Акад. Георги Марков: Борбата срещу рубладжиите започва при Стамболов
В новата история на България след освобождението й още при ръководството на министър-председателя Стефан Стамболов /1887-1894 г./ стартира преследването на по този начин наречените „ рубладжии “. Това са хора свързани с Русия, които вземат участие в чети, комитети и групи за осъществяване на атентати.
Това написа в собствен разбор за Агенция БГНЕС историкът учен Георги Марков.
Наред с отговорните са съдени и почтени. Такъв е казусът с Петко Каравелов, който не е забъркан директно, само че е заплетен като политически съперник на Стамболов, продължава ученият.
Тогава Стамболов упреква „ рубладжиите “, че служат на Русия против ползите на българската страна. Появява се шпиономания. Още по времето на Стамболов се основава тайната полиция, която при започване на 20 век ще се назова „ Обществена сигурност за гонене на непознатите шпиони “, а по-късно ще бъде контраразузнаване.
След ръководството на Стамболов в страната настава известно мъртвило. Разбира се, шпионажът постоянно е вървял по разнообразни канали, в това число посредством политиката и измежду военните. Постепенно шпионажът се трансформира в специалност.
В началото на Първата международна война /1914-1918 г./ шпионската активност в България се ускорява и от страната на Германия, и от страна на Съглашението. Битката е за сърцата и мозъците на хората, отделят се огромни средства за вестниците, които пропагандират избрани позиции, занимават се с откровена дезинформация. Така да вземем за пример, едно от изданията написа по какъв начин германците са спечелили борбата при река Марна през есента на 1914 година, а другите го опровергават. Това обърква елементарния български четец.
В тази конюнктура през лятото на 1915 година гръмва огромната Деклозиерова спекулация, посредством нея силите на Съглашението вършат несполучлив опит да привлекат България на своя страна. Търговецът Фернан дьо Клозиер, който е обвързван във френската легация, стартира да изкупува реколтата на зърнените храни. Целта е няколко месеца преди включването на България, която към този момент се е ориентирала към Тройствения съюз, да бъде лишена от самун. Това става благодарение на политици от Български земеделски народен съюз, само че и от други партии, облагите са били големи. Тук са забъркани бъдещият министър-председател Александър Стамболийски и неговият асистент и министър Райко Даскалов.
При тази спекулация е натопен Никола Генадиев, който в началото е външен министър в държавното управление на Васил Радославов /1913-1918 г./. През 1915 година той прави обиколка в няколко европейски столици, измежду които са Рим и Париж. Завръщайки се в родината, той декларира изрично, че Германия ще загуби войната. Промяната на позицията на външния министър потриса Радославов. По тази причина е решено да се отърват от него и го забъркват в Деклозиеровата спекулация. Генадиев е хвърлен в Централния затвор в София…, който по иронията на ориста е издигнат от него при започване на века, когато е министър в държавното управление на по този начин наречения втори стамболовистки режим. Замесените в Деклозиеровата спекулация са освободени от силите на Съглашението след провалянето на България.
Периодът сред двете международни войни е белязан от опълчването на огромните тоталитарни идеологии. България е обект на шпионаж както от Съветския съюз, по този начин и от съседите си, измежду които преди всичко се отличава Югославия. Агентите на руските секрети служби служат в името на реализирането на концепциите на международната пролетарска гражданска война. Тогава след атентата в църквата „ Света Неделя “, осъществен на Велики четвъртък /16 април 1925 г./, при който умират 215 души и 500 са ранени, държавното управление на Александър Цанков /1923-1926 г./ конфискува Народния дом на Българска комунистическа партия. Той се намира на Лъвов мост в София и в него се настанява Дирекция на полицията. Тогава се образува отдел Държавна сигурност, която е единствената държавна работа претърпяла 9 септември с името си и просъществува чак до 1990 година В нея доста значими са отдел А, управителен от фамозния Никола Гешев, чиято задача е битката с комунизма и отдел Б, управителен от другото огромно име Андрей Праматаров. Той се занимава с контраразузнаването. Отделно от тях в щаба на армията също има военно външно и вътрешно разузнаване. В своята работа те употребяват най-съвременните способи и задграничен опит.
През 1930 година избухва следващата шпионска спекулация. Съмненията във връзка с Югославия са огромни и доста основателни. Разузнаването на Вътрешна македонска революционна организация разкрива български офицер, който е служил на югославяните и той е погубен. Впоследствие се оказва, че това е една сполучлива антибългарска провокация на Белград, която цели да сътвори вътрешно напрежение и да скара властта с Вътрешна македонска революционна организация. Пъкленият проект за малко да успее и да докара до възбрана на Вътрешна македонска революционна организация, нещо което става факт четири години по-късно след преврата на деветнайсетомайците, симпатизиращи на Югославия.
Резултатът от шпионската спекулация е посяването на съмнение сред Вътрешна македонска революционна организация и Военния съюз, стига се до оставки на генерали и даже на военния министър военачалник Бакърджиев. Това е сериозен удар, тъй като още от самото си учредяване през 1893 година, сред Вътрешна македонска революционна организация и министерството на войната има положителни контакти. Много български офицери служат в четите, като преди този момент подават рапорти за оставка, след възобновяване си на работа – четническата активност са зачита за трудов стаж. Преди войните за националното обединяване огромна част от разследващата информация за Османската империя идва по линия на Вътрешна македонска революционна организация, т.е. тя е работила за националните ползи.
В края на 30-те години България още веднъж се ориентира към Германия и се употребява нейния опит. Резидент на Абвера е фамозният доктор Делиус. Той наема къща на изтъкнат фабрикант в аристократичния център на София, който след провалянето на нацистка Германия, минава в ръцете на руското разузнаване.
По време на самата война българските служби работят тясно с немските, в това число по неутрализирането на комунистическата опасност. Въпреки това няма цялостно доверие. Цялата секретна информация не се е споделяла. Сред най-големите триумфи са разбиването на групата на Александър Пеев „ Боевой “, разкриването на военачалник Александър Заимов и други
След 9 септември Държавна сигурност остава, само че са избити огромна част от сътрудниците на царските служби. Единици са тези, които оцеляват. Сред тях по знамение се избавя Андрей Праматаров. Той дължи живота си на вътрешния министър и предстоящ министър председател Антон Югов. Системата се сменя, само че комунистите нямат експерти. Праматаров даже предава част от знанията си на новите фрагменти. Той е употребен и за ликвидирането на Трайчо Костов, свидетелства, че той е вербуван през 1942 година През тези първи години на „ националната власт “ до кабинета на Югов във вътрешното министерство се намира кабинетът на военачалник Филатов, който интензивно взе участие при монтирането на процесите против неуместните комунисти, в това число и по делото против Трайчо Костов.
Един от значимите заключения, който можем да създадем от историята, е, че не би трябвало да се подаваме на неуравновесеност на шпиономания, както се е случило директно след 9 септември.
Това написа в собствен разбор за Агенция БГНЕС историкът учен Георги Марков.
Наред с отговорните са съдени и почтени. Такъв е казусът с Петко Каравелов, който не е забъркан директно, само че е заплетен като политически съперник на Стамболов, продължава ученият.
Тогава Стамболов упреква „ рубладжиите “, че служат на Русия против ползите на българската страна. Появява се шпиономания. Още по времето на Стамболов се основава тайната полиция, която при започване на 20 век ще се назова „ Обществена сигурност за гонене на непознатите шпиони “, а по-късно ще бъде контраразузнаване.
След ръководството на Стамболов в страната настава известно мъртвило. Разбира се, шпионажът постоянно е вървял по разнообразни канали, в това число посредством политиката и измежду военните. Постепенно шпионажът се трансформира в специалност.
В началото на Първата международна война /1914-1918 г./ шпионската активност в България се ускорява и от страната на Германия, и от страна на Съглашението. Битката е за сърцата и мозъците на хората, отделят се огромни средства за вестниците, които пропагандират избрани позиции, занимават се с откровена дезинформация. Така да вземем за пример, едно от изданията написа по какъв начин германците са спечелили борбата при река Марна през есента на 1914 година, а другите го опровергават. Това обърква елементарния български четец.
В тази конюнктура през лятото на 1915 година гръмва огромната Деклозиерова спекулация, посредством нея силите на Съглашението вършат несполучлив опит да привлекат България на своя страна. Търговецът Фернан дьо Клозиер, който е обвързван във френската легация, стартира да изкупува реколтата на зърнените храни. Целта е няколко месеца преди включването на България, която към този момент се е ориентирала към Тройствения съюз, да бъде лишена от самун. Това става благодарение на политици от Български земеделски народен съюз, само че и от други партии, облагите са били големи. Тук са забъркани бъдещият министър-председател Александър Стамболийски и неговият асистент и министър Райко Даскалов.
При тази спекулация е натопен Никола Генадиев, който в началото е външен министър в държавното управление на Васил Радославов /1913-1918 г./. През 1915 година той прави обиколка в няколко европейски столици, измежду които са Рим и Париж. Завръщайки се в родината, той декларира изрично, че Германия ще загуби войната. Промяната на позицията на външния министър потриса Радославов. По тази причина е решено да се отърват от него и го забъркват в Деклозиеровата спекулация. Генадиев е хвърлен в Централния затвор в София…, който по иронията на ориста е издигнат от него при започване на века, когато е министър в държавното управление на по този начин наречения втори стамболовистки режим. Замесените в Деклозиеровата спекулация са освободени от силите на Съглашението след провалянето на България.
Периодът сред двете международни войни е белязан от опълчването на огромните тоталитарни идеологии. България е обект на шпионаж както от Съветския съюз, по този начин и от съседите си, измежду които преди всичко се отличава Югославия. Агентите на руските секрети служби служат в името на реализирането на концепциите на международната пролетарска гражданска война. Тогава след атентата в църквата „ Света Неделя “, осъществен на Велики четвъртък /16 април 1925 г./, при който умират 215 души и 500 са ранени, държавното управление на Александър Цанков /1923-1926 г./ конфискува Народния дом на Българска комунистическа партия. Той се намира на Лъвов мост в София и в него се настанява Дирекция на полицията. Тогава се образува отдел Държавна сигурност, която е единствената държавна работа претърпяла 9 септември с името си и просъществува чак до 1990 година В нея доста значими са отдел А, управителен от фамозния Никола Гешев, чиято задача е битката с комунизма и отдел Б, управителен от другото огромно име Андрей Праматаров. Той се занимава с контраразузнаването. Отделно от тях в щаба на армията също има военно външно и вътрешно разузнаване. В своята работа те употребяват най-съвременните способи и задграничен опит.
През 1930 година избухва следващата шпионска спекулация. Съмненията във връзка с Югославия са огромни и доста основателни. Разузнаването на Вътрешна македонска революционна организация разкрива български офицер, който е служил на югославяните и той е погубен. Впоследствие се оказва, че това е една сполучлива антибългарска провокация на Белград, която цели да сътвори вътрешно напрежение и да скара властта с Вътрешна македонска революционна организация. Пъкленият проект за малко да успее и да докара до възбрана на Вътрешна македонска революционна организация, нещо което става факт четири години по-късно след преврата на деветнайсетомайците, симпатизиращи на Югославия.
Резултатът от шпионската спекулация е посяването на съмнение сред Вътрешна македонска революционна организация и Военния съюз, стига се до оставки на генерали и даже на военния министър военачалник Бакърджиев. Това е сериозен удар, тъй като още от самото си учредяване през 1893 година, сред Вътрешна македонска революционна организация и министерството на войната има положителни контакти. Много български офицери служат в четите, като преди този момент подават рапорти за оставка, след възобновяване си на работа – четническата активност са зачита за трудов стаж. Преди войните за националното обединяване огромна част от разследващата информация за Османската империя идва по линия на Вътрешна македонска революционна организация, т.е. тя е работила за националните ползи.
В края на 30-те години България още веднъж се ориентира към Германия и се употребява нейния опит. Резидент на Абвера е фамозният доктор Делиус. Той наема къща на изтъкнат фабрикант в аристократичния център на София, който след провалянето на нацистка Германия, минава в ръцете на руското разузнаване.
По време на самата война българските служби работят тясно с немските, в това число по неутрализирането на комунистическата опасност. Въпреки това няма цялостно доверие. Цялата секретна информация не се е споделяла. Сред най-големите триумфи са разбиването на групата на Александър Пеев „ Боевой “, разкриването на военачалник Александър Заимов и други
След 9 септември Държавна сигурност остава, само че са избити огромна част от сътрудниците на царските служби. Единици са тези, които оцеляват. Сред тях по знамение се избавя Андрей Праматаров. Той дължи живота си на вътрешния министър и предстоящ министър председател Антон Югов. Системата се сменя, само че комунистите нямат експерти. Праматаров даже предава част от знанията си на новите фрагменти. Той е употребен и за ликвидирането на Трайчо Костов, свидетелства, че той е вербуван през 1942 година През тези първи години на „ националната власт “ до кабинета на Югов във вътрешното министерство се намира кабинетът на военачалник Филатов, който интензивно взе участие при монтирането на процесите против неуместните комунисти, в това число и по делото против Трайчо Костов.
Един от значимите заключения, който можем да създадем от историята, е, че не би трябвало да се подаваме на неуравновесеност на шпиономания, както се е случило директно след 9 септември.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ