В Неделя на прошката най-напред молим за опрощение онези, които

В Неделя на прошката на първо време молим за помилван тези, които в действителност сме наранили. Но съгласно традицията, желаеме амнистия от всички. Тази традиция, с изключение на светлата християнска концепция обаче, е наситена с доста по-дълбок психически смисъл, върху който си коства да се замислим.

(The Return of the Prodigal Son, Rembrandt, between 1626 and 1669)

♥ Обикновено търсим амнистия за това, че сме обидили някого:

~ тъй като постоянно бързаме да се изкажем, вместо на първо време да изслушаме;

~ тъй като се гордеем с триумфите си, само че не ни е по силите да се порадваме на щастието и триумфите на другите;

~ тъй като бързаме да подлагаме на критика грешките и не ни доближават толерантност и деликатност;

~ тъй като желаеме да бъдем разбрани незабавно, само че ние самите не се отнасяме по този начин с останалите;

~ тъй като елементарно прощаваме на себе си и многото, само че не подминаваме и най-малките провинения на хората към нас;

~ тъй като желаеме да променяме останалите, само че единствено не и себе си;

~ за това, че не знаем какво да вършим със себе си, не знаем кои сме, само че пожелаваме другите безусловно да знаят…

Източник: Фитнес для мозга
Картина: The Return of the Prodigal Son, Rembrandt, between 1626 and 1669, commons.wikimedia.org