Любовта – основа на средновековната куртоазия
В най-общи линии „ куртоазен “ значи „ велможа “, от френската дума „ курт “ – двор, в смисъл дворцовото обграждане на държател, сеньор или самия крал. С времето думата придобила по-широкото значение на „ любезен “, „ изтънчен “, с елегантни обноски.
През XII-ти век в Западна Европа топлите сезони на годината били запълнени главно с две занимания – войнствени битки и куртоазни празници.
Феодалната работа на сеньора и рицарската героизъм предоставяли обстойно поле за любовно „ служене “ на прелестните дами и за основаване на кодекс на куртоазните връзки, които последователно били насаждани от самите благородни дами и техните най-верни фенове – трубадурите.
Ролята на трубадурите в това отношение била първостепенна. По същия метод, по който в този момент Холивуд задава международните модели в връзките сред мъжете и дамите, по този начин в миналото трубадурите определяли насоката и формата на тези връзки. И когато през днешния ден целуваме ръка на дамите, отваряме им вратите на колата или ги пускаме да влязат преди нас във фоайето на ресторанта, не трябва да забравяме, че всичко това е устойчивото ехтене от едни куртоазни връзки, възпявани и по този метод налагани като модел за държание от артистите по западните крепости и дворци в интервала ХІ-ХІV-ти вв.
„ Ще стана неини васал, неин другар и плебей “ – по този начин възпявал своята прелестна дама Бернар де Вентадорн (1125-1200), трубадур при двореца на Елеонора Аквитанска (1137-1204).
В замъците и дворците на Южна Франция последователно се утвърждавал нов метод на всекидневно държание на аристокрацията, съгласно който животът бил малоценен без песни и танци. Радостта от него безусловно включвала любовни безредици – паники, секрети, терзания, които били възпявани в лирични стихове. Тези стихове възхвалявали полезности, които нямали нищо общо нито със фамилния морал, който Църквата се опитвала да пази, нито с елементарната любовна честност.
Куртоазният поддръжник постоянно избирал за обект на своите въздишки омъжена дама; а когато опитът за съблазняване се намирал отвън замъка или двореца, нормално ставало дума за млада госпожица.
Изкуството на живота в Южна Франция тълкувало действителността по собствен метод. Чрез разпоредбите на куртоазното държание трубадурите идеализирали прелюбодеянието, а по-точно казано, изневярата от страна на омъжената дамата – което държание, естествено, било порицавано от Църквата, както и от цялото общество. Дали е инцидентно, че героините на рицарските романи нормално изневеряват на съпрузите си, да вземем за пример, брачната половинка на самия крал Артур, кралица Гуинивер, както и Изолда, възлюблената на Тристан – това предстои на по-задълбочено и в детайли проучване.
Сюжетът на така наречен „ куртоазни романи “ нормално се повтаря в разнообразни разновидности. Героят постъпва на работа при прелестната дама (съпругата на притежателя на замъка), т.е., става неин васал, и след това прави подвизи в нейна чест. Тайната обич сред двамата също е наложително изискване за куртоазното държание.
Други герои в този сюжет са куриерът сред двамата (това постоянно е прислужничка на дамата), както и злият клюкар (lauzengier), който непрекъснато търси способи да навреди на влюбените. Самите те рядко съумяват да останат сами, изключително, като се има какъв брой доста благородници се тълпят постоянно в замъка на сеньора, брачен партньор на дамата.
„ Радостта “ в куртоазното творчество е положение на възторг, само че е съвсем недостижима. Тя отбелязва най-високата степен на куртоазната обич и в това време представлявал креативно положение, което поражда стихове.
„ Аз съм влюбен, по тази причина пиша кансони (песни) “ – това, в действителност, е непрекъснатото креативно положение на всеки трубадур. Разбира се, тук думата „ креативно “ носи основното натоварване – тъй като не е наложително създателят на стиховете в действителността в действителност да е влюбен, само че в поезията си безусловно би трябвало да е подобен. Всъщност, в случай че създателят, който нормално е и техният лирически воин, не изпитва обич, тогава ще изникне разумния въпрос: а следователно, за какво въобще написа стихове?
Редовно се уреждали поетични надпревари сред трубадури. В Тулуза те били годишни. В град Пюи основната премия за спечелилия в такова съревнование била питомен ловджийски сокол – такава птица в Средновековна Европа коствала цяло благосъстояние.
Ако аристократ в Южна Франция, където бил центърът на куртоазията след ХІ-ти век, не познавал нейните правила, това означавало, че той е неграмотен и малко се разграничава от някой „ вилан “ – разбиране, близо до селяндур. Названието „ вилан “ характеризира цяла обществена класа. Понякога трубадурите влагат в него честен смисъл. Например, една селянка може също да бъде „ куртоазна “ – нищо, че не е аристократка, а „ виланка “. Достатъчно е нейният разум и душа да я издигат до равнището на благородна дама.
Куртоазните, придворните обноски са знак за вътрешна хубост, тъй като посредством нея, както написа Бернар де Вентадорн, се ражда същинската обич, чрез която „ човек придобива достолепие “ и същинското си значение. Също съгласно него: „ Човек без обич не коства нищо “.
Всъщност, това явно важи освен за куртоазното държание и освен през Средновековието.
