В началото с моите родители си мислехме, че гребането е

" В началото с моите родители си мислехме, че гребането е тип плуване – признава с усмивка Борис Йотов, европейски първенец до 23 година в скифа. – Чак когато отидох на езеро Панчарево разбрахме, че е нещо напълно друго “.
Спортът с гребла обаче заинтригува малчугана незабавно, макар че преди този момент е упражнявал 5 години футбол, а след това и ръгби. Но израства прекалено много – в пети клас към този момент е 185 см (б.р. в този момент 193 см) и координацията му става много комплицирана. Семейството му потегля да търси опция, а в този миг се появява сегашната му треньорка Виктория Грънчова, която си търси гении в учебните заведения за тима на ЦСКА.
Когато отпътува за Азербайджан първенецът е напълно подсилен от своите родители. Майка му Емилия е зам.-директор на учебно заведение, а татко му Цветан, който по специалност е готвач, в този момент има собствен бизнес. Младежът обаче признава, че не е наследил дарбата на баща си. Умее да подготвя единствено яйца.
„ Още до момента в който пътувах в рейса се обади майка му и ми сподели, че идват на подготовка – спомня си Грънчова. – Той беше единственото дете от неговия клас, което си харесах. Имаше невероятни физически данни и изпъкваше пред всички останали. “
И макар че разликата в годините им е едвам шест, тандемът се схваща чудесно. Тя не е от типичните треньори, които да притискат състезателя, а го оставя да „ диша “.
„ За мен е доста значимо, когато тренираш, да искаш да го правиш – признава Виктория. – И тогава резултатът е много по-голям. Именно това ни оказа помощ да се сработим. “
А той, когато не му се вършат кросове, не се свени да си го признае. И се захваща с нещо друго.
Затова пък Борис е страховит режимлия. През лятото става в 6 часа, а 30 минути по-късно към този момент е в лодката, след това хапва и в 9,30 часа отново е на вода. Следобед още веднъж сяда в скифа. И по този начин изминава до 42 километра дневно с греблата. А вечер не си ляга по-късно от 9 часа.
Когато е в ЦСКА, Виктория Грънчова е асистент на Юлияна Стоева, която не след дълго отпътува на работа в Азербайджан. Най-талантливите от клуба я следват, измежду тях са Борис, който тогава е възпитаник в седми клас, и двукратният международен първенец за юноши Александър
Шампионът с треньорката си Викория Грънчова.
Александров.

В странство гребецът изкарва 7 години. През това време печели сребро с Александров в двойка скул на Евро 2014 за мъже, същата година е втори на младежките игри в Нянджин, а на олимпиадата Рио 2016 дуетът е 12-ти.
„ Там се научих, че би трябвало да се боря за всичко- признава 21-годишният гений. – Не съм чувствал носталгия. Напротив – беше ми удобно. Бях с по-големите, имаше международни първенци. И ненапълно това ми оказа помощ да израстна, като състезател край тях. “
Но след игрите в Бразилия взема решение да приключи кариера и се връща в България. Приятели и гаджето му Александра, която е някогашна гребкиня, го убеждават да се върне. Първата му треньорка Виктория Грънчова също упорства да премисли решението си. Така след 5 месеца Борис още веднъж е в лодката. И си избира да го приготвя неговата откривателка.
Йотов (третият от ляво на дясно) след извоюваната евротитла на шампионата в Полша.
„ Докато не го видях да тренира, не имах вяра, че ще се върне “, признава Грънчова.
А упоритостта на младежта е толкоз огромна да зарадва България с купа, че още неполучил позволение от Азербайджан да се състезава за родината, се хвърля с цялостни сили да върне върховата си форма. Дори се качва на лагер с националите на Белмекен на лични разходи. И макар че мечтае да чуе химна в своя чест, на международното в Пловдив през лятото няма ден – остава пети на скиф. Но пък загатва за сериозния си капацитет. Два месеца по-късно към този момент е европейски първенец до 23 година в Полша.
„ Не ни потегли по вода, беше болен преди старта – разкрива треньорката. – Но пък шеговито споделяше: „ Тъкмо ще си почивам, другояче ще ме преумориш “. На полуфинала беше благополучен от резултата, а на финала се падна в по-ветровит кулоар. Разменихме си погледи, преди старт не си приказваме, а той седна спокоен в скифа. След първите 1000 метра бе втори-трети, а последните 500 метра излезе отпред и към този момент водеше с една лодка. Преднината му е безапелационна, а малко преди финиша стопира да гребе. “
Още като младеж Борис се отличава със забележителен растеж и изпъква измежду връстниците си.
Титлата е непредвидена и за двамата, които се надяват на орден, само че не и на злато. Треньорката му е надалеч от финала, а при триумфа получава трикольор от съотборниците му. И хуква да му го занесе. Така пробягва към 800 метра до плаца за награждаването.
„ Това беше моят ден “, споделя сбито първенецът.
Амбицията на младежа е през идващите години да следва финали и медали и по този начин до олимпиадата Токио 2020, където задачата му е още веднъж да е на почетната стълбичка.
Красимира Станкова, " Труд "