Първата онлайн карта и база данни за 3597-те читалища в България бяха представени
Първата онлайн карта и база данни за 3597-те читалища в България, план на фондация „ Народни читалища “, бяха показани на конференция в Националния пресклуб на Българската телеграфна организация (БТА). По него са работили и специалисти от Института за пазарна стопанска система. В действително време бяха показани интерактивна онлайн карта на всички читалища в страната ни, общински барометър и база данни със свободен достъп и доклад-анализ на читалищната мрежа.
В конференцията присъединяване взеха Юрий Вълковски, изпълнителен шеф на фондация „ Народни читалища “, доцент Евгения Сарафова, учител в Геолого-географския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, Адриан Николов и Петя Георгиева, старши икономисти в Института за пазарна стопанска система.
„ Читалищата са място за обучение, те са тези, които дават достъп до просвета, до книга, до всичко останало в отдалечените места “, сподели Юрий Вълковски, изпълнителен шеф на фондация „ Народни читалища “. Той цитира данни от национално представително изследване на изследователската компания Kantar, съгласно които 79 % от хората в страната са позитивно настроени към читалищата, а при тези, които са имали допир с тези културни средища, утвърждението нараства до 81 на 100.
Вълковски показа картата, която демонстрира къде се намират читалищата в България, дружно с подробна информация за всяко едно от тях. Информацията включва контакти, доклад за културната активност на надлежно читалище през годините, плановете, личния състав, библиотечната активност и други. Той изясни, че картата може да бъде употребена от институциите, общините, културния бранш, неправителствените организации и донорите. Инструментите могат да бъдат потребни и за откривателите и локалните общности.
Вълковски показа и картата „ Общински барометър на читалищата “, която демонстрира систематизирани данни за читалищата по общини. Той изясни, че екипът възнамерява на идващ стадий да интегрира към инструментите благоприятни условия за дарения, както и опция за културните институции да обновяват информацията.
„ Надявам се, картата да е потребна за огромен набор от експерти “, сподели доцент Евгения Сарафова, учител в Геолого-географския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Тя изясни, че една от компликациите, зародили в процеса на работа, се дължи на неналичието на формален указател на читалищата в България, който да дава точните им адреси. Доц. Сарафова сподели, че на екипа се е наложило да ревизира ръчно адресите на читалищата. Тя добави, че съществуването на погрешно позиционирана точка може да бъде докладвано на уеб страницата. За основаването на картата е употребен софтуера QGIS, който е с отворен код.
Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ), показа базата данни, която екипът на ИПИ е основал. Информацията е събрана от регистрите на Министерството на културата, Националния статистически институт, Националната организация за приходите и Министерството на финансите. Базата данни има няколко категоризации, които разрешават тяхното култивиране с изследователска цел. Информацията, показана в тях, обгръща интервала от 2023 година насам.
Николов изясни, че качеството на данните за активността на читалищата е несъмнено от подадените от тях доклади. При потребност от промяна читалищата могат да употребяват бутона за противоположна връзка на уеб страницата.
Базата данни може да бъде употребена за визуализация, общински разпределения, разбор на положението на читалищната мрежа, аналитична статистика, както и за проучване на потребностите и опциите за разкриване на нови функционалности на тези общностни центрове, сподели още Николов.
Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна стопанска система, изясни, че категоризациите, които инструментът предлага, събират сходни читалища в групи. Според показаните от екипа данни 80 на 100 от читалищата в България се намират в селата, а 20 % – в градовете, като разпределението на читалища в общински центрове и отвън тях е доста близко.
Георгиева посочи, че главните доходи на читалищата са свързани с финансиране от държавния и общински бюджет. По думите й информацията за структурата на приходите и разноските на читалищата демонстрира, че в по-малките общини по-голям дял от средствата идват от държавния и общински източник. По-голямата част от разноските на читалищата отиват за заплати на личния състав, сподели още Георгиева.
Базата данни може да бъде употребена за наблюдение на процеси и взимане на решения, свързани с систематизиране и финансиране, сподели Георгиева.
Проектът е част от самодейностите по случай 170 години от основаването на първото българско читалище и се осъществя с финансовата поддръжка на Фондация „ Лъчезар Цоцорков “.
В конференцията присъединяване взеха Юрий Вълковски, изпълнителен шеф на фондация „ Народни читалища “, доцент Евгения Сарафова, учител в Геолого-географския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, Адриан Николов и Петя Георгиева, старши икономисти в Института за пазарна стопанска система.
„ Читалищата са място за обучение, те са тези, които дават достъп до просвета, до книга, до всичко останало в отдалечените места “, сподели Юрий Вълковски, изпълнителен шеф на фондация „ Народни читалища “. Той цитира данни от национално представително изследване на изследователската компания Kantar, съгласно които 79 % от хората в страната са позитивно настроени към читалищата, а при тези, които са имали допир с тези културни средища, утвърждението нараства до 81 на 100.
Вълковски показа картата, която демонстрира къде се намират читалищата в България, дружно с подробна информация за всяко едно от тях. Информацията включва контакти, доклад за културната активност на надлежно читалище през годините, плановете, личния състав, библиотечната активност и други. Той изясни, че картата може да бъде употребена от институциите, общините, културния бранш, неправителствените организации и донорите. Инструментите могат да бъдат потребни и за откривателите и локалните общности.
Вълковски показа и картата „ Общински барометър на читалищата “, която демонстрира систематизирани данни за читалищата по общини. Той изясни, че екипът възнамерява на идващ стадий да интегрира към инструментите благоприятни условия за дарения, както и опция за културните институции да обновяват информацията.
„ Надявам се, картата да е потребна за огромен набор от експерти “, сподели доцент Евгения Сарафова, учител в Геолого-географския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Тя изясни, че една от компликациите, зародили в процеса на работа, се дължи на неналичието на формален указател на читалищата в България, който да дава точните им адреси. Доц. Сарафова сподели, че на екипа се е наложило да ревизира ръчно адресите на читалищата. Тя добави, че съществуването на погрешно позиционирана точка може да бъде докладвано на уеб страницата. За основаването на картата е употребен софтуера QGIS, който е с отворен код.
Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ), показа базата данни, която екипът на ИПИ е основал. Информацията е събрана от регистрите на Министерството на културата, Националния статистически институт, Националната организация за приходите и Министерството на финансите. Базата данни има няколко категоризации, които разрешават тяхното култивиране с изследователска цел. Информацията, показана в тях, обгръща интервала от 2023 година насам.
Николов изясни, че качеството на данните за активността на читалищата е несъмнено от подадените от тях доклади. При потребност от промяна читалищата могат да употребяват бутона за противоположна връзка на уеб страницата.
Базата данни може да бъде употребена за визуализация, общински разпределения, разбор на положението на читалищната мрежа, аналитична статистика, както и за проучване на потребностите и опциите за разкриване на нови функционалности на тези общностни центрове, сподели още Николов.
Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна стопанска система, изясни, че категоризациите, които инструментът предлага, събират сходни читалища в групи. Според показаните от екипа данни 80 на 100 от читалищата в България се намират в селата, а 20 % – в градовете, като разпределението на читалища в общински центрове и отвън тях е доста близко.
Георгиева посочи, че главните доходи на читалищата са свързани с финансиране от държавния и общински бюджет. По думите й информацията за структурата на приходите и разноските на читалищата демонстрира, че в по-малките общини по-голям дял от средствата идват от държавния и общински източник. По-голямата част от разноските на читалищата отиват за заплати на личния състав, сподели още Георгиева.
Базата данни може да бъде употребена за наблюдение на процеси и взимане на решения, свързани с систематизиране и финансиране, сподели Георгиева.
Проектът е част от самодейностите по случай 170 години от основаването на първото българско читалище и се осъществя с финансовата поддръжка на Фондация „ Лъчезар Цоцорков “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ