Как президентът Радев окончателно се самозабрави
В ненавистта си към ръководството президентът Радев плаши с апокалиптични видения и подправени изказвания за проектобюджета. Но по-големият проблем е, че дефинитивно се е самозабравил до каква степен се простират неговите пълномощия, пише „ Дойче Веле “.
Президентът Радев заплаши, че може да наложи несъгласие върху държавния бюджет за следващата година, в случай че Народното събрание „ не озапти министъра на финансите “. Вживял се в ролята на наставник на държавното управление, генералът се е развикал като старшина пред артелното.
Неверни изказвания и клевети
В ненавистта си към ръководството президентът е подготвен да се аргументира и с погрешни изказвания и клевети, каквито са двете му съответни учредения да шамароса плана за бюджет. Едното е, че се готвела ликвидация на земи от държавния аграрен фонд, каквато не попада в оферти на Народното събрание план за бюджет. Президентът явно е просрочен да се намеси в разногласието, протекъл сред земеделското и финансовото министерство по тематиката, като разгласи, че надали не ще се стигне до срив на националната и продоволствената сигурност, в случай че бъде продадена една пета от този фонд, каквито са били първичните планове, съгласно изявления в медиите. Става дума за земи, които и в този момент се употребяват за предоставяне под дълготрайна аренда и за обезщетяване на жители, само че по този начин или другояче и тази една пета от тях е отпаднала като вид за директна продажба.
Също толкоз апокалиптични съгласно Радев са и проблемите пред „ Булгартрансгаз “ поради парите, които държавното сдружение би трябвало да получи от увеличената такса за транспорт на съветски газ през България. Президентът артелчик не проумява, че казусът с „ тенекиите със сирене “ в „ Булгартрансгаз “ е единствено счетоводен – че на сметката на държавното сдружение са били записани предстоящите спомагателни стотици милиони от нарасналата такса, които се превръщаха в пасив, до момента в който не бъдат събрани. А те не могат да бъдат събрани, в случай че „ Газпром “ непринудено не ги заплати. Но той не желае – и могат да ги събират единствено митниците, което пък може да стане вероятно след готвените законови ремонти, с които съветският газов колос да стане данъчно задължено лице у нас.
Но даже и тези пари да останат единствено на хартия, те не са никакъв недостиг и „ Булгартрансгаз “ няма да бъде фалиран, както подправено предизвестява Радев. Тази клевета е опакована и в целофана на президентската угриженост от „ дискредитиране пред нашите европейски сътрудници “. А в действителност още с гневните си изявления против нарастването на таксата Радев за следващ път се съобщи като корав бранител на съветския газов интерес. Накрая ситуацията е напълно неуместно, в жанр „ за какво си с шапка, за какво си без шапка “: не искайте по-висока такса за газа, но къде са парите от по-високата такса? Логиката му е желязна – остарялата такса е окей, само че в случай че надбавката не е платена и де факто си остава остарялата, е смут.
Узурпация на власт и бойкот на кабинета
По-големият проблем обаче е самозабравата до каква степен се простират пълномощията и отговорностите на президента. Самият Радев призна, че президент до момента не е налагал несъгласие върху държавния бюджет и с позата на военачалник съобщи, че може той да е първият – вместо да се опита да си отговори, за какво предшествениците му не са го правили. А то е, тъй като президентът няма работа в Светая Светих на изпълнителната власт, излъчена от парламентарно болшинство – каквато е законът за бюджета. Чрез него държавното управление и парламентарното болшинство дефинират политиките си и носят цялостната отговорност за тях.
Президентът нито има компетенциите, нито отговорността за съставянето и осъществяването на бюджета на България. Радев нито е обещавал размер на налози, нарастване на заплати и пенсии, финансови вложения и бюджетен недостиг, когато е бил избиран, нито има опция да извършва сходни обещания, даже и да ги съобщи.
Всяка негова интервенция в съставянето и приемането на държавния бюджет е узурпация на власт и бойкот на работата на изпълнителната власт. Особено в случай че той върне целия закон и обрече страната да влезе в новата година без бюджет, до момента в който ветото му не бъде отхвърлено. А отчасти несъгласие надали може да наложи по двата „ казуса “, които огласи – заради липса на текстове, които да нападна.
Стопяване на рейтинг и въздействие до края на мандата
Остава най-после въпросът, какъв брой още президентът може да дълбае дъното. Отговорът е явен: до момента в който генералът без войска не си откри войска, или, в случай че единствено за церемониал е пръв на коня – до момента в който висшото командване не му заповяда друго. До края на мандата му остават цели 3 години. Но в случай че с измененията в Конституцията идния месец бъде отнето главното му оръжие – служебното държавно управление, и смяната устои на офанзива пред Конституционния съд, остатъкът от мандата на Румен Радев може да мине в трудно бърборене и стабилно размразяване на рейтинг и политическо въздействие. Или в подготовка за личен партиен план, въпреки историята до момента да демонстрира, че никой някогашен президент у нас, който е опитал, не е съумял с подобен.
24chasa.bg
