Сбор от хумор и поезия. Стела Драйс, която рисува магията на ежедневните неща
В нейните илюстрации съществуват гори от тв приемници, китове прегръщат луната, маймуни носят бомбета. Творчеството ѝ се води от обич към три неща - децата, хумора и поезията. Тя е илюстраторката Стела Драйс и е Човек на деня на Свободна Европа.
На една от страниците кит е хванал луната в прегръдка. На друга любопитен стол наднича през прозорец. А на трета тъжна сърна върви измежду гора от тв приемници.
Става въпрос за магичните рисунки на българската илюстраторка Стела Драйс, която от години илюстрира детски книги. Някои намират стила ѝ за прекомерно комплициран за деца, съгласно други обаче тъкмо загадъчното в рисунките ѝ е тяхното най-ценно качество. А за самата художничка е значимо да рисува по този начин, че илюстрациите ѝ да устоят „ изпита “ на порастващия четец.
„ За мен е значимо една брошура да се чете колкото се може по-дълго време в развиването на детето - когато си на 5, четеш една брошура по един метод, когато си на 15 – по различен. За мен е значимо да сътворявам книги, които са безвременни “, споделя Драйс пред Свободна Европа.
Заради работата си в областта на детската литература тази година художничката беше номинирана за премията „ Астрид Линдгрен “. Отличието, което беше връчено във вторник, се дава от шведското държавно управление и е самопризнание за извънреден принос към литературата за деца и юноши. Освен Драйс тази година бяха номинирани единствено още двама българи - писателката Юлия Спиридонова и илюстратора Ясен Гюзелев.
Драйс е родена в Пловдив през 1972 година и обича да рисува още от дребна. Отнема ѝ обаче време, до момента в който разбере какво тъкмо желае да твори.
„ Когато бях на 12-13, си споделих – не си Леонардо, тъй че не помни за рисуването “, споделя Драйс.
Впоследствие прави пауза от към 8 години, в които въобще не рисува. Хваща още веднъж боите едвам когато приключва учебно заведение и взема решение, че стилният дизайн може да бъде нейното изкуство. През 90-те години отпътува за Германия, където учи в Академията JAK за мода в Хамбурд. Няколко години работи за прочут фешън дизайнер, само че не след дълго вижда, че „ стилният свят не е за нея “.
„ Тогава се запитах кое е това нещо, което ме изпълва с благополучие, с задоволство. Това беше рисуването “, споделя Драйс. „ То ми дава възприятието, че съм вкъщи “, прибавя тя.
Следва интервал, в който българката обикаля художествените панаири в Болония и Франкфурт, приказва с издатели, демонстрира рисунките си. Така незабелязано криволичещите пътища на живота я водят там, където има вяра, че е разкрила същинското си предопределение – в света на детската литература.
Днес Драйс е създател на илюстрациите към десетки книги, най-вече на немски език, носителка е на няколко оценки за работата си - премията за обява на град Хаселт, Тройсдорфската премията за илюстрирана книга и златната плоча на биеналето на илюстрациите в Братислава, правила е изложения в България и Германия.
Казва, че обича безусловно всяка книга, с която се е захващала, само че има две, които са ѝ най-любими. В първата - „ Какво прави нощта “ на Дирк Гизелман - дете пита татко си какво се случва, когато вечер затвори очи и потъне в сън, а в отговор бащата му споделя истории, цялостни с чудеса.
„ Това са фантастични картини, само че свързани с действителността. И това е нещо, което на мен доста ми подхожда – когато поезията, магията е обвързвана с дребни ежедневни неща “, споделя илюстраторката.
Втората книга, която доста обича, пък споделя за дребна птичка, която взема решение да разгласи война на хората, тъй като вършат единствено пакости и унищожават природата. Затова взема решение „ да направи гора от тях “ - сее жълъди на всички места, където може, тъй че целята земя да се покрие с гора.
„ Това в действителност е една от най-лудите книги, които съм илюстрирала. Има хора, които споделят – олеле, не, прекалено много ни е. Но децата умират да се смеят, това е доста смешна книга “, отбелязва Драйс.
По думите ѝ любовта ѝ към тази книга се дължи на характера ѝ, който обича както хумора и сатирата, по този начин и поезията.
„ И когато тези две неща се съберат, това доста ми подхожда “, споделя Драйс.
Днес художничката живее в Хайделберг и съчетава работата си като илюстраторка с уроци по изобразяване за деца. По думите ѝ творчеството им оказва помощ да показват страстите си – както позитивните, по този начин и отрицателните, насъбрани в тях.
На въпроса какво ѝ е харесва в тази работа, въобще не се колебае: „ Децата. Обичам, боготворя ги. Това е опция, за която съм доста признателна – че мога да се докосна до техните светове, които са луди, поетични, прелестни “.
На една от страниците кит е хванал луната в прегръдка. На друга любопитен стол наднича през прозорец. А на трета тъжна сърна върви измежду гора от тв приемници.
Става въпрос за магичните рисунки на българската илюстраторка Стела Драйс, която от години илюстрира детски книги. Някои намират стила ѝ за прекомерно комплициран за деца, съгласно други обаче тъкмо загадъчното в рисунките ѝ е тяхното най-ценно качество. А за самата художничка е значимо да рисува по този начин, че илюстрациите ѝ да устоят „ изпита “ на порастващия четец.
„ За мен е значимо една брошура да се чете колкото се може по-дълго време в развиването на детето - когато си на 5, четеш една брошура по един метод, когато си на 15 – по различен. За мен е значимо да сътворявам книги, които са безвременни “, споделя Драйс пред Свободна Европа.
Заради работата си в областта на детската литература тази година художничката беше номинирана за премията „ Астрид Линдгрен “. Отличието, което беше връчено във вторник, се дава от шведското държавно управление и е самопризнание за извънреден принос към литературата за деца и юноши. Освен Драйс тази година бяха номинирани единствено още двама българи - писателката Юлия Спиридонова и илюстратора Ясен Гюзелев.
Драйс е родена в Пловдив през 1972 година и обича да рисува още от дребна. Отнема ѝ обаче време, до момента в който разбере какво тъкмо желае да твори.
„ Когато бях на 12-13, си споделих – не си Леонардо, тъй че не помни за рисуването “, споделя Драйс.
Впоследствие прави пауза от към 8 години, в които въобще не рисува. Хваща още веднъж боите едвам когато приключва учебно заведение и взема решение, че стилният дизайн може да бъде нейното изкуство. През 90-те години отпътува за Германия, където учи в Академията JAK за мода в Хамбурд. Няколко години работи за прочут фешън дизайнер, само че не след дълго вижда, че „ стилният свят не е за нея “.
„ Тогава се запитах кое е това нещо, което ме изпълва с благополучие, с задоволство. Това беше рисуването “, споделя Драйс. „ То ми дава възприятието, че съм вкъщи “, прибавя тя.
Следва интервал, в който българката обикаля художествените панаири в Болония и Франкфурт, приказва с издатели, демонстрира рисунките си. Така незабелязано криволичещите пътища на живота я водят там, където има вяра, че е разкрила същинското си предопределение – в света на детската литература.
Днес Драйс е създател на илюстрациите към десетки книги, най-вече на немски език, носителка е на няколко оценки за работата си - премията за обява на град Хаселт, Тройсдорфската премията за илюстрирана книга и златната плоча на биеналето на илюстрациите в Братислава, правила е изложения в България и Германия.
Казва, че обича безусловно всяка книга, с която се е захващала, само че има две, които са ѝ най-любими. В първата - „ Какво прави нощта “ на Дирк Гизелман - дете пита татко си какво се случва, когато вечер затвори очи и потъне в сън, а в отговор бащата му споделя истории, цялостни с чудеса.
„ Това са фантастични картини, само че свързани с действителността. И това е нещо, което на мен доста ми подхожда – когато поезията, магията е обвързвана с дребни ежедневни неща “, споделя илюстраторката.
Втората книга, която доста обича, пък споделя за дребна птичка, която взема решение да разгласи война на хората, тъй като вършат единствено пакости и унищожават природата. Затова взема решение „ да направи гора от тях “ - сее жълъди на всички места, където може, тъй че целята земя да се покрие с гора.
„ Това в действителност е една от най-лудите книги, които съм илюстрирала. Има хора, които споделят – олеле, не, прекалено много ни е. Но децата умират да се смеят, това е доста смешна книга “, отбелязва Драйс.
По думите ѝ любовта ѝ към тази книга се дължи на характера ѝ, който обича както хумора и сатирата, по този начин и поезията.
„ И когато тези две неща се съберат, това доста ми подхожда “, споделя Драйс.
Днес художничката живее в Хайделберг и съчетава работата си като илюстраторка с уроци по изобразяване за деца. По думите ѝ творчеството им оказва помощ да показват страстите си – както позитивните, по този начин и отрицателните, насъбрани в тях.
На въпроса какво ѝ е харесва в тази работа, въобще не се колебае: „ Децата. Обичам, боготворя ги. Това е опция, за която съм доста признателна – че мога да се докосна до техните светове, които са луди, поетични, прелестни “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ