Певецът Димитър Аргиров разкри пред в."ДОКТОР" по какъв необикновен начин чакръкчия го отървал от дископатията
В навечерието на своя 50-и рожден ден артистът Димитър Аргиров може да се назова с цялостно право правоприемник и последовател на творчеството на великия си татко – националния артист Илия Аргиров. Кариерата му стартира като вокалист на метъл група „ Епизод ”. После емигрира в Италия и продължава да пее рок и хеви метъл под артистичния псевдоним Дими Аргус. Въпреки че постоянно е пял и национални песни, Димитър Аргиров се насочва изрично към фолклора през 2009 година, като издава албума „ Песните на татко ми ”, а по-късно стимулира Илия Аргиров да влезе в студио на 78-годишна възраст и да запише „ Моите песни ”. През 2016 година Димитър издава втория си независим фолклорен албум „ Песните на нашите деца ”, отдаден на 85 година от рождението на Илия Аргиров. Певецът, композитор и продуцент Димитър Аргиров показа за читателите на в. „ Доктор ” по какъв начин се грижи за своето здраве.
- Г-н Аргиров, по какъв начин се чувствате на 50? Вие сте и млад татко. На какъв брой години са синовете ви?
- Чувствам се доста добре. Ангажиран съм непрекъснато с децата, със фамилията, с музиката. Синовете ми Владимир и Дамян са надлежно на 4 и на 7 година Имам и огромен наследник от първия брак, който е роден 1991 година и живее в Италия.
- Как се грижите за здравето си?
- Напоследък съм се отдал на здравословно хранене, тъй като бях напълнял – стигнах 106 кг. Качването на килограми стартира, когато отхвърлих цигарите през 2007 година Само за няколко месеца качих 10 кг. Разделното хранене ми оказа помощ да отслабна и не преставам да работя по въпроса. Храня се по пет пъти дневно, само че по мъничко и всякога хапвам друг вид храна, да не разбърквам трите съществени групи – въглехидрати, белтъчини и мазнини. Така за към месец, без въобще да недояждам, съумях да смъква пет кг и не преставам да смъквам, с цел да си върна остарялата форма. Това е обвързвано и с физическа интензивност. Ходя два пъти в седмицата на басейн и виждам да се движа повече в всекидневието си. Системата ми за намаляване в действителност работи. Доволен съм. Свикнах да се храня разделно. Усещам по какъв начин самият организъм си го желае. Като видя сандвич – месо и самун, не ме притегля, не ми е вкусно. Ям най-вече зеленчуци и плодове. Месо хапвам най-малко три пъти в седмицата. Намалил съм млечните артикули като се изключи киселото мляко. Вече чувствам какво си желае организмът.
Димитър Аргиров като национален артист
- Боледували ли сте неотдавна?
- Миналата година получих сърдечен припадък, от който ми остана екстрасистолия. Ходих по доста лекари, лежах и в болница за седмица. Правиха ми доста проучвания, дори коронарография, само че не можаха да открият каква е повода. Откакто започнах да се движа повече – да плавам, да вървя и да търча, а също и откогато започнах да се храня разделно, екстрасистолите изчезнаха. От към два месеца нямам безусловно никакви недоволства.
Веднъж седмично си върша кардиограма при персоналния доктор
но това, което беше преди, сега го няма. Може би и психически съм се настроил вярно, тъй като доста от болесттите са свързани с главата.
- Преди това лежали ли сте в болница за сериозен здравословен проблем?
- Не. Най-много да съм боледувал от грип. Лекарства в никакъв случай не съм пил. Затова и сърдечният припадък ми пристигна като гръм от ясно небе. Но несъмнено пристъпът беше обвързван с прекалено ястие. Не си давах сметка за това какво и какъв брой хапвам.
- Откъде си намирате качествена храна?
- Аз съм късметлия, тъй като тъстът и тъщата живеят в малко градче в Северна България – в Гулянци. Имат си градина, отглеждат зеленчуци. Отглеждат и пилета. Винаги купуваме прясно месо от производители. Откакто се прибрах в България, не съм купувал месо от магазин. Винаги имаме домашно отгледани пресни зеленчуци, без да са пръскани с химически препарати. Това също е доста значимо – храната да е чиста от химия. Ако хапна нещо и не е чисто, го чувствам незабавно. Самият организъм ми го отхвърля. Всички в фамилията ограничаваме пакетираните храни с многото Е-та. Не ги купуваме и не ги даваме на децата. Просто са неразрешени. Много рядко ще им купим шоколад, ще им приготвим някакви сладки неща у дома или ще ги вземем от някоя пекарна. Затова и децата са здрави. По-малкият единствено един път в живота си е взимал антибиотик, и то поради бактериална зараза. Той доста бързо преодолява вирусите.
Димитър Аргиров със фамилията си
- Ползвали ли сте в миналото услугите на чакръкчии, на различни лечители?
- Да, преди към 15 година Още живеех в Италия, когато получих дископатия – дискът сред два прешлена на кръста беше направил излив. Това показваше магнитният резонанс. Започнаха да ме лекуват с инжекции. Но аз си влачех единия крайник, не можех да вървя от болежка. Прибрах се в България и брат ми Илиян ме свърза с човек, който е живял в Непал и практикува лечебни разтривки. Ходих три пъти при него. Първия и втория път ми масажира единствено краката, а третия – двете ръце. Изобщо не ми е пипал кръста. Когато отидох при него първия път, едвам ходех. Излизайки от вкъщи му в жк „ Белите брези”, той ми сподели да отида пешком до НДК. Наистина го направих. Усещах, че ме боли, че съм изтощен, само че като станах сутринта, нещата бяха радикално разнообразни. С тези три сеанса той ми излекува дископатията. Показа ми и извършения за разпъване на огромния нерв, който върви по краката – нервус ишиядикус. Ако от време на време ме заболи кръстът, върша тези извършения. Препоръча ми да заедно съм с необятни крачки, с опънати крайници, даже да ме боли. Така към пет години въобще нямах болки в кръста. Този врач ми сподели, че всеки медикамент вреди на гръбнака, а
операция на дискова херния те осакатява
за цялостен живот. Склонен съм да му имам вяра, тъй като той ми оказа помощ.
На корицата на албума „ Песните на нашите деца” са синовете на Димитър Аргиров в национална носия – Дамян и Владимир. И двамата вървят на национални танци
- С какво може да се похвалите за юбилея?
- Тази година ще премине под знака на юбилея. Главното събитие е мой концерт с присъединяване и на сътрудници на 1 октомври в Студио 5 на НДК. Поканил съм националните певици и артисти Янка Рупкина, Костадинка Танчева от отбор „ Сите българи”, Соня Чакърова, Силвия Димитрова, Благовест Бичаков, Николай Панайотов. Ще стане ваучър.
- Явно съществено сте се преориентирали от рока към националната музика.
- Така е. В момента има възобновление на фолклора. Мегданите са цялостни. Хората се радват на достоверни песни. Искат да се заловен на хорото, да се веселят. Сега приготвям независим нов албум за 50-годишнината ми, който ще се споделя „ Пирински цветя” и ще съдържа 14 или 15 песни в мой аранжимент. Повечето от предходните ми записи бяха с аранжименти на Никола Ваклинов. Отделно имам концерт, сниман на видео, който ще издам на DVD. Ще има и първокласно издание, в който ще събера и CD, и DVD.
От репертоара на татко ми, Илия Аргиров, останаха над 200 национални песни от Пиринската фолклорна област. От тях съм издал единствено 25. Затова и не се възнамерявам да върша други или да пиша авторски песни. Тези ще ми стигнат за цялостен живот – да ги пея и протоколирам. Освен това от последния албум на татко ми през 2009 година останаха неиздадени записи. Имам концепция да ги издам в негова памет като наши дуети. Така ще се затвори трилогията от моя албум „ Песните на татко ми”, неговия албум „ Моите песни” и общия ни албум, който евентуално ще се споделя „ Нашите песни”. А следващата година ще издам закачливи песни за моми и за ергени, за обич. Идва ми също да издам албум с емигрантски национални песни поради моята дългогодишна орис на бежанец. Важното е да запазя, обогатя и доразвия наследството на татко ми.
Мара КАЛЧЕВА, в. " ДОКТОР "
- Г-н Аргиров, по какъв начин се чувствате на 50? Вие сте и млад татко. На какъв брой години са синовете ви?
- Чувствам се доста добре. Ангажиран съм непрекъснато с децата, със фамилията, с музиката. Синовете ми Владимир и Дамян са надлежно на 4 и на 7 година Имам и огромен наследник от първия брак, който е роден 1991 година и живее в Италия.
- Как се грижите за здравето си?
- Напоследък съм се отдал на здравословно хранене, тъй като бях напълнял – стигнах 106 кг. Качването на килограми стартира, когато отхвърлих цигарите през 2007 година Само за няколко месеца качих 10 кг. Разделното хранене ми оказа помощ да отслабна и не преставам да работя по въпроса. Храня се по пет пъти дневно, само че по мъничко и всякога хапвам друг вид храна, да не разбърквам трите съществени групи – въглехидрати, белтъчини и мазнини. Така за към месец, без въобще да недояждам, съумях да смъква пет кг и не преставам да смъквам, с цел да си върна остарялата форма. Това е обвързвано и с физическа интензивност. Ходя два пъти в седмицата на басейн и виждам да се движа повече в всекидневието си. Системата ми за намаляване в действителност работи. Доволен съм. Свикнах да се храня разделно. Усещам по какъв начин самият организъм си го желае. Като видя сандвич – месо и самун, не ме притегля, не ми е вкусно. Ям най-вече зеленчуци и плодове. Месо хапвам най-малко три пъти в седмицата. Намалил съм млечните артикули като се изключи киселото мляко. Вече чувствам какво си желае организмът.
Димитър Аргиров като национален артист
- Боледували ли сте неотдавна?
- Миналата година получих сърдечен припадък, от който ми остана екстрасистолия. Ходих по доста лекари, лежах и в болница за седмица. Правиха ми доста проучвания, дори коронарография, само че не можаха да открият каква е повода. Откакто започнах да се движа повече – да плавам, да вървя и да търча, а също и откогато започнах да се храня разделно, екстрасистолите изчезнаха. От към два месеца нямам безусловно никакви недоволства.
Веднъж седмично си върша кардиограма при персоналния доктор
но това, което беше преди, сега го няма. Може би и психически съм се настроил вярно, тъй като доста от болесттите са свързани с главата.
- Преди това лежали ли сте в болница за сериозен здравословен проблем?
- Не. Най-много да съм боледувал от грип. Лекарства в никакъв случай не съм пил. Затова и сърдечният припадък ми пристигна като гръм от ясно небе. Но несъмнено пристъпът беше обвързван с прекалено ястие. Не си давах сметка за това какво и какъв брой хапвам.
- Откъде си намирате качествена храна?
- Аз съм късметлия, тъй като тъстът и тъщата живеят в малко градче в Северна България – в Гулянци. Имат си градина, отглеждат зеленчуци. Отглеждат и пилета. Винаги купуваме прясно месо от производители. Откакто се прибрах в България, не съм купувал месо от магазин. Винаги имаме домашно отгледани пресни зеленчуци, без да са пръскани с химически препарати. Това също е доста значимо – храната да е чиста от химия. Ако хапна нещо и не е чисто, го чувствам незабавно. Самият организъм ми го отхвърля. Всички в фамилията ограничаваме пакетираните храни с многото Е-та. Не ги купуваме и не ги даваме на децата. Просто са неразрешени. Много рядко ще им купим шоколад, ще им приготвим някакви сладки неща у дома или ще ги вземем от някоя пекарна. Затова и децата са здрави. По-малкият единствено един път в живота си е взимал антибиотик, и то поради бактериална зараза. Той доста бързо преодолява вирусите.
Димитър Аргиров със фамилията си
- Ползвали ли сте в миналото услугите на чакръкчии, на различни лечители?
- Да, преди към 15 година Още живеех в Италия, когато получих дископатия – дискът сред два прешлена на кръста беше направил излив. Това показваше магнитният резонанс. Започнаха да ме лекуват с инжекции. Но аз си влачех единия крайник, не можех да вървя от болежка. Прибрах се в България и брат ми Илиян ме свърза с човек, който е живял в Непал и практикува лечебни разтривки. Ходих три пъти при него. Първия и втория път ми масажира единствено краката, а третия – двете ръце. Изобщо не ми е пипал кръста. Когато отидох при него първия път, едвам ходех. Излизайки от вкъщи му в жк „ Белите брези”, той ми сподели да отида пешком до НДК. Наистина го направих. Усещах, че ме боли, че съм изтощен, само че като станах сутринта, нещата бяха радикално разнообразни. С тези три сеанса той ми излекува дископатията. Показа ми и извършения за разпъване на огромния нерв, който върви по краката – нервус ишиядикус. Ако от време на време ме заболи кръстът, върша тези извършения. Препоръча ми да заедно съм с необятни крачки, с опънати крайници, даже да ме боли. Така към пет години въобще нямах болки в кръста. Този врач ми сподели, че всеки медикамент вреди на гръбнака, а
операция на дискова херния те осакатява
за цялостен живот. Склонен съм да му имам вяра, тъй като той ми оказа помощ.
На корицата на албума „ Песните на нашите деца” са синовете на Димитър Аргиров в национална носия – Дамян и Владимир. И двамата вървят на национални танци
- С какво може да се похвалите за юбилея?
- Тази година ще премине под знака на юбилея. Главното събитие е мой концерт с присъединяване и на сътрудници на 1 октомври в Студио 5 на НДК. Поканил съм националните певици и артисти Янка Рупкина, Костадинка Танчева от отбор „ Сите българи”, Соня Чакърова, Силвия Димитрова, Благовест Бичаков, Николай Панайотов. Ще стане ваучър.
- Явно съществено сте се преориентирали от рока към националната музика.
- Така е. В момента има възобновление на фолклора. Мегданите са цялостни. Хората се радват на достоверни песни. Искат да се заловен на хорото, да се веселят. Сега приготвям независим нов албум за 50-годишнината ми, който ще се споделя „ Пирински цветя” и ще съдържа 14 или 15 песни в мой аранжимент. Повечето от предходните ми записи бяха с аранжименти на Никола Ваклинов. Отделно имам концерт, сниман на видео, който ще издам на DVD. Ще има и първокласно издание, в който ще събера и CD, и DVD.
От репертоара на татко ми, Илия Аргиров, останаха над 200 национални песни от Пиринската фолклорна област. От тях съм издал единствено 25. Затова и не се възнамерявам да върша други или да пиша авторски песни. Тези ще ми стигнат за цялостен живот – да ги пея и протоколирам. Освен това от последния албум на татко ми през 2009 година останаха неиздадени записи. Имам концепция да ги издам в негова памет като наши дуети. Така ще се затвори трилогията от моя албум „ Песните на татко ми”, неговия албум „ Моите песни” и общия ни албум, който евентуално ще се споделя „ Нашите песни”. А следващата година ще издам закачливи песни за моми и за ергени, за обич. Идва ми също да издам албум с емигрантски национални песни поради моята дългогодишна орис на бежанец. Важното е да запазя, обогатя и доразвия наследството на татко ми.
Мара КАЛЧЕВА, в. " ДОКТОР "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ