Междузвездните метеори може да са били изстреляни от свръхнови
В научнофантастичния филм от 1953 година „ Идва от космоса “ основните герои Джон Пътнам и Елън Фийлдс стават очевидци на конфликт с метеор покрай родния им град. Поне те считат, че това е удар на метеор. Когато идват на мястото на злополуката, те откриват, че това въобще не е метеор, а свален извънземен галактически транспортен съд. Това, което следва, е поредност от галактически недоразумения, водещи до напускането на извънземните и обновената изолираност на човечеството от по-голямата галактическа общественост.
Ако междузвездни извънземни в миналото в действителност са посещавали нашата планета, те правят добра работа да го скрият. Ние обаче сме били посещавани от обекти оттатък нашата слънчева система и едвам неотдавна измисляме по какъв начин да ги идентифицираме. През 2017 година груповото въображение на света беше превзето от идването и бързото тръгване на Оумуамуа, първият документиран междузвезден обект, прелетял край нашата планета. Смята се, че е бил метеорит с форма на палачинка с дължина към 115 метра.
Две години по-късно, през август 2019 година, астроном фен откри втория доказан междузвезден клиент, когато видя 2/I Борисов в нощното небе.
Сега астрономите са разкрили два спомагателни междузвездни обекта – единият от тях е доказан, до момента в който другият остава претендент – единствено че тези далечни другари не махаха на Земята, до момента в който прелитаха. Осъществиха контакт.
През 2014 година IM1 беше открит от Министерството на защитата на Съединени американски щати, до момента в който изгаряше в атмосферата. Пет години по-късно той беше избран като претендент за обект с междузвезден генезис. Този генезис беше доказан през 2022 година Обектът имаше маса от към 460 кг, диаметър към половин метър и се движеше с почти 60 километра в секунда, преди да се удари. Всъщност визитата на IM1 предшества Оумуамуа с съвсем четири години, само че не знаехме, че е междузвезден до по-късно, тъй че Оумуамуа получава трофея.
Чрез премерване на светлинния пик, до момента в който IM1 се разпада, учените съумяха да оценят неговата материална издръжливост, да получат визия от какво е изработен и да го сравнят с други известни галактически обекти. Те откриха, че той е почти 20 пъти по-силен от типичните каменисти астероиди и почти два пъти по-силен от междинен стоманен астероид. След това откривателите се обърнаха към каталога на огнените топки, поддържан от Центъра за проучване на обекти наоколо до Земята, с вярата да намерят сходни обекти.
Там откриха различен претендент на име IM2. Той беше открит през 2017 година и се счита, че е бил почти метър дълъг, почти 10 пъти по-масивен от IM1 и се движи с към 40 километра в секунда. Все още не е несъмнено дали IM2 също е междузвезден по генезис, само че неговите характерности допускат, че е по този начин. Както IM1, по този начин и IM2 са измежду най-силните огнени топки, които CNEOS е разкрил. Те се подреждат на първо и трето място от 273 обекта по издръжливост на материала съгласно създателите на публикацията. Те са богати на желязо до степен, която нормално не виждаме в нашата лична слънчева система.
Това, че са толкоз разнообразни от локалните галактически скали, поддържа концепцията, че са пристигнали от някъде другаде. Те просто не се държаха като идващи от нашия квартал. Нещо повече, откривателите показаха, че в случай че приемем, че тези обекти са представителни за фоновата популация на галактически скали, тогава комбинираното им разкриване допуска, че почти 40% от всички огнеупорни детайли, т.е. метали с висока точка на размразяване – са уловени в скали към метър по мярка.
Ако казусът е подобен, чистото обилие от тях е прекомерно огромно, с цел да идва от планетарна система. Сигурно са се образували по различен метод. Едно евентуално пояснение е, че те са се образували вътре в свръхнова и са изхвърлени като „ богати на желязо патрони “ в цялото пространство. Ако предположим, че междузвездният генезис на IM2 е доказан и останалата част от хипотезата е годна, това значи, че живеем във галактика, цялостна с бездомни супернови.
От време на време един от тези диви изстрели намира пътя си през космоса, в нашата слънчева система, и блестящо гори, до момента в който се разпада в атмосферата. Това е задоволително, с цел да ви направи признателни за атмосферната ризница на нашата планета, в противоположен случай щяхме да сме малко повече от планетарна възглавничка за игли, изпъстрена с междузвездни рани.
