В него се посочва, че рискът идва както от прекомерно

В него се показва, че рискът идва както от прекалено оптимистичната оценка за събираемост на налозите, по този начин и от обстоятелството, че тя е направена върху несъответстващи допускания за структурата на Брутният вътрешен продукт.

 

Въпреки че прогнозата на Фискалния съвет е близка до тази на Министерство на финансите, специалистите предизвестяват, че съществуват обилни опасности за по-висока инфлация поради растежа на разходната част и натиска върху пазара на труда. Според него заложеното раздуване на обществения бранш до 45,8% от Брутният вътрешен продукт – надалеч над консенсусната граница от 40%, е изцяло нерационално. Това измества частния бранш, забавя растежа, лимитира възобновяване при бъдещи рецесии и подкопава дълготрайната финансова непоклатимост.

 

Една от главните рекомендации на Съвета е премахването на автоматизираните индексации на заплатите в обособени браншове. Според него те генерират трайни разходни натоварвания, утежняват бюджетния баланс, блокират опцията за промени и подтикват неефективни разноски.

 

Не на последно място, Фискалният съвет предизвестява, че държавният дълг пораства с тревожни темпове – от 29% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година до 37% през 2026 година Разходите за лихви също се повишават внезапно – в случай че през 2024 година те са били 0,5 милиарда евро, то упованията са до 2028 година да доближат до 1,7 милиарда

 

При това движение България рискува да загуби статута си на страна с невисок фискален риск и да се сблъска с по-скъпо финансиране на интернационалните пазари, предизвестяват още от институцията.