Ден за размисъл има от демократичните промени у нас, с изключение на периода между 2009 г. и 2011 г.
В някои страни има по-широки ограничавания, които обгръщат пропагандата, публикуването на изследвания и политическата реклама в масмедиите
Денят за размисъл преди избори е въведен през 1991 година след демократичните промени в България. В законите написа, че не се позволява пропаганда 24 часа преди изборния ден и в деня на вота. Интересното е, че сред 2009 и 2011г. няма ден за размисъл, сочи информация на отдел „ Справочна “ на Българска телеграфна агенция.
От 24 април 2009 година до 28 януари 2011 година, у нас са извършени два типа избори - за членове на Европейския парламент на 7 юни 2009 година, и за Народно заседание на 5 юли същата година, които не са предшествани от ден за размисъл.
Според хронологията на законодателния развой, на 12 юли 1991 година VII Велико Народно заседание приема Конституцията на Република България, която влиза в действие на 13 юли 1991 година в деня на обнародването ѝ в " Държавен вестник ". С нея се анулира Конституцията на Народна република България от 18 май 1971 година Съгласно новия главен закон на страната България е република с парламентарно ръководство. Въвежда се постът президент, който се подкрепя в работата си от вицепрезидент, а Народното събрание се състои от 240 народни представители, избирани за период от четири години. С приемането на новата Конституция са гласувани и редица закони, свързани с изборния развой у нас.
През 1991 година е признат Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, който работи до 2001 година и е сменен със Закон за избиране на народни представители. През 2011 година Законът за избиране на народни представители е анулиран с Изборния кодекс, а през 2014 година е признат нов Изборен кодекс.
В интервала 1991-2024 година във всички закони е записано, че не се позволява пропаганда 24 часа преди изборния ден (популярен като ден за размисъл) и в деня на изборите. Единственото изключение е сред 2009 и 2011 година, съгласно справката на отдел „ Справочна “.
Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, признат от 40-ото Народно заседание на 14 април 2009 година, наново гласуван на 22 април 2009 година, предизборната акция е понижена от 30 на 21 дни като с измененията отпада денят за размисъл. Поправките влизат в действие на 24 април 2009 година
И в Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент(ЕП) от Република България, признат от 40-то Народно заседание на 31 март 2009 година, акцията е понижена от 30 на 21 дни и отпада денят за размисъл.
През януари 2011 година е признат Изборен кодекс, с който се анулира Законът за избиране на народни представители и законът за избиране на членове на Екологичен потенциал. С кодекса се възвръща така наречен ден за размисъл и продължителността на акцията още веднъж е 30 дни.
Съгласно настоящия Изборен кодекс, признат през 2014 година, предизборната акция за национални и европейски избори се открива 30 дни преди изборния ден, а в деня преди вота и в изборния ден е неразрешена пропагандата.
Справка на страницата на Европейския парламент (ЕП) демонстрира, че в шестнадесет страни членки на Европейски Съюз има интервал на безмълвие (ден за размисъл) преди деня на вота за евродепутати. Обикновено този интервал стартира 24 часа преди изборите и приключва след затварянето на изборните секции. Такава е практиката в България, Хърватия, Кипър, Гърция, Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Испания.
В Литва интервалът на безмълвие стартира 7 часа преди изборния ден, във Франция – от среднощ в събота, а в Словакия - 48 часа преди изборите.
В Нидерландия, въпреки че няма специфични разпореждания, регламентиращи ден за размисъл, в деня на вота в изборните секции не се позволява пропаганда.
Ограниченията в другите страни членки варират, като някои страни не разрешават в интервала на тишина обявата на социологически изследвания, пропаганда или политическа реклама. Например, във Франция, Португалия и Словакия има забрани за издание на социологически изследвания, до момента в който в Литва, Нидерландия и Словения се не разрешава изборната пропаганда.
В някои страни има по-широки ограничавания, които обгръщат пропагандата, публикуването на изследвания и политическата реклама в масмедиите. В Полша интервалът на безмълвие включва пропаганда, срещи, манифестации, демонстрации и изявления на изследвания. Кипър не разрешава срещи, диспути, политическа реклама и обява на социологически изследвания.
Денят за размисъл преди избори е въведен през 1991 година след демократичните промени в България. В законите написа, че не се позволява пропаганда 24 часа преди изборния ден и в деня на вота. Интересното е, че сред 2009 и 2011г. няма ден за размисъл, сочи информация на отдел „ Справочна “ на Българска телеграфна агенция.
От 24 април 2009 година до 28 януари 2011 година, у нас са извършени два типа избори - за членове на Европейския парламент на 7 юни 2009 година, и за Народно заседание на 5 юли същата година, които не са предшествани от ден за размисъл.
Според хронологията на законодателния развой, на 12 юли 1991 година VII Велико Народно заседание приема Конституцията на Република България, която влиза в действие на 13 юли 1991 година в деня на обнародването ѝ в " Държавен вестник ". С нея се анулира Конституцията на Народна република България от 18 май 1971 година Съгласно новия главен закон на страната България е република с парламентарно ръководство. Въвежда се постът президент, който се подкрепя в работата си от вицепрезидент, а Народното събрание се състои от 240 народни представители, избирани за период от четири години. С приемането на новата Конституция са гласувани и редица закони, свързани с изборния развой у нас.
През 1991 година е признат Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, който работи до 2001 година и е сменен със Закон за избиране на народни представители. През 2011 година Законът за избиране на народни представители е анулиран с Изборния кодекс, а през 2014 година е признат нов Изборен кодекс.
В интервала 1991-2024 година във всички закони е записано, че не се позволява пропаганда 24 часа преди изборния ден (популярен като ден за размисъл) и в деня на изборите. Единственото изключение е сред 2009 и 2011 година, съгласно справката на отдел „ Справочна “.
Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, признат от 40-ото Народно заседание на 14 април 2009 година, наново гласуван на 22 април 2009 година, предизборната акция е понижена от 30 на 21 дни като с измененията отпада денят за размисъл. Поправките влизат в действие на 24 април 2009 година
И в Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент(ЕП) от Република България, признат от 40-то Народно заседание на 31 март 2009 година, акцията е понижена от 30 на 21 дни и отпада денят за размисъл.
През януари 2011 година е признат Изборен кодекс, с който се анулира Законът за избиране на народни представители и законът за избиране на членове на Екологичен потенциал. С кодекса се възвръща така наречен ден за размисъл и продължителността на акцията още веднъж е 30 дни.
Съгласно настоящия Изборен кодекс, признат през 2014 година, предизборната акция за национални и европейски избори се открива 30 дни преди изборния ден, а в деня преди вота и в изборния ден е неразрешена пропагандата.
Справка на страницата на Европейския парламент (ЕП) демонстрира, че в шестнадесет страни членки на Европейски Съюз има интервал на безмълвие (ден за размисъл) преди деня на вота за евродепутати. Обикновено този интервал стартира 24 часа преди изборите и приключва след затварянето на изборните секции. Такава е практиката в България, Хърватия, Кипър, Гърция, Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Испания.
В Литва интервалът на безмълвие стартира 7 часа преди изборния ден, във Франция – от среднощ в събота, а в Словакия - 48 часа преди изборите.
В Нидерландия, въпреки че няма специфични разпореждания, регламентиращи ден за размисъл, в деня на вота в изборните секции не се позволява пропаганда.
Ограниченията в другите страни членки варират, като някои страни не разрешават в интервала на тишина обявата на социологически изследвания, пропаганда или политическа реклама. Например, във Франция, Португалия и Словакия има забрани за издание на социологически изследвания, до момента в който в Литва, Нидерландия и Словения се не разрешава изборната пропаганда.
В някои страни има по-широки ограничавания, които обгръщат пропагандата, публикуването на изследвания и политическата реклама в масмедиите. В Полша интервалът на безмълвие включва пропаганда, срещи, манифестации, демонстрации и изявления на изследвания. Кипър не разрешава срещи, диспути, политическа реклама и обява на социологически изследвания.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ