му през 1880 година броят им е 72-ма. Те наблюдават чужденци, революционери, студенти, литератори, сектанти и фалшификатори на монети, занимават се с контраразузнаване и цензура, пишат доклади за публичните настроения и всички значими катастрофи на територията на империята.
Тайната полиция има и още една непредвидена, само че значима роля: да позволява фамилни спорове. Така да вземем за пример, през 1870 година жандармерийски полковник Кноп и ръководителят му и шеф на трети отдел граф Пьотр Шувалов пазят дамата на популярния маринист Юлий Айвазовски, която е пребита от мъжа си. Внушението им се оказва задоволително, с цел да усмири художника и да подсигурява сигурността на нещастната брачна половинка и щерка ѝ.
Какво се случва с Трети отдел в последна сметка
„Пушкин и Бенкендорф“ от Александър КитаевМихаил Озерский/Sputnik
В края на 70-те години на XIX в. Русия е залята от революционен гнет, с който Трети отдел към този момент не може да се оправи. Ето какво написа за това време отреклия се от убежденията си някогашен бунтовник Лев Тихомиров: „Трети отдел бе в едва и дезорганизирано положение и мъчно можеше човек да си показа по-скапана политическа полиция“.
Императорът-освободител е преследван като хищник: против Александър II са осъществени 11 покушения. През 1880 година, в самия кипеж на този кървясъл лов, когато безсилието на Трети отдел към този момент става явно, той е отстранен и заменен с Департамента на полицията в структурата на Министерството на вътрешните работи. Но подхванатите ограничения не съумяват да спасят царя и на 1 март 1881 година той умира при бомбен атентат, сбъднат от Игнатий Гриневицки.
Покушението над Александър Втори от 1.03.1881Свободни източници
С годините революционният гнет се разгаря с все по-голяма мощ до степен, в която от време на време вестникарските редакции авансово приготвят некролози на новоназначените губернатори. Постът на министър на вътрешните работи от време на време значи да си подпишеш самичък смъртната присъда. Така че наследниците на сърдечния Беркендорф от Департамента на полицията към този момент нямат нито време, нито сили, нито предпочитание да разказват дребни житейски дразги от рода на историята за магазинера и сибирската му котка.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Независимо от тази „изгодна“ известност, в последна сметка той е разформирован. Ето по какъв начин се случва това.
„Един магазинер в Петербург имаше прелестна голяма котка от сибирска порода. Стопанинът и съседите му бяха влюбени в котката и даже самият областен служител на реда всякога идваше да я погали. Но внезапно котката изчезна и магазинерът заплака горко за загубата си. След ден-два той получи радостно уведомление, че котката му е видяна в парка. Немски капитан я бил вързал на каишка и я продавал за 25 сребърни рубли като рядко животно, импортирано от чужбина. Магазинерът незабавно отишъл при немеца и му обяснил защо става въпрос, само че той не желал и да чуе и повтарял: „Danzig, Danzig“, а магазинерът му споделил: „Какъв ти Данциг? Не е Данциг, това е моята котка, която я познава целият пазар“, само че упоритият германец не му давал котката. Тогава побеснелият магазинер отиде на пазара и събра няколко от своите съседи и районния служител на реда. Немецът още веднъж заспори развълнувано, само че най-после, благодарение на други немски офицери, я съобщи на същинския ѝ собственик“.
Тайни сътрудници на стража на нравствеността
Граф Александър Христофорович Бенкендорф, 1835, худ. Пьотр СоколовСвободни източници
Едва ли тази блага градска история щеше да влезе в историческите летописи, в случай че не беше Трети отдел към канцеларията на Негово императорско величество – зоркото око на страната, което следи живота на всички жители – от магазинера до княза. Агентите на тайната полиция усърдно събират всички градски злословия и по тази причина техните документи са същинска съкровищница и енциклопедия на съветския живот, само че в паметта на народа Трети отдел е напълно друг.
На 14 декември 1825 година представители на видни аристократични семейства, наречени по-късно „декабристи“, се пробват да се възползват от минус на процедурата за заместничество на престола, да устроят боен прелом и да отстранят бъдещия император Николай I. Най-отчаяните измежду тях даже оферират да бъде избито цялото императорско семейство, само че бранителите на престола вземат връх. Особена роля в разгрома на този скрит план изиграва героят от войната с Наполеон и персонален другар на императора, военачалник Александър Бенкендорф. В деня на въстанието той командва част от държавните войски, а по-късно става член на Следствената комисия по делото против декабристите.
Вдъхновен от опита на именития Наполеонов министър на полицията Жозеф Фуше, през 1826 година Бенкендорф оглавява нов орган за политически следствия – Трети отдел към канцеларията на Негово императорско великолепие. Освен това, Беркендорф учредява длъжността „началник на жандармерията“ (и самичък я заема) и през 1827 година образува Отделен жандармерийски корпус. Така висшата полиция и жандармерийската част се сплотяват под управлението на едно лице.
Домът на министрите, крайбрежието на река ФонтанкаGAlexandrova (CC BY-SA 4.0)
Според замисъла на рицарски настроения Бенкендорф това създание би трябвало освен да пази трона, само че и да усмирява протести и да изкоренява инакомислието, само че преди всичко да служи в интерес на обществото: да изобличава злоупотребите, да се бори с чиновническата корупция. „Да докара гласа на страдащото човечество до царския трон и неотложно да сложи беззащитния и безмълвен жител под височайшата отбрана на господаря-император“, тази цел приканва да следват подчинените му основният стражар на империята. Неслучайно се ражда и легендата за носната кърпичка, която Николай I сякаш подава на Бенкендорф, с цел да илюстрира поставените задания – да избърше с нея сълзите на нещастните.
Каква е репутацията на Третия отдел
Жандармски екипи (Парадна и походна униформа) 16 септември 1872Свободни източници
Властите се пробват да привлекат на работа вчерашните инакомислещи. Бенкендорф предлага на поета Александър Пушкин да постъпи в Трети отдел, а на брат му Лев – в жандармерията. Но аристокрацията не бърза да откликне на този апел, защото петима декабристи са обесени, а другарите им – също членове на благороднически фамилии – се оказват заточени „в дълбините на сибирските рудници“. Така репутацията на ведомството е развалена, а и съветското общество по този начин или другояче надълбоко презира полицейския поминък. Ето какво споделя съвременник на Бенкендорф за него и близкия му сътрудник Леонтий Дубелт: „Беше време, в което всяка дума, казана в отбрана на тези две лица, можеше само да опетни бранителя им, да му навлече съмнения в раболепие или наоколо с Трети отдел“. Говори се, че даже адютантът на Бенкендорф отхвърля да му служи от боязън, че ще си навлече публичното неодобрение.
Първоначално в Трети отдел служат по-малко от 20 души, а все още на ликвидирането му през 1880 година броят им е 72-ма. Те наблюдават чужденци, революционери, студенти, литератори, сектанти и фалшификатори на монети, занимават се с контраразузнаване и цензура, пишат доклади за публичните настроения и всички значими катастрофи на територията на империята.
Тайната полиция има и още една непредвидена, само че значима роля: да позволява фамилни спорове. Така да вземем за пример, през 1870 година жандармерийски полковник Кноп и ръководителят му и шеф на трети отдел граф Пьотр Шувалов пазят дамата на популярния маринист Юлий Айвазовски, която е пребита от мъжа си. Внушението им се оказва задоволително, с цел да усмири художника и да подсигурява сигурността на нещастната брачна половинка и щерка ѝ.
Какво се случва с Трети отдел в последна сметка
„Пушкин и Бенкендорф“ от Александър КитаевМихаил Озерский/Sputnik
В края на 70-те години на XIX в. Русия е залята от революционен гнет, с който Трети отдел към този момент не може да се оправи. Ето какво написа за това време отреклия се от убежденията си някогашен бунтовник Лев Тихомиров: „Трети отдел бе в едва и дезорганизирано положение и мъчно можеше човек да си показа по-скапана политическа полиция“.
Императорът-освободител е преследван като хищник: против Александър II са осъществени 11 покушения. През 1880 година, в самия кипеж на този кървясъл лов, когато безсилието на Трети отдел към този момент става явно, той е отстранен и заменен с Департамента на полицията в структурата на Министерството на вътрешните работи. Но подхванатите ограничения не съумяват да спасят царя и на 1 март 1881 година той умира при бомбен атентат, сбъднат от Игнатий Гриневицки.
Покушението над Александър Втори от 1.03.1881Свободни източници
С годините революционният гнет се разгаря с все по-голяма мощ до степен, в която от време на време вестникарските редакции авансово приготвят некролози на новоназначените губернатори. Постът на министър на вътрешните работи от време на време значи да си подпишеш самичък смъртната присъда. Така че наследниците на сърдечния Беркендорф от Департамента на полицията към този момент нямат нито време, нито сили, нито предпочитание да разказват дребни житейски дразги от рода на историята за магазинера и сибирската му котка.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ