Щефан Мерзебургер: Берлинале остава верен на историческата си роля
В неделя в Берлин приключва тазгодишното издание на кинофестивала Берлинале - единият от трите огромни форума за филмовата промишленост. Известен със своите политически послания, фестивалът и тази година даде мотив за спорни мнения.
Създаден през 1951 година, Берлинале постоянно ще се помни като мост сред Изтока и Запада. Разделеният Берлин в годините на Студената война бе натурален хазаин на културно събитие от международна големина. Днес фестивалът резервира своя образ и постоянно е подложен на критика, че правилен на етикета „ най-политическият филмфест “ демонстрира заглавия, които не са наложително и стойностни художествени творби. Така рецензията си изяснява обстоятелството, че филмът за клането на норвежкия остров Ютьоя въобще е стигнал до необятния екран. Заглавието раздели публиката в Берлин поради метода на снимане - единствено и извънредно в непосредствен проект, от позиция на жертвите.
Със мощен политически привкус е немският филм „ Транзит “ по автобиографичния разказ на Ана Зегерс от 40-те години. Историята е за бежанци, намерили промеждутъчен заслон в Марсилия на път за Мексико - режисьорът споделя историята от времето на Третия райх в настоящо време.
Щефан Мерзебургер е публицист в публичната немска телевизия ЦДФ и дълготраен сътрудник в Париж и Виена, изкушен както от политиката, по този начин и от киноизкуството. Тази година Берлинале сподели няколко кино лентата от Източна Европа, които несъмнено носят политически заряд, изясни той за предаването " Събота 150 ":
Филм от Полша да вземем за пример споделя за село в дълбоката полска провинция, където при построяването на гигантска скулптура на Иисус Христос, по-голяма даже от тази в Рио Де Жанейро, умира един от служащите и се трансформира в страдалец. Тази история може да се интерпретира и политически. Поляците са издигнали в фетиш жертвите от Смоленск, които в съзнанието на полските ръководещи са мъченици. А в действителност филмът споделя доста повече за силата на католицизма в Полша. Но политика може да се види освен във филмите от Източна Европа. Берлинале продължава да играе ролята на мост от и към Източна Европа.
Не бих споделил, че се прави политика, по-скоро фестивалът желае да остане правилен на историческата си роля, добита през годините, счита Мерзебургер:
Берлинале започва през 50-те години, когато за първи път в Берлин идват холивудски звезди. Тогава тази звездна популярност става забележима и в комунистическите страни. След построяването на стената Берлин остава дълги години разграничен, което се отразява и на програмата на фестивала. Едва през 70-те години на екран в Западен Берлин се появяват първите филми от към този момент някогашната Германска демократична република. В този интервал стартира и стоплянето в връзките сред Изтока и Запада. В годините постоянно е имало политически рецесии, които са намирали отражението си във филмовото изкуство, тъй че Берлинале просто е фестивал, останал правилен на традицията си да демонстрира тези ленти.
Публиката чака Берлинале да е фестивал с политически привкус, споделя още Щефан Мерзебургер:
Дилемата, доколкото я има, е дали изборът на филми се прави единствено и само възоснова на това дали лентата носи политическо обръщение, или има и художествена стойност. Да не забравяме, че Берлинале въпреки всичко е конгрес и за писмено кино. Но през годините в Берлин са показвани и филми, които фактически не дават отговор наложително на художествените критерии, които допуска фестивал от тази големина.
Още за финала на фестивала и неговите послания слушайте в звуковия файл.
Създаден през 1951 година, Берлинале постоянно ще се помни като мост сред Изтока и Запада. Разделеният Берлин в годините на Студената война бе натурален хазаин на културно събитие от международна големина. Днес фестивалът резервира своя образ и постоянно е подложен на критика, че правилен на етикета „ най-политическият филмфест “ демонстрира заглавия, които не са наложително и стойностни художествени творби. Така рецензията си изяснява обстоятелството, че филмът за клането на норвежкия остров Ютьоя въобще е стигнал до необятния екран. Заглавието раздели публиката в Берлин поради метода на снимане - единствено и извънредно в непосредствен проект, от позиция на жертвите.
Със мощен политически привкус е немският филм „ Транзит “ по автобиографичния разказ на Ана Зегерс от 40-те години. Историята е за бежанци, намерили промеждутъчен заслон в Марсилия на път за Мексико - режисьорът споделя историята от времето на Третия райх в настоящо време.
Щефан Мерзебургер е публицист в публичната немска телевизия ЦДФ и дълготраен сътрудник в Париж и Виена, изкушен както от политиката, по този начин и от киноизкуството. Тази година Берлинале сподели няколко кино лентата от Източна Европа, които несъмнено носят политически заряд, изясни той за предаването " Събота 150 ":
Филм от Полша да вземем за пример споделя за село в дълбоката полска провинция, където при построяването на гигантска скулптура на Иисус Христос, по-голяма даже от тази в Рио Де Жанейро, умира един от служащите и се трансформира в страдалец. Тази история може да се интерпретира и политически. Поляците са издигнали в фетиш жертвите от Смоленск, които в съзнанието на полските ръководещи са мъченици. А в действителност филмът споделя доста повече за силата на католицизма в Полша. Но политика може да се види освен във филмите от Източна Европа. Берлинале продължава да играе ролята на мост от и към Източна Европа.
Не бих споделил, че се прави политика, по-скоро фестивалът желае да остане правилен на историческата си роля, добита през годините, счита Мерзебургер:
Берлинале започва през 50-те години, когато за първи път в Берлин идват холивудски звезди. Тогава тази звездна популярност става забележима и в комунистическите страни. След построяването на стената Берлин остава дълги години разграничен, което се отразява и на програмата на фестивала. Едва през 70-те години на екран в Западен Берлин се появяват първите филми от към този момент някогашната Германска демократична република. В този интервал стартира и стоплянето в връзките сред Изтока и Запада. В годините постоянно е имало политически рецесии, които са намирали отражението си във филмовото изкуство, тъй че Берлинале просто е фестивал, останал правилен на традицията си да демонстрира тези ленти.
Публиката чака Берлинале да е фестивал с политически привкус, споделя още Щефан Мерзебургер:
Дилемата, доколкото я има, е дали изборът на филми се прави единствено и само възоснова на това дали лентата носи политическо обръщение, или има и художествена стойност. Да не забравяме, че Берлинале въпреки всичко е конгрес и за писмено кино. Но през годините в Берлин са показвани и филми, които фактически не дават отговор наложително на художествените критерии, които допуска фестивал от тази големина.
Още за финала на фестивала и неговите послания слушайте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ