Зубър
В нашия език съществува отдавна една нелепост. Тя се показва в названието на учещият наизуст, когато назовават зубър. Това присмехулно определение стои прекомерно неуместно до названието на животното зубър, което е населявало континента ни, както и нашите земи в дълбока античност, само че е изчезнало. Нищо нито в етимологията, нито по асоциативен път не свързва голямото животно с човек, който запомня нещо наизуст, без да влага схващане в него. Затова е добре да заличим тази неправда към мощното животно, запознавайки се с него.
Етимология на названието на зубъра
Не е изцяло изяснено от кое място идва името на този мощен бизон, само че има няколко вероятни етимологии. Едната е от корена урус или ур, което безусловно значи бик или от разнообразни вариации на глагола за боричкане.
Друго предложение за произхода на името е от думата зима, зимбро. Също като тима, който има на емблемата си зубър. Има вид думата да идва от иврит и да значи диво животно. При всички положения името на зубъра би трябвало да се свързва с визията за бизона, тъй като толкоз известният американски бозайник е братовчед на европейското животно, което беше изчезнало.
Класификация на зубъра
Зубърът с латинско наименование Bison bonasus е най-едрият бозайник от разреда на Чифтокопитните. Характерни за тях са двата междинни мощно развити пръсти, превърнати в копито и другите два, обърнати обратно и закърнели. Устройството на копитото им оказва помощ да бягат бързо и да се движат сносно.
Известни са три типа зубри:
1. Беловежки зубър - Bison bonasus bonasus;
2. Унгарски зубър - Bison bonasus hungarorum;
3. Кавказки зубър - Bison bonasus caucasicus, който е липсващ.
Специалистите считат, че са се появили на планетата преди към 5 милиона години като обособен тип. Успели са да оцелеят, тъй като са били многочислени.
Характеристика на зубъра
Европейският бизон, именуван още зубър, наподобява на северноамериканския си родственик. Това е най-голямото тревопасно животно в Европа. Поради този факт е извънредно значима частица за отворената горска екосистема.
Мъжкото животно доближава височина сред 160 и 200 сантиметра и тегло, вариращо от 530 кг до 1 звук. Женската е по-дребна, тежи от 320 до 540 кг и е висока от 137 до 167 сантиметра.
Специално внимание заслужава главата на животното. Тя е извънредно здрава, с необятно чело и мощни извити рога. Главата наподобява ниско сложена поради извитият гръбнак на бозайника. Тази самобитна гърбица е от мускули, даващи задоволителна мощ на животното да разравя снега като булдозер.
По главата, врата, предната част на гърдите и горната част на предните крайници зубърът има дълги косми, които обаче са относително по-къси, в сравнение с американския тип. Те образуват огромна и гъста грива. В долната част на главата животното има също удължени косми, които наподобяват на брада. Видът на зубъра основава усещане, че задната му част е прекомерно дребна и несъразмерна по отношение на солидната предница.
Цветът на козината на зубъра е тъмнокафяв. Меката четина, сходна на вълна, по задните елементи и по корема на животното се сменя напролет. Козината му е толкоз дебела, че снегът може да я покрие, без да се стопи. Гъстата космена завивка е планувана животните да устоят и на рисково ниски температури през зимата.
Между сетивата на животното най-силно развито е обонянието, а слухът го следва. Зрението му е релативно едва. Смята се, че зубърът може да подуши друго животно от 2 километра разстояние, а водата надушва от 7-8 километра.
Характерно за него е, че е пъргаво животно, въпреки да наподобява на голяма и тромава топка от вълна. Скоростта, която може да развие, е от 65 километра в час и може да скочи на 180 сантиметра височина. Те са и положителни плувци.
За да поддържа толкоз солидно тяло, природата е предоставила на зубъра доста мощни и здрави крайници.
Начин на живот на зубъра
Зубрите са стадни животни. През по-голямата част от годината женските с дребните си се държат по-далече от мъжките до 3-годишна възраст, само че не се отдалечават прекалено много от тях. През размножителния сезон стадата на мъжките и женските се сливат. Едно стадо от женски и дребните им нормално се състои от 10 -12 животни. През зимата се събират на по-големи стада от 30-40 животни. По време на размножителния интервал мъжките се бият между тях, като битките са гневни и водят от време на време до пострадване и даже до гибелта на някой от съперниците.
Снимка: Hans Braxmeier Pixabay Населява главно горски сектори, в които има поляни, гористи речни долини, а в планините се придържат към високия залесен пояс, който граничи с пасища. Беловежкият е равнинен, а кавказкия е планински.
В предишното дивият кавказки зубър е правил годишно миграции, като е слизал от планината в предпланинските елементи и в равнините, а наесен се е оттеглял постепенно в планината. Днес прави недалечни миграции в резерватите, които се обуславят от развиването на растителността през топлото време и дебелата снежна завивка през зимата.
Големият бозайник издава два типа звуци - пръхтене или блеене, сходно на кравите и биковете.
Хранене на зубъра
Зубърът се храни с тревисти растения, яде и листа, клончета, филизи и кора на разнообразни дървета и шубраци. Различни изследвания сочат, че в хранителната диета на зубъра влизат към 400 растения, само че храната се мени съгласно мястото, където се намира сега, както и от сезона.
Резерватите и ловните стопанства дохранват зубрите със сено, а оставят и топки каменна сол на разнообразни места. Понякога зъбурът разравя снега, с цел да доближи до тревата, както и бизонът в Америка. Клонките, пъпките на разнообразни типове, както и лишеи също влизат в храната на едрите бозайници през зимата.
Зубърът излиза на паша най-често заран и вечер, само че от време на време и нощем. През деня лежи под дърветата и претърпя.
През лятото грамадното животно върви на водопой два пъти на ден. Обича и да се търкаля по земята.
Размножаване на зубъра
Размножителният интервал при зубъра стартира през август и трае 2-3 седмици. Тогава мъжките се причисляват към стадата на женските и изгонват дребните над 2 години. През време на брачния интервал мъжкарите са доста нервни и съвсем не се хранят, губейки доста от тежестта си. Те постоянно се бият между тях, като боевете може да бъдат и доста яростни. След като завърши размножителния интервал мъжките напущат стадата на женските.
Бременността на женските трае 262-267 дни. Преди да роди, майката напуща стадото и намира безшумно място в гората, където да роди. Малкото е към 22-23 кг. След час се изправя на крайници и скоро следва майка си. То се храни с мляко до към 5 месеца, само че може да суче и 1 година. Към трева обаче минава още на 20 дни.
Тъй като са едри животни, зубрите нямат доста естествени врагове. Вълците ги атакуват и най-често тяхна жертва стават дребните. Възрастните животни гневно се бият при нахлуване и по тази причина е мъчно да бъдат победени, даже в случай че някоя мечка реши да ги нападне. Живеят до 22-27 години, защото страдат от разнообразни заболявания.
Изчезването на зубрите
Европейският зубър е бил постоянно срещано животно на континента през Средните епохи. Заради безразборното му избиване той изчезва. Само Беловежката гора, която е в рамките на днешна Полша, приютява последните зубри, само че те също стават жертва на хората.
По-късно поляците вземат решение да възстановят зубъра и пускат двойка зубри в гората. През 1958 година Полша подарява на България 2 двойки зубри, които са пуснати в резерват покрай Разград. Сега има почти 25 зубъра в резервата и цифрата им има вяра да пораства.
Преди 50 години на независимост има към 900 зубъра, което дава очаквания, че този тип ще се резервира в природата.
