1968 - Смазването на Пражката пролет - цялата история
В нощта на 20 против 21 август през 1968 година войските на Варшавския контракт, в това число и България, организират военна интервенция с кодовото име „ Дунай “. 200 000 бойци настъпват против „ контрареволюционна “ Чехсловакия, с цел да прекратят „ опасността против социалистическия строй “, а над 100 души губят живота си в конфликтите с войските на Обединени въоръжени сили (на страните-членки на Ва.
50 години след 1968 Ангел Филчев възкресява цялата история на Пражката пролет.
„ 1968. Смазването на Пражката пролет ” е научно-документален роман за опита на един народ да извоюва своята национална самостоятелност и за бруталното прерязване на вярата с военната интервенция „ Дунай ”.
Базирана на архивни документи, дневници, изявления, мемоари, изявленията от чешки, словашки, съветски, украински, полски, маджарски, немски, британски и български източници, книгата наблюдава както събитията в самата Чехословакия, които стават мотив за интервенцията, по този начин и събитията в Съюз на съветските социалистически републики и нападателните дейности на съветските управляващи и окупационните войски.
Описана е огромната агитация преди, по време и след нахлуването, която до наши дни изкривява обстоятелствата и продължава да разсънва конфронтация сред страните, участващи в спора.
В „ 1968. Смазването на Пражката пролет ” Ангел Филчев подценява всички табута и излага обстоятелствата, които обрисуват грозното лице на събитията, в това число и неприемливата за мнозина истина, че българската войска се трансформира в част от репресивния уред на тоталитарния режим работи в услуга на руското владичество над страната ни.
Точно половин век след събитията името на Ян Палах още грее мощно като знак на опита на един народ да бъде самостоятелен.
Из „ 1968. Смазването на Пражката пролет ” от Ангел Филчев
ЧАСТ ПЪРВА
ТОСТЪТ. КАК съдебна експертиза КАЛЯВАШЕ ДРУЖБАТА
Сталин: Аз зная, че вие, чехословаците, на нас, руснаците, не ни вярвате. Дори и Вие другарю Бенеш, не ни се доверявате!
Бенеш: Да!
Сталин: Но все пак, аз ви убеждавам, че ще спазим контракта, който сключихме с вас – че Чехословакия ще бъде свободна и самостоятелна страна и че ние няма да се намесваме във вашите вътрешни работи. Както си ги извършите, такива и ще си ги имате.
Тост на Сталин на вечерята в чест на Бенеш напролет на 1945 година
След Втората международна война Чехословакия е възобновена, само че не може да се откъсне от желязната прегръдка на „ освободителите “. Още първите следвоенни избори минават в конюнктура на усилваща се руска взаимозависимост. Най-много гласове печели ЧКП и министър председател на съдружното държавно управление става ръководителят є Клемент Готвалд. Комунисти оглавяват най-важните министерства, само че инструкциите, които получават от Кремъл, са да завземат цялата власт. Затова комунистите основават Народни милиции – противозаконни въоръжени отряди от вида на SS, провеждат демонстрации и при започване на 1948 година подхващат мощен напън. В знак на митинг министрите демократи подават групово оставка. Вярват, че Бенеш няма да я одобри или ще назначи нови избори, само че това не се случва. Така комунистите получават цялата власт, а единственият министър некомунист Ян Масарик се самоубива при неизяснени и странни условия.
Едвард Бенеш (тогава президент на Чехословакия): „ Дълго имах вяра, че най-малко Готвалд не ме лъже, само че в този момент виждам, че те всички лъжат без изключение. Който е болшевик, е измамник – това е обща линия на всички комунисти и изключително на съветските. Моята най-голяма неточност е, че до самия край не желаех да допускам, че и Сталин невъзмутимо и цинично ме мами – както през 1935-та, по този начин и по-късно, и че неговите уверения към мен, както и към Масарик са били умишлено и целеустремено шикалкавене. “
Началникът на отдел „ Ф “ на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) – отдела, който организира терористични актове в „ освободените “ от Червената войска страни, е пределно прям в спомените си.
Генерал-лейтенант П. А. Судоплатов: „ В навечерието на 1948 година Молотов ме извика в кабинета си в Кремъл и ми заповяда да отпътува в Прага, където да провеждам загадка среща с Бенеш и да му предложа да напусне с достолепие своя пост, предавайки властта на Готвалд, водачът на компартията на Чехословакия. За да припомня на Бенеш за неговите тесни неофициални връзки с Кремъл, трябваше да му показва квитанция за 10 хиляди $, подписана от неговия секретар през 1938 година, когато тези пари са били нужни на Бенеш и хората му, с цел да се трансферират във Англия. Препоръча ми да му кажа, че в противоположен случай ще организираме приключване на клюки за събитията към бягството му от страната и финансовата помощ, която сме му оказали, за тайното споразумение за съдействие сред чешкото и руското разузнаване, подписано през 1935 година в Москва, за секретния контракт за предаването на Карпатска Украйна на Съюз на съветските социалистически републики и присъединяване на самия Бенеш в подготовката на прелом и нападение през 1938 година против тогавашния министър председател на Югославия. Молотов акцентира, че не съм акредитиран да повеждам каквито и да било договаряния по чешката политика. Моя задача е единствено да предам нашите условия, като оставя на Бенеш да взема решение самичък по какъв начин да ги извърши. Молотов ми повтори своите указания доста изрично, гледайки ме упорито през своето пенсне. Отговорих, че смятам, че такава деликатна задача е по-подходяща за човек, персонално познаващ Бенеш и имал към този момент контакти с него. И че подобен човек е Зубов, нашият някогашен резидент от предвоенните години в Прага, който Сталин и Молотов тогава вкарват в пандиза за това, че през 1938 година им е съобщил за несъстоятелността на проекта на Бенеш да се опре на съмнителни хора в Белград, като не им беше предал и парите. Молотов отговори, че персонално аз би трябвало да се заема със задачата, а кого ще привлека още, си е моя работа. Беше ясно, че не искаше да поема отговорност, а го интересуваше единствено резултатът. Трябваше да напусна Прага дванадесет часа след диалога с Бенеш, без да очаквам отговор.
Със Зубов пристигнахме с влака в Прага през януари 1948 година. От септември 1946 година той беше в пенсия. Неговият следовател Родос го беше пребивал в пандиза редовно по този начин, че го беше трансформирал в неработоспособен. Куцаше доста очевидно и можеше да се движи единствено с патерица. Настанихме се не в посолството, а в непретенциозен хотел, където се представихме за членове на руска комерсиална задача. Нашата бригада със особено предопределение – 400 души, преоблечени в цивилни облекла, се беше трансферирала към този момент скрито в Прага, за поддръжка и отбрана на Готвалд. Официалните руски представители оказваха върху Бенеш доста мощен напън и ние също трябваше да прибавим своята милостиня. Със Зубов останахме в града цяла седмица. Той преди войната се е срещал с Бенеш в наличието на нашия дипломат Александровски и в този момент, употребявайки цялото си умеене и всичките си връзки от предишното, съумя да се срещне за петнайсет минути с него в резиденцията му, ситуирана в самия център на Прага. Зубов предал посланието, заявявайки на президента, че в страната ще станат съществени промени без значение от това дали ще се резервира или не сегашното є управление. Той – Бенеш, обаче бил единственият, който може да обезпечи предаване на властта гладко и без кръвопролития. В сходство с инструкцията му беше споделил, че не чака отговор от него, а единствено му предава това импровизирано. По думите на Зубов Бенеш изглеждал като грохнал и болен човек, който ще се постарае да направи всичко допустимо с цел да избегне гърмеж от принуждение и вълнения в Чехословакия. Така, изпълнили задачата, седнахме още веднъж във влака и незабавно щом пресякохме границата, употребявайки каналите на локалния обком на партията, изпратих, както ми беше заповядано, шифровка до Молотов и копие от нея до Абакумов, тогавашния ръководител на НКГБ: „ Лев получи визита и съобщи посланието “ (Лев беше кодовото име на Зубов). “
През лятото президентът Бенеш подава оставка, а скоро по-късно и умира. Готвалд поема и неговия пост и в страната се открива елементарен източноевропейски сталинистки режим – съпровождан с репресии, гнет и правосъдни убийства.
1. ПРЕДИ ДА съдебна експертиза СЛУЧИ
Аз имах вяра в идеалите на социализма. Моята религия беше чиста и откровена. За щастливия живот на човечеството аз бях подготвен да отдам своя разсъдък, сърце и цялата си душа.
Александър Дубчек
В края на 60-те години на 20. век, вследствие на Втората международна война, Европа е разграничена на два непримирими лагера: буржоазен и социалистически. Страните от Варшавския контракт са под цялостното политическо владичество на Съюз на съветските социалистически републики, а диктаторските им режими са крепени благодарение на всесилен наказателен уред. Въпреки демократичните обичаи още от времето на Първата република, Чехословакия също е ръководена от конституционно овластената ЧКП, дирижирана от Комунистическа партия на Съветския съюз. Положението и в нея е сходно с това в останалите страни – членки на Източния блок. Партията управлява категорично страната: изпълнителната власт се състои напълно от комунисти, а Народното събрание от депутати – избрани от партията, гласоподава безотказно направени от нейния Централен комитет закони и избира отново по този начин президент. И въпреки всичко разлики („ национални особености “) сред режимите има. Наглата и просташка милиционерщина на Живков липсва. Всичко е по-умерено и скрито, а измененията по времето на Хрушчов са по-осезаеми. Вече никого не преследват и не изпращат без съд и присъда в концлагер поради дълги коси, къси поли, тесни крачоли, буржоазни бради, противников вицове, слушане на разложителна западна музика или четене на неразрешени книги. Хората на изкуството не са дискриминирани поради отклонения от издигнатия в България в сан на свещена крава „ социалистически натурализъм “. Дори враговете на националната власт, мними или действителни, ги вкарват в пандиза след влезнала в действие присъда. Направен е опит и за стопански промени и след 1965 година са признати някои от концепциите на икономиста Ота Шик – за въвеждане на пазарни връзки в социалистическото стопанство. Забележимо е либерализирането и в сферите на културата и науката. Само в Прага по това време има стотици биг-битови групи по сходство на „ Бийтълс “ и „ Ролинг Стоунс “, на чиито концерти полицията не вилнее с палки (като милицията в България), основават се дребните театри („ Semafor “, „ Divadlo Na zábradlí “, „ Činoherní klub “ и др.), стартира да излиза демократичният вестник на писателите „ Literární noviny “, заражда се чешката нова вълна в киното (филмът на Иржи Менцел „ Строго охранявани влакове “ получава „ Оскар “). Реабилитиран е даже Кафка. По книжарниците се появяват голям брой западни книги. На конгрес на писателите през юли 1967 година се слага даже въпросът за свободата на словото. Променят се и публичните настройки – за повече самостоятелност. Дори считаният за правоверен болшевик първи секретар на ЧКП и президент на Чехословашка социалистическа република Новотни отхвърля настаняването на руски войски и руско атомно оръжие на чехословашка територия. На доводите на Кремъл, че СА би трябвало да охранява западните граници на Чехословашка социалистическа република, Новотни възразява: Какъв е смисълът да изразходваме милиарди за поддържане на своя 200-хилядна войска, в случай че тя не може да пази даже границите ни? Това, естествено, му основава врагове измежду руската военщина, което дестабилизира персоналните му властови позиции, които още повече се разклащат след идването на власт на Брежнев. Тогава, след преврата против Хрушчов, изпадналият в суетлив екстаз Брежнев взема решение да заяви самичък по телефона на всички руски наместници в страните от Варшавския контракт радостната новина за своето възкачване. Нетактичният Новотни обаче приема новината без всевъзможен възторг: „ За мен е малко ненадейно, не мислех, че ще стане по този начин. У нас в този момент ще се вдигне звук. Казвам Ви го искрено. Това е по този начин ненадейно. Аз мислех, че ще стане другояче, Вие да ръководите партията, а другарят Хрушчов да е ръководител на Министерския съвет “. „ Но по-късно поздрави мен и другаря Косигин – отбелязва в записките си Брежнев. – Каза: Е, какво пък, хората идват и си отиват, само че концепциите остават... “ – като че ли му плюл в лицето. Леонид Илич приема това като огромна персонална засегнатост и в никакъв случай не го не помни. Студенината на руския водач не остава незабелязана и когато към средата на 60-те икономическите неудачи и публичното неодобрение против ръководството на Новотни се ускоряват, съперниците му знаят, че не е непреклонен. А в структурите на партийния уред и управление са настъпили и други промени. Идва ново потомство, влезнало в партията след Втората международна война, с по-прагматично мислене, което подменя забележителна част от старите фрагменти. И когато през есента на 1967 година консерваторите в партията се пробват да лимитират либерализацията и да изтласкат от властта поддръжниците є, поражда политическа рецесия. Понеже ситуацията е патово, от Новотни са недоволни всички. Така съперниците му от ляво и дясно се сплотяват в името на общата най-близка цел – да го смъкват от власт. Намеренията им са улеснени от грешките на самия Новотни и от непредвидени условия. През втората половина на октомври осветлението в едно от огромните студентски градчета в Прага (Страхов) стартира всекидневно да гасне. Всички работят по предаване на семестриални работи и чертежи и това е доста изнервящо. В първите дни неприятният битов проблем е одобряван с смешки, само че когато това продължава и никой не подхваща ограничения, ситуацията се изостря. На 11 октомври 1967 година в следващия мрак измежду афектираните студенти се понася непринудено възклик: „ Jdeme na Hrad! “ (Да вървим към Храда!). Около 1500 души потеглят към президентството със запалени свещи и възгласи „ Chceme světlo! “ (Искаме светлина!). Полицията приема това като метафора и разгонва брутално демонстрацията – с палки и водни струи. Мнозина са задържани, а против основателите стартира наказателно дирене, което провокира нови митинги. Два месеца по-късно студентската общественост приключва присъединяване си в ЧСМ (чехословашкия Комсомол) и основава самостоятелни студентски препоръки.
Въпреки че до неотдавна комунистическият режим не сe е съобразявал с публичното мнение, в новата конюнктура то има значение. А обществеността счита, че за бруталната полицейска кавга е отговорен самият Новотни. Президентът позволява и няколко лични политически гафа. Особено проблематично е отношението му към Словакия, а връх на грешките му е поканата към Брежнев да посети Прага в навечерието на пленум на Централен комитет, без да се съветва с Председателството му. Надява се да получи поддръжка от него, само че Брежнев е шокиран от голямата съпротива в Централен комитет против Новотни, a е и суетно отмъстителен. И съгласно формалната версия дал на чехословаците опцията сами да решат кой да ги управлява. Казал: „ Это ваше дело “ – изречение, което се запомня. Но в същото време дал да се разбере, че персонално на него му харесва кандидатурата на първия секретар на компартията на Словакия – Александър Дубчек. Същият е живял преди войната с родителите си в Съюз на съветските социалистически републики, а през 50-те приключва и руската Висша партийна школа. Затова Брежнев го назовава „ Наш Саша “. Преди да си замине, загатнал: „ Наш Саша все же хороший товарищ “. И на Януарския пленум през 1968 година по предложение на самия Новотни е определен точно Дубчек. С един глас болшинство, като компромисна фигура – млад, некомпетентен, с мек и открит темперамент, привлекателен, доброжелателен и почтен – допустим и за реформаторското крило, и за сталинистите, и за Кремъл. Така банално и по типичен за комунистическите обичаи сюжет стартира Пражката пролет.
50 години след 1968 Ангел Филчев възкресява цялата история на Пражката пролет.
„ 1968. Смазването на Пражката пролет ” е научно-документален роман за опита на един народ да извоюва своята национална самостоятелност и за бруталното прерязване на вярата с военната интервенция „ Дунай ”.
Базирана на архивни документи, дневници, изявления, мемоари, изявленията от чешки, словашки, съветски, украински, полски, маджарски, немски, британски и български източници, книгата наблюдава както събитията в самата Чехословакия, които стават мотив за интервенцията, по този начин и събитията в Съюз на съветските социалистически републики и нападателните дейности на съветските управляващи и окупационните войски.
Описана е огромната агитация преди, по време и след нахлуването, която до наши дни изкривява обстоятелствата и продължава да разсънва конфронтация сред страните, участващи в спора.
В „ 1968. Смазването на Пражката пролет ” Ангел Филчев подценява всички табута и излага обстоятелствата, които обрисуват грозното лице на събитията, в това число и неприемливата за мнозина истина, че българската войска се трансформира в част от репресивния уред на тоталитарния режим работи в услуга на руското владичество над страната ни.
Точно половин век след събитията името на Ян Палах още грее мощно като знак на опита на един народ да бъде самостоятелен.
Из „ 1968. Смазването на Пражката пролет ” от Ангел Филчев
ЧАСТ ПЪРВА
ТОСТЪТ. КАК съдебна експертиза КАЛЯВАШЕ ДРУЖБАТА
Сталин: Аз зная, че вие, чехословаците, на нас, руснаците, не ни вярвате. Дори и Вие другарю Бенеш, не ни се доверявате!
Бенеш: Да!
Сталин: Но все пак, аз ви убеждавам, че ще спазим контракта, който сключихме с вас – че Чехословакия ще бъде свободна и самостоятелна страна и че ние няма да се намесваме във вашите вътрешни работи. Както си ги извършите, такива и ще си ги имате.
Тост на Сталин на вечерята в чест на Бенеш напролет на 1945 година
След Втората международна война Чехословакия е възобновена, само че не може да се откъсне от желязната прегръдка на „ освободителите “. Още първите следвоенни избори минават в конюнктура на усилваща се руска взаимозависимост. Най-много гласове печели ЧКП и министър председател на съдружното държавно управление става ръководителят є Клемент Готвалд. Комунисти оглавяват най-важните министерства, само че инструкциите, които получават от Кремъл, са да завземат цялата власт. Затова комунистите основават Народни милиции – противозаконни въоръжени отряди от вида на SS, провеждат демонстрации и при започване на 1948 година подхващат мощен напън. В знак на митинг министрите демократи подават групово оставка. Вярват, че Бенеш няма да я одобри или ще назначи нови избори, само че това не се случва. Така комунистите получават цялата власт, а единственият министър некомунист Ян Масарик се самоубива при неизяснени и странни условия.
Едвард Бенеш (тогава президент на Чехословакия): „ Дълго имах вяра, че най-малко Готвалд не ме лъже, само че в този момент виждам, че те всички лъжат без изключение. Който е болшевик, е измамник – това е обща линия на всички комунисти и изключително на съветските. Моята най-голяма неточност е, че до самия край не желаех да допускам, че и Сталин невъзмутимо и цинично ме мами – както през 1935-та, по този начин и по-късно, и че неговите уверения към мен, както и към Масарик са били умишлено и целеустремено шикалкавене. “
Началникът на отдел „ Ф “ на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) – отдела, който организира терористични актове в „ освободените “ от Червената войска страни, е пределно прям в спомените си.
Генерал-лейтенант П. А. Судоплатов: „ В навечерието на 1948 година Молотов ме извика в кабинета си в Кремъл и ми заповяда да отпътува в Прага, където да провеждам загадка среща с Бенеш и да му предложа да напусне с достолепие своя пост, предавайки властта на Готвалд, водачът на компартията на Чехословакия. За да припомня на Бенеш за неговите тесни неофициални връзки с Кремъл, трябваше да му показва квитанция за 10 хиляди $, подписана от неговия секретар през 1938 година, когато тези пари са били нужни на Бенеш и хората му, с цел да се трансферират във Англия. Препоръча ми да му кажа, че в противоположен случай ще организираме приключване на клюки за събитията към бягството му от страната и финансовата помощ, която сме му оказали, за тайното споразумение за съдействие сред чешкото и руското разузнаване, подписано през 1935 година в Москва, за секретния контракт за предаването на Карпатска Украйна на Съюз на съветските социалистически републики и присъединяване на самия Бенеш в подготовката на прелом и нападение през 1938 година против тогавашния министър председател на Югославия. Молотов акцентира, че не съм акредитиран да повеждам каквито и да било договаряния по чешката политика. Моя задача е единствено да предам нашите условия, като оставя на Бенеш да взема решение самичък по какъв начин да ги извърши. Молотов ми повтори своите указания доста изрично, гледайки ме упорито през своето пенсне. Отговорих, че смятам, че такава деликатна задача е по-подходяща за човек, персонално познаващ Бенеш и имал към този момент контакти с него. И че подобен човек е Зубов, нашият някогашен резидент от предвоенните години в Прага, който Сталин и Молотов тогава вкарват в пандиза за това, че през 1938 година им е съобщил за несъстоятелността на проекта на Бенеш да се опре на съмнителни хора в Белград, като не им беше предал и парите. Молотов отговори, че персонално аз би трябвало да се заема със задачата, а кого ще привлека още, си е моя работа. Беше ясно, че не искаше да поема отговорност, а го интересуваше единствено резултатът. Трябваше да напусна Прага дванадесет часа след диалога с Бенеш, без да очаквам отговор.
Със Зубов пристигнахме с влака в Прага през януари 1948 година. От септември 1946 година той беше в пенсия. Неговият следовател Родос го беше пребивал в пандиза редовно по този начин, че го беше трансформирал в неработоспособен. Куцаше доста очевидно и можеше да се движи единствено с патерица. Настанихме се не в посолството, а в непретенциозен хотел, където се представихме за членове на руска комерсиална задача. Нашата бригада със особено предопределение – 400 души, преоблечени в цивилни облекла, се беше трансферирала към този момент скрито в Прага, за поддръжка и отбрана на Готвалд. Официалните руски представители оказваха върху Бенеш доста мощен напън и ние също трябваше да прибавим своята милостиня. Със Зубов останахме в града цяла седмица. Той преди войната се е срещал с Бенеш в наличието на нашия дипломат Александровски и в този момент, употребявайки цялото си умеене и всичките си връзки от предишното, съумя да се срещне за петнайсет минути с него в резиденцията му, ситуирана в самия център на Прага. Зубов предал посланието, заявявайки на президента, че в страната ще станат съществени промени без значение от това дали ще се резервира или не сегашното є управление. Той – Бенеш, обаче бил единственият, който може да обезпечи предаване на властта гладко и без кръвопролития. В сходство с инструкцията му беше споделил, че не чака отговор от него, а единствено му предава това импровизирано. По думите на Зубов Бенеш изглеждал като грохнал и болен човек, който ще се постарае да направи всичко допустимо с цел да избегне гърмеж от принуждение и вълнения в Чехословакия. Така, изпълнили задачата, седнахме още веднъж във влака и незабавно щом пресякохме границата, употребявайки каналите на локалния обком на партията, изпратих, както ми беше заповядано, шифровка до Молотов и копие от нея до Абакумов, тогавашния ръководител на НКГБ: „ Лев получи визита и съобщи посланието “ (Лев беше кодовото име на Зубов). “
През лятото президентът Бенеш подава оставка, а скоро по-късно и умира. Готвалд поема и неговия пост и в страната се открива елементарен източноевропейски сталинистки режим – съпровождан с репресии, гнет и правосъдни убийства.
1. ПРЕДИ ДА съдебна експертиза СЛУЧИ
Аз имах вяра в идеалите на социализма. Моята религия беше чиста и откровена. За щастливия живот на човечеството аз бях подготвен да отдам своя разсъдък, сърце и цялата си душа.
Александър Дубчек
В края на 60-те години на 20. век, вследствие на Втората международна война, Европа е разграничена на два непримирими лагера: буржоазен и социалистически. Страните от Варшавския контракт са под цялостното политическо владичество на Съюз на съветските социалистически републики, а диктаторските им режими са крепени благодарение на всесилен наказателен уред. Въпреки демократичните обичаи още от времето на Първата република, Чехословакия също е ръководена от конституционно овластената ЧКП, дирижирана от Комунистическа партия на Съветския съюз. Положението и в нея е сходно с това в останалите страни – членки на Източния блок. Партията управлява категорично страната: изпълнителната власт се състои напълно от комунисти, а Народното събрание от депутати – избрани от партията, гласоподава безотказно направени от нейния Централен комитет закони и избира отново по този начин президент. И въпреки всичко разлики („ национални особености “) сред режимите има. Наглата и просташка милиционерщина на Живков липсва. Всичко е по-умерено и скрито, а измененията по времето на Хрушчов са по-осезаеми. Вече никого не преследват и не изпращат без съд и присъда в концлагер поради дълги коси, къси поли, тесни крачоли, буржоазни бради, противников вицове, слушане на разложителна западна музика или четене на неразрешени книги. Хората на изкуството не са дискриминирани поради отклонения от издигнатия в България в сан на свещена крава „ социалистически натурализъм “. Дори враговете на националната власт, мними или действителни, ги вкарват в пандиза след влезнала в действие присъда. Направен е опит и за стопански промени и след 1965 година са признати някои от концепциите на икономиста Ота Шик – за въвеждане на пазарни връзки в социалистическото стопанство. Забележимо е либерализирането и в сферите на културата и науката. Само в Прага по това време има стотици биг-битови групи по сходство на „ Бийтълс “ и „ Ролинг Стоунс “, на чиито концерти полицията не вилнее с палки (като милицията в България), основават се дребните театри („ Semafor “, „ Divadlo Na zábradlí “, „ Činoherní klub “ и др.), стартира да излиза демократичният вестник на писателите „ Literární noviny “, заражда се чешката нова вълна в киното (филмът на Иржи Менцел „ Строго охранявани влакове “ получава „ Оскар “). Реабилитиран е даже Кафка. По книжарниците се появяват голям брой западни книги. На конгрес на писателите през юли 1967 година се слага даже въпросът за свободата на словото. Променят се и публичните настройки – за повече самостоятелност. Дори считаният за правоверен болшевик първи секретар на ЧКП и президент на Чехословашка социалистическа република Новотни отхвърля настаняването на руски войски и руско атомно оръжие на чехословашка територия. На доводите на Кремъл, че СА би трябвало да охранява западните граници на Чехословашка социалистическа република, Новотни възразява: Какъв е смисълът да изразходваме милиарди за поддържане на своя 200-хилядна войска, в случай че тя не може да пази даже границите ни? Това, естествено, му основава врагове измежду руската военщина, което дестабилизира персоналните му властови позиции, които още повече се разклащат след идването на власт на Брежнев. Тогава, след преврата против Хрушчов, изпадналият в суетлив екстаз Брежнев взема решение да заяви самичък по телефона на всички руски наместници в страните от Варшавския контракт радостната новина за своето възкачване. Нетактичният Новотни обаче приема новината без всевъзможен възторг: „ За мен е малко ненадейно, не мислех, че ще стане по този начин. У нас в този момент ще се вдигне звук. Казвам Ви го искрено. Това е по този начин ненадейно. Аз мислех, че ще стане другояче, Вие да ръководите партията, а другарят Хрушчов да е ръководител на Министерския съвет “. „ Но по-късно поздрави мен и другаря Косигин – отбелязва в записките си Брежнев. – Каза: Е, какво пък, хората идват и си отиват, само че концепциите остават... “ – като че ли му плюл в лицето. Леонид Илич приема това като огромна персонална засегнатост и в никакъв случай не го не помни. Студенината на руския водач не остава незабелязана и когато към средата на 60-те икономическите неудачи и публичното неодобрение против ръководството на Новотни се ускоряват, съперниците му знаят, че не е непреклонен. А в структурите на партийния уред и управление са настъпили и други промени. Идва ново потомство, влезнало в партията след Втората международна война, с по-прагматично мислене, което подменя забележителна част от старите фрагменти. И когато през есента на 1967 година консерваторите в партията се пробват да лимитират либерализацията и да изтласкат от властта поддръжниците є, поражда политическа рецесия. Понеже ситуацията е патово, от Новотни са недоволни всички. Така съперниците му от ляво и дясно се сплотяват в името на общата най-близка цел – да го смъкват от власт. Намеренията им са улеснени от грешките на самия Новотни и от непредвидени условия. През втората половина на октомври осветлението в едно от огромните студентски градчета в Прага (Страхов) стартира всекидневно да гасне. Всички работят по предаване на семестриални работи и чертежи и това е доста изнервящо. В първите дни неприятният битов проблем е одобряван с смешки, само че когато това продължава и никой не подхваща ограничения, ситуацията се изостря. На 11 октомври 1967 година в следващия мрак измежду афектираните студенти се понася непринудено възклик: „ Jdeme na Hrad! “ (Да вървим към Храда!). Около 1500 души потеглят към президентството със запалени свещи и възгласи „ Chceme světlo! “ (Искаме светлина!). Полицията приема това като метафора и разгонва брутално демонстрацията – с палки и водни струи. Мнозина са задържани, а против основателите стартира наказателно дирене, което провокира нови митинги. Два месеца по-късно студентската общественост приключва присъединяване си в ЧСМ (чехословашкия Комсомол) и основава самостоятелни студентски препоръки.
Въпреки че до неотдавна комунистическият режим не сe е съобразявал с публичното мнение, в новата конюнктура то има значение. А обществеността счита, че за бруталната полицейска кавга е отговорен самият Новотни. Президентът позволява и няколко лични политически гафа. Особено проблематично е отношението му към Словакия, а връх на грешките му е поканата към Брежнев да посети Прага в навечерието на пленум на Централен комитет, без да се съветва с Председателството му. Надява се да получи поддръжка от него, само че Брежнев е шокиран от голямата съпротива в Централен комитет против Новотни, a е и суетно отмъстителен. И съгласно формалната версия дал на чехословаците опцията сами да решат кой да ги управлява. Казал: „ Это ваше дело “ – изречение, което се запомня. Но в същото време дал да се разбере, че персонално на него му харесва кандидатурата на първия секретар на компартията на Словакия – Александър Дубчек. Същият е живял преди войната с родителите си в Съюз на съветските социалистически републики, а през 50-те приключва и руската Висша партийна школа. Затова Брежнев го назовава „ Наш Саша “. Преди да си замине, загатнал: „ Наш Саша все же хороший товарищ “. И на Януарския пленум през 1968 година по предложение на самия Новотни е определен точно Дубчек. С един глас болшинство, като компромисна фигура – млад, некомпетентен, с мек и открит темперамент, привлекателен, доброжелателен и почтен – допустим и за реформаторското крило, и за сталинистите, и за Кремъл. Така банално и по типичен за комунистическите обичаи сюжет стартира Пражката пролет.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ