Сервилност и продажност: Как тези хора се залепиха за ГЕРБ
В националното схващане на българите има закодирано почитание към образованите, учени хора. Но когато тези престижи се водят от правилото " Пари (и власт) ми дай - на маймун се обръщам ", последствията са съдбовни. За всички.
Отдавна е време да поговорим съществено за престижите и за следствията от тяхното обществено самоубийство.
Въпреки неразвитата си обществена конструкция, неналичието на компактност на историческия опит и рудиментарната си политическа просвета, в националното схващане на българите е закодирано почитание към хора, които са придобили личен престиж по самостоятелен от властта метод.
Това са по този начин наречените „ учени ", които баба ми, с второ поделение обучение, настояваше да почитам. Става дума за персони, придобили уважението на обществото не около притежанието на власт, а около триумфа си да се повдигнат над общото ниво без опора във властта, или даже макар нея.
Традиционните типажи от репертоара на баба ми бяха лекари, учители, публицисти, юристи, музиканти, академични хора. В нейния свят „ ученият " човек напълно законно не се бъхта в полето в зной и мраз, както вършат неуките. Този човек няма потребността да прави това, тъй като обществото му обезпечава занаят, без да желае от него „ да се рови в земята ". Ако е в действителност академик, българите нямат нищо срещу той да не е до тях в жетварската горещина. Неговият път е различен - да оказва помощ на хората, или да ги възвисява. Оттук и правилото: „ Учен човек - почитан човек ".
Сервилност и подкупност
Баба ми беше наясно и с други черти на българите, да вземем за пример: да се умилкват към властта и да сервилничат пред властта или парите. Тази линия тя обобщаваше с две сентенции: „ Дай му власт и му гледай сеира " ; и „ Пари ми даваш - на маймун се обръщам ".
Уважението на българите към „ учените " уравновесява тази тяхна угодливост и подкупност. При намаляване на престижа на „ учените " обаче се ускорява точно продажността. Водещият принцип става: „ Пари/власт ми даваш - на маймун се обръщам. " Няма трето, не и у нас.
Тъй като съм наясно с народа си, още преди две години започнах да удрям паника, че престижите изчезват и само сервилността остава. Тогава ставаше дума за това, че на правилото „ пари/власт ми даваш ", голямо количество мои „ учени " сътрудници, радващи се на уважението, дължимо на самостоятелните престижи, се залепиха към режима на ГЕРБ.
Моят народ обаче не е толкоз малоумен, колкото от време на време наподобява. Той много бързо означи, по какъв начин обществени фигури, доскоро уважавани като престижи, за броени седмици минаха към правилото „ на маймун се обръщам ". Престана да им има вяра - само че и стартира да губи увереността, че въобще може да съществуват самостоятелни престижи.
След като тези престижи се обърнаха на маймуни, към този момент нямаше причина други обществени фигури да не сторят същото. Именно това следим към този момент година около пандемията. Уважавани медици един след различен загърбваха това, което ги правеше уважавани, с цел да извършват напътствията на Бойко Борисов. А той, както рано или късно се случва с всички властнически видове, постоянно действаше на правилото на инцидентната прищявка - въобще не като „ академик ".
Така стигнахме до настоящето състояние, при което на 15 март медицински престиж тръби, че ситуацията е под надзор, а на 16 март споделя, че системата се срутва и би трябвало незабавно да затваряме всичко още веднъж, с изключение на (доколкото може да се разбере) цирковете, които пък отвори със специфична заповед.
Обръщането на анализатори на маймуни тежко повреди духа на българите. Обръщането на медицински престижи на маймуни поврежда и убива - чисто физически, в най-буквалния физически смисъл - хиляди хора.
" Падението на най-хубавите е най-непростимо "
Когато обществото те признае за престиж, това не е мотив за песни и танци. Това е мотив да си дадеш сметка, че дължиш нещо на призналите те хора. След като са те признали, те ти заплащат масрафа - не сееш жито, с цел да ядеш самун, защото някой различен го прави вместо теб. А той прави това, тъй като чака от теб да му дадеш познания, полезности и персонален пример; както и вярата, че въобще е допустимо да има познания, полезности и персонален образец.
Когато, бидейки престиж, решиш да действаш на правилото „ Пари/власт ми дай - на маймун се обръщам ", ти убиваш освен себе си. Убиваш - духовно и физически - хора, които нищо не са ти създали. Напротив, хранили са те и са те обличали, тъй като точно ти си им показвал, че е допустимо индивидите да не се обръщат на маймуни.
„ Падението на най-хубавите е най-непростимо ", написа Аристотел. Вече виждаме провалите върху обществото от самоубийството на престижи. Предстои да забележим цената, които самите престижи ще платят за това, че се обърнаха на маймуни.
*
Отдавна е време да поговорим съществено за престижите и за следствията от тяхното обществено самоубийство.
Въпреки неразвитата си обществена конструкция, неналичието на компактност на историческия опит и рудиментарната си политическа просвета, в националното схващане на българите е закодирано почитание към хора, които са придобили личен престиж по самостоятелен от властта метод.
Това са по този начин наречените „ учени ", които баба ми, с второ поделение обучение, настояваше да почитам. Става дума за персони, придобили уважението на обществото не около притежанието на власт, а около триумфа си да се повдигнат над общото ниво без опора във властта, или даже макар нея.
Традиционните типажи от репертоара на баба ми бяха лекари, учители, публицисти, юристи, музиканти, академични хора. В нейния свят „ ученият " човек напълно законно не се бъхта в полето в зной и мраз, както вършат неуките. Този човек няма потребността да прави това, тъй като обществото му обезпечава занаят, без да желае от него „ да се рови в земята ". Ако е в действителност академик, българите нямат нищо срещу той да не е до тях в жетварската горещина. Неговият път е различен - да оказва помощ на хората, или да ги възвисява. Оттук и правилото: „ Учен човек - почитан човек ".
Сервилност и подкупност
Баба ми беше наясно и с други черти на българите, да вземем за пример: да се умилкват към властта и да сервилничат пред властта или парите. Тази линия тя обобщаваше с две сентенции: „ Дай му власт и му гледай сеира " ; и „ Пари ми даваш - на маймун се обръщам ".
Уважението на българите към „ учените " уравновесява тази тяхна угодливост и подкупност. При намаляване на престижа на „ учените " обаче се ускорява точно продажността. Водещият принцип става: „ Пари/власт ми даваш - на маймун се обръщам. " Няма трето, не и у нас.
Тъй като съм наясно с народа си, още преди две години започнах да удрям паника, че престижите изчезват и само сервилността остава. Тогава ставаше дума за това, че на правилото „ пари/власт ми даваш ", голямо количество мои „ учени " сътрудници, радващи се на уважението, дължимо на самостоятелните престижи, се залепиха към режима на ГЕРБ.
Моят народ обаче не е толкоз малоумен, колкото от време на време наподобява. Той много бързо означи, по какъв начин обществени фигури, доскоро уважавани като престижи, за броени седмици минаха към правилото „ на маймун се обръщам ". Престана да им има вяра - само че и стартира да губи увереността, че въобще може да съществуват самостоятелни престижи.
След като тези престижи се обърнаха на маймуни, към този момент нямаше причина други обществени фигури да не сторят същото. Именно това следим към този момент година около пандемията. Уважавани медици един след различен загърбваха това, което ги правеше уважавани, с цел да извършват напътствията на Бойко Борисов. А той, както рано или късно се случва с всички властнически видове, постоянно действаше на правилото на инцидентната прищявка - въобще не като „ академик ".
Така стигнахме до настоящето състояние, при което на 15 март медицински престиж тръби, че ситуацията е под надзор, а на 16 март споделя, че системата се срутва и би трябвало незабавно да затваряме всичко още веднъж, с изключение на (доколкото може да се разбере) цирковете, които пък отвори със специфична заповед.
Обръщането на анализатори на маймуни тежко повреди духа на българите. Обръщането на медицински престижи на маймуни поврежда и убива - чисто физически, в най-буквалния физически смисъл - хиляди хора.
" Падението на най-хубавите е най-непростимо "
Когато обществото те признае за престиж, това не е мотив за песни и танци. Това е мотив да си дадеш сметка, че дължиш нещо на призналите те хора. След като са те признали, те ти заплащат масрафа - не сееш жито, с цел да ядеш самун, защото някой различен го прави вместо теб. А той прави това, тъй като чака от теб да му дадеш познания, полезности и персонален пример; както и вярата, че въобще е допустимо да има познания, полезности и персонален образец.
Когато, бидейки престиж, решиш да действаш на правилото „ Пари/власт ми дай - на маймун се обръщам ", ти убиваш освен себе си. Убиваш - духовно и физически - хора, които нищо не са ти създали. Напротив, хранили са те и са те обличали, тъй като точно ти си им показвал, че е допустимо индивидите да не се обръщат на маймуни.
„ Падението на най-хубавите е най-непростимо ", написа Аристотел. Вече виждаме провалите върху обществото от самоубийството на престижи. Предстои да забележим цената, които самите престижи ще платят за това, че се обърнаха на маймуни.
*
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ