Няма вода, няма ток, няма пари за закуска: Всекидневието край Босилеград
В непосредствена непосредственост до българската граница в местността Лалош край Босилеград, в Западните околности, живеят към 100 фамилии. През 2022 година тези хора нямат питейна вода, живеят в съборетини, развалени контейнери и спонтанни бараки. С риск за живота сами си докарват ток и за жалост най-чести жертви на това са децата. Те нямат канализация, тоалетни. Сред тях има и доста заболели. Така стартира репортажа на сръбската Нова за живота в това обитаемо място, съобщи БГНЕС.
" Местните хора настояват, че това е най-голямото гето в южна Сърбия. То се намира в непосредствена непосредственост до Райчиловци, край Босилеград и българската граница. Близо 300 души живеят на границата на екзистенц минимума. Около бараките и контейнерите има голям брой кабели, които са същинска заплаха за живота. Едно от девойките, които срещнахме на улицата ни сподели, че този ден не е на учебно заведение, тъй като не имала пари за закуска ", споделя репортерът на сръбската медия..
" Хората живеят мъчно и се опасяват, че може да изгубят обществените помощи заради своята еднаквост. Че ще бъдат подложени на закани и напън ", споделя Сунчица Алексов, която разкри драмата на тези хора пред медиите преди няколко седмици.
Самата тя изиска в персоналните й документи да бъде записано, че принадлежи на ромското, а не на българското малцинство и бе изтрита от изборния лист на българското национално малцинство. Според нея в този момент хората желаят да си върнат идентичността, само че се опасяват.
Несменяемият кмет на Босилеград, Владимир Захариев, който тероризира личното си население, твърди, че никой не заплашва хората и те могат да се самоопределят по този начин както желаят. На последните избори 5-6 души се писаха като ескимоси. Ето, те могат да бъдат и ескимоси, сподели още Захариев.
На локалните избори през 2015 година представителите на Сръбската прогресивна партия /СПП/ на президента Александър Вучич при обиколката си в Лалош твърдеше, че " Захариев злоупотребява с тези небогати хора и ги е карал да се пишат сърби, роми или българи според от потребността ". СПП бе най-голямата съпротива на Захариев в Босилеград досега на тяхното помиряване, се споделя в края на репортажа.
" Местните хора настояват, че това е най-голямото гето в южна Сърбия. То се намира в непосредствена непосредственост до Райчиловци, край Босилеград и българската граница. Близо 300 души живеят на границата на екзистенц минимума. Около бараките и контейнерите има голям брой кабели, които са същинска заплаха за живота. Едно от девойките, които срещнахме на улицата ни сподели, че този ден не е на учебно заведение, тъй като не имала пари за закуска ", споделя репортерът на сръбската медия..
" Хората живеят мъчно и се опасяват, че може да изгубят обществените помощи заради своята еднаквост. Че ще бъдат подложени на закани и напън ", споделя Сунчица Алексов, която разкри драмата на тези хора пред медиите преди няколко седмици.
Самата тя изиска в персоналните й документи да бъде записано, че принадлежи на ромското, а не на българското малцинство и бе изтрита от изборния лист на българското национално малцинство. Според нея в този момент хората желаят да си върнат идентичността, само че се опасяват.
Несменяемият кмет на Босилеград, Владимир Захариев, който тероризира личното си население, твърди, че никой не заплашва хората и те могат да се самоопределят по този начин както желаят. На последните избори 5-6 души се писаха като ескимоси. Ето, те могат да бъдат и ескимоси, сподели още Захариев.
На локалните избори през 2015 година представителите на Сръбската прогресивна партия /СПП/ на президента Александър Вучич при обиколката си в Лалош твърдеше, че " Захариев злоупотребява с тези небогати хора и ги е карал да се пишат сърби, роми или българи според от потребността ". СПП бе най-голямата съпротива на Захариев в Босилеград досега на тяхното помиряване, се споделя в края на репортажа.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ