Вяра, надежда и благословия: Как се меси обредният хляб за Бъдни вечер?
В навечерието на Коледа ви водим на едно място, където традицията не е спомен, а жива процедура. В село Кладница, близо до София, подготовката за Бъдни вечер стартира с хляба - питката, в която се замесват религия, вяра и благословия.
В навечерието на Коледа, когато времето като че ли се забавя, в читалището на село Кладница оживява един от най-старите български традиции - месенето на обредния самун за Бъдни вечер. Тук всяко придвижване има смисъл, а всяка форма пази свое обръщение.
" Те са измолвали да имат шанс, благополучие, благодат, имане. И всеки един самун се прави по характерен метод. И му се влагат
разнообразни магични наричения, в случай че мога по този начин да се изразя - по-късно те да се осъществят в живота на хората ", разяснява Надежда.
Традицията повелява питката да бъде приготвяна с мисъл и думи, които не се изричат на глас пред всеки.
" И до момента в който го меси и смесва обособените съставки, тя го прави с избрана мисъл и думи, които всяка една жена, която умее да го прави, си знае. Те не могат да бъдат по този начин популяризирани. Те се предават от баба на внучка или от майка на щерка ", показва Надежда.
В Кладница питката за Бъдни вечер има разнообразни форми и предопределение – за дома, за стопанството и за коледарите.
„ Специално за Бъдни вечер има една огромна питка. Боговица се назовава в избрани краища на България. Също по този начин има едни по-малки, които се назовават колачета. И още разнообразни типове, само че те са три категории. Едната е главната питка, която е за фамилията. Има категория, която е за селското стопанство, за равнищата, за животните, за хората, които обработват нивите или се грижат за животните. И третата е за коледарите, които идват на Коледа “, показва Надежда.
Снимка: бТВ
Тези познания се пазят и предават посредством възстановки на традиции, песни и ритуали, които връщат към корена.
„ Най-напред се пресява брашното - три пъти през решето “, показва Снежана.
Три пъти, с цел да влезе въздухът, само че и с цел да има задоволеност и благополучие.
„ Има значение, тъй като се вкарва самият въздух вътре. То става по-пухкаво брашното. Ситото, през което минава - да бъдат по-
сити, да бъдат всички сити “, разяснява Снежана.
След месенето идва украсяването – може би най-важната част.
„ Тя към този момент отново се назовава, която се прави за кръга към питката. Това е с цел да се резервира фамилията крепко, да няма неприятни намерения извън. След това се прави кръстът и вътре се към този момент поставят слънцето. Слънцето значи да бъде осветен целият дом, да бъде безоблачен дома, за всички хора в дома да са слънчеви. След това се поставят къщата, която къща да бъде цялостна с хора “, споделя още Снежана.
В питката оживяват домът, равнищата, животните, трудът на индивида. Освен паричка, в Кладница в питката се поставят и други знаци.
„ Копчето значи - на който се падне, той ще бъде шивачът в къщата. А за дреновото колонче, което се поставя - това е най-здравия човек, който ще бъде здрав през цялата година. За сламка, която се поставя - той ще бъде жътварят, който ще жъне на равнищата. А бобчето, което се поставя - колкото бобчета има в градината, толкоз агънца да има в кошарата. Това е, което съм научила от моите си родители, баби и майки “, показва старата жена.
Както всяка традиция и обредният самун събира генерации, пази памет и припомня, че традициите не се учат от книги, а от ръцете, които месят, и от песните, които се пеят. Защото до момента в който има кой да меси питката, ще има и кой да помни, рацказва бТВ в рпортаж.
В навечерието на Коледа, когато времето като че ли се забавя, в читалището на село Кладница оживява един от най-старите български традиции - месенето на обредния самун за Бъдни вечер. Тук всяко придвижване има смисъл, а всяка форма пази свое обръщение.
" Те са измолвали да имат шанс, благополучие, благодат, имане. И всеки един самун се прави по характерен метод. И му се влагат
разнообразни магични наричения, в случай че мога по този начин да се изразя - по-късно те да се осъществят в живота на хората ", разяснява Надежда.
Традицията повелява питката да бъде приготвяна с мисъл и думи, които не се изричат на глас пред всеки.
" И до момента в който го меси и смесва обособените съставки, тя го прави с избрана мисъл и думи, които всяка една жена, която умее да го прави, си знае. Те не могат да бъдат по този начин популяризирани. Те се предават от баба на внучка или от майка на щерка ", показва Надежда.
В Кладница питката за Бъдни вечер има разнообразни форми и предопределение – за дома, за стопанството и за коледарите.
„ Специално за Бъдни вечер има една огромна питка. Боговица се назовава в избрани краища на България. Също по този начин има едни по-малки, които се назовават колачета. И още разнообразни типове, само че те са три категории. Едната е главната питка, която е за фамилията. Има категория, която е за селското стопанство, за равнищата, за животните, за хората, които обработват нивите или се грижат за животните. И третата е за коледарите, които идват на Коледа “, показва Надежда.
Снимка: бТВ Тези познания се пазят и предават посредством възстановки на традиции, песни и ритуали, които връщат към корена.
„ Най-напред се пресява брашното - три пъти през решето “, показва Снежана.
Три пъти, с цел да влезе въздухът, само че и с цел да има задоволеност и благополучие.
„ Има значение, тъй като се вкарва самият въздух вътре. То става по-пухкаво брашното. Ситото, през което минава - да бъдат по-
сити, да бъдат всички сити “, разяснява Снежана.
След месенето идва украсяването – може би най-важната част.
„ Тя към този момент отново се назовава, която се прави за кръга към питката. Това е с цел да се резервира фамилията крепко, да няма неприятни намерения извън. След това се прави кръстът и вътре се към този момент поставят слънцето. Слънцето значи да бъде осветен целият дом, да бъде безоблачен дома, за всички хора в дома да са слънчеви. След това се поставят къщата, която къща да бъде цялостна с хора “, споделя още Снежана.
В питката оживяват домът, равнищата, животните, трудът на индивида. Освен паричка, в Кладница в питката се поставят и други знаци.
„ Копчето значи - на който се падне, той ще бъде шивачът в къщата. А за дреновото колонче, което се поставя - това е най-здравия човек, който ще бъде здрав през цялата година. За сламка, която се поставя - той ще бъде жътварят, който ще жъне на равнищата. А бобчето, което се поставя - колкото бобчета има в градината, толкоз агънца да има в кошарата. Това е, което съм научила от моите си родители, баби и майки “, показва старата жена.
Както всяка традиция и обредният самун събира генерации, пази памет и припомня, че традициите не се учат от книги, а от ръцете, които месят, и от песните, които се пеят. Защото до момента в който има кой да меси питката, ще има и кой да помни, рацказва бТВ в рпортаж.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ