Двойни стандарти: Лъжливи показания разделиха пловдивчанин от 8-годишния му син
В Народното събрание на дневен ред са измененията в Семейния кодекс, касаещи тъй наречените споделено родителство. И на напред във времето излиза казусът, който някои се пробват да заметат. Съдиите следват една твърда линия на правосъдната процедура на безспорна и всеобхватна дискриминация по отношение на бащите. Наложено е разбирането, че единствено майката става за родител и тя е тази, която ще упражнява родителските права, ще получава издръжката, ще държи при себе си детето в 90% от времето в годината и ще диктува. Всички юристи знаем защо отношение към бащите става дума. Мачкане в правосъдната зала и надменно отношение. От персонален опит ще посоча, че в огромна част от делата ми се постанова да желая спомагателен обществен отчет, тъй като обществения служащ даже не си е направил труда да засегне фигурата на бащата или го е направил незадълбочено. Бащата постоянно е най-потърпевш и това е истината. Та по този начин, стигнахме до обстановката, в която със закон би трябвало да наложим на съда да даде опция на бащата да си вижда детето в съответно време, а не два пъти в месеца по четири дни общо. Ако майката му го даде. Много е комплицирана тази полемика. Проблемът обаче е реалност и би трябвало да приказваме за това. Не споделям, че законопроектите са съвършени. Никой не е. Но се веселя, че визира този по този начин значим проблем. И да, и бащите имат права, освен отговорности след раздялата. Не се изненадвайте.
Прочетете още
Това разяснява пловдивският юрист Ивайло Василев в обществените мрежи преди разискването на измененията в Народното събрание. А историята на един пловдивски татко е илюстрация на думите му.
34-годишният Ангел Пандарев от половин година води същинска война с някогашната си брачна половинка, с цел да може да вижда сина си, сблъсквайки се с двойния стандарт при използването на законите. Той и брачната половинка му са разграничени повече от 4 години, а разводът им е финализиран при започване на 2024 година, защото е бил подписан във Англия, където двамата са живеели и работели.
„ След като се разделихме, тя излезе на квартира, а детето остана да живее при мен. Аз и баба ми се грижехме главно за него. Беше записан на детска градина в Хасково, само че въобще не е ходил, тя го виждаше когато пожелае, без ограничавания. Впоследствие стартира връзка с мъж от Хасково и се реалокира да живее при него. Имаха концепция да дойдат в Пловдив, с цел да живеят и работят тук, само че по този начин или другояче това не се случи, поради ултиматум от страна на майката на мъжа. Синът ни отиде да живее в Хасково, а аз ходех всяка седмица да го вземам за уикенда. Ситуацията беше много уравновесена, детето беше умерено. През октомври предходната година обаче, нещата внезапно се трансформираха “, споделя Пандарев пред TrafficNews.
При следващата среща с 8– годишния си наследник, бащата забелязал, че то е затворен и угнетен. „ След гледище от моя страна, той ми сподели, че приятелят на майка му го е тормозил, тъй като не желал да написа домашно. Хванал го за яката, вдигнал го и го поставил на бюрото. Всичко станало през очите на майка му, само че тя не го спряла, а споделила на дребния, че „ това е за негово положително “, твърди Пандарев. Също по този начин малчуганът споделил, че мъжът го наказвал да не яде, когато не бил подготвен с домашните и му дърпал ушите.
„ Веднага се обадих на някогашната ми жена и я попитах какво става. Казах й какво твърди дребният, а тя ми съобщи да е я занимавам с нелепости и отхвърли изказванията му. Отидох в 5 районно да пусна тъжба, само че беше неделя следобяд и ми споделиха, че няма кой да я одобри и да отида на идващия ден. Малкият ми съобщи, че го боязън да се прибере и аз го оставих у дома. На идващия ден сезирах обществените и полицията. Междувременно обаче майката му също беше звъннала в полицията и у дома два пъти идва патрулка. На служителите на реда синът ми описа същите неща, които съобщи и пред мен. След три дни някогашната ми жена пусна ограничаваща заповед против мен, като излъга най- нахално, че съм я блъснал, когато се е пробвала да си вземе детето. Всъщност беше тъкмо противоположното – пред очевидци тя не нахвърли върху мен с юмруци. Нямаше здравно, нямаше очевидци, само че съдът издаде заповед за незабавна отбрана и ограничи достъпа ми до нея. Върнах детето, само че по-късно тя изрично отгаказа да ми го дава. Аз входирах тъжба в прокуратурата, само че от там още не са се произнесли “, споделя бащата.
Според него, майката и приятелят й са почнали да настройват дребния против него и са лимитирали до най-малко даже телефонните диалози на детето.
Пандарев е изискал заповед за незабавна отбрана за детето от приятеля на майката, само че съдът я отхвърля, защото „ нямало още един акт на принуждение “. „ Докладът на обществените не беше справедлив въобще. Още с влизането в кабинета, обществената работничка насочи пръст против мен с думите: „ И какво в този момент – не пускате детето при майка му. След това пропускаше част от моите показания и се наложи да я карам да ги добавя. Беше явно, че без да ме е изслушала има образувано мнение и аз мъчно ще мога да я убедя в противното “, съобщи Пандарев.
Той е безапелационен, че в тази ситуация и обществените, и съдът са приложили двоен стандарт към обстановката. “На мен ми ограничиха правата да се виждам със сина си, на база лъжливи обвинявания. А отхвърлиха да изолират детето от същинския принудител, в случай че и пред служителите на реда, и пред инспектора от Детска педагогическа стая и пред обществените, дребният описа една и съща история “, възмущава се Пандарев.
През юриста си той апелира Заповедтта за ограничение на достъпа до детето, като се надява съдът да се запознае с всички доказателства по делото. „ Майката съзнателно бави процеса и го протака, като употребява това време да отдалечава детето от мен и да го настройва. Смятам, че при такива каузи, институциите би трябвало да бъдат надалеч по– експедитивни, тъй като най- значимото е да се откри най- положителното решение за детето. Аз не съм принудител, желая само да виждам детето си и да се грижа за него. Не укривам, че се опасявам за него, поради събитията. Мисля, че обществените би трябвало да бъдат по-отговорни в такива сигтуации и да излязат от клишето на татко – принудител и майка – жертва. Животът надалеч не е черно- бял. В много от случаите функциите са разменени. Бащите обичат децата си не по-малко от майките и към тях не трябва да се подхожда с предрешение “, безапелационен е Пандарев.
Прочетете още
Това разяснява пловдивският юрист Ивайло Василев в обществените мрежи преди разискването на измененията в Народното събрание. А историята на един пловдивски татко е илюстрация на думите му.
34-годишният Ангел Пандарев от половин година води същинска война с някогашната си брачна половинка, с цел да може да вижда сина си, сблъсквайки се с двойния стандарт при използването на законите. Той и брачната половинка му са разграничени повече от 4 години, а разводът им е финализиран при започване на 2024 година, защото е бил подписан във Англия, където двамата са живеели и работели.
„ След като се разделихме, тя излезе на квартира, а детето остана да живее при мен. Аз и баба ми се грижехме главно за него. Беше записан на детска градина в Хасково, само че въобще не е ходил, тя го виждаше когато пожелае, без ограничавания. Впоследствие стартира връзка с мъж от Хасково и се реалокира да живее при него. Имаха концепция да дойдат в Пловдив, с цел да живеят и работят тук, само че по този начин или другояче това не се случи, поради ултиматум от страна на майката на мъжа. Синът ни отиде да живее в Хасково, а аз ходех всяка седмица да го вземам за уикенда. Ситуацията беше много уравновесена, детето беше умерено. През октомври предходната година обаче, нещата внезапно се трансформираха “, споделя Пандарев пред TrafficNews.
При следващата среща с 8– годишния си наследник, бащата забелязал, че то е затворен и угнетен. „ След гледище от моя страна, той ми сподели, че приятелят на майка му го е тормозил, тъй като не желал да написа домашно. Хванал го за яката, вдигнал го и го поставил на бюрото. Всичко станало през очите на майка му, само че тя не го спряла, а споделила на дребния, че „ това е за негово положително “, твърди Пандарев. Също по този начин малчуганът споделил, че мъжът го наказвал да не яде, когато не бил подготвен с домашните и му дърпал ушите.
„ Веднага се обадих на някогашната ми жена и я попитах какво става. Казах й какво твърди дребният, а тя ми съобщи да е я занимавам с нелепости и отхвърли изказванията му. Отидох в 5 районно да пусна тъжба, само че беше неделя следобяд и ми споделиха, че няма кой да я одобри и да отида на идващия ден. Малкият ми съобщи, че го боязън да се прибере и аз го оставих у дома. На идващия ден сезирах обществените и полицията. Междувременно обаче майката му също беше звъннала в полицията и у дома два пъти идва патрулка. На служителите на реда синът ми описа същите неща, които съобщи и пред мен. След три дни някогашната ми жена пусна ограничаваща заповед против мен, като излъга най- нахално, че съм я блъснал, когато се е пробвала да си вземе детето. Всъщност беше тъкмо противоположното – пред очевидци тя не нахвърли върху мен с юмруци. Нямаше здравно, нямаше очевидци, само че съдът издаде заповед за незабавна отбрана и ограничи достъпа ми до нея. Върнах детето, само че по-късно тя изрично отгаказа да ми го дава. Аз входирах тъжба в прокуратурата, само че от там още не са се произнесли “, споделя бащата.
Според него, майката и приятелят й са почнали да настройват дребния против него и са лимитирали до най-малко даже телефонните диалози на детето.
Пандарев е изискал заповед за незабавна отбрана за детето от приятеля на майката, само че съдът я отхвърля, защото „ нямало още един акт на принуждение “. „ Докладът на обществените не беше справедлив въобще. Още с влизането в кабинета, обществената работничка насочи пръст против мен с думите: „ И какво в този момент – не пускате детето при майка му. След това пропускаше част от моите показания и се наложи да я карам да ги добавя. Беше явно, че без да ме е изслушала има образувано мнение и аз мъчно ще мога да я убедя в противното “, съобщи Пандарев.
Той е безапелационен, че в тази ситуация и обществените, и съдът са приложили двоен стандарт към обстановката. “На мен ми ограничиха правата да се виждам със сина си, на база лъжливи обвинявания. А отхвърлиха да изолират детето от същинския принудител, в случай че и пред служителите на реда, и пред инспектора от Детска педагогическа стая и пред обществените, дребният описа една и съща история “, възмущава се Пандарев.
През юриста си той апелира Заповедтта за ограничение на достъпа до детето, като се надява съдът да се запознае с всички доказателства по делото. „ Майката съзнателно бави процеса и го протака, като употребява това време да отдалечава детето от мен и да го настройва. Смятам, че при такива каузи, институциите би трябвало да бъдат надалеч по– експедитивни, тъй като най- значимото е да се откри най- положителното решение за детето. Аз не съм принудител, желая само да виждам детето си и да се грижа за него. Не укривам, че се опасявам за него, поради събитията. Мисля, че обществените би трябвало да бъдат по-отговорни в такива сигтуации и да излязат от клишето на татко – принудител и майка – жертва. Животът надалеч не е черно- бял. В много от случаите функциите са разменени. Бащите обичат децата си не по-малко от майките и към тях не трябва да се подхожда с предрешение “, безапелационен е Пандарев.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ