АНА-МПА: Адмирал Джузепе Каво Драгоне: Гърция вече се превръща в един от стратегическите логистични центрове на НАТО
В навечерието на срещата на върха на НАТО в Анкара ръководителят на Военния комитет на НАТО (CMC) – най-висшия боен орган на Алианса – Джузепе Каво Драгоне съобщи в изявление за АНА-МПА с Мария Арони, че НАТО е изправена пред основни военни провокации в миг на невиждани промени в световната среда на сигурност, заяви за Българска телеграфна агенция гръцката новинарска организация.
Той акцентира ролята на Гърция в груповата защита, като означи, че страната е измежду първите страни членки, които към този момент извършват новата цел на НАТО за разноски за защита в размер на 5% от Брутният вътрешен продукт.
Каво Драгоне също по този начин съобщи, че Гърция се трансформира в един от „ стратегическите центрове “ на Алианса за логистична поддръжка, на фона на напъните за подсилване на оперативната подготвеност на НАТО и поддържане на военната ѝ позиция във всички страни членки.
Следва цялостният текст на изявлението:
Въпрос 1 . Срещата на върха в Анкара се организира в миг на съществени геополитически и военни провокации за Алианса. Предвид продължаващата война в Украйна, напрежението в Близкия изток и възходящата световна неустановеност, какви съгласно Вас са главните военни цели на срещата на върха? От Ваша позиция като ръководител на Военния комитет на НАТО, какви резултати бихте счели за основни за укрепването на възпиращата мощ и защитата на НАТО?
Отговор : Без подозрение тази среща на върха се организира в сложен миг. Войната в Украйна продължава, Близкият изток остава неустойчив, в това число и заради неотдавнашния спор, в който е замесен Иран, а общата обстановка с сигурността е по-малко предсказуема, в сравнение с преди. За НАТО, само че и за 32-мата началници на защитата, които съставлявам, трите военни целта са ясни.
Първо, би трябвало да потвърдим по какъв начин задължението от Хага за 5% трансформира обещанията в действителни качества: не документи, не заявления, а ресурси от муниции, противовъздушна защита, логистика. Това са главните детайли, които ни разрешават да водиме война и да поддържаме бойните дейности във времето. Второ, оперативната съгласуемост, а това значи отбранителна индустрия, която доставя в нужния мащаб и с нужната експедитивност всички тези стандартизирани военни средства, от които се нуждаем за надеждно въздържане. Ако тридесет и две страни влагат повече средства, само че тяхното съоръжение и сили не могат да работят взаимно, тези старания не се трансформират в действителна мощ. Трето, Украйна. Нашата военна поддръжка би трябвало да продължи без спиране, тъй като една мощна Украйна способства директно за сигурността на целия Алианс.
Успехът на срещата на върха в Анкара значи, че съдружниците ще си тръгнат с съответни резултати, които надвишават политическите заявления. Сдържането се гради със стомана, хора и бойна подготвеност.
Въпрос 2 . Гърция от дълго време е измежду страните с най-високи разноски за защита в НАТО и е измежду първите съдружници, които извършиха новата цел на Алианса за разноските. От военна позиция какво значи това за НАТО? Как качествата на Гърция и бъдещите ѝ вложения в защитата способстват за груповата защита на НАТО, изключително по югоизточния ѝ фланг?
Отговор : Гърция от доста години влага съществено в защитата. Географското ѝ състояние не разрешава различен метод. Действително, Гърция е измежду първите съдружници, които извършиха новата цел на НАТО за разноските за защита. Това не е просто хвалба, а самопризнание за дългогодишните и поредни вложения на Гърция в защитата си.
От военна позиция тези вложения обезпечават на Алианса действителни качества в един значим район: въздушна мощност, военноморско наличие в Източното Средиземноморие и сили, които са фактически оперативни, а освен добре финансирани на хартия. Географското състояние на Гърция, на кръстопътя на райони, белязани от неустойчивост – Източното Средиземноморие, Близкия изток и Северна Африка – ѝ придава изключително стратегическо значение за Алианса. Един мощен и оперативно кадърен съдружник в този район укрепва цялостното възпиращо влияние и защитата на НАТО.
Тъй като вложенията на Гърция в защитата не престават да нарастват, бихме желали да забележим по-нататъшен прогрес в региона на интегрираната противовъздушна и противоракетна защита, модернизацията на военноморските сили и по-тясното оперативно съдействие със прилежащите съдружници. По този метод националните вложения се трансформират в групово възпиращо средство.
Въпрос 3 . Освен вложенията в защитата, Гърция придобива все по-голямо значение и за военната подвижност и логистиката на НАТО. Каква роля виждате за Гърция в по-широката логистична мрежа на Алианса?
Отговор : На тази тематика не се обръща задоволително внимание, само че тя е извънредно настояща. Съвременното въздържане зависи освен от самолети, кораби и бригади, само че и от способността за бързо пренасяне на гориво, муниции и войски, когато това е належащо. Гърция има обилни преимущества в това отношение: пристанища, пътни и железопътни връзки, както и директен достъп от Средиземно море към Балканите и района на Черно море.
Смятам, че Гърция към този момент се трансформира в един от стратегическите логистични центрове на Алианса и това развиване би трябвало да продължи.
По-разнообразната и устойчива логистична мрежа към този момент е от значително значение, а не просто потребна, за способността ни да укрепваме и поддържаме нашите сили.
Въпрос 4 . Изглежда, че Съединените щати преоценяват стратегическите си цели, като в това време остават изцяло ангажирани с НАТО и европейската сигурност. От военна позиция, по какъв начин тази изменяща се позиция на Съединени американски щати въздейства върху планирането и целите на НАТО? Налага ли това на Алианса да приспособява разположението на силите си, оперативното си обмисляне или районния си фокус?
Отговор : Бих отхвърлил концепцията, че Съединените щати се отдръпват. Това, което виждаме, е, че Съединените щати остават изцяло ангажирани с член 5 и с този Алианс, като в същото време се оправят с отговорности, които са с същински световен обсег. Това е естествена действителност за всяка огромна мощ, а не нещо ново.
В същото време би трябвало да бъдем реалисти: последните промени в разположението на силите на Съединени американски щати са действителни. Настъпиха промени като преразполагането на бронирана бригада от Европа и преразглеждане на наличието на войски. Въпреки това, както ясно съобщи нашият Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR): тези промени не засягат изпълнимостта на нашите районни проекти. А нашите отбранителни проекти остават годни и надеждни.
Ясно е какво значи това за нашето обмисляне: европейските съдружници и Канада би трябвало да поемат по-голям и по-справедлив дял от груповото въздържане, и тъкмо това е задачата на уговорката от Хага: създаване на същински качества, вместо да разчитаме безпределно на американските средства за поддръжка. И това не понижава равнището на упоритостите на НАТО. Става дума за по-балансирано систематизиране на отговорността, което в последна сметка укрепва устойчивостта на Алианса. Сега нашата работа се концентрира върху превъзмогването на съответни пропуски като стратегическите средства, противовъздушната защита и логистиката, където Европа обичайно разчиташе на Съединените щати. Това е здравословно и належащо развиване. Алианс, в който всеки член способства с действителни качества, е по-силен Алианс.
Въпрос 5 . Войната в Украйна сподели какъв брой бързо се трансформира характерът на военните дейности. От дронове и самостоятелни системи до изкуствен интелект, кибервъзможности и галактическо пространство – новите технологии преобразуват бойното поле. Организирана ли е НАТО по този начин, че да се приспособява към тези софтуерни промени, или Алиансът ще се нуждае от нови структури, по-бързи процеси на взимане на решения и може би еволюция в стратегическото си мислене?
Отговор : Украйна ни научи на доста неща в тези в действителност сложни времена. Видяхме по какъв начин характерът на войната се трансформира бързо: евтини дронове, които побеждават скъпи системи; ориентиране на ударите благодарение на неестествен интелект; киберпространството и космосът, които се трансфораха в противоречиви области още от първия ден на спора, да не приказваме за разтърсванията в когнитивното и осведомителното измерение.
Така че въпросът дали НАТО може да поддържа темпото не е научен. Той е наложителен. И ще бъда напълно прям: нашите обичайни структури бяха основани за по-бавна среда – или, да речем, за мирни условия – характеризиращи се с дълги цикли на възлагане на поръчки и деликатни съвещания. Тези привички към момента имат стойност, само че не би трябвало да ни излагат на риск! Нуждаем се от по-бързо взимане на решения, по-бързо даване на нови технологии на командирите и теория, която се развива със скоростта на бойното поле.
Това е обвързвано с една идея, която постоянно употребявам: НАТО би трябвало да стане „ антикрехка “ – освен устойчива, само че и способна да излезе по-силна от разтърсванията, а не просто да ги преживее. Постигаме действителен прогрес в региона на нововъведенията, шерването на данни, както и във връзка с качествата за потребление на дронове и противопоставяне на дронове. Но няма да настоявам, че сега се движим толкоз бързо, колкото изисква опасността. Това е честният отговор и точно по тази причина (срещата в) Анкара е в действителност значима.
(Това е вест от деня в Гърция, определена от организация АНА-МПА за издание от Българска телеграфна агенция според съглашението за продан на информация и професионално съдействие, което планува всеки ден националните осведомителни организации на България и Гърция да си разменят непосредствено определена от другата организация вест на деня от съответната страна, а другата организация да я разгласява на своя интернет уебсайт с категорично изтъкване и цитиране на колегата й като източник.)
Той акцентира ролята на Гърция в груповата защита, като означи, че страната е измежду първите страни членки, които към този момент извършват новата цел на НАТО за разноски за защита в размер на 5% от Брутният вътрешен продукт.
Каво Драгоне също по този начин съобщи, че Гърция се трансформира в един от „ стратегическите центрове “ на Алианса за логистична поддръжка, на фона на напъните за подсилване на оперативната подготвеност на НАТО и поддържане на военната ѝ позиция във всички страни членки.
Следва цялостният текст на изявлението:
Въпрос 1 . Срещата на върха в Анкара се организира в миг на съществени геополитически и военни провокации за Алианса. Предвид продължаващата война в Украйна, напрежението в Близкия изток и възходящата световна неустановеност, какви съгласно Вас са главните военни цели на срещата на върха? От Ваша позиция като ръководител на Военния комитет на НАТО, какви резултати бихте счели за основни за укрепването на възпиращата мощ и защитата на НАТО?
Отговор : Без подозрение тази среща на върха се организира в сложен миг. Войната в Украйна продължава, Близкият изток остава неустойчив, в това число и заради неотдавнашния спор, в който е замесен Иран, а общата обстановка с сигурността е по-малко предсказуема, в сравнение с преди. За НАТО, само че и за 32-мата началници на защитата, които съставлявам, трите военни целта са ясни.
Първо, би трябвало да потвърдим по какъв начин задължението от Хага за 5% трансформира обещанията в действителни качества: не документи, не заявления, а ресурси от муниции, противовъздушна защита, логистика. Това са главните детайли, които ни разрешават да водиме война и да поддържаме бойните дейности във времето. Второ, оперативната съгласуемост, а това значи отбранителна индустрия, която доставя в нужния мащаб и с нужната експедитивност всички тези стандартизирани военни средства, от които се нуждаем за надеждно въздържане. Ако тридесет и две страни влагат повече средства, само че тяхното съоръжение и сили не могат да работят взаимно, тези старания не се трансформират в действителна мощ. Трето, Украйна. Нашата военна поддръжка би трябвало да продължи без спиране, тъй като една мощна Украйна способства директно за сигурността на целия Алианс.
Успехът на срещата на върха в Анкара значи, че съдружниците ще си тръгнат с съответни резултати, които надвишават политическите заявления. Сдържането се гради със стомана, хора и бойна подготвеност.
Въпрос 2 . Гърция от дълго време е измежду страните с най-високи разноски за защита в НАТО и е измежду първите съдружници, които извършиха новата цел на Алианса за разноските. От военна позиция какво значи това за НАТО? Как качествата на Гърция и бъдещите ѝ вложения в защитата способстват за груповата защита на НАТО, изключително по югоизточния ѝ фланг?
Отговор : Гърция от доста години влага съществено в защитата. Географското ѝ състояние не разрешава различен метод. Действително, Гърция е измежду първите съдружници, които извършиха новата цел на НАТО за разноските за защита. Това не е просто хвалба, а самопризнание за дългогодишните и поредни вложения на Гърция в защитата си.
От военна позиция тези вложения обезпечават на Алианса действителни качества в един значим район: въздушна мощност, военноморско наличие в Източното Средиземноморие и сили, които са фактически оперативни, а освен добре финансирани на хартия. Географското състояние на Гърция, на кръстопътя на райони, белязани от неустойчивост – Източното Средиземноморие, Близкия изток и Северна Африка – ѝ придава изключително стратегическо значение за Алианса. Един мощен и оперативно кадърен съдружник в този район укрепва цялостното възпиращо влияние и защитата на НАТО.
Тъй като вложенията на Гърция в защитата не престават да нарастват, бихме желали да забележим по-нататъшен прогрес в региона на интегрираната противовъздушна и противоракетна защита, модернизацията на военноморските сили и по-тясното оперативно съдействие със прилежащите съдружници. По този метод националните вложения се трансформират в групово възпиращо средство.
Въпрос 3 . Освен вложенията в защитата, Гърция придобива все по-голямо значение и за военната подвижност и логистиката на НАТО. Каква роля виждате за Гърция в по-широката логистична мрежа на Алианса?
Отговор : На тази тематика не се обръща задоволително внимание, само че тя е извънредно настояща. Съвременното въздържане зависи освен от самолети, кораби и бригади, само че и от способността за бързо пренасяне на гориво, муниции и войски, когато това е належащо. Гърция има обилни преимущества в това отношение: пристанища, пътни и железопътни връзки, както и директен достъп от Средиземно море към Балканите и района на Черно море.
Смятам, че Гърция към този момент се трансформира в един от стратегическите логистични центрове на Алианса и това развиване би трябвало да продължи.
По-разнообразната и устойчива логистична мрежа към този момент е от значително значение, а не просто потребна, за способността ни да укрепваме и поддържаме нашите сили.
Въпрос 4 . Изглежда, че Съединените щати преоценяват стратегическите си цели, като в това време остават изцяло ангажирани с НАТО и европейската сигурност. От военна позиция, по какъв начин тази изменяща се позиция на Съединени американски щати въздейства върху планирането и целите на НАТО? Налага ли това на Алианса да приспособява разположението на силите си, оперативното си обмисляне или районния си фокус?
Отговор : Бих отхвърлил концепцията, че Съединените щати се отдръпват. Това, което виждаме, е, че Съединените щати остават изцяло ангажирани с член 5 и с този Алианс, като в същото време се оправят с отговорности, които са с същински световен обсег. Това е естествена действителност за всяка огромна мощ, а не нещо ново.
В същото време би трябвало да бъдем реалисти: последните промени в разположението на силите на Съединени американски щати са действителни. Настъпиха промени като преразполагането на бронирана бригада от Европа и преразглеждане на наличието на войски. Въпреки това, както ясно съобщи нашият Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR): тези промени не засягат изпълнимостта на нашите районни проекти. А нашите отбранителни проекти остават годни и надеждни.
Ясно е какво значи това за нашето обмисляне: европейските съдружници и Канада би трябвало да поемат по-голям и по-справедлив дял от груповото въздържане, и тъкмо това е задачата на уговорката от Хага: създаване на същински качества, вместо да разчитаме безпределно на американските средства за поддръжка. И това не понижава равнището на упоритостите на НАТО. Става дума за по-балансирано систематизиране на отговорността, което в последна сметка укрепва устойчивостта на Алианса. Сега нашата работа се концентрира върху превъзмогването на съответни пропуски като стратегическите средства, противовъздушната защита и логистиката, където Европа обичайно разчиташе на Съединените щати. Това е здравословно и належащо развиване. Алианс, в който всеки член способства с действителни качества, е по-силен Алианс.
Въпрос 5 . Войната в Украйна сподели какъв брой бързо се трансформира характерът на военните дейности. От дронове и самостоятелни системи до изкуствен интелект, кибервъзможности и галактическо пространство – новите технологии преобразуват бойното поле. Организирана ли е НАТО по този начин, че да се приспособява към тези софтуерни промени, или Алиансът ще се нуждае от нови структури, по-бързи процеси на взимане на решения и може би еволюция в стратегическото си мислене?
Отговор : Украйна ни научи на доста неща в тези в действителност сложни времена. Видяхме по какъв начин характерът на войната се трансформира бързо: евтини дронове, които побеждават скъпи системи; ориентиране на ударите благодарение на неестествен интелект; киберпространството и космосът, които се трансфораха в противоречиви области още от първия ден на спора, да не приказваме за разтърсванията в когнитивното и осведомителното измерение.
Така че въпросът дали НАТО може да поддържа темпото не е научен. Той е наложителен. И ще бъда напълно прям: нашите обичайни структури бяха основани за по-бавна среда – или, да речем, за мирни условия – характеризиращи се с дълги цикли на възлагане на поръчки и деликатни съвещания. Тези привички към момента имат стойност, само че не би трябвало да ни излагат на риск! Нуждаем се от по-бързо взимане на решения, по-бързо даване на нови технологии на командирите и теория, която се развива със скоростта на бойното поле.
Това е обвързвано с една идея, която постоянно употребявам: НАТО би трябвало да стане „ антикрехка “ – освен устойчива, само че и способна да излезе по-силна от разтърсванията, а не просто да ги преживее. Постигаме действителен прогрес в региона на нововъведенията, шерването на данни, както и във връзка с качествата за потребление на дронове и противопоставяне на дронове. Но няма да настоявам, че сега се движим толкоз бързо, колкото изисква опасността. Това е честният отговор и точно по тази причина (срещата в) Анкара е в действителност значима.
(Това е вест от деня в Гърция, определена от организация АНА-МПА за издание от Българска телеграфна агенция според съглашението за продан на информация и професионално съдействие, което планува всеки ден националните осведомителни организации на България и Гърция да си разменят непосредствено определена от другата организация вест на деня от съответната страна, а другата организация да я разгласява на своя интернет уебсайт с категорично изтъкване и цитиране на колегата й като източник.)
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ