Не забравяйте, че синът на чистач никога няма да стане директор – каза учителят ни
В нашия клас беше едно момче Паша. Нито неприятен възпитаник, нито отличен възпитаник, като се изключи че имаше податливост към математика.
Дори участваше и в районни надпревари. Майка му работи като учебен механик и постоянно й оказва помощ след учебно заведение.
В началото всички го дразнеха за това, само че той не реагира доста и по тази причина съучениците му го оставиха на мира.
Имахме преподавател по биология Роза Йосифовна, доста отвратителна персона. Нарекохме я Роза-Йося или просто Йоска.
Тя е била доста нагла и хитра, и постоянно се е опитвала да бъде учтива и любезена към децата, чиито родители са били богати или на положителни позиции и не възприемаще децата, които не са имали такива родители.
Но любовта към Паша беше специфична. Ако не се е подготвил добре към урока или е бил видян с неприятно държание по время на урока – тя му говорище разнообразни неща, като примерно „ няма да постигнеш нищо в живота си “, „ ще растеш на вятъра, ще бъдеш единствено задължение за обществото “ “.
Веднъж, по време на такива офанзиви против Пашка, тя сподели една фраза „ Не забравяйте, че синът на чистачката в никакъв случай няма да стане шеф, тъкмо както синът на режисьора в никакъв случай няма да стане пазач! “
На 20-та годишнина след учебното заведение повече от половината от класа се събраха, беше и Пашка. Поканихме няколко от нашите учители, в това число и Джоска, макар че в нашия клас тя не беше класна учителка, тя беше по едно време класна учителка в паралелния клас, с който се обединихме в 10-ти клас.
Въпреки че беше много остаряла, Йоска не промени същността си – съвсем от вратата на кафенето стартира да пита всеки, какво е постигнал в живота си.
Когато пристигна ред на Паша, тя попита: „ Павлуш, какво правиш, уповавам се не миеш етажите? “. Без даже да се пробва да се усмихне на шегата на учителя, Павел умерено отвърна: “Изграждам къщи! ”
– Строителят значи ли? – продължи Роза Йосифовна.
– Не напълно. Моята строителна компания … общоприет шеф съм, Паша отговори непретенциозно.
Лицето на Йоски се промени и гласт й трепереще. Последният удар за нея беше, когато щеше да напусне кафенето, откакто седна с нас за по-малко от час, Паша наредил на водача си в първокласен мерцедес да я води вкъщи.
В колата тя стана по-тъмна от облак.
