За къртиците от А до Я
В националните приказки къртиците са показани като слепи или мощно късогледи герои. Това е по този начин, тъй като битува мнението, че къртицата живее подземен и не вижда. Съществува даже сравнението кьорав като къртица.
Това не е напълно правилно. Къртиците имат доста остро зрение, въпреки и лимитирано. Те в действителност не обичат да прониква светлина в къртичините, само че това е тъй като съгласно тях някой див звяр рови там.
Какво още знаем или не знаем за къртиците? Ще проверим с характерностите на това животно.
Характеристика на къртицата
Къртицата с латинско наименование Talpa е жанр малък бозайник от фамилията на Къртицовите. Европейският и азиатският континент са местата, които им пасват най-добре на метода на живот. У нас животното е необятно публикувано, основно от типа Европейска къртица. Има обособени екземпляри и от типа Средиземноморска къртица.
Къртицата е дребен бозайник, който можем да срещнем в горските местности, ливадите, пасищата, земеделските земи, парковете е градините.
Всички типове къртици са дребни, с дебела мека, сходна на кадифе кожа. Обичайно тя е черна или сива на цвят. Тялото на животното е малко, крушовидно, само че крепко и мускулесто. Имат покрити очи и уши, прилични на дребни цепки. Мъжките къртици са по-едри от женските, стигат до 15 сантиметра дължина, а дружно с опашката до към 30 сантиметра. Къртиците тежат до към 120 грама, а женските са още по-леки.
Считат ги за едни от най-здравите и мощни животни. Ако човек хване къртица в ръка, би трябвало да я държи мощно, тъй като тя ще се измъкне и даже ще го ухапе. Ако бъде обърната с муцунка към дупката, тя ще се изплъзне мигновено и ще потъне в къртичината.
Европейската къртица, която главно е публикувана у нас, е дребничка, дълга е 11- 16 сантиметра и с къса опашка, единствено към 2-4 сантиметра.
Най-забележителни са предните крака. Те са с форма на лопатки, приспособени за копаене и загребване на пръст и с по 5 здрави нокътя.
Къртицата е бозайник със закърняло зрение, само че пък има изключителна сензорна сензитивност към трептения, звуци и миризми.
Начин на живот на къртицата
Къртиците са подземни бозайници и търсят за заселване дълбоката почва, богата на скотски типове, с които се хранят. Те са териториални животни и не живеят на групи. Териториите им са доста огромни и те ги пазят гневно.
Почти цялото им битие минава в почвата. Изключение вършат дребните, които известно време пред като пораснат живеят над земята, до момента в който намерят подобаваща територия за заселване, копане на тунели и съществуване на хранителни ресурси. По това време доста от тях стават жертва на лисиците, белките, поровете, бухалите, мишеловите, чаплите и други хищници.
Къртицата е забележителна с това, че копае дупки, през които изтиква почвата нагоре, правейки я на купчинка. Наричат се къртичини. Големината им е от сантиметри до метри в диаметър. През къртичината животното влиза и прокопава тунели, които се събират в една жилищна мрежа и съставляват два типа: повърхностни, които са краткотрайни, и дълбоки. Те могат да бъдат с дължина над километър, а дълбочината им нараства, когато се появи суша или огромен мраз. Тази специфичност са употребявали хората в предишното, с цел да гадаят времето.
Всички типове къртици копаят тунелите си по подобен метод. Те срязват почвата доста бързо с удари на мощните си, покрити с остри нокти предни лапи, като в същото време се подпират на задните. Извеждат пръстта на открито през непряк, прокопан преди този момент тунел. Изкопаната пръст се изнася след отрязването от земята благодарение на предните лапички.
Една къртица е в положение да изкопае и обърне до 750 кг почва. Понякога я изхвърлят в отвора, който прилича могила. Тези могили къртиците създават най-много за отбрана от наводнения при мощно напоена почва, както и при огромни студове. Под могилите от време на време складират хранителни ресурси, а също вършат гнезда за спане. Могилите се назовават с изключение на къртичини, също и къртича цитадела.
Продължителността на живота на къртицата е от 3 до 6 години.
Хранене на къртицата
Живеейки подземен, животното търси почва, богата на скотски типове, с които къртицата се храни. Това са червеите, ларвите на инсекти, голите охлюви, бръмбарите и други буболечки, които намират за подобаващи за хранителната си диета. Много са дейни през есента, когато вършат ресурси от храна за зимата. Те ловят червеите като ги омаломощават със ухапване. Слюнката им съдържа токсин, който сковава червея. Складират ги в особено направените за задачата места. Хранителните им хранилища са с величина на футболна топка.
За разлика от други, сходни на тях животни като сляпото куче, къртиците не ядат никаква растителна храна. Нито корени на цветя или зеленчуци. Те единствено разравят почвата и повреждат посевите, само че не с цел да ги ядат, а с цел да премине оттова тунела на къртичината.
Къртицата е животно, пословично с лакомията си. Всеки ден изяжда храна, която е до или даже над 70 % от личното им тегло. Ако бъдат лишени от храна, те умират от апетит за по-малко от половин денонощие.
Активни са през деня и нощем, като редуват 4 часа отмора с 4 часа интензивност. През дейното си време търсят храна. Активни са когато в близост е умерено. Това е рано заран или вечер преди залез слънце. Тогава къртицата ловува.
Размножаване на къртицата
Къртиците живеят самотно. Събират се единствено в размножителния интервал. Къртиците строят гнезда, които съставляват дребни, кръгли камери. Те са няколко в тунелите им и служат освен за спане, само че и за развъждане на дребните. Гнездото се облицова и изолира с пълен слой трева и сухи листа, които събират родителите.
Размножават се основно напролет, от март, до май. Размножителният сезон обаче е от февруари до юни. Активността идва от мъжките. Те намират територията на женските, с цел да се чифтосат с тях, само че по-късно биват прогонени.
Месец след чифтосването на къртиците женската ражда в гнездото до 8 розови дребни. Хранят ги с мляко. След месец -два дребните порастват, окосмяват се и са подготвени за независим живот. Те излизат на повърхността, с цел да си търсят място и биват нападани от всевъзможни хищници. Ястребите, котките, кучетата, невестулките, язовците и бухалите убиват огромна част от тях. Някои дребни съумяват да заемат празни тунелни системи, само че нормално надалеч от своите родители.
Вреди от къртицата
Европейските къртици не се смятат за преносители на рискови болести, въпреки от време на време да предизвикват болести от лептоспироза, адиаспиромикоза и други.
Тези бозайници обаче могат да увредят културните насаждения и селскостопанската техника. Причиняват много бели и хората от епохи се пробват да се отърват от къртицата.
Някои обстоятелства за къртицата
Къртиците са родствени животни на таралежа, прилепа и земеровката.
Този бозайник има неповторим хемоглобин, който му разрешава да рециклира О2. Благодарение на това може да живее при високи концентрации на въглероден двуокис в тунелите, който би умъртвил всеки различен бозайник.
Къртицата може да изкопае тунел 6 метра за 1 час.
Скоростта на напредване на къртицата в тунела е 27 метра в минута.
В Европа са известни 20 типа къртици.
В Германия къртицата е включена в Червената книга на застрашените типове.
