На Еньовден билките имат най-голяма сила
В нощта на 23 против 24 юни в националната традиция се отбелязва Еньовден - остарял езически празник в чест на лятното слънцестоене. В другите елементи на България той се назовава още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер. На същата дата източноправославната християнска черква празнува Рождение на св. Йоан Кръстител.
Според националната религия от този ден продължителността на деня стартира да понижава, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то стопира да си почине, и окъпано в „ живата вода”, изгрява доста рано сутринта на Еньовден, с цел да се елементарни със света, който няма да види до следващата година, а в нощта против празника водата придобива особена магическа мощ.
Смята се, че в нощта против Еньовден билките имат най-голяма мощ. Според преданията тогава всяка билка добива целебна мощ, всяка магия хваща и всяко врачуване се сбъдва.
Затова на Еньовден, рано заран, моми и дами, врачки, баячки и магьосници берат билки, които употребяват за лек и вълшебства през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, с цел да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и заболяванията по индивида.
Еньовденският венец се пази до идната година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.
През тази нощ магическа мощ получават и водите. Според вярванията водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, тъй като слънцето се е окъпало с нея.
Вярва се, че който види заран рано при изгрев окъпалото се в жива вода „ играещо” и „ трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички следят сянката си. Ако тя се очертае без глава или на половина, това предвещава болест.
В Западна България имат вяра даже в лечебната мощ на еньовската роса. Магическата й мощ се употребява от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта против Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по непознатите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, с цел да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки собственик зажънва по няколко класа от своята равнища, с цел да я откри житомамницата към този момент обрана.
За да има изобилие, на празника млади дами отиват на равнищата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и поставят на кръст плитката и ръкойката. На Еньовден, сходно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, сватба и изобилие.
На този ден своя имен ден честват всички с имена, Даяна, Дилян, Дияна, Енчо, Еньо, Йоана, Ивет, Иван, Ивана, Калоян, Яни, Яне, Яна, Янка, Яница, Янита, Янчо и всички с имена на билки.
Според националната религия от този ден продължителността на деня стартира да понижава, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то стопира да си почине, и окъпано в „ живата вода”, изгрява доста рано сутринта на Еньовден, с цел да се елементарни със света, който няма да види до следващата година, а в нощта против празника водата придобива особена магическа мощ.
Смята се, че в нощта против Еньовден билките имат най-голяма мощ. Според преданията тогава всяка билка добива целебна мощ, всяка магия хваща и всяко врачуване се сбъдва.
Затова на Еньовден, рано заран, моми и дами, врачки, баячки и магьосници берат билки, които употребяват за лек и вълшебства през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, с цел да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и заболяванията по индивида.
Еньовденският венец се пази до идната година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.
През тази нощ магическа мощ получават и водите. Според вярванията водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, тъй като слънцето се е окъпало с нея.
Вярва се, че който види заран рано при изгрев окъпалото се в жива вода „ играещо” и „ трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички следят сянката си. Ако тя се очертае без глава или на половина, това предвещава болест.
В Западна България имат вяра даже в лечебната мощ на еньовската роса. Магическата й мощ се употребява от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта против Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по непознатите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, с цел да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки собственик зажънва по няколко класа от своята равнища, с цел да я откри житомамницата към този момент обрана.
За да има изобилие, на празника млади дами отиват на равнищата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и поставят на кръст плитката и ръкойката. На Еньовден, сходно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, сватба и изобилие.
На този ден своя имен ден честват всички с имена, Даяна, Дилян, Дияна, Енчо, Еньо, Йоана, Ивет, Иван, Ивана, Калоян, Яни, Яне, Яна, Янка, Яница, Янита, Янчо и всички с имена на билки.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ