В наши дни Джейн Гудол е легенда. Считана е за

В наши дни Джейн Гудол е легенда. Считана е за най-големия специалист по шимпанзета, академик от международна класа, създател на книги и по собствен метод звезда в известната просвета. 
Но когато през 1960 година идва за първи път в Танзания тя е просто едно 26-годишно момиче с голям интерес към животните. За себе си споделя, че когато била дребна татко ѝ подарил плюшено шимпанзе вместо плюшено мече. И по този начин почнало всичко. 
През 1962 година Джейн още веднъж е в Африка, този път дружно с бъдещия си брачен партньор – фотографът и режисьор Хюго ван Лавик. Той е от нидерландски благороднически жанр и след сватбата им Джейн става баронеса. Но не това е значимото. Още през 1962 година той ѝ прави стотици фотоси в Африка. Две години по-късно обаче той снима фрагмента, който ще промени човешкото отношение към дивата природа. 
Младата Джейн е клекнала и протегнала ръка към едно бебе шимпанзе. То също сякаш желае да се допрян. Това е дребният Флинт, първият роден след идването на изследователката в националния парк Гомбе в Танзания, написа BBC.
По това време цифрова снимка няма. Така че Джейн чака много време преди да види фрагмента. Днес си спомня, че не е била изключително впечатлена. 
„ Стори ми се, че наподобява на картината на Микеланджело, на която Бог се протяга към индивида “, споделя тя. 
Светът обаче е на друго мнение. Снимката е оповестена за първи път в списание National Geographic през декември 1965 година На корицата на същия брой още веднъж е Гудал, само че с друга фотография. 
Кадърът с дребния Флинт печели сърцето на всеки, който го е зърнал. Но по-важно е друго – той трансформира визията на индивида за шимпанзетата и за дивата природа въобще. Джейн и нейните проучвания набират известност, само че тя не е единствено хубав модел, който можеш да снимаш дружно бебе шимпанзе. 

 Hugo van Lawick / National Geographic 
Благодарение на своята отдаденост тя е първият академик, който вижда необикновено забавни детайлности за шимпанзетата и ги показва на света.  Например тези животни имат навика от време на време да взимат филиз трева и да го пъхат в мравуняка на термити. След това ги изваждат закачени на сламката и ги ядат. Преди Гудол да опише явлението се счита, че потреблението на принадлежности е извънредно човешка активност. Тази визия се оказава неправилна. 
Днес, близо 60 години по-късно, Гудал добре схваща въздействието на фотографията, направена от починалия Хюго ван Лавик, с който тя след това се развежда. 
  „ Тази фотография оказа помощ за разбирането, че ние хората не сме отделени от животниския свят, както се смяташе до тогава “, споделя тя. 
Изследователката е наричана „ същински пионер “. Според Марк Райт, шеф в международната природозащитна организация WWF, точно тя прокарва пътя за дамите в този клон на науката. Допреди Гудал наблюдението на дивите животни е най-вече мъжко занятие. 

Getty Images / Джейн Гудол в зоопарка Таронга в Сидни, Австралия, юли 2006 г. 

„ През последните 30 години на XX век доста дами последваха образеца ѝ. Днес проучването на държанието на примати в целия свят е доминирано от дами “, споделя Гилбърт Горсвенър, бивш ръководител на National Geographic Society, сдружението, основало едноименното списание.
При снимането на фрагмента през 1964 година Гудол е един от дребното откриватели, които действително работят на терен. По това време съществува убеждението, че животните могат да бъдат следени и отвън естествената им среда, най-често в зоопаркове. 
„ Този кадър припомня и че работата на терен няма опция. Трябва да си на място, с цел да схванеш природата. И би трябвало да останеш дълго време, а не за няколко седмици “, споделя Райт.
Гудол идва в Африка без даже официално да е приключила образованието си. Остава на континента в продължение на две десетилетия, работейки по-най-голямата си пристрастеност – наблюдението на животните.  
Тя въодушевява и други да последват нейния път. От 1960 година са написани близо 500 научни проучвания за шимпанзетата. Извън документалните филми, книгите и публикациите фотографията с Флинт припомня и за друго – потребността животинските местообитания да бъдат непокътнати оптимално близки до естествения им тип. 
Днес Гудол споделя, че фрагментът с Флинт ѝ носи носталгично възприятие. Спомня си времената, когато е познавала всяко шимпанзе в близост. За разлика от други откриватели, които записват животните с номера, тя им дава имена. Смята ги съвсем за свое семейство. 
Простотата е най-важното в тази фотография, прибавя Гудол. Флинт се протяга към нея, тъй като ѝ има доверие.