Непобедим от технологиите: кучешкият нос
В научните лаборатории от десетилетия се създават всевъзможни версии на „ неестествен кучешки нос ”. Всички те обаче не могат да се съпоставят по триумф с действителния кучешки нос...
Обонянието на кучетата се прави оценка на 10 000 до 100 000 пъти по-силно от това на индивида
(снимка: CCO Public Domain)
Развитието на технологиите последователно ни довежда до моментите, в които изкуствените системи стават по-добри от естествените си аналози. Автомобилите са заменили конете в превоза, компютрите побеждават на шах най-хубавите гросмайстори и така нататък Но има и някои области, в които технологията не може да надмине това, което природата е основала. Такъв е казусът с… кучешкия нос.
Преди да влезе в постройка в Афганистан, Томас – американски армейски парашутист – постоянно изпраща своята белгийска овчарка напред, с цел да се увери, че вътре не се крият противников бойци или други неприятни изненади. По време на един ден на изключително яростни сражения Томас се намира в постройка, търсейки къде да превърже ранен боец, когато чува звук от прилежащата стая. Зад ъгъла мерва „ сянка и мълния ” – в сумрака се крие чеченски боец, въоръжен с автомат АК, и единствено след момент автоматът към този момент е ориентиран към Томас.
Преди боецът да дръпне спусъка, кучето влита в стаята откъм коридора, мята се на врата му и го събаря обратно. Изстрелът е отклонен, животът на Томас – избавен. Оттогава Томас не се разделя с овчарката. Ходи с нея на всички места, споделя MIT Technology Review.
100 000 по-силно подушване от това на индивида
Военните разчитат на кучетата доста и за друго нещо – за намиране на взривни субстанции. Обонянието на кучетата се прави оценка на 10 000 до 100 000 пъти по-силно от това на индивида. Милионите парични единици от всевъзможен тип, наляти в създаване на „ неестествен нос ”, не могат да заменят пълноценно кучешкия, макар откъслечните напредъци в лабораториите.
Макар че металотърсачите много успешно се употребяват и за намиране на бомби и наземни мини, кучетата могат да бъдат подготвени да намират неметални взривни устройства, приготвени от неестествен тор и други субстанции от бита. Този гений се оказва изключително потребен в някои борби, където воюващите страни постоянно разчитат на самоделни взривни системи, направени от „ подръчни ” материали и опаковани в пластмасови съдове.
Изкуственият нос – добър единствено в стерилна среда
Факт е, че в научните лаборатории по целия свят от десетилетия се създават всевъзможни версии на „ неестествен кучешки нос ”. Всички те обаче не съумяват да потвърдят, че са най-малкото сравними по триумф с действителния кучешки нос. Най-често се получава по този начин, че изкуствените носове реагират добре при излагане на експлозиви, заради което наподобяват обещаващи, но… единствено в стерилната среда на научните лаборатории. В действителни условия триумфът им се размива.
По време на един опит в Университета Обърн в Алабама през 2001 година, кучетата се потвърждават като почти 10 пъти по-чувствителни от най-хубавия неестествен нос. При различен опит в полеви условия множеството изкуствени детектори се „ побъркват ”, тъй като засичат всевъзможни вещества с евентуално приложение във гърмежите – растения, торове в почвата и други
През 2010 година командирът на Съвместната организация за неподготвено проваляне от избухливи устройства (JIEDDO) признава, че макар големите суми пари (измервани в десетки милиарди) държавни вложения в дронове, радио-сензори и самолети със датчици за битка с „ спонтанни избухливи устройства ”, кучетата си остават без аналог като детектори на рисковите устройства. Докато датчиците нормално откриват половината от експлозивите, преди те да избухнат, кучешките екипи откриват 80% от тях.
Най-новите изкуствени детектори могат да открият по-малки следи от химикали, в сравнение с куче. Но тези детектори са огромни, обемни, неуместни. За потреблението им би трябвало да се носят „ голямо количество инфраструктура, газове и вакуумни помпи – и би трябвало да се занесе проба до самата машина ” “.
Затова, най-малко към този момент, изкуствените детектори играят роля най-вече по места като летищата, където всички пасажери би трябвало да преминат през контролно-пропускателните пунктове за сигурност. Едно от най-интересните открития на учените в процеса на създаване на летищните детектори за експлозиви е обвързвано с това, че съществуването на взривни субстанции се долавя по-добре при неведнъж „ поемане и издишване ”, в сравнение с при непрекъснато засмукване на въздуха в детектора. Засега няма доста несъмнено пояснение за какво е по този начин. Учените допускат, че по този метод въздухът се раздвижва по-добре и това спомага за откриването на значимите за датчика субстанции.
Детектор с разсъдък
Не на последно място кучетата не престават да са най-хубавият изобретател на взривни субстанции и поради своя разсъдък. Кучетата, сходно на хората, са способни да реагират на непредвидими обстановки, като се стартира от метода на скриване на рисковото вещество и се стигне до самите човешки дейности в обстановка на инспекция за експлозиви. Затова някои учени са съсредоточили напъните си не върху подмяна на кучетата, а върху възстановяване на техните умения.
Един забавен опит е индикативен в това отношение. През 2017 година екип на лабораторията на Линкълн в MIT създава нов масспектрометър с величина на огромен скрин, който може да разпознава следи от количества химикали, наедно с кучешките носове. Той освен е впечатляващо сензитивен, само че и работи бързо, като приключва оценките си за към една секунда.
Изследователите са разчувствани от капацитета на устройството. По време на съпоставяне с кучетата учените откриват, че кучетата много бъркат, като „ разпознават ” експлозиви в контейнери, в които няма нищо. По-късно обаче се оказва, че това въобще не са неточности – по време на тренировките контйнерите са били „ кръстосано нечисти ”, т.е. в празните контейнери е било слагано нещо, от което въпреки всичко е останала диря – и кучетата са я доловили.
В последна сметка учените отхвърлят да приспособят машината да размени кучетата. В известие по това време Родерик Кунц, който управлява проучването, споделя: „ нашето възприятие е, че сходен инструмент е най-добре ориентиран към възстановяване на така и така най-хубавите детектори в света – кучета ”.
Обонянието на кучетата се прави оценка на 10 000 до 100 000 пъти по-силно от това на индивида
(снимка: CCO Public Domain)
Развитието на технологиите последователно ни довежда до моментите, в които изкуствените системи стават по-добри от естествените си аналози. Автомобилите са заменили конете в превоза, компютрите побеждават на шах най-хубавите гросмайстори и така нататък Но има и някои области, в които технологията не може да надмине това, което природата е основала. Такъв е казусът с… кучешкия нос.
Преди да влезе в постройка в Афганистан, Томас – американски армейски парашутист – постоянно изпраща своята белгийска овчарка напред, с цел да се увери, че вътре не се крият противников бойци или други неприятни изненади. По време на един ден на изключително яростни сражения Томас се намира в постройка, търсейки къде да превърже ранен боец, когато чува звук от прилежащата стая. Зад ъгъла мерва „ сянка и мълния ” – в сумрака се крие чеченски боец, въоръжен с автомат АК, и единствено след момент автоматът към този момент е ориентиран към Томас.
Преди боецът да дръпне спусъка, кучето влита в стаята откъм коридора, мята се на врата му и го събаря обратно. Изстрелът е отклонен, животът на Томас – избавен. Оттогава Томас не се разделя с овчарката. Ходи с нея на всички места, споделя MIT Technology Review.
100 000 по-силно подушване от това на индивида
Военните разчитат на кучетата доста и за друго нещо – за намиране на взривни субстанции. Обонянието на кучетата се прави оценка на 10 000 до 100 000 пъти по-силно от това на индивида. Милионите парични единици от всевъзможен тип, наляти в създаване на „ неестествен нос ”, не могат да заменят пълноценно кучешкия, макар откъслечните напредъци в лабораториите.
Макар че металотърсачите много успешно се употребяват и за намиране на бомби и наземни мини, кучетата могат да бъдат подготвени да намират неметални взривни устройства, приготвени от неестествен тор и други субстанции от бита. Този гений се оказва изключително потребен в някои борби, където воюващите страни постоянно разчитат на самоделни взривни системи, направени от „ подръчни ” материали и опаковани в пластмасови съдове.
Изкуственият нос – добър единствено в стерилна среда
Факт е, че в научните лаборатории по целия свят от десетилетия се създават всевъзможни версии на „ неестествен кучешки нос ”. Всички те обаче не съумяват да потвърдят, че са най-малкото сравними по триумф с действителния кучешки нос. Най-често се получава по този начин, че изкуствените носове реагират добре при излагане на експлозиви, заради което наподобяват обещаващи, но… единствено в стерилната среда на научните лаборатории. В действителни условия триумфът им се размива.
По време на един опит в Университета Обърн в Алабама през 2001 година, кучетата се потвърждават като почти 10 пъти по-чувствителни от най-хубавия неестествен нос. При различен опит в полеви условия множеството изкуствени детектори се „ побъркват ”, тъй като засичат всевъзможни вещества с евентуално приложение във гърмежите – растения, торове в почвата и други
През 2010 година командирът на Съвместната организация за неподготвено проваляне от избухливи устройства (JIEDDO) признава, че макар големите суми пари (измервани в десетки милиарди) държавни вложения в дронове, радио-сензори и самолети със датчици за битка с „ спонтанни избухливи устройства ”, кучетата си остават без аналог като детектори на рисковите устройства. Докато датчиците нормално откриват половината от експлозивите, преди те да избухнат, кучешките екипи откриват 80% от тях.
Най-новите изкуствени детектори могат да открият по-малки следи от химикали, в сравнение с куче. Но тези детектори са огромни, обемни, неуместни. За потреблението им би трябвало да се носят „ голямо количество инфраструктура, газове и вакуумни помпи – и би трябвало да се занесе проба до самата машина ” “.
Затова, най-малко към този момент, изкуствените детектори играят роля най-вече по места като летищата, където всички пасажери би трябвало да преминат през контролно-пропускателните пунктове за сигурност. Едно от най-интересните открития на учените в процеса на създаване на летищните детектори за експлозиви е обвързвано с това, че съществуването на взривни субстанции се долавя по-добре при неведнъж „ поемане и издишване ”, в сравнение с при непрекъснато засмукване на въздуха в детектора. Засега няма доста несъмнено пояснение за какво е по този начин. Учените допускат, че по този метод въздухът се раздвижва по-добре и това спомага за откриването на значимите за датчика субстанции.
Детектор с разсъдък
Не на последно място кучетата не престават да са най-хубавият изобретател на взривни субстанции и поради своя разсъдък. Кучетата, сходно на хората, са способни да реагират на непредвидими обстановки, като се стартира от метода на скриване на рисковото вещество и се стигне до самите човешки дейности в обстановка на инспекция за експлозиви. Затова някои учени са съсредоточили напъните си не върху подмяна на кучетата, а върху възстановяване на техните умения.
Един забавен опит е индикативен в това отношение. През 2017 година екип на лабораторията на Линкълн в MIT създава нов масспектрометър с величина на огромен скрин, който може да разпознава следи от количества химикали, наедно с кучешките носове. Той освен е впечатляващо сензитивен, само че и работи бързо, като приключва оценките си за към една секунда.
Изследователите са разчувствани от капацитета на устройството. По време на съпоставяне с кучетата учените откриват, че кучетата много бъркат, като „ разпознават ” експлозиви в контейнери, в които няма нищо. По-късно обаче се оказва, че това въобще не са неточности – по време на тренировките контйнерите са били „ кръстосано нечисти ”, т.е. в празните контейнери е било слагано нещо, от което въпреки всичко е останала диря – и кучетата са я доловили.
В последна сметка учените отхвърлят да приспособят машината да размени кучетата. В известие по това време Родерик Кунц, който управлява проучването, споделя: „ нашето възприятие е, че сходен инструмент е най-добре ориентиран към възстановяване на така и така най-хубавите детектори в света – кучета ”.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ