Музикална история еп. 14: „Johnny B. Goode“ на Chuck Berry
В началото ще дадем малко подтекст. Рокендролът към този момент е превзел освен Съединени американски щати, само че и целия свят. Елвис Пресли продължава да прави шлагер след шлагер, с което разпространява жанра и измежду огромна част от белите млади американци. Но доста от цветнокожите музиканти са с претенцията, че те не просто са разкрили този род, само че са и най-автентичните му представители. Те хранят към Елвис и други бели рок музиканти известно отрицание и дори част от тях заобикалят да вървят с такива по турнета.
Един от тези, които са считали себе си за достоверни рокаджии, е Чък Бери, или Чарлз Едуард Андерсън Бери, както е рожденото му име. В средата на петдесетте години той към този момент е на близо тридесет години и малко отвисоко гледа много по-младия Елвис.
Чък записва доста песни, само че все не се получава да извади някой нечувано огромен шлагер и да спре хегемонията на Елвис. Последователно той пуска песни като „ Maybellene “ през 1955 година, „ Roll Over Beethoven “ през 1956 година, „ Rock And Roll Music “ от 1957 година и „ Sweet Little Sixteen “ през цялото време на 1958 година.
Още през 1955 година на Чък му хрумва концепцията за ария, която да споделя за момче от Ню Орлиънс, което свири на китара и чака славата да го споходи. В Интервю Чък споделя, че текстът в началото се е отнасял персонално до него. Даже момчето там е било цветнокожо. Но по това време такива текстове не се одобряват добре от расистки настроените слушатели на радиото, по тази причина той го модифицира малко и не загатва нищо за цвета на кожата на героя. От „ Little Colored Boy “ става „ Little Country Boy “. Иронията е, че в по-късните си години Чък ще бъде много по-популярен измежду белите американци.
Песента е ненапълно автобиографична, или по-точно казано, нещо като митологизирана автобиография. Чък е роден навръх Goode Avenue номер 2520 в Сейнт Луис, Мисури. Освен това и той стартира музикалния си път като китарист. И тук приликите свършват. Докато героят на Чък е оскъдно и полуграмотно момче от дълбокия американски Юг, той самият израства в Средния Запад, в семейство, в което майка му е учебен шеф, а татко му – духовник в баптистка черква. Иначе казано, относително грамотни хора, числящи се по-скоро към междинната класа. Но Чък от дълго време се е прицелил към това, което би го направило известен - да пее за момчетата от най-низшата класа и по какъв начин те с подбив гледат на другите, по-заможните, и чакат да станат известни, с цел да стартират консуматорски живот, позволявайки си всевъзможни удоволствия.
Някои виждат връзка на песента с Джони Джонсън, който е тогавашен пианист в бандата на Чък, въпреки съответно в това парче да не взима присъединяване. Днес се знае, че той е бил ентусиазъм за Бери единствено първоначално. Любопитното е, че доста по-късно Джонсън ще съди Чък Бери във връзка искания върху авторството на някои негови песни. Но делото е отхвърлено.
Има още един любопитен факт за „ Johnny B. Goode “. Тя заимства началната си мелодия от една много остаряла комбинация от 1946 година на Луи Джордан, наречена „ Ain’t That Just Like A Woman “. Така Чък дава явен знак на Елвис и на новите рокзвезди, че всички те нямат визия какъв брой остарял е към този момент рокендролът и кой в действителност го е измислил. Може в текста да не ни е разрешено да приказваме за черното момче от крайния квартал, което става звезда и за белите в огромните градове, само че за какво пък да не го кажем през музиката и с това, че сме наследници на към този момент одобрена традиция, а не някакви артисти на кънтри блусове като „ Love Me Tender “ и други сходни балади. Чък признава по-късно, че е бил повлиян от Джордан. По подобен метод стартират и доста други негови песни, в това число „ Roll Over Beethoven “. На непокътнатите студийни проби преди записа може да се чуе по какъв начин самият Чък споделя на китариста да изсвири същото соло като начало на „ Johnny B. Goode “.
Има и още един откраднат миг в песента, този път от друго парче от 1950 година, „ Strollin` With Bones “ на T-Bone Walker - китарист и някогашен подстрекател на Чък.
Идеята за „ Johnny B. Goode “ изкристализира по време на турне на Чък в Ню Орлиънс. Датата на записа на „ Johnny B. Goode “ е 6 януари, 1958 година, а мястото – студио „ Chess “ в Чикаго. Тъкмо там е основано студиото и продуцентската компания „ Chess Records “, която е на братята Ленард и Фил Чес. Те се срещат с Чък още през 1955 година и от този момент неведнъж работят дружно. В записа вземат участие пианиста Лафайет Лийк (Lafayette Leake), басистът Уили Диксън (Willie Dixon) и барабанистът Фред Билоу (Fred Below).
Хитовият сингъл е пуснат на 31 март 1958 година. Песента доближава осмо място в класацията „ Hot 100 “ на „ Билборд “ и до втора позиция в чарта за R&B шлагери на същото списание. Освен като независим сингъл, „ Johnny B. Goode “ е издадена и като част от албума „ Chuck Berry Is On Top “ от 1959 година.
Списание „ Роулинг Стоун “ класира песента на седма позиция измежду своите „ 500 най-велики песни на всички времена “. Тя, дружно с още двайсет и шест други постижения на международната просвета, е изпратена да звучи и в Космоса, правейки компания и на нашата Валя Балканска там. Включена е и в доста филми, в част от които я пее и самият Чък. С тази своя ария той е въведен както в „ Залата на славата на рокендрола “, по този начин и в тази на „ Грами “. „ Johnny B. Goode “ е част и от няколко авторитетни ранглисти за най-великите китарни мелодии и за песни, полагащи основите на рокендрола като род. А още при появяването си, критиците са сигурни, че песента претърпява най-големият за времето си пазарен удар таман в най-низшите пластове на обществото, тъй като текстът приказва за започване на музикална кариера оттова - от най-големите низини. В същото време песента демонстрира самочувствие у тази низша каста, каквото в никакъв случай до тогава не е било демонстрирано в американската просвета.
Не единствено Чък Бери е претърпял мигове популярност с тази ария. Още през 1969 година известният кънтри артист Бък Оуенс я трансформира още веднъж в шлагер, класирайки я преди всичко в кънтри класацията на Америка. Три години по-късно версия на Джими Хендрикс, излязла след гибелта му, влиза в английските чартове. Отново известна става тя и в по-късни версии на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, „ Judas Priest “, „ Sex Pistols “, „ Grateful Dead “, „ The Carpenters “ и доста други. В няколко свои турнета „ Бийтълс “ вършат нейни кавърверсии. И кой още мислите, че записва кавър на „ Johnny B. Goode “? Самият Елвис Пресли. Няма по какъв начин и той да не даде своя принос, въпреки и в едно по-късно време, когато рокендролът към този момент не е толкоз млад.
Бери прави и продължение на „ Johnny B. Goode “, озаглавено „ Bye Bye Johnny “, в което споделя историята на същия Джони, само че към този момент като възрастен човек. Чък пуска и ария със заглавие „ Lady B. Goode “, репликирайки на остарелия си шлагер за Джони. Тя излиза три месеца след гибелта му, в последния му албум от 2017 година.
Колкото до живота на Чък отвън музиката, той е много забавен и ще описваме за него и по-нататък. Засега можем да кажем, че е лежал три пъти в затвор. Веднъж за въоръжен обир, повторно за незаконно прекачване на малолетно момиче за полови контакти и трети път за укриване на налози. Има и десетки други обвинявания против него за нахлуване над жена, за нелегално снимане на видео с голи девойки, за владеене на опиати и въобще за всичко, което можете да си визиите. Само Дейвид Кросби, за който говорихме в предходен епизод, може да му съперничи в това отношение. Да не повярва човек, че при подобен рисков живот Чък доживява до деветдесет и една години.
И въпреки всичко, музикалната диря, оставена от Чък Бери, е онази, с която той е запомнен и до през днешния ден. Наградите и признанията за творчеството му са доста повече, в сравнение с тъмните петна в биографията му. „ Johnny B. Goode “ е посочена от редица рок музиканти като ентусиазъм за тяхната кариера. Сред тях са Ерик Клептън, Мик Джагър, Джон Ленън и други. Ленън споделя за Чък: „ Ако търсите друго име за рокендрола, наречете го Чък Бери “. А виждайки стремителния триумф на рокендрола, Мъди Уотърс, другар на Чък, ще възкликне: „ Блусът е към този момент музика от през вчерашния ден! “. Но дали е по този начин в действителност? Е, това може да е тематика за последващи епизоди на „ Музикална история “.
Един от тези, които са считали себе си за достоверни рокаджии, е Чък Бери, или Чарлз Едуард Андерсън Бери, както е рожденото му име. В средата на петдесетте години той към този момент е на близо тридесет години и малко отвисоко гледа много по-младия Елвис.
Чък записва доста песни, само че все не се получава да извади някой нечувано огромен шлагер и да спре хегемонията на Елвис. Последователно той пуска песни като „ Maybellene “ през 1955 година, „ Roll Over Beethoven “ през 1956 година, „ Rock And Roll Music “ от 1957 година и „ Sweet Little Sixteen “ през цялото време на 1958 година.
Още през 1955 година на Чък му хрумва концепцията за ария, която да споделя за момче от Ню Орлиънс, което свири на китара и чака славата да го споходи. В Интервю Чък споделя, че текстът в началото се е отнасял персонално до него. Даже момчето там е било цветнокожо. Но по това време такива текстове не се одобряват добре от расистки настроените слушатели на радиото, по тази причина той го модифицира малко и не загатва нищо за цвета на кожата на героя. От „ Little Colored Boy “ става „ Little Country Boy “. Иронията е, че в по-късните си години Чък ще бъде много по-популярен измежду белите американци.
Песента е ненапълно автобиографична, или по-точно казано, нещо като митологизирана автобиография. Чък е роден навръх Goode Avenue номер 2520 в Сейнт Луис, Мисури. Освен това и той стартира музикалния си път като китарист. И тук приликите свършват. Докато героят на Чък е оскъдно и полуграмотно момче от дълбокия американски Юг, той самият израства в Средния Запад, в семейство, в което майка му е учебен шеф, а татко му – духовник в баптистка черква. Иначе казано, относително грамотни хора, числящи се по-скоро към междинната класа. Но Чък от дълго време се е прицелил към това, което би го направило известен - да пее за момчетата от най-низшата класа и по какъв начин те с подбив гледат на другите, по-заможните, и чакат да станат известни, с цел да стартират консуматорски живот, позволявайки си всевъзможни удоволствия.
Някои виждат връзка на песента с Джони Джонсън, който е тогавашен пианист в бандата на Чък, въпреки съответно в това парче да не взима присъединяване. Днес се знае, че той е бил ентусиазъм за Бери единствено първоначално. Любопитното е, че доста по-късно Джонсън ще съди Чък Бери във връзка искания върху авторството на някои негови песни. Но делото е отхвърлено.
Има още един любопитен факт за „ Johnny B. Goode “. Тя заимства началната си мелодия от една много остаряла комбинация от 1946 година на Луи Джордан, наречена „ Ain’t That Just Like A Woman “. Така Чък дава явен знак на Елвис и на новите рокзвезди, че всички те нямат визия какъв брой остарял е към този момент рокендролът и кой в действителност го е измислил. Може в текста да не ни е разрешено да приказваме за черното момче от крайния квартал, което става звезда и за белите в огромните градове, само че за какво пък да не го кажем през музиката и с това, че сме наследници на към този момент одобрена традиция, а не някакви артисти на кънтри блусове като „ Love Me Tender “ и други сходни балади. Чък признава по-късно, че е бил повлиян от Джордан. По подобен метод стартират и доста други негови песни, в това число „ Roll Over Beethoven “. На непокътнатите студийни проби преди записа може да се чуе по какъв начин самият Чък споделя на китариста да изсвири същото соло като начало на „ Johnny B. Goode “.
Има и още един откраднат миг в песента, този път от друго парче от 1950 година, „ Strollin` With Bones “ на T-Bone Walker - китарист и някогашен подстрекател на Чък.
Идеята за „ Johnny B. Goode “ изкристализира по време на турне на Чък в Ню Орлиънс. Датата на записа на „ Johnny B. Goode “ е 6 януари, 1958 година, а мястото – студио „ Chess “ в Чикаго. Тъкмо там е основано студиото и продуцентската компания „ Chess Records “, която е на братята Ленард и Фил Чес. Те се срещат с Чък още през 1955 година и от този момент неведнъж работят дружно. В записа вземат участие пианиста Лафайет Лийк (Lafayette Leake), басистът Уили Диксън (Willie Dixon) и барабанистът Фред Билоу (Fred Below).
Хитовият сингъл е пуснат на 31 март 1958 година. Песента доближава осмо място в класацията „ Hot 100 “ на „ Билборд “ и до втора позиция в чарта за R&B шлагери на същото списание. Освен като независим сингъл, „ Johnny B. Goode “ е издадена и като част от албума „ Chuck Berry Is On Top “ от 1959 година.
Списание „ Роулинг Стоун “ класира песента на седма позиция измежду своите „ 500 най-велики песни на всички времена “. Тя, дружно с още двайсет и шест други постижения на международната просвета, е изпратена да звучи и в Космоса, правейки компания и на нашата Валя Балканска там. Включена е и в доста филми, в част от които я пее и самият Чък. С тази своя ария той е въведен както в „ Залата на славата на рокендрола “, по този начин и в тази на „ Грами “. „ Johnny B. Goode “ е част и от няколко авторитетни ранглисти за най-великите китарни мелодии и за песни, полагащи основите на рокендрола като род. А още при появяването си, критиците са сигурни, че песента претърпява най-големият за времето си пазарен удар таман в най-низшите пластове на обществото, тъй като текстът приказва за започване на музикална кариера оттова - от най-големите низини. В същото време песента демонстрира самочувствие у тази низша каста, каквото в никакъв случай до тогава не е било демонстрирано в американската просвета.
Не единствено Чък Бери е претърпял мигове популярност с тази ария. Още през 1969 година известният кънтри артист Бък Оуенс я трансформира още веднъж в шлагер, класирайки я преди всичко в кънтри класацията на Америка. Три години по-късно версия на Джими Хендрикс, излязла след гибелта му, влиза в английските чартове. Отново известна става тя и в по-късни версии на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, „ Judas Priest “, „ Sex Pistols “, „ Grateful Dead “, „ The Carpenters “ и доста други. В няколко свои турнета „ Бийтълс “ вършат нейни кавърверсии. И кой още мислите, че записва кавър на „ Johnny B. Goode “? Самият Елвис Пресли. Няма по какъв начин и той да не даде своя принос, въпреки и в едно по-късно време, когато рокендролът към този момент не е толкоз млад.
Бери прави и продължение на „ Johnny B. Goode “, озаглавено „ Bye Bye Johnny “, в което споделя историята на същия Джони, само че към този момент като възрастен човек. Чък пуска и ария със заглавие „ Lady B. Goode “, репликирайки на остарелия си шлагер за Джони. Тя излиза три месеца след гибелта му, в последния му албум от 2017 година.
Колкото до живота на Чък отвън музиката, той е много забавен и ще описваме за него и по-нататък. Засега можем да кажем, че е лежал три пъти в затвор. Веднъж за въоръжен обир, повторно за незаконно прекачване на малолетно момиче за полови контакти и трети път за укриване на налози. Има и десетки други обвинявания против него за нахлуване над жена, за нелегално снимане на видео с голи девойки, за владеене на опиати и въобще за всичко, което можете да си визиите. Само Дейвид Кросби, за който говорихме в предходен епизод, може да му съперничи в това отношение. Да не повярва човек, че при подобен рисков живот Чък доживява до деветдесет и една години.
И въпреки всичко, музикалната диря, оставена от Чък Бери, е онази, с която той е запомнен и до през днешния ден. Наградите и признанията за творчеството му са доста повече, в сравнение с тъмните петна в биографията му. „ Johnny B. Goode “ е посочена от редица рок музиканти като ентусиазъм за тяхната кариера. Сред тях са Ерик Клептън, Мик Джагър, Джон Ленън и други. Ленън споделя за Чък: „ Ако търсите друго име за рокендрола, наречете го Чък Бери “. А виждайки стремителния триумф на рокендрола, Мъди Уотърс, другар на Чък, ще възкликне: „ Блусът е към този момент музика от през вчерашния ден! “. Но дали е по този начин в действителност? Е, това може да е тематика за последващи епизоди на „ Музикална история “.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ