Владимир Путин: 7 превратни момента в живота на президента преди катастрофалната инвазия
В навечерието на 70-ия рожден ден на Владимир Путин проф. Марк Галеоти се пробва да разбере по какъв начин съветският президент се трансформира в тираничен автократ и стартира пагубната си инвазия в Украйна. Проф. Галеоти е академик и създател на книгите „ Трябва да поговорим за Путин “ и „ Войната на Путин “.
В живота на Владимир Путин има седем повратни момента, които са съдействали за оформянето на неговото мислене и могат да обяснят възходящото му отчуждение от Запада.
Младият Владимир,
роден в Ленинград, е тъмно и войнствено момче в учебно заведение. Неговият най-хубав другар си спомня, че „ би могъл да се бие с всеки “, тъй като „ не изпитва боязън “.
Въпреки това кльощавото, само че тромаво момче би трябвало да знае по какъв начин да се пази и на 12 години стартира да се занимава първо със самбо, а по-късно с джудо. Владимир е съдбоносен и порядъчен и на 18-годишна възраст към този момент има черен колан по джудо и трето място в националното съревнование за юноши.
Разбира се, от този момент заниманията по джудо са част от деликатно калибрирания му имидж на мачо. Спортът е покачва увереността му в един рисков свят, само че в това време и разбирането, че по личните му думи, когато борбата е неизбежна, „ би трябвало да удариш пръв и то задоволително мощно, с цел да не може съперникът ти да се изправи на крайници “.
Когато е на 16 години
Путин влиза в приемната на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с червен килим и питал много озадачения чиновник зад гишето по какъв начин може да си откри работа.
Казват му, че би трябвало да отбие военната си работа или да получи тапия по право.
Оттогава Путин взема решение да получи тапия по право, след което получава работата. За градския гамен Путин Комитет за Държавна сигурност (на СССР) това е най-сигурният метод за кариерно развиване даже на човек, който няма връзки с партията.
Но работата за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) също дава вероятност. Както самият Путин един път е споделил за един шпионски филм, който е гледал като младеж, „ един разузнавач може да реши ориста на хиляди хора “.
Кариерата на Путин
в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) обаче не потръгва. Не е съумява да се издигне до върха. Въпреки това стартира да учи немски език и вследствие на това през 1985 година е назначен в бюрото за връзка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден.
През ноември 1989 година режимът в Източна Германия стартира да се разрушава с шокираща скорост.
На 5 декември навалица обкръжава постройката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден. Путин обезверено се обажда в най-близкия гарнизон на руската войска с молба за отбрана, а те безпомощно дават отговор: „ Не можем да създадем нищо без заповед от Москва. А Москва мълчи “.
Путин се е научава да се опасява от неочакван срив на централната власт и взема решение в никакъв случай да не повтаря това, което счита за неточност на руския водач Михаил Горбачов, а точно да не реагира бързо и уверено, когато се сблъска с опозицията.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики
Путин напуща Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че скоро оплучава позиция като асистент на новия новаторски кмет на родния си град, в този момент Санкт Петербург.
Икономиката е в сериозно положение по това време. Путин е претрупан да провежда договорка, с цел да помогне на жителите на града да оцелеят, като замени нефт и метали на стойност 100 млн. $ против храна.
Жителите на града по този начин и не виждат храната: съгласно следствието, което бързо е скрито от управляващите, Путин и градските бандити прибрали парите.
През „ шеметните 90-те години “ Путин бързо осъзнава, че политическото въздействие е стока, която може да се осребри, и че бандитите могат да се трансфорат в потребни съдружници.
През 2000 година Путин става
президент на Русия. Тогава той се надява, че ще успее да построи позитивни връзки със Запада – при свои лични условия, включващи сферата на въздействие на Русия в някогашния Съветски съюз. Скоро той оостава отчаян, вярвайки, че Западът интензивно се пробва да изолира и унижи Русия.
Грузинският президент Михаил Саакашвили разгневява Путин след решението да вкара страната си в НАТО.
За пет дни съветските войски разгромяват грузинската войска и постановат на Саакашвили позорен мир.
Година по-късно президентът на Съединени американски щати Барак Обама предлага да „ възвърне “ връзките с Русия, а Москва даже получи правото да бъде хазаин на Световното състезание по футбол през 2018 година
На Путин му излиза наяве, че е избрал верния способ – слабият и променлив Запад ще подвига доста звук, само че в последна сметка ще отстъпи пред твърдата воля.
Широко публикуваното
и правдиво разбиране, че резултатите от парламентарните избори през 2011 година са били фалшифицирани, провокира митинги, които се ускоряват, откакто Путин афишира, че ще се кандидатира още веднъж за президент през 2012 година
Протестите на площад „ Болотная “ в Москва бяха най-масовите по време на президентството на Путин.
Той счита, че митингите са замислени, насърчавани и направлявани от Вашингтон, и упреква персонално държавния секретар на Съединени американски щати Хилари Клинтън за тях.
При пандемията от COVID-19
Путин влезе в дълбока изолираност, необикновена даже за стандартите на автократите. Всеки, който искаше да се срещне с него, беше изолиран за две седмици под защита, а по-късно трябваше да премине през кулоар, залят с ултравиолетова светлина, която убиваше микробите, и цялостен с дезинфектанти.
През това време броят на съдружниците и съветниците, които могат да се срещнат с Путин лице в лице, беше фрапантно понижен до шепа подмазвачи и съмишленици-ястреби.
Неспособен да се вслушва в различни възгледи и съвсем в никакъв случай не виждал страната си, Путин наподобява е считал всички свои догатки за верни, а предразсъдъците си – за оправдани. Така бяха посяти семената, от които след това израсна нашествието в Украйна.
В живота на Владимир Путин има седем повратни момента, които са съдействали за оформянето на неговото мислене и могат да обяснят възходящото му отчуждение от Запада.
Младият Владимир,
роден в Ленинград, е тъмно и войнствено момче в учебно заведение. Неговият най-хубав другар си спомня, че „ би могъл да се бие с всеки “, тъй като „ не изпитва боязън “.
Въпреки това кльощавото, само че тромаво момче би трябвало да знае по какъв начин да се пази и на 12 години стартира да се занимава първо със самбо, а по-късно с джудо. Владимир е съдбоносен и порядъчен и на 18-годишна възраст към този момент има черен колан по джудо и трето място в националното съревнование за юноши.
Разбира се, от този момент заниманията по джудо са част от деликатно калибрирания му имидж на мачо. Спортът е покачва увереността му в един рисков свят, само че в това време и разбирането, че по личните му думи, когато борбата е неизбежна, „ би трябвало да удариш пръв и то задоволително мощно, с цел да не може съперникът ти да се изправи на крайници “.
Когато е на 16 години
Путин влиза в приемната на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с червен килим и питал много озадачения чиновник зад гишето по какъв начин може да си откри работа.
Казват му, че би трябвало да отбие военната си работа или да получи тапия по право.
Оттогава Путин взема решение да получи тапия по право, след което получава работата. За градския гамен Путин Комитет за Държавна сигурност (на СССР) това е най-сигурният метод за кариерно развиване даже на човек, който няма връзки с партията.
Но работата за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) също дава вероятност. Както самият Путин един път е споделил за един шпионски филм, който е гледал като младеж, „ един разузнавач може да реши ориста на хиляди хора “.
Кариерата на Путин
в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) обаче не потръгва. Не е съумява да се издигне до върха. Въпреки това стартира да учи немски език и вследствие на това през 1985 година е назначен в бюрото за връзка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден.
През ноември 1989 година режимът в Източна Германия стартира да се разрушава с шокираща скорост.
На 5 декември навалица обкръжава постройката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден. Путин обезверено се обажда в най-близкия гарнизон на руската войска с молба за отбрана, а те безпомощно дават отговор: „ Не можем да създадем нищо без заповед от Москва. А Москва мълчи “.
Путин се е научава да се опасява от неочакван срив на централната власт и взема решение в никакъв случай да не повтаря това, което счита за неточност на руския водач Михаил Горбачов, а точно да не реагира бързо и уверено, когато се сблъска с опозицията.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики
Путин напуща Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че скоро оплучава позиция като асистент на новия новаторски кмет на родния си град, в този момент Санкт Петербург.
Икономиката е в сериозно положение по това време. Путин е претрупан да провежда договорка, с цел да помогне на жителите на града да оцелеят, като замени нефт и метали на стойност 100 млн. $ против храна.
Жителите на града по този начин и не виждат храната: съгласно следствието, което бързо е скрито от управляващите, Путин и градските бандити прибрали парите.
През „ шеметните 90-те години “ Путин бързо осъзнава, че политическото въздействие е стока, която може да се осребри, и че бандитите могат да се трансфорат в потребни съдружници.
През 2000 година Путин става
президент на Русия. Тогава той се надява, че ще успее да построи позитивни връзки със Запада – при свои лични условия, включващи сферата на въздействие на Русия в някогашния Съветски съюз. Скоро той оостава отчаян, вярвайки, че Западът интензивно се пробва да изолира и унижи Русия.
Грузинският президент Михаил Саакашвили разгневява Путин след решението да вкара страната си в НАТО.
За пет дни съветските войски разгромяват грузинската войска и постановат на Саакашвили позорен мир.
Година по-късно президентът на Съединени американски щати Барак Обама предлага да „ възвърне “ връзките с Русия, а Москва даже получи правото да бъде хазаин на Световното състезание по футбол през 2018 година
На Путин му излиза наяве, че е избрал верния способ – слабият и променлив Запад ще подвига доста звук, само че в последна сметка ще отстъпи пред твърдата воля.
Широко публикуваното
и правдиво разбиране, че резултатите от парламентарните избори през 2011 година са били фалшифицирани, провокира митинги, които се ускоряват, откакто Путин афишира, че ще се кандидатира още веднъж за президент през 2012 година
Протестите на площад „ Болотная “ в Москва бяха най-масовите по време на президентството на Путин.
Той счита, че митингите са замислени, насърчавани и направлявани от Вашингтон, и упреква персонално държавния секретар на Съединени американски щати Хилари Клинтън за тях.
При пандемията от COVID-19
Путин влезе в дълбока изолираност, необикновена даже за стандартите на автократите. Всеки, който искаше да се срещне с него, беше изолиран за две седмици под защита, а по-късно трябваше да премине през кулоар, залят с ултравиолетова светлина, която убиваше микробите, и цялостен с дезинфектанти.
През това време броят на съдружниците и съветниците, които могат да се срещнат с Путин лице в лице, беше фрапантно понижен до шепа подмазвачи и съмишленици-ястреби.
Неспособен да се вслушва в различни възгледи и съвсем в никакъв случай не виждал страната си, Путин наподобява е считал всички свои догатки за верни, а предразсъдъците си – за оправдани. Така бяха посяти семената, от които след това израсна нашествието в Украйна.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ