Млад учител: Ако ние не счупим системата и не променим България, няма кой
В навечерието на 1 ноември, Ден на националните будители, се срещнахме с един младеж, избрал да остане в България. И освен – избрал е да преподава, да остане в университета, да бъде част от смяната на просветителната ни система. Станислава Гърделева е на 28 години, родом от Царево, само че от няколко години живее във Варна. Следва докторантура по обществено ръководство и от една година преподава в Икономически университет - Варна, по Теория на ръководството.
Започвам с въпроса, който може би ти задават най-често. Защо реши да следваш докторантура и в следствие да започнеш да преподаваш на студенти?
Решението не беше взето непринудено, обмислях го много години. Когато бях студентка в 3 курс започнах да подпитвам преподаватели за докторантура, какво съставлява, какво се учи. Тогава ползата ми се ускори още повече, изключително откакто разбрах, че в случай че запиша докторантура и придобия докторска степен, по-късно мога да преподавам. Преподавателската активност ми е много забавна, защото преди да запиша висше обучение се колебаех дали да последвам стопанска система или педагогика. Така взех решение, че с помощта на докторантурата ще мога и да преподавам това, което съм изучавала през годините в университета.
Има ли нещо, което си научила от своите преподаватели в университета, което прилагаш в работата си в този момент?
Нещата сигурно не са малко. Опитвам се да последвам образеца на тези преподаватели, които са ме въодушевили и са ми помагали през всички тези години и не престават да го вършат и в този момент, по време на писането на дисертацията за докторската степен. Когато се сблъсквам с някоя съответна обстановка, се пробвам да помисля по какъв начин те биха постъпили и да приложа техния способ.
Как реагират студентите, когато виждат млад учител? Положително или негативно въздейства дребната разлика в годините, съгласно теб?
Тази година имах опцията да преподавам за първи път и водех на студенти, които бяха 1 курс. Разбира се, дребната разлика в годините има както позитивни, по този начин и негативни черти. Всичко, съгласно мен, зависи от самия метод и метода на преподаване. Спомням си първия час, когато влязох да преподавам. Бях доста обезпокоена и когато попитах дали това е съответната група и компетентност, те ми споделиха " Да " и когато се насочих към бюрото всички се изненадаха. Отначало ме помислиха за тяхна състудентка. Разбира се, първоначално ми беше малко мъчно, тъй като когато ме видяха, че съм толкоз млада, някои от тях взеха решение, че ще им бъде много по-лесно, че няма да изисквам доста и така нататък Но мисля, че съумях още в самото начало да основа някакви правила и когато трябваше да работим, в действителност работихме. По време на почивките обсъждахме неща, които на тях им бяха забавни, свързани с бъдещи дисциплини, които ще учат, с опциите, от които могат да се възползват като студенти. Тъй като аз съм по-млада и съм била студентка единствено преди няколко години, можех да им дам много информация, по отношение на стажове, бригади, да им дам съвет какви дисциплини могат да изберат. Те се радваха доста, че мога да им дам такива препоръки и надлежно се възползваха от тях.
Мислиш ли, че е нужно да се промени нещо в метода на преподаване, с цел да се ускори интереса на младите върху образованието? Какви способи би употребила ти?
Според мен, студентите, които са сега, не са тези студенти, които са били преди 5, 10 или 15 години, защото поколенията се менят. Но никога не съм съгласна с това, че младото потомство е доста по-разглезено, че е мързеливо и че не учи. От наблюденията, които имам, мога да кажа, че е тъкмо противоположното. Младите са извънредно амбициозни, желаят да се развиват, имат предпочитание незабавно откакто завършат да работят нещо по специалността. Трябва да имаш, обаче, малко по-различен метод към тях, защото те са по-млади, не са толкоз срамежливи, нямат толкоз доста задръжки и това от време на време може да подразни преподаватели, които имат повече стаж. Когато си по-млад ти е по-лесно да ги схванеш, да се поставиш на тяхно място. Нещата, които могат да се трансформират, съгласно мен, е да се обезпечи повече процедура. Всичко, което се учи на доктрина е доста значимо, само че ще бъде доста по-добре и разбираемо за студентите, в случай че се съчетае и с процедура. Хубаво е, че в Икономически университет - Варна през последните години се обезпечават много стажове за студенти, в които могат да се включат и да съчетаят наученото с практиката. Други неща, които могат да се приложат е да се канят повече посетител преподаватели, както и хора от бизнеса. Това също към този момент се реализира в нашия университет. Друга концепция, която бих предложила са ролевите игри през семинарните занятия, защото тогава се разрешава да се обсъдят и схванат повече неща. Аз персонално съм забелязала, че когато би трябвало да решаваме проблеми и слагам студентите в някаква действителна обстановка, като ги запитвам по какъв начин биха постъпили, на тях им става забавно и се получават много положителни полемики.
На какво би желала да научиш своите студенти, с изключение на на материала, който им преподаваш, несъмнено?
Винаги има още на какво човек да се научи и да научи другите. Не постоянно, обаче, времето разрешава да приказваме на тематики отвън материала. Но все пак, когато работим съществено и всъщност и ни останат 5-10 минутки, постоянно приказваме за неща, които вълнуват студентите. Те са свързани с реализацията им откакто завършат, какви благоприятни условия могат да получат и аз се пробвам да им оказа помощ в тази тенденция. Казвам им, че постоянно, когато човек има предпочитание, може да реализира доста неща, да си откри работа, стаж, да се възползва от разнообразни стратегии. Най-важното е да не се отхвърлят от фантазиите си и да се борят, тъй като до момента в който човек е млад, фантазиите му са по-големи и е доста по-склонен да рискува. Трябва да са амбициозни и да се борят за това, което желаят.
Какво обръщение би отправила към младежите в България, които към момента търсят пътя си или смисъла да останат в родината и да работят тук?
Аз съм човек, който в никакъв случай не е желал да живее в чужбина и не съм си помисляла, че това може да се случи. Нямала съм и опция, само че даже и да имам, не бих живяла и работила другаде, с изключение на в България. Според мен е значимо човек да живее в родината и да се бори за това, което му е оставено от неговите предшественици, тъй като в случай че ние, младите, не " счупим системата " и не създадем нещо ново, няма кой.
Бих желала да кажа на младежите, че в случай че имат предпочитание могат да се развиват на всички места. В днешно време в България има доста аутсорсинг компании, които оферират благоприятни условия и високо възнаграждение. Другото, което бих им споделила е, че в случай че имат фантазии, могат да ги осъществят и тук, въпросът е до желанието и да желаят да се борят. Разбира се, по-лесно е да заминеш някъде, където има повече благоприятни условия и да зарежеш безусловно всичко. Младите би трябвало да пробват да се развиват тук, в родината си.
Интервю на Надежда Георгиева
Започвам с въпроса, който може би ти задават най-често. Защо реши да следваш докторантура и в следствие да започнеш да преподаваш на студенти?
Решението не беше взето непринудено, обмислях го много години. Когато бях студентка в 3 курс започнах да подпитвам преподаватели за докторантура, какво съставлява, какво се учи. Тогава ползата ми се ускори още повече, изключително откакто разбрах, че в случай че запиша докторантура и придобия докторска степен, по-късно мога да преподавам. Преподавателската активност ми е много забавна, защото преди да запиша висше обучение се колебаех дали да последвам стопанска система или педагогика. Така взех решение, че с помощта на докторантурата ще мога и да преподавам това, което съм изучавала през годините в университета.
Има ли нещо, което си научила от своите преподаватели в университета, което прилагаш в работата си в този момент?
Нещата сигурно не са малко. Опитвам се да последвам образеца на тези преподаватели, които са ме въодушевили и са ми помагали през всички тези години и не престават да го вършат и в този момент, по време на писането на дисертацията за докторската степен. Когато се сблъсквам с някоя съответна обстановка, се пробвам да помисля по какъв начин те биха постъпили и да приложа техния способ.
Как реагират студентите, когато виждат млад учител? Положително или негативно въздейства дребната разлика в годините, съгласно теб?
Тази година имах опцията да преподавам за първи път и водех на студенти, които бяха 1 курс. Разбира се, дребната разлика в годините има както позитивни, по този начин и негативни черти. Всичко, съгласно мен, зависи от самия метод и метода на преподаване. Спомням си първия час, когато влязох да преподавам. Бях доста обезпокоена и когато попитах дали това е съответната група и компетентност, те ми споделиха " Да " и когато се насочих към бюрото всички се изненадаха. Отначало ме помислиха за тяхна състудентка. Разбира се, първоначално ми беше малко мъчно, тъй като когато ме видяха, че съм толкоз млада, някои от тях взеха решение, че ще им бъде много по-лесно, че няма да изисквам доста и така нататък Но мисля, че съумях още в самото начало да основа някакви правила и когато трябваше да работим, в действителност работихме. По време на почивките обсъждахме неща, които на тях им бяха забавни, свързани с бъдещи дисциплини, които ще учат, с опциите, от които могат да се възползват като студенти. Тъй като аз съм по-млада и съм била студентка единствено преди няколко години, можех да им дам много информация, по отношение на стажове, бригади, да им дам съвет какви дисциплини могат да изберат. Те се радваха доста, че мога да им дам такива препоръки и надлежно се възползваха от тях.
Мислиш ли, че е нужно да се промени нещо в метода на преподаване, с цел да се ускори интереса на младите върху образованието? Какви способи би употребила ти?
Според мен, студентите, които са сега, не са тези студенти, които са били преди 5, 10 или 15 години, защото поколенията се менят. Но никога не съм съгласна с това, че младото потомство е доста по-разглезено, че е мързеливо и че не учи. От наблюденията, които имам, мога да кажа, че е тъкмо противоположното. Младите са извънредно амбициозни, желаят да се развиват, имат предпочитание незабавно откакто завършат да работят нещо по специалността. Трябва да имаш, обаче, малко по-различен метод към тях, защото те са по-млади, не са толкоз срамежливи, нямат толкоз доста задръжки и това от време на време може да подразни преподаватели, които имат повече стаж. Когато си по-млад ти е по-лесно да ги схванеш, да се поставиш на тяхно място. Нещата, които могат да се трансформират, съгласно мен, е да се обезпечи повече процедура. Всичко, което се учи на доктрина е доста значимо, само че ще бъде доста по-добре и разбираемо за студентите, в случай че се съчетае и с процедура. Хубаво е, че в Икономически университет - Варна през последните години се обезпечават много стажове за студенти, в които могат да се включат и да съчетаят наученото с практиката. Други неща, които могат да се приложат е да се канят повече посетител преподаватели, както и хора от бизнеса. Това също към този момент се реализира в нашия университет. Друга концепция, която бих предложила са ролевите игри през семинарните занятия, защото тогава се разрешава да се обсъдят и схванат повече неща. Аз персонално съм забелязала, че когато би трябвало да решаваме проблеми и слагам студентите в някаква действителна обстановка, като ги запитвам по какъв начин биха постъпили, на тях им става забавно и се получават много положителни полемики.
На какво би желала да научиш своите студенти, с изключение на на материала, който им преподаваш, несъмнено?
Винаги има още на какво човек да се научи и да научи другите. Не постоянно, обаче, времето разрешава да приказваме на тематики отвън материала. Но все пак, когато работим съществено и всъщност и ни останат 5-10 минутки, постоянно приказваме за неща, които вълнуват студентите. Те са свързани с реализацията им откакто завършат, какви благоприятни условия могат да получат и аз се пробвам да им оказа помощ в тази тенденция. Казвам им, че постоянно, когато човек има предпочитание, може да реализира доста неща, да си откри работа, стаж, да се възползва от разнообразни стратегии. Най-важното е да не се отхвърлят от фантазиите си и да се борят, тъй като до момента в който човек е млад, фантазиите му са по-големи и е доста по-склонен да рискува. Трябва да са амбициозни и да се борят за това, което желаят.
Какво обръщение би отправила към младежите в България, които към момента търсят пътя си или смисъла да останат в родината и да работят тук?
Аз съм човек, който в никакъв случай не е желал да живее в чужбина и не съм си помисляла, че това може да се случи. Нямала съм и опция, само че даже и да имам, не бих живяла и работила другаде, с изключение на в България. Според мен е значимо човек да живее в родината и да се бори за това, което му е оставено от неговите предшественици, тъй като в случай че ние, младите, не " счупим системата " и не създадем нещо ново, няма кой.
Бих желала да кажа на младежите, че в случай че имат предпочитание могат да се развиват на всички места. В днешно време в България има доста аутсорсинг компании, които оферират благоприятни условия и високо възнаграждение. Другото, което бих им споделила е, че в случай че имат фантазии, могат да ги осъществят и тук, въпросът е до желанието и да желаят да се борят. Разбира се, по-лесно е да заминеш някъде, където има повече благоприятни условия и да зарежеш безусловно всичко. Младите би трябвало да пробват да се развиват тук, в родината си.
Интервю на Надежда Георгиева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ