На този ден е завършена Берлинската стена, за да пази германците от ГДР да не бягат на Запад
В неделя Берлин и покрайнините му означават 62-ата годишнина от построяването на Берлинската стена, като отдадат респект към всички жертви на някогашния източногермански граничен режим.
На няколко събития по продължение на някогашната граница, която физически раздели града на Изток и Запад на 13 август 1961 година, представители на немската политика и общество си спомнят за хората, които са починали или са били убити, до момента в който са се опитвали да избягат от твърдия комунистически режим на Източна Германия, написа ДПА, съобщи Българска телеграфна агенция.
Годишнината ще означи и по какъв начин траялото десетилетия състояние, което раздели фамилиите и мощно ограничи свободата.
Наред с плануваната мемориална работа в Берлинския параклис на помиряването, Берлин отдава респект към 18-годишния Петер Фехтер, който беше убит от източногерманските граничари и оцапан с кръв до стената през август 1962 година, една година след построяването й. Тогава голям брой германци се бяха събрали от западната страна на стената, само че не можаха да оказват помощ на Фехтер, тъй като той беше паднал от източногерманската страна и защитата там не му оказа помощ.
Междувременно в близкия град Телтов в Бранденбург висши политици в района ще отдадат респект на Петер Медлер и Карл-Хайнц Кубе, които бяха убити надлежно през 1963 година и 1966 година при опит за бягство.
Стената е издигната най-много, с цел да спре изселването на източногерманци на запад, защото приключването на работна ръка забавя стопанската система. Лидерите на Източна Германия обосноваха решението си с това, че стената пази нейните жители от капитализма. Тя беше дълга почти 155 километра и разделяше цели общности за повече от 28 години.
Според " Berlin Wall Foundation " минимум 140 души са били убити на стената, до момента в който са се опитвали да избягат от Източна Германия.
При фрапантен поврат стената пада на 9 ноември 1989 година и Германия в последна сметка се сплотява още веднъж.
След Втората международна война Берлин е поделен сред страните победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на 4 окупационни зони. Източната зона, следена от руските войски, след това става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е реализиран надлежно от окупационните управляващи на Съединени американски щати, Англия и Франция.
Отсъствието на физическа граница сред зоните довежда до спор и всеобщо прекосяване на експерти и жители от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г., в интервал на интензивно опълчване и изостряне на връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, стартира строителството на стената. Заповедта за нейното създаване е подписана от Валтер Улбрихт. Фактически това е нарушаване на следвоенното съглашение на страните победителки, според което Англия, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права по отношение на ръководството на целия Берлин.
Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно издигнатата стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със объл връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това над 5 хиляди души съумяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са: всеобщото бягство по тунел, дълъг 149 метра; полет с делтаплан, пробождане сред прозорците на 2 прилежащи жилището.
Падане на Берлинската стена
На 23 август 1989 г. Унгария отменя рестриктивните мерки на границата си с Австрия и огромен брой бежанци от Германска демократична република се възползват от това. През септември водачът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява анулацията на рестриктивните мерки за излизане от Германската демократична република. Голямо голям брой от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от поданството.
Към днешна дата са се запазили единствено няколко секции от стената в региона на Потсдамер Плац, недалече от река Шпрее (East Side Gallery) и на Бернауер Щрасе.
Културен аспект
Ако от „ източната “ страна на Берлинската стена до самия край тя остава недъгав знак на отчуждението, то на Запад стената се трансформира в място за творчество на доста художници както експерти, по този начин и дилетанти. През 1989 г. Берлинската стена се трансформира в километрова „ галерия “ на графити, включително и доста от тях с висока художествена стойност.
След разрушаването на Стената фрагменти от нея бързо се трансформират в обект на търговия. Много от късовете от Берлинската стена са купени в Съединени американски щати, да вземем за пример в корпорацията „ Майкрософт “, в щабквартирата на ЦРУ и други. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма
На няколко събития по продължение на някогашната граница, която физически раздели града на Изток и Запад на 13 август 1961 година, представители на немската политика и общество си спомнят за хората, които са починали или са били убити, до момента в който са се опитвали да избягат от твърдия комунистически режим на Източна Германия, написа ДПА, съобщи Българска телеграфна агенция.
Годишнината ще означи и по какъв начин траялото десетилетия състояние, което раздели фамилиите и мощно ограничи свободата.
Наред с плануваната мемориална работа в Берлинския параклис на помиряването, Берлин отдава респект към 18-годишния Петер Фехтер, който беше убит от източногерманските граничари и оцапан с кръв до стената през август 1962 година, една година след построяването й. Тогава голям брой германци се бяха събрали от западната страна на стената, само че не можаха да оказват помощ на Фехтер, тъй като той беше паднал от източногерманската страна и защитата там не му оказа помощ.
Междувременно в близкия град Телтов в Бранденбург висши политици в района ще отдадат респект на Петер Медлер и Карл-Хайнц Кубе, които бяха убити надлежно през 1963 година и 1966 година при опит за бягство.
Стената е издигната най-много, с цел да спре изселването на източногерманци на запад, защото приключването на работна ръка забавя стопанската система. Лидерите на Източна Германия обосноваха решението си с това, че стената пази нейните жители от капитализма. Тя беше дълга почти 155 километра и разделяше цели общности за повече от 28 години.
Според " Berlin Wall Foundation " минимум 140 души са били убити на стената, до момента в който са се опитвали да избягат от Източна Германия.
При фрапантен поврат стената пада на 9 ноември 1989 година и Германия в последна сметка се сплотява още веднъж.
След Втората международна война Берлин е поделен сред страните победителки (СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на 4 окупационни зони. Източната зона, следена от руските войски, след това става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е реализиран надлежно от окупационните управляващи на Съединени американски щати, Англия и Франция.
Отсъствието на физическа граница сред зоните довежда до спор и всеобщо прекосяване на експерти и жители от Източен Берлин във ФРГ. На 13 август 1961 г., в интервал на интензивно опълчване и изостряне на връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, стартира строителството на стената. Заповедта за нейното създаване е подписана от Валтер Улбрихт. Фактически това е нарушаване на следвоенното съглашение на страните победителки, според което Англия, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права по отношение на ръководството на целия Берлин.
Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година. Напълно издигнатата стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със объл връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това над 5 хиляди души съумяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са: всеобщото бягство по тунел, дълъг 149 метра; полет с делтаплан, пробождане сред прозорците на 2 прилежащи жилището.
Падане на Берлинската стена
На 23 август 1989 г. Унгария отменя рестриктивните мерки на границата си с Австрия и огромен брой бежанци от Германска демократична република се възползват от това. През септември водачът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява анулацията на рестриктивните мерки за излизане от Германската демократична република. Голямо голям брой от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от поданството.
Към днешна дата са се запазили единствено няколко секции от стената в региона на Потсдамер Плац, недалече от река Шпрее (East Side Gallery) и на Бернауер Щрасе.
Културен аспект
Ако от „ източната “ страна на Берлинската стена до самия край тя остава недъгав знак на отчуждението, то на Запад стената се трансформира в място за творчество на доста художници както експерти, по този начин и дилетанти. През 1989 г. Берлинската стена се трансформира в километрова „ галерия “ на графити, включително и доста от тях с висока художествена стойност.
След разрушаването на Стената фрагменти от нея бързо се трансформират в обект на търговия. Много от късовете от Берлинската стена са купени в Съединени американски щати, да вземем за пример в корпорацията „ Майкрософт “, в щабквартирата на ЦРУ и други. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ