На 14-ти септември отбелязваме един от 12-те големи християнски празници!
В навечерието на един от 12-те огромни християнски празници - Въздвижение на Светия кръст Господен, по-популярен като Кръстовден, хиляди християни от цялата страна се събират на Кръстова гора. Според вярванията там се съхранява парченце от Светия Кръст Господен.
Вярва се, че в нощта против празника молитвите се чуват и болните оздравяват. Голяма част от богомолците ще пренощуват под намерено небе.
Празничната вечерня ще стартира в 19 ч. през днешния ден, а от 22:30 ч. е началото на Празничната утриня. В среднощ ще стартира Архиерейската Света литургия. Утре рано сутринта на върха, където е подложен Светият кръст, ще бъде отслужен водосвет за здраве и разцвет на българския народ.
Празникът се свързва с чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики през 312 година.14 години по- късно неговата майка Елена открива в Палестина гроба Господен и изпратила дребна парченце от него на сина си в Константинопол, а самият кръстът бил положен в основната Йерусалимска черква.
Българската православна черква прави поклонение на Кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Кръстовден, който се отбелязва на 14 септември, е празник с особена мощ в българската традиция. Този ден е отдаден на Въздвижението на Светия кръст Господен и е изпълнен с народни традиции, ритуали и вярвания, свързани с късмета, здравето и плодородието.
Празникът съчетава християнската символика с дълбоки национални вярвания. Според църковното поверие, на този ден през 326 г. Света Елена, майката на император Константин Велики, разкрила същинския Христов кръст в Йерусалим. В българската национална традиция Кръстовден се свързва с началото на есента и с голям брой традиции за привличане на късмет и благополучие.
Молитва за шанс и благословия
В църквата Кръстовден е един от четирите дни в годината, когато вярващите се покланят пред Христовия кръст. Народната религия счита, че молитвата на Кръстовден има особена мощ. Казаното от сърце на този ден доближава по-лесно до небето, а изречените думи за амнистия и признателност отварят пътя на късмета.
За да привлечете късмет, посетете храма в празничния ден, запалете свещ и се помолете за здраве и благоденствие. Вярва се, че помислените на този ден стремежи имат по-голям късмет да се осъществен.
Живата вода на Кръстовден
Една от най-разпространените практики е наливането на вода преди изгрев слънце. В някои региони духовник я освещава, а в други хората сами я пазят като жива вода. Според поверията, тази вода има особена мощ и може да защищити от заболявания през цялата година.
За да привлечете късмет и здраве в дома си, налейте вода сутринта и я съхранявайте. Ако някой в фамилията се разболее, можете да му дадете да отпие от нея или да го поръсите за по-бързо възобновяване.
Пост за душевно филтриране
Според християнската традиция, Кръстовден е ден за непоколебим пост. Народната мъдрост споделя, че който пости на този ден, ще има лека зима и изобилна година. Въздържанието от скотски артикули и ограничението на храната пречистват освен тялото, само че и духа, а чистият дух е отворен за положителни послания и късмет.
Много хора посвещават поста на съответна молба – за здравето на дете, за триумф в работата или за фамилен мир. Вярва се, че откровените молебствия, съпроводени с пост, постоянно се чуват.
Кръстене на земята за изобилие
В селските региони стопаните обичайно правят ритуали за изобилие. В някои краища минават с кръст или икона към нивите и лозята, с цел да ги закрилят. Пръскат ги със светена вода и насочат молебствия за късмет в земеделието.
Дори и да не сте земеделец, можете да благословите градината си или саксиите с цветя, с цел да привлечете обилие в дома си.
Символични дейности за шанс
В семействата на Кръстовден се вършат дребни, само че значими дейности за късмет. Жените обичайно възпламеняват огъня в дома по-рано от нормалното, с цел да не гасне щастието през зимата. Над вратата се слага кръст от билки или от тесто, с цел да пази фамилията.
Смята се, че в случай че в този ден не се караме и не произнасяме тежки думи, целият сезон ще мине в съгласие. Затова хората се стараят да бъдат в мир със себе си и с околните си.
Билките на Кръстовден
Нощта срещу Кръстовден е известна с магическата мощ на билките. Събрани тогава, те носят особена сила. Най-търсени са босилекът, вратигата и мащерката, от които се подготвят отвари за здраве.
Билките също се връзват на китки, които се окачват на видно място в дома. Вярва се, че те " кръстосват " злото и притеглят положителната мощ.
Храната като знак на благоденствие
На празничната софра се подготвят простички ястия – варено жито, боб, мед и ябълки. Житото символизира възраждането, фасулът – изобилието, а медът – сладостта в живота.
От всяка храна се отделя по малко и се оставя за птиците или се дава на нуждаещ се. Така хората имат вяра, че щедростта ще им се върне като късмет през идните месеци.
Пречистване посредством огън и пушек
В някои елементи на България се практикува обгаряне с билков пушек. Палят се дребни огньове и през дима се прекарват домашните животни, с цел да бъдат здрави. Децата също минават през пушека за късмет.
Смята се, че огънят гони злите сили и приготвя фамилията за студените месеци. Дори и да не практикувате този бит безусловно, запалването на свещ в дома символизира същото филтриране.
Символиката на кръста
Всички тези ритуали и вярвания се събират към централния знак – кръста. Той е знак на вярата, само че и на вярата за добър живот. Народът има вяра, че на Кръстовден кръстната мощ обгръща хората и техните домове.
Ако носите кръстче или в случай че с молитва се прекръстите три пъти над главата си, съгласно вярванията ще привлечете късмета през цялата есен.
В актуалния забързан живот доста от тези традиции могат да наподобяват архаични, само че практикуването им основава връзка с корените ни и носи чувство за принадлежност към нещо по-голямо от всекидневието. Независимо дали вярвате в магията на ритуалите или просто почитате традицията, Кръстовден остава един от най-силните български празници, свързващ духовното с практичното, небесното със земното.
Вярва се, че в нощта против празника молитвите се чуват и болните оздравяват. Голяма част от богомолците ще пренощуват под намерено небе.
Празничната вечерня ще стартира в 19 ч. през днешния ден, а от 22:30 ч. е началото на Празничната утриня. В среднощ ще стартира Архиерейската Света литургия. Утре рано сутринта на върха, където е подложен Светият кръст, ще бъде отслужен водосвет за здраве и разцвет на българския народ.
Празникът се свързва с чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики през 312 година.14 години по- късно неговата майка Елена открива в Палестина гроба Господен и изпратила дребна парченце от него на сина си в Константинопол, а самият кръстът бил положен в основната Йерусалимска черква.
Българската православна черква прави поклонение на Кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Кръстовден, който се отбелязва на 14 септември, е празник с особена мощ в българската традиция. Този ден е отдаден на Въздвижението на Светия кръст Господен и е изпълнен с народни традиции, ритуали и вярвания, свързани с късмета, здравето и плодородието.
Празникът съчетава християнската символика с дълбоки национални вярвания. Според църковното поверие, на този ден през 326 г. Света Елена, майката на император Константин Велики, разкрила същинския Христов кръст в Йерусалим. В българската национална традиция Кръстовден се свързва с началото на есента и с голям брой традиции за привличане на късмет и благополучие.
Молитва за шанс и благословия
В църквата Кръстовден е един от четирите дни в годината, когато вярващите се покланят пред Христовия кръст. Народната религия счита, че молитвата на Кръстовден има особена мощ. Казаното от сърце на този ден доближава по-лесно до небето, а изречените думи за амнистия и признателност отварят пътя на късмета.
За да привлечете късмет, посетете храма в празничния ден, запалете свещ и се помолете за здраве и благоденствие. Вярва се, че помислените на този ден стремежи имат по-голям късмет да се осъществен.
Живата вода на Кръстовден
Една от най-разпространените практики е наливането на вода преди изгрев слънце. В някои региони духовник я освещава, а в други хората сами я пазят като жива вода. Според поверията, тази вода има особена мощ и може да защищити от заболявания през цялата година.
За да привлечете късмет и здраве в дома си, налейте вода сутринта и я съхранявайте. Ако някой в фамилията се разболее, можете да му дадете да отпие от нея или да го поръсите за по-бързо възобновяване.
Пост за душевно филтриране
Според християнската традиция, Кръстовден е ден за непоколебим пост. Народната мъдрост споделя, че който пости на този ден, ще има лека зима и изобилна година. Въздържанието от скотски артикули и ограничението на храната пречистват освен тялото, само че и духа, а чистият дух е отворен за положителни послания и късмет.
Много хора посвещават поста на съответна молба – за здравето на дете, за триумф в работата или за фамилен мир. Вярва се, че откровените молебствия, съпроводени с пост, постоянно се чуват.
Кръстене на земята за изобилие
В селските региони стопаните обичайно правят ритуали за изобилие. В някои краища минават с кръст или икона към нивите и лозята, с цел да ги закрилят. Пръскат ги със светена вода и насочат молебствия за късмет в земеделието.
Дори и да не сте земеделец, можете да благословите градината си или саксиите с цветя, с цел да привлечете обилие в дома си.
Символични дейности за шанс
В семействата на Кръстовден се вършат дребни, само че значими дейности за късмет. Жените обичайно възпламеняват огъня в дома по-рано от нормалното, с цел да не гасне щастието през зимата. Над вратата се слага кръст от билки или от тесто, с цел да пази фамилията.
Смята се, че в случай че в този ден не се караме и не произнасяме тежки думи, целият сезон ще мине в съгласие. Затова хората се стараят да бъдат в мир със себе си и с околните си.
Билките на Кръстовден
Нощта срещу Кръстовден е известна с магическата мощ на билките. Събрани тогава, те носят особена сила. Най-търсени са босилекът, вратигата и мащерката, от които се подготвят отвари за здраве.
Билките също се връзват на китки, които се окачват на видно място в дома. Вярва се, че те " кръстосват " злото и притеглят положителната мощ.
Храната като знак на благоденствие
На празничната софра се подготвят простички ястия – варено жито, боб, мед и ябълки. Житото символизира възраждането, фасулът – изобилието, а медът – сладостта в живота.
От всяка храна се отделя по малко и се оставя за птиците или се дава на нуждаещ се. Така хората имат вяра, че щедростта ще им се върне като късмет през идните месеци.
Пречистване посредством огън и пушек
В някои елементи на България се практикува обгаряне с билков пушек. Палят се дребни огньове и през дима се прекарват домашните животни, с цел да бъдат здрави. Децата също минават през пушека за късмет.
Смята се, че огънят гони злите сили и приготвя фамилията за студените месеци. Дори и да не практикувате този бит безусловно, запалването на свещ в дома символизира същото филтриране.
Символиката на кръста
Всички тези ритуали и вярвания се събират към централния знак – кръста. Той е знак на вярата, само че и на вярата за добър живот. Народът има вяра, че на Кръстовден кръстната мощ обгръща хората и техните домове.
Ако носите кръстче или в случай че с молитва се прекръстите три пъти над главата си, съгласно вярванията ще привлечете късмета през цялата есен.
В актуалния забързан живот доста от тези традиции могат да наподобяват архаични, само че практикуването им основава връзка с корените ни и носи чувство за принадлежност към нещо по-голямо от всекидневието. Независимо дали вярвате в магията на ритуалите или просто почитате традицията, Кръстовден остава един от най-силните български празници, свързващ духовното с практичното, небесното със земното.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ