“Галъп интернешънъл”: 53% от работещите българи са доволни от парите, които получават
В навечерието на Деня на труда първи май доволните от парите, които получават в работата си, са малко повече недоволните. Това сочат данните от изследване на „ Галъп интернешънъл “. Личната оценка на българите за работата им е по-скоро добра. Добра е и оценката им за началниците. Очакванията безработицата да остава същата или да пораства не престават да доминират, само че отрицателните упования са в най-ниската си тока от години.
Това са част от последното издание на ежемесечното националнопредставително изследване на „ Галъп интернешънъл “, извършено сред 13 и 22 април измежду 817 души по метода „ лице в лице “. Основната част от ежемесечните проучвания са познати като „ Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “. Независими са от външно финансиране.
43% от пълнолетните българи настояват, че работят и са удовлетворени от работата си. 18% работят, само че не са удовлетворени. 19% не работят, само че като цяло са удовлетворени от работата си до момента, а 10% не работят в този миг и не са удовлетворени от работата си до този миг. 7% споделят, че още не работят, а останалите се затрудняват да отговорят.
Разбира се, в данните се оглежда оценката за изискванията на труд, само че повече личи персоналната самокритика. Затова и оптимистичните заключения биха били прибързани. Както може да се чака, най-доволни са хората, които имат и най-високо обучение. Пенсионерите у нас наподобяват в сериозна степен удовлетворени от трудовия си път. Данните няма по какъв начин да демонстрират обективната картина на пазара на труда – те разкриват субективните чувства в обществото, отразени в декларациите на респондентите.
53% от работещите пълнолетни българи заявяват, че са удовлетворени от парите, които получават от работодателите си. 44% – че не са. Данните идват на фона на относително по-добрите индикатори за стопанската система и пазара на труда напоследък, само че не демонстрират уверено предимство на приемливоте оценки. Положителните оценки „ водят “ с малко, само че и делът на негативните е сензитивен.
При отчитането на този индикатор, хората си дават сметка освен за размера на заплащането, само че и за опцията или невъзможността да си намерят друга по-добра работа, за съотношението труд/заплащане и така нататък
58% от работещите пък споделят, че са удовлетворени от шефовете си, 24% не са, а 13% споделят, че нямат шефове. Останалите се затрудняват да отговорят. Във въпроси като този със заплащането и този за шефовете, несъмнено, може да се отразява и известна нерешителност на отговарящите.
Очакванията на българите за безработицата са на ниски равнища спрямо предишни интервали. През април 20% чакат повишение на безработицата и това е най-ниската точка от години. В последните няколко години тези упования се движиха към 40%, а по време на рецесията даже прекосяваха равнища от 70%. Междувременно порастват упованията безработицата да остане на равнища като сегашните (47% през този месец), а упованията за понижаване на безработицата се движат в последно време на равнища към и над 10%, като този месец са 14%. Всичко това значи, че скептицизмът за трудовите вероятности остава доминиращ, само че понижава.
Това са част от последното издание на ежемесечното националнопредставително изследване на „ Галъп интернешънъл “, извършено сред 13 и 22 април измежду 817 души по метода „ лице в лице “. Основната част от ежемесечните проучвания са познати като „ Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “. Независими са от външно финансиране.
43% от пълнолетните българи настояват, че работят и са удовлетворени от работата си. 18% работят, само че не са удовлетворени. 19% не работят, само че като цяло са удовлетворени от работата си до момента, а 10% не работят в този миг и не са удовлетворени от работата си до този миг. 7% споделят, че още не работят, а останалите се затрудняват да отговорят.
Разбира се, в данните се оглежда оценката за изискванията на труд, само че повече личи персоналната самокритика. Затова и оптимистичните заключения биха били прибързани. Както може да се чака, най-доволни са хората, които имат и най-високо обучение. Пенсионерите у нас наподобяват в сериозна степен удовлетворени от трудовия си път. Данните няма по какъв начин да демонстрират обективната картина на пазара на труда – те разкриват субективните чувства в обществото, отразени в декларациите на респондентите.
53% от работещите пълнолетни българи заявяват, че са удовлетворени от парите, които получават от работодателите си. 44% – че не са. Данните идват на фона на относително по-добрите индикатори за стопанската система и пазара на труда напоследък, само че не демонстрират уверено предимство на приемливоте оценки. Положителните оценки „ водят “ с малко, само че и делът на негативните е сензитивен.
При отчитането на този индикатор, хората си дават сметка освен за размера на заплащането, само че и за опцията или невъзможността да си намерят друга по-добра работа, за съотношението труд/заплащане и така нататък
58% от работещите пък споделят, че са удовлетворени от шефовете си, 24% не са, а 13% споделят, че нямат шефове. Останалите се затрудняват да отговорят. Във въпроси като този със заплащането и този за шефовете, несъмнено, може да се отразява и известна нерешителност на отговарящите.
Очакванията на българите за безработицата са на ниски равнища спрямо предишни интервали. През април 20% чакат повишение на безработицата и това е най-ниската точка от години. В последните няколко години тези упования се движиха към 40%, а по време на рецесията даже прекосяваха равнища от 70%. Междувременно порастват упованията безработицата да остане на равнища като сегашните (47% през този месец), а упованията за понижаване на безработицата се движат в последно време на равнища към и над 10%, като този месец са 14%. Всичко това значи, че скептицизмът за трудовите вероятности остава доминиращ, само че понижава.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ